ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Бурунди
9.12.2015 - (2015/2973(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Хилде Вотманс, Луи Мишел, Беатрис Бесера Бастеречеа, Дита Харанзова, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Йозо Радош, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1348/2015
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Бурунди, и по-специално резолюцията от 9 юли 2015 г.[1],
– като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 96 от него,
– като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша за Бурунди,
– като взе предвид Конституцията на Република Бурунди,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),
– като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите (АХПЧН),
– като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИ),
– като взе предвид предварителното изявление на мисията на ООН за наблюдение на изборите в Бурунди (MENUB) от 27 юли 2015 г.,
– като взе предвид изявлението на Африканския съюз от 17 октомври 2015 г.,
– като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,
– като взе предвид предварителното изявление на мисията на Източноафриканската общност за наблюдение на президентските избори от 21 юли 2015 г. в Република Бурунди,
– като взе предвид решението на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС от 14 юни 2015 г. за преустановяване на мисията на Асамблеята за наблюдение на изборите в Бурунди поради положението в страната,
– като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване и заключенията на Съвета от юни 2014 г., в които той се ангажира да засили работата си във връзка със защитниците на правата на човека,
– като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 22 юни 2015 г. относно Бурунди и декларацията от 23 юли 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от името на ЕС след президентските избори в Бурунди,
– като взе предвид комюникето от 28 август 2015 г. на Групата на международните пратеници и представители за региона на Големите африкански езера относно положението в Бурунди,
– като взе предвид Регламент (ОВППС) 2015/1763 на Съвета от 1 октомври 2015 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди[2],
– като взе предвид писмото, одобрено от Съвета на 26 октомври 2015 г., с което към Бурунди се отправя покана за консултации в съответствие с процедурата, предвидена в член 96 от Споразумението за партньорство АКТБ – ЕС (Споразумението от Котону) в случай на неспазване на основните елементи на споразумението, а именно правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2015 г. относно Бурунди,
– като взе предвид Резолюция 2248 (2015) на Съвета за сигурност на ООН от 12 ноември 2015 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че изявлението на президента Нкурунзиза от 26 април 2015 г., че се кандидатира за трети мандат, тласна страната към безредици, предизвика обширни протести и неуспешен опит за преврат на 13 май 2015 г.; като има предвид, че няколко високопоставени членове на различни институционални органи, включително председателят на Народното събрание, заместник-председателят, двама членове на Независимата национална избирателна комисия (ННИК) и старши съдия в Конституционния съд, впоследствие избягаха от страната, като всички те посочиха като причина за напускането опасения във връзка със своята безопасност; като има предвид, че политическото напрежение принуди стотици хиляди хора да напуснат страната; като има предвид, че ЕС прекрати своята мисия за наблюдение на изборите;
Б. като има предвид, че изборите бяха проведени без оглед на демократичните принципи и в нарушение на същността и духа на споразуменията от Аруша, поради което бяха бойкотирани от опозиционните партии и гражданското общество; като има предвид, че Нкурунзиза започна третия си мандат като президент на Бурунди, въпреки протестите от страна на международните донори и изявлението на мисията на ООН за наблюдение на изборите в Бурунди (MENUB), че изборите не са били нито вдъхващи доверие, нито свободни;
В. като има предвид, че държавните репресии и ограниченията на свободата на изразяване и свободата на събранията се увеличиха рязко след президентските избори на 21 юли 2015 г.; като има предвид, че на 28 септември 2015 г. ВКБООН докладва за тревожна вълна от арести, задържания и убийства от началото на септември и настоятелно призова властите в страната да се борят срещу безнаказаността; като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека, Зейд Раад, заяви, че почти всеки ден биват намирани мъртви тела по улиците на някои от кварталите на Бужумбура и че в много случаи жертвите изглежда са били убити от куршум, изстрелян от непосредствена близост, както и че по телата понякога има следи от изтезания и те обикновено са с вързани зад гърба ръце;
