ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно мирния процес в Колумбия
14.1.2016 - (2015/3033(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Кусо Пермуй, Неоклис Силикиотис, Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, Марина Албиол Гусман, София Сакорафа, Такис Хаджигеоргиу, Фабио Де Мази, Рина Роня Кари, Хелмут Шолц, Катержина Конечна, Иржи Мащалка, Мари-Кристин Вержиа, Мигел Урбан Креспо, Таня Гонсалес Пеняс, Шабиер Бенито Силуага, Лола Санчес Калдентей, Естефания Торес Мартинес, Барбара Спинели, Инеш Крищина Зубер, Костас Хрисогонос, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу от името на групата GUE/NGL
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0041/2016
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Колумбия,
– като взе предвид съвместното изявление № 60 относно Споразумението за създаване на специална юрисдикция за постигане на мир, подписано в Хавана на 23 септември 2015 г.,
– като взе предвид съвместните изявления № 61, 62 и 63, и по-специално съвместното изявление № 64 относно Споразумението относно жертвите на конфликта: „Цялостна система за истина, справедливост, обезщетяване и недопускане на повторни нарушения“, включително специалната юрисдикция за постигане на мир, и ангажимента по отношение на правата на човека, подписан в Хавана на 15 декември 2015 г., както и съвместния проект „Точка 5: споразумение относно жертвите на конфликта“ от същата дата;
– като взе предвид Брюкселската декларация на парламентаристите от левицата в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея по отношение на мирния процес в Колумбия от юни 2016 г.,
– като взе предвид точка 44 от изявлението на делегацията на ЕП в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, участваща във втората среща на високо равнище на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и Европейския съюз в Брюксел, относно прекратяването на вътрешния конфликт между правителството на Колумбия и ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия),
– като взе предвид Брюкселската декларация, приета в края на втората среща на високо равнище CELAC – ЕС, а именно на 11 юни 2015 г.,
– като взе предвид изявленията на върховния представител на ЕС, Федерика Могерини, съответно от 16 декември 2015 г. относно споразумението относно жертвите на конфликта в Колумбия, от 24 септември 2015 г. относно споразумението относно правосъдието в условията на преход в Колумбия, както и от 1 октомври 2015 г. относно назначаването на Еймън Гилмор за специален пратеник на Съюза за мирния процес в Колумбия,
– като взе предвид многостранното търговско споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга, подписано в Брюксел на 26 юли 2012 г.,
– като взе предвид 11-ия доклад на делегацията на Астурия за проследяване на положението с правата на човека в Колумбия през 2015 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че масата за преговори между правителството на Колумбия и ФАРК беше организирана в Хавана (Република Куба) на 19 ноември 2012 г. след подписването на документа „Общо споразумение за прекратяване на конфликта и изграждане на стабилен и траен мир“ на 26 август 2012 г., като по този начин се даде израз на желанието на колумбийския народ да живее в мир и се отчете, че изграждането на мира е въпрос, който засяга цялото население, че държавата има задължението да способства за правата на човека на цялата си територия и че икономическото и социалното развитие, съпътствано от справедливост, трябва да бъде гаранция за мира;
Б. като има предвид, че по време на различните етапи на преговорите в Хавана правителството и ФАРК приключиха обсъждането на проектите на споразумението по темите „Обновяване на селските райони в Колумбия: всеобхватна селскостопанска реформа“, „Политическо участие: отваряне към демокрацията с цел изграждане на мир“, „Разрешаване на проблема с незаконните наркотични вещества“, „Специална юрисдикция за постигане на мир“ и „Споразумение относно жертвите на конфликта“;
В. като има предвид ключовото значение на последното частично споразумение по отношение на жертвите, което предвижда създаването на специална юрисдикция за постигане на мир и на съд, пред който да бъдат изправени всички лица, носещи отговорност за конфликта, включително военнослужещи, членове на паравоенните групировки, бунтовници и цивилни лица, и който евентуално представлява най-важният напредък в рамките на преговорите, водени от три години насам;
Г. като има предвид, че в настоящия етап най-важните неразрешени въпроси са условията, при които ще бъде обявено двустранното прекратяване на огъня, както и механизмът за утвърждаване от населението на споразуменията, постигнати от правителството и ФАРК;
