ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно възпоменаването на събитията от Сребреница
7.7.2015 - (2015/2747(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Игор Шолтес, Тери Райнтке, Улрике Луначек, Давор Шкърлец от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0716/2015
B8-0716/2015
Резолюция на Европейския парламент относно възпоменаването на събитията от Сребреница
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2009 г. относно Сребреница[1],
– като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и ратифицирано от всички държави – членки на ЕС,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Босна и Херцеговина от 16 март 2015 г.,
– като взе предвид резолюции 827 (1993), 1551 (2004) и 1575 (2004) на Съвета за сигурност на ООН,
– като взе предвид доклада от 15 ноември 1999 г. на генералния секретар в съответствие с резолюция 53/35 на Общото събрание на ООН относно превземането на Сребреница,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 11 юли 1995 г. източният босненски град Сребреница, обявен за защитена зона с резолюция 819 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от сръбските сили под командването на генерал Ратко Младич и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;
Б. като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8 000 мюсюлмани – мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха незабавно екзекутирани от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич и от паравоенни части, включително сръбски нередовни полицейски звена, навлезли в територията на Босна от Сърбия, и също т.нар. доброволци от държавите – членки на ЕС; като има предвид, че близо 30 000 жени, деца и възрастни хора бяха принудително изгонени в контекста на мащабна кампания за етническо прочистване, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;
В. като има предвид, че тази трагедия, обявена от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и от Международния съд (МС) за акт на геноцид, се разигра в града, обявен от ООН за „сигурно убежище“, и по тази причина представлява символ на безсилието на международната общност да се намеси в конфликта и да защити невинното цивилно население;
Г. като има предвид, че през 1999 г. генералният секретар на ООН, в своя доклад относно превземането на Сребреница, заяви, че ООН не изпълни своя мандат, особено по отношение на защитата на т.нар. „безопасни зони“, и следователно носи споделена отговорност;
Д. като има предвид многобройните нарушения на Женевската конвенция, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното мюсюлманско население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;
Е. като има предвид, че въпреки положените усилия за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове, тленните останки на близо 1 200 мъже и момчета от Сребреница все още не са открити и идентифицирани;
Ж. като има предвид, че на 30 януари 2015 г. МНТБЮ потвърди присъдите на петима високопоставени босненски сръбски военни офицери, осъдени за участието си през 1995 г. в геноцида в Сребреница, и по този начин потвърди първата окончателна присъда за геноцид; като има предвид, че някои от осъдените офицери са докладвали пряко на тогавашния босненски сръбски главнокомандващ армията Ратко Младич, който понастоящем е изправен пред МНТБЮ за престъпления, включително геноцид;
З. като има предвид, че недостатъците на механизмите за вземане на решения на ЕС и липсата на действителна обща външна политика и политика на сигурност също изиграха отрицателна роля за начина, по който се развиха събитията;
1. възпоменава и почита всички жертви на геноцида в Сребреница и на зверствата, извършени по време на войните в бивша Югославия; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите и своята солидарност с тях;
2. подчертава, че навременното предотвратяване и ефективното наказване на актовете на геноцид и престъпленията против човечеството следва да бъдат сред основните приоритети на ЕС;
3. призовава Съвета, Комисията и държавите членки да направят всичко, което е по силите им, за да не допуснат никога повече извършването на подобни актове на чудовищно варварство в Европа и за да разследват дали граждани на ЕС са подпомогнали или извършили актове на геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления на територията на Босна и Херцеговина през периода 1992 – 1995 г.;
4. призовава парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина да приеме резолюция относно геноцида в Сребреница; приветства инициативата на Обединеното кралство относно резолюция на ООН по този въпрос;
5. изразява подкрепа за организациите на гражданското общество, като например Сдружението на майките от Сребреница и Анклавите от Жепа, за основната им роля за повишаването на осведомеността и изграждането на по-широка основа за помиряване между всички граждани на държавата; призовава всички граждани на Босна и Херцеговина да използват от 20-ата годишнината от геноцида в Сребреница като възможност за засилване на помиряването и сътрудничеството, които са ключови предпоставки за всички държави от региона за придвижване напред по пътя към Европа; призовава Комисията и заместник-председателя/върховен представител да признаят важността на политиките за помирение и подчертава важната роля на религиозните органи, медиите и образователните системи в този труден процес;
6. припомня, че мироопазващите сили на ООН UNPROFOR не защитиха определените безопасни зони; припомня, че някои държави – членки на ЕС, участваха с голям брой сили на UNPROFOR и по тази причина трябваше и трябва да приемат голям дял от тежестта на отговорността;
7. призовава Съвета и Комисията, в навечерието на годишнината от акта на геноцид в Сребреница-Поточари, отново да потвърдят ангажимента на ЕС за европейската перспектива на всички държави от Западните Балкани, както и своята подкрепа за процеса на присъединяване, не на последно място като способстват за засилването на регионалното сътрудничество;
8. отбелязва, че Дейтънското споразумение представлява важен инструмент за установяването на мир в региона, но подчертава, че то се превърна в предизвикателство за консолидирането на една жизнеспособна политическа система в Босна и Херцеговина; посочва, че всички граждани трябва да поемат отговорност с цел постигане на ново конституционно споразумение и създаване на жизнеспособна държава за всички; припомня, че дипломати от Европейския съюз и неговите държави членки участваха в изготвянето на Дейтънската конституция и че по тази причина ЕС и неговите държави членки споделят специална отговорност за провеждането на реформи в страната;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици, както и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.
- [1] ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 111.