Г. като има предвид, че нарастващото политическо насилие и несигурност в Бужумбура доведоха до целенасочени убийства на членове на опозиционните партии, както и на членове на управляващата партия; като има предвид, че положението се влоши, при което знакови фигури и от двете страни станаха жертва на опити за убийство: генерал Адолф Ншимиримана, близък помощник на президента Нкурунзиза, беше убит при ракетно нападение на 2 август 2015 г.; Пиер Клавер Мбонимпа, защитник на правата на човека, беше прострелян и тежко ранен на следващия ден; полковник Жан Бикомагу, бивш началник на Генералния щаб на въоръжените сили, беше застрелян на 15 август 2015 г.; Патрис Гахунгу, говорител на опозиционния Съюз за мир и развитие (UPD), беше убит на 7 септември 2015 г.; генерал Прим Нийонгабо, ръководител на въоръжените сили на Бурунди, оцеля при опит за убийство на 11 септември 2015 г., а тялото на г-жа Шарлот Умугванеза, опозиционен лидер и борец срещу корупцията, беше открито на 18 октомври 2015 г., един ден след обявяването ѝ в неизвестност;
Д. като има предвид, че насилието избухна отново на 3 октомври в северната част на столицата Бужумбура в районите Мутакура, Чибитоке и Нгагара – за които е известно, че са били в основата на опозицията срещу третия мандат на президента Нкурунзиза – което доведе до смъртта на осем и вероятно повече цивилни лица; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека докладва, че са били убити 134 души и че са били регистрирани стотици случаи на произволни арести и задържания, включително 704 ареста само от началото на септември; като има предвид, че 215 000 души са избягали;
Е. като има предвид, че различни източници, като например Международната федерация за правата на човека, „Human Rights Watch“ и др., докладваха, че полицията предприема много брутални мерки и използва прекомерна и несъразмерна сила, като дори може да е извършила екзекуции по бързата процедура и извънсъдебни екзекуции; като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция относно Бурунди на 2 октомври 2015 г., в която се призовава за мониторинг на положението с правата на човека в страната отсега нататък и през цялата 2016 г.;
Ж. като има предвид, че на 17 октомври 2015 г. Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз препоръча ускоряване на плановете за изпращане на войски в Бурунди, ако насилието в страната се влоши, призова за провеждане на разследвания на злоупотребите с правата в страната и обяви стартирането на обстойно разследване на нарушенията на правата на човека и актовете на насилие срещу цивилното население в Бурунди;
З. като има предвид, че Африканският съюз призовава за провеждането на бърз диалог в Кампала или Адис Абеба, който да включва всички заинтересовани участници от Бурунди, включително живущите извън страната и гражданското общество; като има предвид, че ЕС подкрепя това искане за приобщаващ диалог, и като има предвид, че генералният секретар на ООН отправи призив за същия приобщаващ диалог;
И. като има предвид, че органите на Бурунди твърдят, че са готови да водят диалог с опозицията, и на 23 септември 2015 г. президентът подписа указ за създаването на Национална комисия за вътрешен диалог; като има предвид обаче, че повечето участници от опозицията или гражданското общество, които се противопоставят на третия мандат на президента Нкурунзиза, са обект на преследване по обвинения в бунт и съучастие в опита за преврат от 13 май 2015 г.; като има предвид, че председателят на новото Народно събрание, Паскал Ниабенда, заяви, че лицата, които са участвали в организирането и осъществяването на преврата (...), няма да бъдат включени в диалога;
Й. като има предвид, че въпреки че посредниците от Уганда обявиха, че диалогът ще бъде възобновен през ноември, органите на Бурунди издадоха международна заповед за арест срещу опоненти с цел екстрадирането им от три страни – Белгия, Нидерландия и Руанда;
К. като има предвид, че досега регионалните усилия за прекратяване на кризата в страната не успяха да накарат опозицията и правителството на Бурунди да седнат на масата за преговори и че НПО бяха възпрепятствани да вършат работата си; като има предвид, че сблъсъците между силите за сигурност и въоръжени бойци станаха почти ежедневие и драстичното увеличаване на насилието може да изложи страната на риска отново да изпадне в състояние на гражданска война;