Д. като има предвид, че преговорите в Хавана бяха възобновени на 13 януари и че съгласно изявленията на ръководителя на екипа на колумбийското правителство прекратяването на огъня и преустановяването на враждебните действия трябва да бъдат двустранни и с неограничен срок и да подлежат на проверки, както и че те могат да бъдат постигнати още същия месец;
Е. като има предвид, че на 23 септември 2015 г. правителството на Колумбия и ФАРК обявиха сключването на споразумение за създаване на специална юрисдикция за постигане на мир, която да защитава правата на жертвите и да допринася за изграждането на стабилен и траен мир, като за тази цел страните се договориха да въведат Цялостна система за истина, справедливост, обезщетяване и недопускане на повторни нарушения, включително учредяване на Комисия за установяване на истината, съвместно съществуване и недопускане на повторни нарушения, както и гаранции за недопускане на повторната поява на причините за конфликта и на нови жертви;
Ж. като има предвид, че след постигането на горепосочените споразумения относно т.нар. правосъдие за мир и относно жертвите на конфликта преговарящите страни направиха категорична стъпка в посока към мира, която изглежда необратима, тъй като и двете страни поеха ангажимент в срок от максимално шест месеца да постигнат мир, считано от сключването на споразумението относно създаването на специална юрисдикция за постигане на мир, като посочиха 23 март 2016 г. като ориентировъчен срок;
З. като има предвид, че обезщетяването на жертвите и гаранцията за недопускане на повторни нарушения са елементи от съществено значение за постигането на справедлив и траен мир;
И. като има предвид, че създаването на специална юрисдикция за постигане на мир отговаря на необходимостта от специална правосъдна система, която да е в съответствие с международното право и която да санкционира лицата, отговорни за тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени по време на конфликта, както и да обезщети жертвите, като същевременно улесни слагането на оръжията;
Й. като има предвид, че тази специална юрисдикция:
– отчита необходимостта да се осъдят извършителите на престъпленията, които са били извършени по време на конфликта, като се въведат механизми за възстановително правосъдие заедно с механизми за наказателно правосъдие;
– предвижда диференциран режим на ограничаване на свободата, както и на лишаване от свобода, въз основа на ранното или късното признаване на истината и поемане на отговорност за тежки престъпления или съответно на непризнаването на подобна отговорност, като наказателните санкции в случай на осъдителни присъди варират между 5 и 8 години и могат да достигнат 20 години във втория случай; местата и условията на режима за изпълнение на санкциите за ограничаване на свободата или лишаване от свобода също варират в зависимост от степента на признаване на истината и поемане на отговорността;
– предвижда, че при преустановяването на враждебните действия колумбийската държава ще предостави възможно най-широка амнистия за политическите и свързаните с тях престъпления в съответствие с международното хуманитарно право, без обаче от амнистията да могат да се ползват извършителите на престъпления против човечеството, геноцид, тежки военни престъпления и други тежки престъпления като вземане на заложници, подлагане на изтезания, принудително разселване, насилствени изчезвания, извънсъдебни екзекуции, отвличане на деца и сексуално насилие;
К. като има предвид, че през 2014 г. и част от 2015 г. се увеличи броят на насилствените изчезвания в Колумбия; като има предвид, че няма консолидирани данни за изчезналите лица в страната, чийто брой според националния регистър на изчезналите лица възлиза на 21 000, според единния регистър на жертвите – на 44 841, а според главната прокуратура – на 69 000 души; като има предвид липсата на напредък по случаите на насилствени изчезвания и по-специално, че в над 80% от съобщените случаи разследването се намира в първоначалния етап и няма съществен напредък;
Л. като има предвид, че паравоенните групировки продължават да бъдат използвани като средство за икономическо, политическо и социално господство над колумбийския народ; като има предвид, че тези въоръжени паравоенни групировки бяха използвани и продължават да бъдат използвани от колумбийския политически и икономически елит и от чуждестранни многонационални дружества, които успяха да наложат чрез тях икономически проекти, свързани с добивна дейност (мащабни мини), интензивно животновъдство и монокултури, посредством отнемането и насилствената продажба на земите, което доведе до масово разселване на населението, например в района на Тихия океан;
