Процедура : 2015/3035(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0056/2016

Внесени текстове :

B8-0056/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 21/01/2016 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 719kWORD 175k
14.1.2016
PE575.958v01-00
 
B8-0056/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно приоритетите на Европейския съюз за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г. (2015/3035(RSP))


Мари-Кристин Вержиа, Таня Гонсалес Пеняс, Мигел Урбан Креспо, Лола Санчес Калдентей, Шабиер Бенито Силуага, Естефания Торес Мартинес, Щефан Ек, Костас Хрисогонос, Стелиос Кулоглу, Такис Хаджигеоргиу, Неоклис Силикиотис, Палома Лопес Бермехо, Барбара Спинели от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно приоритетите на Европейския съюз за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г. (2015/3035(RSP))  
B8‑0056/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Европейската конвенция за правата на човека от 1953 г.,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2) и резолюциите на нейното Общо събрание,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека (Съвета по правата на човека),

–  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси, свързани с правата на човека и демокрацията,

–  като взе предвид предстоящата 31-ва сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която ще се проведе от 29 февруари до 24 март 2016 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), Програмата за действие на Международната конференция на коренното население по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“) и платформата за действие от Пекин,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че шестдесет години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека борбата срещу дискриминацията и за пълноценното упражняване на всички права на човека – социални, икономически, културни, граждански и политически права – остава ежедневна битка;

Б.  като има предвид, че икономическите, социалните и културните права са неразделна част от правата на човека и тяхното зачитане води най-малкото до пълното прилагане на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално: премахване на бедността във всичките ѝ форми и навсякъде по света, премахването на глада и обезпечаване на продоволствената сигурност, осигуряване на добро здравословно състояние, гарантиране на качествено образование, насърчаване на достойни условия на труд за всички, намаляване на неравенството, постигане на равенство между половете, предприемане на спешни мерки за борба с изменението на климата, насърчаване на мира и справедливостта;

В.  като има предвид, че поради финансовата криза в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) светът е изправен пред най-сериозното забавяне на икономическия растеж от 30-те години на 20-и век насам; като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) изразява своето убеждение, че поради последните увеличения на цените на хранителните продукти и на енергията повече от 100 милиона души са изпаднали в бедност и като има предвид, че това, което обикновено наричаме „финансова и икономическа криза“, в действителност е глобална системична криза, която засяга всички сектори на обществото и има последици във всички области: политиката, социалната сфера, околната среда, храните, енергията и др.;

Г.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки следва да насърчават зачитането на правата на човека във всички свои политики – както вътрешни, така и външни, и да осигурят тяхната съгласуваност, за да бъде позицията на Европейския съюз и на неговите държави членки в рамките на Съвета по правата на човека по-силна и будеща доверие;

Д.  като има предвид, че по време на 31-ата редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на Комисията на ООН по правата на човека;

Е.  като има предвид, че понастоящем осем държави − членки на ЕС, са членове на Съвета по правата на човека, а именно: Германия (до 2018 г.), Белгия (до 2018 г.), Франция (до 2016 г.), Латвия (до 2017 г.), Нидерландия (до 2017 г.), Португалия (до 2017 г.), Обединеното кралство (до 2016 г.) и Словения (до 2018 г.); като има предвид освен това, че по време на своята първа сесия, на 8 декември 2014 г., Съветът по правата на човека избра членовете на Бюрото за деветия цикъл, който обхвана периода от 1 януари до 31 декември 2015 г., а също така и председателя на Съвета, Йоахим Рюкер (Германия); като има предвид, че считано от 1 януари 2016 г., той бе заменен от Чои Кионг-лим от Южна Корея, а двама заместник-председатели и членове на Бюрото са представители на държави членки на Европейския съюз: Г-н Бертран де Кромбруге (Белгия) и Янис Карклинс (Латвия);

Ж.  като има предвид, че работата на Съюза и неговите държавите членки със Съвета по правата на човека и в неговите рамки трябва да бъде засилена, не само за да се утвърди една неделима визия за правата на човека, но и за да се вземат в по-голяма степен под внимание и да се прилагат по по-добър начин препоръките на Съвета по правата на човека в политиката на Съюза в областта на правата на човека, както във вътрешен, така и във външен план;

Работа и организация на Съвета по правата на човека

1.  отново призовава държавите – членки на ЕС, активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да се бори по същия начин с дискриминацията на всякаква основа;

2.  предупреждава за опасността от „инструментализиране“ на Съвета по правата на човека; подчертава значението на неговите резолюции по държави при разглеждането на случаи на тежки нарушения на правата на човека; обръща внимание, че е важно положението с правата на човека да бъде оценявано по обективен, прозрачен, неизбирателен, конструктивен и неконфронтационен начин, въз основа на достоверна информация, получена чрез интерактивен диалог, и при условия на универсалност и равно третиране на всички държави; призовава държавите членки да допринасят активно за прилагането на тези договорени принципи по отношение на Съвета по правата на човека;

3.  подчертава, че е важно да се премахнат дълбоките причини за политическа нестабилност в някои държави посредством политики за развитие, които са в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и посредством други социално-икономически, политически и културни мерки, които могат да създадат среда, благоприятстваща предотвратяването на възобновяването на конфликти, и които имат за цел премахване на бедността, насърчаване на икономическото, социалното и културното развитие, създаване на институционален и административен капацитет, подобряване на качеството на живот на населението и укрепване на принципите на правовата държава единствено и само с мирни средства;

