ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно извънредната ситуация, предизвикана от бактерията Xylella
13.5.2015 - (2015/2652(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Роза Д'Амато от името на групата EFDD
Елеонора Форенца, Мариза Матиаш, Курцио Малтезе, Катержина Конечна, Лидия Сенра Родригес, Анхела Валина, Палома Лопес Бермехо, Неоклис Силикиотис, Такис Хаджигеоргиу, Жан-Люк Меланшон, Емануил Глезос, Костадинка Кунева, Димитриос Пападимулис, Мигел Виегаш, Жуан Ферейра, Инеш Крищина Зубер от името на групата GUE/NGL
B8-0450/2015
Резолюция на Европейския парламент относно извънредната ситуация, предизвикана от бактерията Xylella
Европейският парламент,
– като взе предвид решението за изпълнение на Комисията от 2015 година относно мерките за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa в Съюза,
– като взе предвид Директива 2002/89/ЕО на Съвета за изменение на Директива 2000/29/ЕО относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността[1],
– като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността[2],
– като взе предвид диагностичните протоколи за контролирани вредители на Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO),
– като взе предвид насоките за борба срещу разпространението в Общността на Xylella fastidiosa, подвид pauca, щам, който причинява бърз упадък на маслиновите дървета, публикувани през 2014 г.,
– като взе предвид плана на комисаря Силети за извънредната ситуация, предизвикана от бактерията Xylella, публикуван на 16 март 2015 г.,
– като взе предвид Изпълнително решение № 10 на Пулия за мерките, които да се приложат с цел премахване на бактерията Xylella fastidiosa, в т.ч. широко използване на пестициди в голям мащаб и посочване на редица пестициди, които да бъдат използвани,
– като взе предвид Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди[3],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно извънредната ситуация с Xylella fastidiosa (O-000038/2015 – B8-0117/2015),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че съгласно член 5 от горепосоченото решение за изпълнение засаждането в заразените зони на растения, които се явяват гостоприемници, е забранено;
Б. като има предвид, че, както се посочва в член 6 от посоченото по-горе решение за изпълнение, в демаркационната зона, включително заразената зона и буферната зона, в радиус от 100 метра от растенията, които са изследвани и за които е установено, че са заразени с посочения организъм, съответната държава членка е длъжна да отстрани незабавно:
а) гостоприемниците, независимо от тяхното здравословно състояние;
б) растенията, за които се знае, че са заразени с посочения организъм;
в) растенията, чиито симптоми са показателни за евентуална зараза с този организъм или за които се подозира, че са заразени с този организъм;
В. като има предвид, че в много части на решението за изпълнение се посочват задължителни фитосанитарни обработки, включително преди изкореняването на растенията;
Г. като има предвид, че в неотдавнашното си научно становище относно оценката на риска от Xylella fastidiosa Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) посочи, че с оглед на редица елементи изкореняването е непрактично; като има предвид, че по-специално ЕОБХ посочи, че няма индикации, че изкореняването ще бъде успешно, ако заболяването вече е установено в даден район, и че следователно приоритет следва да бъде предотвратяването на въвеждането на бактерията, и че що се отнася до стратегиите за ограничаване на въздействието, които са неосъществими, когато заболяването е широко разпространено, тяхната ефективност варира от нищожна до умерена;
Д. като има предвид, че в неотдавнашното си научно становище относно оценката на риска от Xylella fastidiosa ЕОБХ[4] посочи, че интензивното използване на третиране с инсектициди за ограничаване на предаването на заболяването и за контрол на насекомото преносител може да има преки и непреки последици за околната среда чрез изменение на цели хранителни мрежи с верижни последици и съответно с отражение върху различни трофични нива; ЕОБХ също изтъкна, че например непрякото въздействие на пестицидите върху опрашването понастоящем предизвиква сериозно безпокойство (ЕОБХ, 2013 г.) и че широкомащабните обработки с инсектициди също така представляват риск за здравето на хората и на животните;
Е. като има предвид, че европейският модел на земеделие все повече се основава на нездравословни селскостопански системи, които не са устойчиви и които се характеризират с отделянето на твърде ограничено внимание на биологичното разнообразие и на редуването на култури при монокултурите, които не са трайни насаждения, с липсата на полезни организми и с намаляването на биологичното разнообразие като цяло, което съответно улеснява установяването на екзотични растения и животни;
Ж. като има предвид, че резистентността към пестициди, използвани като инсектициди, се увеличава вследствие на прекомерната и неконтролирана употреба на тези продукти, като по този начин се застрашава всичко постигнато от фитосанитарните мерки;
З. като има предвид, че неподходящото и нерационално използване на пестициди създава благоприятни условия за поява, разпространение и установяване на устойчиви бактерии поради наличието на антимикробни свойства и че то е причина впоследствие земеделските екосистеми да се окажат предразположени към следващата вълна от инвазивни вредители;
И. като има предвид, че резистентността към инсектициди е явление, което очевидно има трансгранични последици, които най-вероятно не биха могли да бъдат управлявани въз основа на настоящите ресурси и научни познания, които не могат да бъдат изключени като възможност и които могат да имат непредсказуеми медицински, социални и икономически последствия;
Й. като има предвид, че използването на пестициди, дори и в малки количества, застрашава „биологичния знак“, ползван от редица италиански и европейски производители на маслиново масло;