М. като има предвид, че Колумбия е втората страна в света след Афганистан с най-висок брой на цивилните жертви на противопехотни мини и че след постигането на мир бързото и ефикасно разминиране на страната ще бъде от съществено значение за предотвратяването на нови жертви и за заличаване на следите от конфликта;
Н. като има предвид, че от 2013 г. насам между ЕС и Колумбия е в сила многостранно търговско споразумение, което предизвика критични реакции и противопоставяне от страна на социалните и синдикалните движения в Латинска Америка и в Европейския съюз;
O. като има предвид, че Колумбия, в която населението надхвърля 47 милиона души, в т.ч. 102 различни групи от коренното население на нейната територия, говорещи 64 официални езика, 4,4 милиона души от африкано-колумбийски произход и около 5000 роми, според ПРООН е една от страните с най-ярко изразено неравенство, както и че неравенството обикновено нараства вследствие на договорите за свободна търговия и проектите за инвестиции в минното дело и енергетиката;
П. като има предвид, че икономическият растеж в страната вместо да бъде в полза на мнозинството от населението, изостря социалния конфликт, като равнището на бедност надхвърля 30,7%; като има предвид, че съществуващите отдавна изключване и неравенство, както и държавното насилие, са сред преките причини за въоръжения конфликт;
Р. като има предвид, че изострянето на социалния конфликт в страната прозира в решенията на правителството да предостави разрешения за големи инвестиционни проекти, без да има прозрачност, нито публична информация относно въздействието им върху обществото и околната среда, като и без да се извърши предварителната консултация с коренното население и неговите общности, както се предвижда в Конвенция № 169 на Международната организация на труда;
С. като има предвид, че многонационалните дружества участват в насилственото разграбване в страната, като използват правни механизми със съучастието на институциите, които узаконяват насилствените продажби на земи, произволните задържания на лица и съдебното преследване въз основа на сигнали;
Т. като има предвид, че реституцията на насилствено отнетите земи се извършва бавно поради липсата на политическа воля на местно равнище, където самите лица, които са отнели тези земи, продължават да упражняват политически и въоръжен контрол;
У. като има предвид, че в страната все още се преследват, под различни форми, синдикалистите и че преобладава „антисиндикална нагласа“ сред властите, които се борят срещу бунтовниците и сред които се е вкоренило предубеждението, че работниците, които членуват в синдикати, са вътрешна заплаха за стабилността на страната; като има предвид, че Колумбия е страната с най-голям брой на убитите синдикалисти в света – според данни на профсъюзната конфедерация Central Unitaria de Trabajadores от 1986 г. досега броят им възлиза на около четири хиляди, както и че броят на убитите ръководители на селски общности също е висок; като има предвид, че вълната от социално мобилизиране от последните години се сблъска с репресивна и в някои случаи придружена с насилие реакция от страна на публичните органи;
Ф. като има предвид, че в Колумбия насилственото разселване продължава със същия ритъм като през предишните години, като броят на разселените лица надхвърля шест милиона, което според данни на ВКБООН нарежда Колумбия на второ място след Сирия като страна с най-мащабна хуманитарна криза в света;
Х. като има предвид, че според данни на единния регистър на жертвите през периода от 1985 г. до 2012 г. са били разселени 2 520 000 малолетни и непълнолетни деца и че през последните двадесет години около 13 000 малолетни и непълнолетни лица са били вербувани от незаконните въоръжени групировки;
1. отново изразява пълната си подкрепа за мирния процес между правителството на Колумбия и бунтовниците от ФАРК; счита, че той представлява съществена стъпка в посока към постигането на окончателно споразумение, което да сложи край на вътрешния въоръжен конфликт в Република Колумбия;
2. изразява подкрепата си за намирането на политическо решение на конфликта, което да осигури справедливост и обезщетения за жертвите, включително за намирането на решение на проблема с достъпа до земя, който е в основата на конфликта, с оглед на постигането на стабилен и траен мир, придружен от социална справедливост и гаранции за недопускане на повторни нарушения;
3. изразява желанието си преговорите да приключат непосредствено след като се съгласува всичко, свързано с обезщетенията за жертвите и правосъдието;
4. отправя призив да се съгласува в най-кратък срок двустранното прекратяване на огъня между правителството и ФАРК, с цел да се създадат благоприятни условия за постигането на окончателно споразумение съгласно предложенията на различни елементи на колумбийското социално движение;