4.  отбелязва, че Саудитска Арабия е член на Съвета по правата на човека до 2016 г.; осъжда решително системните нарушения на правата на човека, извършвани от Кралство Саудитска Арабия; осъжда по-специално 47-те неотдавнашни екзекуции в страната, включително на шейх Нимр ал-Нимр, и изразява загриженост относно ескалацията на напрежението в региона в отговор на тези екзекуции; подновява своя призив за премахване на смъртното наказание навсякъде по света и призовава за налагането на незабавен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди в тази държава; осъжда факта, че Саудитска Арабия продължава да прилага смъртното наказание по отношение на широк списък от ситуации, считани в тази държава за престъпления, сред които хомосексуалността, нарушения във връзка с наркотиците, вероотстъпничеството, магьосничеството;  призовава настоятелно саудитските органи да прекратят телесните наказания в страната и да транспонират в националното законодателство международните норми в областта на правата на човека; призовава също саудитските органи да освободят незабавно всички лица, лишени от свобода заради своите убеждения, и по-точно блогъра Раиф Бадауи;

5.  приветства годишните доклади на Върховния комисар на ООН за правата на човека; по-специално счита, че основни точки са икономическата криза и нейните последици за народите, включително в доклада за 2015 г.: нарастващото неравенство и политическата, икономическата и социалната изолация на маргинализираните групи накърниха достойнството и правата на народите в много държави и са до голяма степен причина за посочените по-горе проблеми и конфликти. Икономическите, социалните и културните права и правото на развитие бяха засегнати от политиките на строги икономии, които наложиха непропорционално голяма тежест върху бедните и маргинализираните хора, също както и корупцията; беше отказван приоритет на обществените услуги и не се признава правото на народите да участват във вземането на решения, които засягат техния живот. Мигрантите продължиха да понасят тежки страдания, като последните събития в морето са доказателство за цинично незачитане на човешкия живот и правата на човека; призовава Европейския съюз и държавите членки да предоставят достатъчно човешки, материални и финансови ресурси за провеждането на операции, чиято единствена цел е спасяване на бедстващите в морето; призовава Съюза и държавите членки да отворят законни канали за лицата, търсещи убежище, по-конкретно чрез значително увеличаване на местата за презаселване на бежанците и чрез предоставянето на хуманитарни визи, както и да създадат законни канали за икономическа имиграция;

6.  отхвърля употребата на понятието „отговорност за защита“, тъй като то представлява нарушение на международното право и не предлага достатъчна правна основа за обосноваване на едностранното използване на сила, в много случаи с цел смяна на политически режим; критикува ролята на „световен полицай“, която едностранно си приписват силните държави като САЩ или организации като НАТО; осъжда също т.нар. „целеви въздушни удари“ и въвеждането на чуждестранни военни сили по суша; осъжда опита на НАТО да изпълнява задачите по омиротворяване и стабилизиране, когато не може да бъде постигнат широк консенсус за провеждането им в рамките на Общото събрание на ООН; изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора; припомня, че е необходимо да се защитават най-вече децата и жените, засегнати от въоръжените конфликти;

7.  осъжда отново широкото прибягване в областта на т.нар. политики за сигурност до частни военни и охранителни дружества, когато става въпрос за суверенни права, попадащи единствено в обхвата на правомощията на държавите, и призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат усилията за прекратяване на тези практики; счита, че в тази област и с отговорност от страна на държавите частните военни и охранителни компании трябва да прилагат стандартите в областта на правата на човека, особено в областта на защитата на личните данни и зачитането на личния живот; следователно счита, че става въпрос за прехвърляне на задачи от обществените услуги, че държавите и компаниите трябва да бъдат отговорни за случаите на нарушаване на правата на човека и на хуманитарното право, извършени от персонала на тези компании;

8.  изтъква освен това факта, че непълноценното регулиране, липсата на прозрачност и на контрол в областта на търговията с оръжия предизвикаха човешки страдания, подклаждаха въоръжените конфликти, нестабилността и корупцията, възпрепятстваха мирните процеси и доведоха до свалянето на демократично избрани правителства и до нарушаване на принципите на правовата държава, на правата на човека и на международното хуманитарно право; ето защо настоява въпросът да бъде разгледан в рамките на тази сесия;

Икономически, социални и културни права

 

9.  приветства значението, което се отделя от Съвета на ООН по правата на човека на насърчаването и защитата на икономическите и социалните права и на въпроса за взаимозависимостта на правата на човека; подчертава отново необходимостта да се третират въпросите за икономическите, социалните, културните, гражданските и политическите права по равнопоставен начин; подчертава факта, че високият процент на безработица, увеличаването на бедността и социалната изолация, както и все по-трудният достъп до обществени услуги като здравеопазване, образование, жилищно настаняване, транспорт и култура на достъпна цена и влошаването на тяхното качество представляват значителни предизвикателства; отбелязва, че приватизацията и либерализацията допринесоха за влошаването на достъпа до някои от тези права, че тази тенденция трябва да бъде обърната и че по-доброто разпределение на благата, адекватните трудови възнаграждения и качествената заетост са важни начини за разрешаването на тези проблеми; отбелязва също така, че плановете за финансови ограничения, прилагани както в държавите – членки на Съюза, така и в други държави, в т.ч. под негов натиск, само изостриха неравенството и бедността;

