ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно 20-тата годишнина на Дейтънското мирно споразумение
14.12.2015 - (2015/2979(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Георг Майер от името на групата ENF
B8‑1350/2015
Резолюция на Европейския парламент относно 20-тата годишнина на Дейтънското мирно споразумение
Европейският парламент,
– като взе предвид „Плана Кутилейро“, „Плана Ванс-Оуен“, „Плана Оуен-Столтенберг“ и плана на контактната група,
– като взе предвид Вашингтонското споразумение, подписано на 1 март 1994 г.[1],
– като взе предвид Дейтънското мирно споразумение и 12-те приложения към него, и по-специално приложение ІV и приложение Х, парафирани на 21 ноември 1995 г. в Дейтън и подписани на 14 декември 1995 г. в Париж[2],
– като взе предвид Бонските заключения на Съвета за прилагане на мирното споразумение, проведен в Бон на 9 и 10 декември 1997 г.[3],
– като взе предвид параграф 13 от Резолюция 1384 (2004) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа[4],
– като взе предвид параграф 1 от Резолюция 1592 (2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа[5],
– като взе предвид специалния доклад на върховния представител до генералния секретар на ООН относно изпълнението на Общото рамково споразумение за мир (ОРСМ) в Босна и Херцеговина от 4 септември 2015 г.[6],
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 16 декември 2015 г. относно 20-тата годишнина на Дейтънското мирно споразумение,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че след конфликта международната общност и политическите участници в Босна и Херцеговина (БиХ) бяха наясно, че оцеляването на държавата в рамките на границите, определени от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия (AVNOJ) и известни като „границите AVNOJ“, зависи от радикалната децентрализация;
Б. като има предвид, че Дейтънското мирно споразумение постави край на войната и установи изцяло нова вътрешна структура в БиХ – по отношение както на изборния процес, така и на функционирането на нейните институции – в съответствие с принципите от Женева и Ню Йорк от септември 1995 г.;
В. като има предвид, че през изминалите 20 години от подписването на Дейтънското мирно споразумение Конституцията на Босна и Херцеговина беше „сериозно опустошена“ от членове на международната общност и някои местни фактори, в т.ч. върховния представител за БиХ, Конституционния съд на БиХ и Съвета за сигурност на ООН;
Г. като има предвид, че член 3.5 и член 3.3, буква а) от Конституцията на БиХ се използват от Конституционния съд на Босна и Херцеговина и Службата на върховния представител за узаконяване на неразрешени нарушения на Дейтънското мирно споразумение на квази-правни основания;
Д. като има предвид, че приложение ІV към Дейтънското мирно споразумение беше обект на незаконно преразглеждане въпреки волята на страните по споразумението и извън процедурите, установени от Виенската конвенция за правото на договорите;
Е. като има предвид, че Службата на върховния представител, създадена като ad hoc международна институция, не разполагаше с правомощия да налага централизирането на широк набор от функции при незачитане на Дейтънската конституция на БиХ, която запазва почти всички правомощия на федеративните единици;
Ж. като има предвид, че в резултат от прехвърлянето на правомощия от равнището на федеративните единици, извършено от върховния представител, се премина от 7 съвместни институции към 70 институции, в които работят почти 23000 души;
З. като има предвид, че на 12 ноември 2000 г. Службата на върховния представител прие решение за налагане на Закона за Държавния съд на Босна и Херцеговина, „докато Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина не приеме този закон в надлежна форма, без изменения и без условия“;
И. като има предвид, че от 2000 г. насам Службата на върховния представител e издала укази за освобождаването и забраната за наемане в публичния сектор на близо 200 граждани на Босна и Херцеговина, включително избрани президенти, законодатели, съдии и други длъжностни лица, и редовно издава укази за сваляне на политици от постовете им, за забрана на наемането им в публичния сектор, за изземване на документи за пътуване и замразяване на банкови сметки;
1. припомня на местните политически лидери, че са необходими реформи с фокус върху неефикасните, неефективни или непоследователни закони и институции; подчертава необходимостта от мерки за защита на политическите, гражданските и човешките права, приканва за възстановяване на принципите на правовата държава и насърчава ръководителите на Босна и Херцеговина да положат значителни усилия за осъществяване на политическата система, предвидена в Дейтънската конституция;
2. подчертава, че Службата на върховния представител, като неизбран политически орган, повече не може да налага закони без възможност за обжалване или становище на независим орган; призовава настоятелно да бъде повторно утвърдено приложение Х към Дейтънското мирно споразумение;
3. призовава за осъществяване на необходимите мерки, за да се обезпечи спазването на Дейтънското мирно споразумение, и за прекратяване на всякакви опити за промяна или релативизиране на Дейтънското мирно споразумение, в т.ч. опити за налагане на закони, свързани със съда и прокуратурата;
4. призовава Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да зачитат демократичните институции на Босна и Херцеговина, нейния суверенитет и волята на нейния народ;
5. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на председателството и парламента на Босна и Херцеговина.
- [1] http://www.usip.org/sites/default/files/file/resources/collections/peace_agreements/washagree_03011994.pdf
- [2] http://www.nato.int/ifor/gfa/gfa-home.htm
- [3] http://www.ohr.int/pic/default.asp?content_id=5183
- [4] „Асамблеята счита за несъвместимо с принципите на демокрацията върховният представител да може да взема решения с изпълнителна сила, без да бъде отговорен за тях или да бъде задължен да обосновава тяхната валидност и без да са налице средства за правна защита.“
- [5] „Референдумите са инструмент на пряката демокрация, който принадлежи на наследството на европейската избирателна система.“
- [6] http://www.ohr.int/other-doc/hr-reports/default.asp?content_id=49202