5. отправя призив както към правителството, така и към ФАРК, да се откажат от използването на насилие и на оръжие в политическите си действия и да защитават своите идеи и въжделения посредством демократични правила и зачитане на принципите на правовата държава;
6. отчита големите политически усилия и постоянството от страна както на правителството на Колумбия, така и на ФАРК, и важната роля на организациите на жертвите и социалните движения, които успяха да сближат противоположните си позиции и постепенно да създадат пространство за постигане на компромисни решения, което позволи да се отбележи напредък в мирните преговори;
7. призовава настоящият процес да се разшири и да обхване „Армията за национално освобождение“ (АНО) или, ако е целесъобразно, да се води паралелен процес на преговори;
8. отново изразява своето убеждение, че целият колумбийски народ следва да бъде ангажиран с този мирен процес и че в него следва да участват не само двете преговарящи страни, но и колумбийските социални движения;
9. отчита също така важната роля, изпълнявана от Куба и Норвегия като гаранти и от Чили и Венецуела както страни, съпътстващи мирния процес;
10. счита, че въпреки че споразумението между правителството и ФАРК е съществено и необходимо условие за постигането на мир в страната, конфликтът е много по-дълбоко вкоренен и не се свежда само до сблъсък между бунтовниците и правителството, както и че за ефективното постигане на мир в страната е необходимо да се предприемат множество мерки, за да се намали неравенството и да се благоприятства културата на мира след края на конфликта;
11. изразява своето безпокойство във връзка с продължаващото насилие от страна на паравоенните организации в съучастие с икономическия елит на страната и чуждестранните, включително европейските, многонационални предприятия; настоява, че е необходимо паравоенните организации в Колумбия да бъдат разформировани като необходима предпоставка за постигането на мир;
12. напомня на колумбийската държава за нейната отговорност да защитава своето население и по-специално да защитава активните участници в социалните и политическите движения, синдикалистите и защитниците на правата на човека от заплахите, на които те са изложени заради своята дейност;
13. призовава всички сили и социални организации и движения в Колумбия да съдействат максимално за възстановяването на мирното съвместно съществуване в условията на помирение;
14. приветства решението да се предостави широка амнистия или помилване за политическите и свързаните с тях престъпления, свързани с конфликта, и призовава правителството на Колумбия да приеме закон, който ясно да определя обхвата на престъпленията от общ характер и който също така да внася яснота относно други престъпления с общ характер като трафика на наркотици и неговата връзка с политическите престъпления;
15. отбелязва със задоволство, че тъй като се изключва възможността за амнистия или помилване при престъпления против човечеството, геноцид и тежки военни престъпления, споразумението е в съответствие с международното наказателно и хуманитарно право и международните инструменти и стандарти, приложими в областта на правата на човека;
16. счита, че е абсолютно необходимо наказателните санкции за извършителите на престъпления да допринасят за обезщетяването на жертвите и политическото помирение, и съответно подкрепя идеята да се създадат механизми за възстановително правосъдие за извършителите на тежки престъпления, които признаят истината и своята отговорност, така че да се допринесе за обезщетяването на жертвите и за възстановяването на връзките им с общността;
17. отново изтъква, че отхвърля Многостранното търговско споразумение между ЕС и Колумбия и Перу, тъй като вместо да бъде в полза на населението, то предполага по-скоро увеличаване на лишаването от собственост и обедняването на обикновените хора в Колумбия, както и на преследването на синдикалистите и ръководителите на селските общности; счита, че това споразумение трябва да бъде обвързано по ефективен начин със зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава съгласно член 1 от него, който на практика не се прилага;
18. счита, че всяка финансова помощ от страна на ЕС за мирния процес следва да се предоставя единствено ако са изпълнени следните две условия: действително подписване на цялото мирно споразумение и създаване на механизми за международен контрол върху изпълнението му на практика;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ротационното председателство на ЕС, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Съюза на южноамериканските нации и Общността на латиноамериканските и карибските държави, както и на правителството и Конгреса на Република Колумбия.