10.  подчертава също така, че включването на клаузи за демокрацията/правата на човека в споразуменията за свободна търговия, подписани от Съюза с трети държави, се оказа неуспешно не само защото те почти не бяха взети под внимание, но и защото споразуменията за свободна търговия дори са довели до нарушения на икономическите и социалните права на човека, до обедняване на съответните общности и до монополизиране на ресурсите от многонационалните дружества; счита, че освен тези клаузи е необходимо да се прилагат нови форми на сътрудничество, за да се улесни икономическото и социалното развитие на третите държави въз основа на потребностите на техните народи; счита, че освен с въздействието на плановете за финансови ограничения върху правата на човека, Съветът на ООН по правата на човека също би трябвало да се заеме с проучването и изобличаването на последиците от сегашните споразумения за свободна търговия;

11.  като има предвид, че с наближаването на Световния икономически форум, който заседава всяка година през януари в Давос, организацията OXFAM заяви, че през 2016 г. общата стойност на имуществото на най-богатите 1 % от населението на света ще надхвърли този на останалите 99 %; посочва, че през 2016 г. делът на световното богатство, притежавано от 1 % от най-богатите ще надхвърли 50 %, в сравнение с 48 % през 2015 г. и 44 % през 2009 г.; подчертава, че кризата потвърди опасностите на настоящата икономическа и политическа система и че тя увеличи и бездруго драматичните социални неравенства в полза на най-високите доходи, чието покачване е главозамайващо в сравнение със средните доходи; счита, че въпросът за разпределението на благата в света следва да бъде един от най-важните приоритети на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г., доколкото то е основната пречка за упражняването на икономическите и социалните права, и че делегацията на Съюза и неговите държави членки следва да предприемат всички необходими мерки за постигането на тази цел;

12.  подчертава значението на доклада относно правото на жилищно настаняване; призовава делегацията на Съюза и на неговите държави членки да насърчава основното право на достъп до качествени жилища за всички, без дискриминация, както и да извърши оценка на въпроса за достъпа до жилища в рамките на Съюза (по-специално от началото на кризата и прилагането на мерките за финансови ограничения), за да се ангажира с разрешаването на този хроничен проблем, който стана още по-тежък през последните години; отново потвърждава необходимостта от реквизиране на необитаваните жилища и от налагане на временна забрана за експулсиране с цел преодоляване на настоящата криза в някои държави членки;

13.  приветства също така доклада за правото на прехрана; подчертава, че държавите – членки на ООН, следва да насърчават в по-голяма степен достъпа до природни и жизненоважни ресурси, достъпа до земя, както и продоволствения суверенитет и продоволствената сигурност като инструменти за намаляване на бедността и безработицата; изразява съжаление, че значителен брой лица нямат или са загубили достъп до някои ресурси, включително основни блага като вода, поради монополизирането на тези ресурси от страна на предприятия или частноправни субекти, които евентуално се ползват от подкрепата на политическите органи на съответните държави, което предизвиква в частност недостиг на хранителни продукти и повишаване на цените им; следователно изисква от делегацията на Европейския съюз и тези на държавите членки да предприемат необходимите мерки да се сложи край на монополизирането на ресурсите, по-специално на земите, и най-вече от европейските предприятия, както и да подкрепят предложения в рамките на международните и регионалните конференции (Световната банка, СТО, Конференцията на ООН за търговия и развитие, МВФ, ОИСР и т.н.) в полза на признаването на основните обществени блага и тяхното вписване в специална конвенция на ООН; призовава също така Съюзът и неговите държави членки да подкрепят резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. за признаване на водата като основно право и да направят всичко необходимо, за да се осигури нейното прилагане като обвързващ акт;

14.  подчертава значението на точката за „въздействието на външния дълг и на другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека“ и е обезпокоен, че „лихвите по държавния дълг“ понастоящем се отразяват на повечето държави и служат като претекст за изпълнението на планове за финансови ограничения, наричани „структурни планове за приспособяване“; отново заявява позицията си, по-специално в контекста на икономическа и социална криза, за опростяване на дълговете на държавите от третия свят, както и на държавите (и по-специално на държави – членки на ЕС), които са изправени пред най-големи затруднения, за да се избегне задълбочаването на кризата и да се гарантира ефективно упражняване на икономическите, социалните и културните права;

15.  счита, че с оглед на своята отговорност и на отговорността на някои от своите държави членки, свързана с икономическата, социална и политическа ситуация, довела до народните бунтове в държавите, в които се извърши т.нар. „Арабска пролет“, Европейският съюз е длъжен да съдейства на институциите в тези страни да извършат одит на своите дългове и по-конкретно на европейските си дългове, за да определят какъв е делът от тях, който по незаконен път е използван не в полза на населението, както и че той е длъжен да направи всичко по силите си, за да бъдат отменени своевременно тези незаконни дългове; призовава отново Съюза и неговите държави членки да положат значителни допълнителни усилия с цел да се улесни възстановяването в разумен срок на незаконно присвоените от предишните режими активи на народите на държавите от Арабската пролет; изразява загриженост във връзка с приемствеността на насоките за партньорствата по отношение на водените по-рано обсъждания;

