Предложение за резолюция - B8-0834/2015Предложение за резолюция
B8-0834/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно миграцията и бежанците в Европа

7.9.2015 - (2015/2833(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Ги Верхофстад, Сесилия Викстрьом, Ангелика Млинар, Жерар Дьопре, Филиз Хюсменова, Луи Мишел, Фредерик Рийс, Рамон Тремоса и Балсейс, Мариел дьо Сарнез, Хилде Вотманс, Мариан Харкин от името на групата ALDE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0832/2015

Процедура : 2015/2833(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0834/2015
Внесени текстове :
B8-0834/2015
Разисквания :
Приети текстове :

B8‑0834/2015

Резолюция на Европейския парламент относно миграцията и бежанците в Европа

(2015/2833(RSP))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–       като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–       като взе предвид Женевската конвенция от 1951 г. и протокола към нея,

–       като взе предвид доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от април 2012 г. относно предприемане на действия за по-добро управление на миграционните потоци,

–       като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите от април 2013 г. относно управлението на външните граници на Европейския съюз и въздействието му върху човешките права на мигрантите,

–       като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2013 г. относно мерките на ЕС и държавите членки за справяне с потока от бежанци в резултат на конфликта в Сирия[1],

–       като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно миграционните потоци в Средиземноморието, със специално внимание към трагичните събития край бреговете на Лампедуза[2],

–       като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията[3],

–       като взе предвид плана за действие от 10 точки относно миграцията, приет на съвместното заседание на Съвета по външни работи и на Съвета по вътрешни работи на 20 април 2015 г.,

–       като взе предвид заключенията на специалната среща на високо равнище на Европейския съвет относно бежанската криза в региона на Средиземноморието, проведена на 23 април 2015 г.,

–       като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището[4],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ COM(2015)0240,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че по данни на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) броят на молбите за международна закрила през юли 2015 г. в държавите от ЕС плюс Норвегия и Швейцария е бил 123 294, като е надхвърлил за пръв път 100 000 и е бил общо с 28 % по-висок от юни 2015 г.[5];

Б.     като има предвид, че през юли 2015 г. е констатирано 59-процентно увеличение на молбите за международна закрила от сирийци в сравнение с предходния месец, броят на афганистанските кандидати е нараснал с 44 % от юни до юли 2015 г., а в броя на албанските кандидати увеличението е с 33 %;

В.     като има предвид, че лятото на 2015 г. показа, че миграцията не е временен въпрос — световните тенденции, които доведоха до рязко увеличаване на броя на бежанците, изглежда, ще продължат поради конфликтите в Близкия изток и държавите от Африка на юг от Сахара, както и поради задълбочаването на изменението на климата;

Г.     като има предвид, че по статистическите данни на Frontex за 2015 г. мнозинството от бежанците в ЕС са хора, които бягат от конфликти или преследване в Сирия, Еритрея, Афганистан и Ирак; като има предвид, че над две трети от тях имат право на убежище или субсидиарна закрила;

Д.     като има предвид, че в проучване на Международната организация по миграция (МОМ) се посочва, че Европа е най-опасната дестинация в света за „незаконните“ мигранти[6], като се изтъква още веднъж необходимостта да се прави всичко възможно за спасяването на живота на хора в опасност и да се изпълняват задълженията за международна закрила;

Е.     като има предвид, че съгласно Женевската конвенция от 1951 г. хората могат да търсят убежище в друга държава, независимо от тяхната страна на произход, ако имат основателни опасения от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически убеждения;

Ж.    като има предвид, че на заседанието на Европейския съвет от 25 и 26 юни в Брюксел правителствените ръководители от ЕС не постигнаха споразумение за задължителни механизми за преместване и презаселване на бежанци;

З.      като има предвид, че инциденти с участието на групи бежанци през лятото на 2015 г. в редица държави членки показаха липсата на каквато и да е координация и съгласувани действия между държавите членки; като има предвид, че липсата на координация и „пожарогасителният“ подход „според случая“ доведоха до хаос и влошаване на тази критична ситуация;

И.     като има предвид, че настоящата резолюция е в отговор на настъпилото през лятото на 2015 г. голямо увеличение на броя на лицата, търсещи международна закрила в държавите членки; като има предвид, че стратегическият доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно всеобхватен подход към миграцията ще разгледа политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията в нейната цялост;

1.      изразява дълбоко съжаление и скръб за непресекващата трагична загуба на човешки живот сред лицата, търсещи убежище в ЕС; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да направят всичко възможно, за да предотвратят още смъртни случаи;

2.      изразява отново подкрепа за своята резолюция от април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището; настоятелно призовава Съвета и Комисията да използват посочената резолюция, заедно с работата по стратегическия доклад за всеобхватен подход към миграцията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като основа за цялостно, глобално решение, което да третира както икономическата миграция, така и политиката за предоставяне на убежище;

3.      отново заявява необходимостта ЕС да основе своя отговор на настоящата ситуация с бежанците на солидарността и на справедливото споделяне на отговорността, както е посочено в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и да възприеме всеобхватен европейски подход;

4.      изразява съжаление относно действията, предприети от някои държави членки срещу групи лица, търсещи убежище, и относно факта, че Европейският съвет не приложи вече започнати инициативи от страна на Комисията, които имат за цел да се създаде надежден, единен за ЕС, задължителен механизъм за солидарност между държавите членки, който да включва задължителна схема за презаселване, наред със спешно преместване;

5.      приветства действията на гражданите, които са се мобилизирали за посрещане и оказване на помощ на лицата, търсещи международна закрила в ЕС;

6.      отбелязва използването на решения на Съвета за приемане на схеми за спешно преместване на лицата, нуждаещи се от международна закрила;

7.      отново призовава Комисията да измени действащия Регламент от Дъблин, така че да включи постоянна, задължителна система за разпределение на търсещите убежище лица между 28-те държави членки, като се използва задължителен коефициент на разпределение, основан на количествени и качествени данни, като същевременно се вземат предвид перспективите за интеграция;

8.      припомня, че правото на подаване на молба за убежище е основно право на човека, гарантирано от международното право и задължения, които са обвързващи за всички държави членки; изразява загриженост относно предложенията на Комисията и държавите членки да се определят някои сигурни трети държави на произход, което би могло да възпрепятства подаването на отделни молби за предоставяне на убежище от граждани на тези трети държави;

9.      призовава за неотложното проправяне на законни и безопасни пътища до ЕС за лицата, търсещи убежище, чрез мерки, като например издаването на хуманитарни визи в посолствата и консулските служби на ЕС в трети държави и широкомащабни схеми за преместване; призовава Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на Директива 2001/51/ЕО на Съвета, с цел да се улесни безопасното преминаване на лицата, търсещи убежище в ЕС;

10.    припомня, че миграцията представлява сложно глобално явление, което също така изисква дългосрочен подход, чрез който да се преодолеят първопричините за него, като например бедността, неравенството, несправедливостта и въоръжените конфликти; подчертава необходимостта от всеобхватен подход на ЕС, от засилване на съгласуваността на вътрешните и външните политики на Съюза, и по-специално на неговата обща външна политика и политика на сигурност, политиката за развитие и политиката в областта на миграцията;

11.    призовава Съвета и държавите членки да предприемат действия за задвижване на всеобхватно глобално решение; припомня, че целта на настоящата резолюция е да се приведат в изпълнение вече обявените инициативи на Комисията, насочени към увеличаване на солидарността и споделянето на отговорността между държавите членки;

12.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.