Процедура : 2015/2747(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0717/2015

Внесени текстове :

B8-0717/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 09/07/2015 - 12.12
CRE 09/07/2015 - 12.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0276

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 149kWORD 74k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0716/2015
7.7.2015
PE565.695v01-00
 
B8-0717/2015

за приключване на разисквания по изявление на Председателя

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно възпоменаването на събитията от Сребреница (2015/2747(RSP))


Чарлз Танък, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки, Анна Елжбета Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Ружа Томашич, Зджислав Краснодембски, Рафаеле Фито от името на групата ECR

резолюция на Европейския парламент относно възпоменаването на събитията от Сребреница (2015/2747(RSP))  
B8‑0717/2015

Европейският парламент,

–       като взе предвид своята резолюция от 07 юли 2005 г. относно Сребреница(1),

−      като взе предвид своята резолюция от 15.01.09 относно Сребреница(2),

−      като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки от една страна, и Босна и Херцеговина от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и перспективата за членство в ЕС, предоставена на всички страни от Западните Балкани на срещата на високо равнище на ЕС в Солун през 2003 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че на 11 юли 1995 г. неразполагащият с излаз на море босненски град Сребреница, обявен за безопасна зона с резолюция 819 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от командваните от генерал Ратко Младич сили и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

Б.     като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, бяха набързо и систематично екзекутирани и погребани в масови гробове от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич (армията на република Сръбска) и от паравоенни части, включително сръбски нередовни полицейски отряди, навлезли в територията на Босна от Сърбия, като в същото време тази зона трябваше да е под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), представена от наброяващ 400 души контингент миротворци; като има предвид, че близо 25 000 жени, деца и възрастни хора бяха депортирани насилствено, а много жени бяха изнасилени, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

В.     като има предвид, че тази трагедия, обявена от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за акт на геноцид, се разигра в града, обявен от ООН за „сигурно убежище“ и по тази причина представлява символ на неуспеха на международната общност да предотврати клането и бързо да се намеси, за да защити цивилното население;

Г.     като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Д.     като има предвид, че въпреки огромните усилия, положени за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове и за идентифициране на жертвите, проведените разследвания не позволиха да се направи пълна възстановка на клането в Сребреница и района около нея;

Е.     като има предвид, че не може да съществува действителен мир без правосъдие и като има предвид, че пълното и неограничено сътрудничество с МНТБЮ остава основно изискване за по-нататъшното продължаване на процеса на интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани;

Ж.    като има предвид, че генерал Радислав Кръстич от босненската армия е първият обвиняем, признат за виновен от МНТБЮ в подпомагане и подстрекаване към геноцида в Сребреница, а Ратко Младич бе арестуван на 26 май 2011 г. и решението по неговото дело се очаква в края на 2015 г., а пък съдебното разследване срещу Радован Караджич все още не е приключило;

З.      като има предвид, че установяването на възпоминателен ден е най-добрият начин за отдаване на почит на жертвите на геноцида и предаване на ясно послание за бъдещите поколения;

1.      остро осъжда клането в Сребреница; изразява сърдечното си преклонение пред паметта на всички жертви на жестокостите и изразява искрените си съболезнования на семействата на жертвите, от които голяма част живеят без да имат окончателна яснота относно съдбата на техните бащи, синове, съпрузи или братя; приветства задържането на основните лидери на клането в Сребреница, но изразява съжаление, че някои от извършителите не са изправени пред правосъдието; ето защо изразява пълната си подкрепа спрямо ценната и трудна работа на МНТБЮ, който вече е произнесъл окончателното си решение за 147 от подсъдимите и все още работи по текущи разследвания за други 14 лица;

2.      призовава държавите членки и държавите от Западните Балкани да отбележат по подобаващ начин двадесетата годишнина от геноцида в Сребреница-Поточари, като подкрепят установяването в целия ЕС на 11 юли като възпоменателен ден на геноцида в Сребреница; Насърчава държавите членки да подкрепят инициативите на НПО, за да гарантират, че отбелязването на годишнината се извършва в подобаващ мащаб; приветства сериозният и съвестен характер на възпоменателния ден в Обединеното кралство, отбелязван посредством подходящо сътрудничество между националните органи и НПО "Да помним Сребреница" (‘Remembering Srebrenica’);

3.      приветства признаването от страна на сръбските органи на масовото избиване и тяхното официално публично извинение чрез приемането на специална резолюция през 2010 г.; подчертава, че Сърбия изправи пред правосъдието отговорните за клането лица, което е важна стъпка към постигането на мир и стабилност в региона; призовава останалите органи от региона да признаят по правен път геноцида, с цел да се укрепи регионалното помирение, което е една от основните предпоставки за напредъка на Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС;

4.      изтъква важната роля на религиозните общности, медиите и образователната система в процеса на помирение и във връзка с това приканва държавите от Западните Балкани да засилят програмите за развитие, които обединяват общностите, с оглед преодоляване на напрежението от миналото и започване на мирно и искрено съжителство в интерес на трайния мир, стабилността и икономическия растеж;

5.      изразява дълбоко съжаление, че босненският сръбски лидер Милорад Додик поиска ветото на Русия за да възпрепятства приемането от ООН на изготвена от Обединеното кралство резолюция относно Сребреница, което щеше да бъде илюстрация на неспособността на ООН да предотврати геноцида и да почете паметта на жертвите на геноцида, както и хората, пострадали от всички страни във войната; настоятелно призовава босненските сръбски органи да избягват по-нататъшна ескалация на напрежението и официално да признаят клането в Сребреница като акт на геноцид, като се има предвид, че тази жестокост — най-тежката след Втората световна война — вече бе определена като такива от Международния съд и Международния наказателен трибунал за бивша Югославия;

6.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1)

ОВ C 157 E, 06.07.06, стр. 468.

(2)

ОВ C 46 E, 24.02.10, стр. 111.

Правна информация - Политика за поверителност