 

Граждански и политически права

 

16.  призовава всички държави да се борят срещу изтезанията, включително на територията на държавите членки; отправя искане към делегацията на Съюза и към неговите държави членки да включат в дискусиите относно изтезанията и другите форми на нечовешко и унизително отнасяне или наказание въпроса за забраната на търговията с продукти, които могат да служат за изтезания, в рамките на Европейския съюз и извън него;

17.  приканва делегацията на Съюза и неговите държавите членки отново да заявят позицията си срещу смъртното наказание, за всеобщото му премахване и за въвеждането на незабавен мораториум в държавите, в които то все още е в сила; изразява безпокойствието си, че различни държави, които бяха временно преустановили смъртното наказание, отново започват да извършват екзекуции и дори възстановят смъртното наказание, по-специално с мотива за борба с тероризма и в рамките на борбата срещу трафика на наркотици;

18.  настоява, че е необходимо по време на тази сесия на Съвета по правата на човека да бъде обсъден въпросът за свободата на сдружаване и за борбата срещу всички видове репресии, включително убийствата на синдикалистите, на политическите и обществените активисти, на хората на изкуството и на защитниците на правата на човека;

19.  взима под внимание отделеното по време на 31-вата сесия важно място на свободата на вероизповедание и на убеждения и припомня, че това предполага в еднаква степен както правото да вярваш или не, така и правото за насърчаване на религиозни убеждения и правото на промяна на собствените религиозни убеждения; подчертава отново своята обвързаност със секуларизма като основна характеристика на някои държави и култури, и определен като строго разделение между политическите и религиозните органи, което предполага отхвърляне на всяка религиозна намеса във функционирането на правителството и на всяка политическа намеса по религиозни въпроси освен ако не се касае за поддържане на правилата за сигурност и на обществения ред (в т.ч. зачитането на свободата на другите), и което гарантира на всички (вярващи, агностици или атеисти) една и съща свобода на съвестта, както и на публично изразяване на убежденията;

 

Борбата срещу тероризма и спазването на основните свободи

 

20.   отбелязва отреденото на тази 31-ва сесия важно значение на взаимовръзката между тероризма и правата на човека; отново осъжда нападенията, извършени от организацията „Ислямска държава“ и всички терористични организации, и поднася своите съболезнования на жертвите на тези престъпления и на техните близки; подчертава, че борбата срещу тероризма не следва в никакъв случай да служи за претекст за ограничаване на личните свободи и основните права; счита, че „войнственият“ отговор, който дадоха западните страни — начело с Европейския съюз и Съединените щати — не само изобщо не намалява терористичната заплаха, а единствено акцентира спиралата на насилието; отново подчертава факта, че ефективен план за борба с тероризма може да бъде приложен единствено от момента, в който бъде пресушено финансирането на терористичните организации, включително чрез спиране на всяко търговско споразумение или споразумение за партньорство със страни, които оказват подкрепа на тези организации; подчертава освен това значението на укрепването на публичните служби за разузнаване, сигурност и правосъдие, но също така необходимостта от разработване на програми за превенция и финансирани от публичните органи центрове за навременно разкриване на методите за набиране на членове на терористичните секти, унищожаването на филиалите за набирането и създаването на условия за реинтегриране на вербуваните лица; припомня, че не само правото на безопасност, но и това на сигурност представляват основни права и осъжда всяка обществена политика, целяща дискриминиране на част от населението в зависимост от неговия произход или религия;

21.  счита за изключително важна точката относно „защитата на правата на човека и на основните свободи в борбата с тероризма“; изразява голямо безпокойство във връзка с влошаването на правата на човека и обществените свободи под претекст за борба срещу тероризма и все по-често срещу престъпността, без тези понятия да са ясно определени, включително и в рамките на Европейския съюз или на специфични споразумения с някои държави, в които стандартите в областта на правата на човека не се прилагат; изразява по-специално загриженост във връзка с нарушаването в тази област на нормите относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

22.  счита за особено важен доклада относно правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера; изразява съжаление, че информационните и комуникационните технологии и услуги, и по-точно европейските, се използват в трети държави с цел нарушаване на правата на човека, включително чрез цензура и масово наблюдение; осъжда по същия начин масовото шпиониране на милиони хора от страна на Националната агенция за сигурност на Съединените щати (National Security Agency – NSA); изразява своята загриженост във връзка с разпространението на технологии за наблюдение и филтриране, които са нарастваща заплаха за активистите за правата на човека и често нарушават правото на неприкосновеност на личния живот; изисква тези съображения да бъдат взети под внимание при обсъждането на тази точка от сесията;

23.  изразява съжаление, че международната общност все още не е започнала преговори за сключване на международно споразумение относно защитата на личните данни, за което Конвенция 108 на Съвета на Европа би могла да послужи като модел, и призовава делегациите на Съюза и на държавите членки да работят за изготвянето на такава рамка в сътрудничество с равностойните им органи в международен план;