1. изразява дълбоката си загриженост относно политическата и хуманитарната ситуация в Бурунди и нейните последици за стабилността на целия подрегион; призовава органите на Бурунди да предотвратят по-нататъшните нарушения на правата на човека; решително осъжда всички актове на насилие и злоупотреби и отново заявява, че виновните за това насилие следва да понесат своята отговорност и да бъдат изправени пред правосъдието; в тази връзка подкрепя изявлението на прокурора на Международния наказателен съд, г-жа Фату Бенсуда, от 6 ноември;
2. осъжда опита за преврат от 13 май и всички актове на насилие или нарушения на конституционния ред, независимо от извършителя им, и припомня, че АС, ЕС и ООН настойчиво приканиха всички страни в конфликта в Бурунди да разрешат противоречията си по мирен път;
3. настоятелно призовава правителството на Бурунди да спазва регионалните и международните си ангажименти в областта на правата на човека и да осигури всички средства за засилването на дейността на наблюдателите на правата на човека от АС и върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) в страната;
4. настоятелно призовава всички страни в Бурунди – правителството, опозицията и гражданското общество, да възстановят доверието и да участват в приобщаващ диалог с цел да се предотврати всяко по-нататъшно влошаване на положението в страната; припомня, че единствено чрез търсене на консенсусно решение посредством преговори по същество могат да бъдат постигнати дълготрайни политически резултати в интерес на жителите на Бурунди и демокрацията, така че страната да излезе от настоящата безизходица и да ѝ се попречи да изпадне отново в състояние на гражданска война – събитие, което несъмнено би оказало отрицателно въздействие върху сигурността в целия регион на Големите африкански езера и би могло да застраши изборите в Демократична република Конго и Руанда;
5. изтъква отново убеждението, изразено от Източноафриканската общност, Африканския съюз (АС) и в резолюция 2248(2015) на Съвета за сигурност на ООН от 12 ноември 2015 г., че трайно политическо решение в интерес на жителите на Бурунди може да се намери само чрез диалог и търсене на консенсус, при спазване на споразумението от Аруша и на конституцията на Бурунди;
6. призовава ЕС и неговите държави членки да действат в подкрепа на усилията на Източноафриканската общност и Африканския съюз, за да се намери трайно политическо решение чрез вътрешния диалог; приветства санкциите, приети от Съвета на ЕС по отношение на четирима граждани на Бурунди, чиито дейности подкопават демокрацията и възпрепятстват усилията за постигане на политическо решение на кризата;
7. приветства инициативата на ЕС за отваряне на предпазната клауза в член 96 от Споразумението от Котону в позитивен дух с оглед на постигането на положителен резултат, като се отправи покана към органите на Бурунди да участват в консултациите с цел да се намери приемливо за всички страни решение, да се прекрати неспазването на правата на човека и демократичните принципи, както и на принципите на правовата държава, и да се даде възможност за постигане на бързо споразумение по първоначалните мерки за намаляване на напрежението, което би могло да проправи пътя за съществен напредък към намиране на изход от кризата и създаване на среда за помирение, избягвайки по този начин войната;
8. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обмислят възможността за замразяване на всяка нехуманитарна помощ за правителството на Бурунди до момента, в който се сложи край на прекомерното използване на сила и нарушенията на правата на човека от страна на правителствените сили, за които докладва СВКПЧ, и в който се намери политическо решение вследствие на провеждането на истински вътрешен диалог;
9. призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят приемането на допълнителни мерки от ООН, включително по-изявено присъствие на ООН в Бурунди, ако положението в страната продължи да се влошава;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството на Бурунди, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата на държавите от региона на Големите африкански езера, правителствата на държавите от Източноафриканската общност, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС и Панафриканския парламент.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0275.
- [2] ОВ L 257, 2.10.2015 г., стр. 37.