К. като има предвид, че редица италиански и европейски природозащитни организации и търговски асоциации изразиха дълбока загриженост във връзка с изкореняването на дърветата и широката употреба на пестициди;
Л. като има предвид, че международният стандарт за фитосанитарни мерки № 9 на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), цитиран в горепосоченото решение за изпълнение, гласи, че: едно от първите действия, които трябва да бъдат предприети, е да се изготви списък на най-осъществимите техники за изкореняване; общият размер на разходите и съотношението разходи/ползи за всяка стратегия следва да бъдат оценени в краткосрочен и дългосрочен план; следва да се разгледа възможността да не се предприемат действия или да се избере подход за управление на вредителите, както и да се разгледат възможностите за изкореняване; следва да се уточнят или обсъдят с лицата, отговорни за вземането на решения, всички осъществими варианти; очакваните предимства и недостатъци, включително съотношението разходи/ползи, следва да бъдат изложени подробно, доколкото това е възможно; следва да се препоръчат един или повече варианти, като се отчита, че крайното решение изисква да се вземат предвид техническите варианти, съотношението между разходите и ползите, наличието на ресурси, както и политическите и социално-икономическите фактори;
M. като има предвид, че според доклада на Кругнер и др., „Evaluation of pathogenity and insect transmission of X. fastidiosa strains to olive plants“ („Оценка на патогенните аспекти и пренасянето чрез насекоми на щамове на Xylella fastidiosa при маслиновите растения“ (Калифорнийски комитет по въпросите на маслиновите насаждения), анализът на случайно амплифицирани полиморфни ДНК показва, че популацията на Xylella fastidiosa, с която са заразени маслиновите дървета, принадлежи на генотип А, за който се знае, че причинява болестта сачмянка при бадемите, но не и Пирсовата болест при лозите;
Н. като има предвид, че хранително-вкусовият сектор в Пулия е един от най-важните сектори в региона; като има предвид, че според оценките на синдикатите 8000 работници в сектора на маслините рискуват да загубят работата си;
O. като има предвид, че е от първостепенно значение да се намерят решения, които да защитават конкурентоспособността и отличните постижения на сектора на маслините в Пулия, и да се окаже подкрепа за равнището на заетост и доходите на засегнатите работници;
П. като има предвид текущото полицейско разследване на управлението на извънредната ситуация, предизвикана от бактерията Xylella, в рамките на което бяха конфискувани документи и персонални компютри от Националния съвет за научни изследвания (CNR) и университета „Алдо Моро“; като има предвид, че Регионалният административен съд на Лацио прие иска, внесен от кооперативно дружество, срещу прилагането на регионални мерки за справяне с извънредната ситуация, предизвикана от Xylella;
1. изразява своята загриженост във връзка с настоящата широкомащабна програма за изкореняване, приета от Комисията, поради рисковете от опустиняване и разрушаване на селскостопанското наследство, без да има ясни научни доказателства за нейната ефективност при предотвратяването на разпространението на този патоген; призовава Комисията да обсъди възможните алтернативни решения, които също така биха защитили хранително-вкусовия сектор и околната среда в региона;
2. призовава Комисията да извърши анализ на разходите и ползите, свързани със стратегията на изкореняване, в краткосрочен и дългосрочен план;
3. призовава Комисията да преразгледа посоченото по-горе решение за изпълнение, по-специално член 6 във връзка с радиуса от 100 m около заразените растения, при които следва да се отдаде приоритет на наблюдението и изолацията, вместо на изкореняването, както и да преразгледа член 5, за да се даде възможност за засаждане на потенциални гостоприемници, които трябва да бъдат подложени на тестове, за да се гарантира, че са свободни от патогенни микроорганизми, и трябва да бъдат проследявани – това следва да бъде допълнено с подходящи земеделски практики (например плевене, кастрене и правилно управление на почвите при пълно зачитане на биологичния баланс) и подходящи и устойчиви фитосанитарни обработки;
4. призовава Комисията да разгледа различните мерки, които трябва да се приложат в зависимост от обхвата на разпространението на бактерията, засегнатите растения и бактериалния щам;
5. призовава Комисията да ограничи широкомащабното използване на пестициди и да приложи Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди;
6. призовава Комисията също така да включи в решението за изпълнение научни публикации и анализи, които показват, че въпросният щам на Xylella fastidiosa не причинява Пирсовата болест при лозята, и съответно да заличи Vitis от списъка на растенията, за които е известно, че са податливи на зараза с европейските и неевропейските изолати на Xylella fastidiosa (приложение 1);
7. призовава Комисията да гарантира наличието на достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнението на съответните стратегии, включително финансова подкрепа за земеделските стопани за прилагане на подходящи селскостопански практики за борба срещу Xylella fastidiosa и нейните разпространители, както и да осигури подходяща компенсация за загубата на дървета, прехрана и доходи в случай на изкореняване на маслинови дървета и други потенциални гостоприемници;
8. призовава Комисията и италианското правителство да подпомогнат доходите и равнищата на заетост на малките и средните предприятия, които са засегнати от болестта, причинена от Xylella;
9. призовава Комисията да предостави, например в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, подходящо финансиране за научни изследвания, анализи и корективни мерки, свързани с Xylella fastidiosa и нейните разпространители;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.