24.  подчертава, че е важно да продължи работата по световните практики, свързани по-специално с тайните задържания в контекста на борбата с тероризма; призовава държавите – членки на ЕС, да предприемат адекватни последващи действия във връзка със съществуващите доклади, в съответствие с предишните позиции на Европейския парламент по въпроса, по-специално в неговите резолюции относно използването на европейски държави от ЦРУ за транспортиране, незаконно задържане и изтезаване на затворници; осъжда по същия начин системното използване на мъчения от Съединените щати във военната база в Гуантанамо; подчертава отново незаконния характер на тази база; призовава за нейното незабавно затваряне и за възстановяването на Куба на целостта на нейната територия;

 

Борба срещу всички форми на дискриминация

 

25.  счита за особено важно вниманието, отделено през 2016 г. на укрепването на равенството между половете и на борбата срещу дискриминацията, била тя расова, спрямо малцинствата, основана на пол, сексуална ориентация или полова идентичност или спрямо хората с увреждания; подчертава, че и в тази област Европейският съюз и неговите държави членки трябва да изпълнят препоръките на Върховния комисар на ООН за правата на човека; подчертава по-специално значението по време на тази 31-ва сесия на групата за обсъждане относно несъвместимостта между демокрацията и расизма;

26.  приветства значението, което се отрежда на въпроса за расизма и дискриминацията по време на сесиите за 2016 г. на Съвета на ООН по правата на човека; отново осъжда насилието по расистки, антисемитски, хомофобски, ксенофобски подбуди, както и насилието срещу мигрантите, което достигна тревожни нива в някои държави членки, при липсата на категорични действия от страна на властите; изразява тревога във връзка с надигащата се вълна от подбудителство към омраза и заклеймяване на малцинства и на групи от хора и все по-голямото влияние на този феномен върху средствата за масова информация и много политически движения и партии, което се среща в някои държави членки на най-високо равнище на политическа отговорност и доведе, наред с другото, до рестриктивно законодателство;

 

27.  счита също така, че е от съществено значение вниманието, което ще бъде отделено на 32-ата сесия на Съвета по правата на човека (от 13 юни до 1 юли 2016 г.), на въпроса за дискриминацията срещу жените и премахването на всички форми на насилие срещу жените; подчертава, че универсалният достъп до здравеопазване, както и до услуги за репродуктивно здраве, трябва да остане политически приоритет, включително свободният достъп до сексуално образование, до противозачатъчни средства и до право на аборт; подчертава, че изкореняването на насилието спрямо жените и момичетата, както и борбата срещу сексуалната експлоатация и търговията с човешки същества, трябва да бъдат приоритет и да имат за цел равенството между жените и мъжете; изисква следователно от Съвета на ООН по правата на човека и от международната общност да приложат процесите МКНР+20, Пекин+20 и Рио+20; подчертава също така важността за държавите – членки на Съюза, да приложат препоръките на Съвета на ООН по правата на човека от 2002 г. относно международната защита по отношение на случаите на преследване, свързани с пола, по-специално в рамките на имиграционните политики;

28.  приветства значението, което се отдава на правата на детето по време на тази 31-ва сесия и волята, вследствие на приемането на резолюция 25/6, да се проследят задълбочено въпросите, свързани с трафика и продажбата на деца, детската проституция и порнографията, изобразяваща деца;

29.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да работят с приоритет в подкрепа на конкретните действия на СПЧ, насочени към прекратяване на нарушенията на правата на човека, засягащи цивилни граждани, и по-специално жените и децата, в случаи на война и въоръжен конфликт; призовава да се предприемат по-специално приоритетни действия за прекратяване на набирането на деца войници и за гарантиране на тяхната защита;

30.  изразява съжаление, че не се предвижда разглеждане на въпросите, свързани с правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ), в рамките на конференциите на Съвета по правата на човека през 2016 г.; осъжда насилието и дискриминацията, на които са подложени лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица по света; осъжда по-специално насилствената стерилизация на транссексуални лица, която все още се извършва в редица държави, включително в рамките на Съюза, и призовава за незабавно слагане на край на това нарушение на правата на човека; приканва държавите от целия свят да обсъдят начините за адаптация на семейното право към промяната на днешните семейни модели и форми, в т.ч. възможността за сключване на брак и осиновяване от лица от един и същи пол; подчертава, че лесбийките често страдат от дискриминация на няколко основания (като жени и като лесбийки) и че действията в подкрепа на равенството за лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица трябва да се съпровождат от действия за равенството на жените и момичетата, така че да се постигне равенство и недискриминация; изразява загриженост във връзка с увеличаващия се напоследък брой закони, практики и актове на насилие, насочени срещу лица въз основа на тяхната идентичност, свързана със сексуалната им ориентация и техния пол; потвърждава своята подкрепа за продължаване на работата на Върховния комисар за правата на човека с цел насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, по-специално чрез декларации, доклади и кампанията за свобода и равенство; насърчава Службата на върховния комисар на ООН да продължи да се бори срещу дискриминационните закони и практики;

 

Права на човека и миграцията

 

31.  осъжда въздействието на политиките за „екстернализация на границите“ на Европейския съюз, които означават повишено поемане на риск от страна на лицата, които се опитват да намерят безопасност в Европа, и които водят до увеличаване на броя на смъртните случаи по море и по суша в пътя към Европа; във връзка с това изразява съжалението си по повод за смъртта или изчезването на над 25 000 души в Средиземно море към днешна дата, от които най-малко 3 771 през 2015 г., което превърна Европа в най-опасния миграционния маршрут в света според Международната организация по миграция;

32.  подчертава необходимостта Европейският съюз да основава всяка своя миграционна политика, включително тази на граничен контрол, на един последователен и хармонизиран подход, основан на правата на човека в съответствие с поетите от него международни задължения; осъжда в този смисъл на „процеса от Хартум“, който предполага сътрудничество по-специално с еритрейския и суданския режим о областта на „управлението на миграцията“; призовава още веднъж държавите – членки на Европейския съюз, да прилагат клаузите „относно демокрацията и правата на човека“ във всички международни споразумения, независимо от техния характер, и да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си вътрешни и външни политики; в противен случай позицията на Европейския съюз в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на всеки друг международен форум, занимаващ се с правата на човека, ще загуби от силата си;

33.  призовава делегацията на Европейския съюз и неговите държави членки да дадат тласък на международната общност за разработването на безопасни и законни начини за влизане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, включително чрез предоставянето на визи по хуманитарни причини и места за презаселване; призовава държавите членки на ЕС, да предприемат спешни действия в този смисъл;

 

Правата на човека и околната среда

 

34.  счита по същия начин, че точката относно правата на човека и околната среда е изключително важна и че тя е неразривно свързана с правата на народите да разполагат със своите природни ресурси, със своите земи и с устойчива система на околната среда; счита следователно за особено важни ратификацията и прилагането от всички на процеса от Киото, както и на други международни конвенции, способстващи за действителното упражняване на тези права;

35.  споделя становището на Върховния комисар на ООН по правата на човека, който прави сравнение между изменението на климата, предизвикано от човека, и действието на пироман, който подпалва собствената си къща; счита, че споразуменията, постигнати на Конференцията на страните (СОР 21) в Париж, все още са недостатъчни, за да се спре изменението на климата и да се гарантират социалните и екологични права на народите; призовава делегацията на Съюза и представителите на държавите членки да подкрепят, в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, предложението за създаване на международен съд в областта на околната среда под егидата на ООН и да работят за създаването на правно обвързващ инструмент, който да санкционира държавите и предприятията, които са най-големи замърсители;

36.  посочва, че 17,5 милиона души са били разселени през 2014 г. в резултат на бедствия, свързани с климата; посочва, че тези разселвания засягат главно южните райони, които са най-изложени на последиците от изменението на климата; посочва във връзка с това, че 85% от разселванията са регистрирани в развиващите се страни, като става дума основно за вътрешни или вътрешнорегионални разселвания; припомня, че в рамките на Целите на хилядолетието за развитие държавите – членки на ЕС, поеха ангажимент да заделят 0,7% от БНД за финансиране на помощта за развитие; изразява съжаление, че в много държави ‒ членки на ЕС не е постигната целта да се отделят 0,7 % от брутния национален доход (БНД), като някои от тях са намалили процента на предоставяната от тях помощ за развитие; изразява съжаление относно спада на участието на държавите членки в програмите за оказване на хранителна помощ; отправя искане помощта на ЕС и на държавите членки да се извършва под формата на безвъзмездна помощ, а не на заеми, за да не се увеличава бремето на дълга; призовава настоятелно помощта за развитие да не бъде инструментализирана с цел затварянето и контрола на границите или осигуряване на обратното приемане на мигрантите;

37.  подчертава, че по оценки на ООН 200 милиона души ще бъдат разселени поради климатични причини до 2050 г.; подчертава необходимостта от глобален подход за решаване на проблемите, свързани с изменението на климата, бедността, експлоатацията и достъпа до ресурси, както и на борбата със заграбването на земи и богатства от многонационалните компании, с цел да се даде възможност за развитие и достъп на населението до стоки, права и основни услуги; призовава делегацията на Съюза в рамките на СПЧ и на представителите на държавите членки да участват активно в дебатите относно термина „климатичен бежанец“, с цел да се стигне до правно обвързващо определение съгласно международното право;

 

Правата на народите на самоопределение и ситуации, свързани с правата на човека, които изискват вниманието на Съвета

 

38.  подчертава отново неотменимото право на народите на самоопределение и на избор на своята политическа, икономическа и социална ориентация без външна намеса; призовава Европейския съюз и неговите държави членки, по случай на сесиите на Съвета по правата на човека през 2016 г., да подкрепят решително това право на мястото на настоящите политики; отхвърля освен това налагането на санкции от Европейския съюз и от Съединените щати на трети държави с цел да се защитават геополитическите и икономическите си интереси независимо от хуманитарната ситуация;

39.  изразява отново загриженост във връзка с влошаването на положението на защитниците, активистите, организациите и институциите по правата на човека, както и на положението на журналистите, в различна форма и степен по света, включително в рамките на Европейския съюз;

40.  подчертава значението на зачитането на основните права на коренното население и племенните народи, в съответствие с определенията дадени в Конвенция № 169 на Международната организация на труда;

41.  изразява крайното си безпокойство от влошаването на хуманитарната ситуация и сигурността в Сирия вследствие на окупацията на значителна част на нейната територия от организацията, наречена „Ислямска държава“; отново осъжда категорично систематичните нарушения на правата на човека, извършвани от страна на терористичните организации; изразява особена загриженост и относно нарушенията на правата на човека, извършени от сирийския режим, в частност нарушаването на правото на свобода на изразяването, произволните задържания и репресиите срещу защитници на правата на човека; подчертава, че конфликтът беше изострен от търговията с оръжие и доставките на оръжие; решително осъжда различните западни интервенции през последните години, които доведоха до драматични последици по отношение на насърчаването на радикализацията на хора, особено в Близкия изток и държавите от южното съседство; категорично осъжда пряката или непряка подкрепа, която Съединените щати, Европейския съюз, НАТО и монархиите от Персийския залив са предоставили и продължават да предоставят на терористични групировки; приветства усилията за политически диалог под егидата на ООН за намиране на изход от политическата криза в страната и подчертава, че, за да бъде ефикасен, той трябва да включва и членове на мирната опозиция на сирийския режим;

42.  посочва, че положението с правата на човека в Иран продължава да бъде обезпокояващо; осъжда репресиите срещу мирни демонстранти и дисиденти (включително студенти, представители на академичните среди или защитници на правата на човека), активисти за правата на жените, юристи, журналисти, блогъри и религиозни служители, които са честа практика в тази страна; подчертава първостепенната роля, която международната общност трябва да изпълнява за гарантирането на мира; изразява загриженост относно броя на политически затворници и на лишените от свобода заради техните убеждения, все още високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни, изтезанията, несправедливите процеси и прекомерно високите суми, изисквани като гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, на изразяване, на събрания, вероизповедание, образование и движение;

43.  приветства провеждането на свободни избори на 8 ноември 2015 г. в Мианмар/Бирма, което представлява важен етап в изграждането на демокрация в страната; въпреки това остава загрижен относно конституционната рамка на изборите, която запазва 25 % от местата в парламента за военните; признава постигнатия до момента напредък по отношение на правата на човека, като същевременно подчертава известен брой продължаващи слабости, по-специално относно правата на малцинствата и свободата на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания; осъжда дискриминацията срещу общността рохингия, която се утежнява от факта, че въпросната общност не разполага с правен статут и от зачестилите случаи на изказвания, подбуждащи към омраза, срещу небудистите; призовава за задълбочено, прозрачно и независимо разследване на всички твърдения за нарушения на правата на човека срещу общността рохингия и счита, че в четирите закони, приети от Парламента през 2015 г. с цел да „защитят расата и религията“, са налице дискриминационни елементи, по-специално по отношение на пола; отново призовава Службата на върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) да получи правото да установи свое представителство в страната;

44.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с разкритията, съдържащи се в докладите на Върховния комисар на ООН по правата на човека, относно положението с правата на човека в Украйна; осъжда непрекъснатите нарушения на международното право и на правата на човека от всички страни във войната в източната част на страната, включително насилствени изчезвания, произволни задържания, изтезания и малтретиране на лица, заподозрени в посегателства срещу териториалната цялост, тероризъм или симпатии към „Донецката народна република“ и „Луганската народна република“; изразява дълбоката си загриженост относно факта, че служителите на полицията и на силите за сигурност се ползват от висока степен на безнаказаност; категорично осъжда забраната на Комунистическата партия на Украйна от административния съд в Киев; изразява дълбоката си загриженост по повод на атаките срещу свободата на изразяване и срещу демократичните политически партии в Украйна; призовава делегацията на Европейския съюз в Съвета на ООН по правата на човека, както и представителствата на държавите членки, строго да осъдят тази тежка атака срещу демокрацията в страната; изразява загриженост относно социалното положение в Украйна, където, според Министерството на социалната политика на страната, между 20 и 25 % от домакинствата в Украйна са потънали в бедност поради настоящата политика на правителството;

45.  изразява дълбоката си загриженост относно настоящия конфликт в Южен Судан; призовава за незабавно прекратяване на огъня между двете страни в конфликта и изразява подкрепата си за неутрално посредничество, което да създаде условия за постигането на споразумение във възможно най-кратки срокове; призовава за увеличаване на хуманитарната помощ, предоставяна на цивилното население, блокирано от сраженията, и на лицата, които бягат от района; призовава ЕС и неговите държави членки да спазват принципа за забрана на връщането като отворят границите си за бежанците, бягащи от кризата в Южен Судан; настоява също така да бъде поет международен ангажимент за прекратяване на всякакви доставки на оръжия или военно оборудване за Южен Судан, както и за прекратяване на всякакъв износ на оръжие за региона;

46.  изразява тревогата си по повод на кризата, която преживява Централноафриканската република (ЦАР) от 2003 г. насам; отново изказва своите съболезнования на семействата на жертвите на протичащите сблъсъци; отново заявява своята подкрепа за независимостта, единството и териториалната цялост на Централноафриканската република; потвърждава отново подкрепата си за спазването на клаузата за прекратяване на огъня от Споразумението от Бразавил, пускането в ход на процеса на разоръжаване, демобилизация, помирение“, предстоящото провеждане на многопартийни и прозрачни парламентарни и президентски избори, както и конкретни действия за защитата на правата на човека; припомня значението на правото на народите на самоопределение без външна намеса; призовава за незабавно оттегляне на френските войски от Централноафриканската република и затварянето на постоянните чуждестранни военни бази, намиращи се на нейна територия; призовава за засилен контрол на силите на ООН, както и задълбочено, безпристрастно и прозрачно разследване на сведенията за нарушения или извършени престъпления; изразява особена загриженост относно намеренията на транснационалните предприятия в Централноафриканската република, по-специално на фирмите за добив на скъпоценни камъни и дървесина; припомня неотменимото право на народите да разполагат със своите природни ресурси и задължението на предприятията да се подчиняват на международното право; подчертава колко е важно за Съюза и неговите държави членки, по-специално в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, да се ангажират пълноценно в изготвянето от страна на ООН на обвързващ инструмент по отношение на предприятията, които не зачитат правата на човека;

47.  приветства специалното внимание, обърнато на Хаити по време на тази 31-ва сесия на Съвета на ООН по правата на човека; изразява съжаление във връзка с все така драматичното хуманитарно положение в страната и с факта, че все още не са възстановени щетите, причинени от ураганите през 2010 г.; подчертава, че положението на крайна бедност в страната задълбочи опустошителните последици от природните бедствия, причинявайки най-тежката хуманитарна криза от десетилетия насам; осъжда отново наложения на страната от Франция и от международните институции (на първо място сред които е Международният валутен фонд) дълг и огромните разходи за неговото обслужване, които са причина за нейното слабо развитие; приветства международната солидарност за оказване на помощ на Хаити, и най-вече регионалната солидарност, в това число: изпращането от страна на Куба на лекари и специализиран персонал, които са лекували десетки хиляди хора от холера, финансовата подкрепа чрез Хуманитарния фонд ALBA за Хаити, продължаването на предоставянето на енергийна помощ посредством „Petrocaribe“ и изготвянето на специален план за директно захранване с гориво на превозните средства за предоставяне на хуманитарна помощ, инициативи в областта на селското стопанство за предоставяне на храни и производствени планове, както и кампанията за повторно залесяване; изисква разследване на факта, че някои помощи, включително от Европейския съюз, е възможно да не са стигнали до Хаити, както и проучване на ефективността на мрежата за разпределяне на помощите; отправя искане също така за отчет на реално предоставените помощи;

 

48.  подчертава значението на обсъждането в рамките на Съвета по правата на човека на кризата в Бурунди; изразява дълбока загриженост относно положението в страната и подчертава, че тя може да има драматични последици за целия регион; призовава за спазване на Пакта за сигурност, стабилност и развитие в региона на Големите африкански езера, както и на протокола за ненападение и взаимна защита; счита, че настоящата криза може да се разреши само чрез политически диалог на национално и регионално равнище и в никакъв случай не може да служи като претекст за нова военна намеса в региона; счита, че проблемите на Бурунди ще могат да бъдат разрешени само като се следи за гарантиране на еднакви права за всички граждани и като се търси решение на проблемите, свързани с контрола на плодородните земеделски земи, безработицата и бедността, чрез борба с корупцията, бедността, неравенството и дискриминацията, както и чрез насърчаване на социалните, политически и икономически реформи с цел създаване на свободна, демократична и стабилна държава;

49.  изразява съжаление, че положението в Латинска Америка, и по-специално в Хондурас и в Парагвай, не беше включено в това обсъждане; настоява положението с правата на човека в Хондурас и в Парагвай след държавните преврати да бъде подложено на ефективен мониторинг и да се направи всичко възможно за възстановяването на демокрацията и принципите на правовата държава в тези страни; призовава делегацията на Европейския съюз и тези на държавите членки да работят за осъждането на държавните преврати, да не признават de facto правителствата и да изискват виновниците да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава също така да се проведе разследване на опитите за държавен преврат и дестабилизация в други страни от Латинска Америка (като Еквадор или Венецуела) и да се изясни отговорността на всеки, включително на трети държави;

50.  изразява също така съжаление, че въпросът за правата на човека в Мексико няма да се разглежда в рамките на тази сесия, а същевременно изчезванията и извънсъдебните екзекуции – включително и множество убийства на жени – са все по-често срещано явление и отговорността на съответните органи е доказана; изразява изключителна загриженост във връзка с царящата безнаказаност в Мексико, където са изчезнали повече от 22 000 души, над половината от тях – през последните години, но където 98% от престъпленията остават ненаказани; осъжда криминализирането и репресиите срещу студенти, журналисти, социални активисти, както и срещу селски лидери и профсъюзни дейци в тази страна, включително изчезването и убийствата; призовава на 31-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека делегациите на Съюза и на държавите членки да подкрепят исканията на неправителствените организации службата на прокурора на Международния наказателен съд и Трибуналът в Хага да отделят особено внимание на престъпленията, извършвани в Мексико, и по целесъобразност, да започнат международно разследване;

51.  изразява също така съжаление, че въпросът за правата на човека в Турция не е включен в дневния ред; осъжда по-специално влошаването на положението с демокрацията в тази страна и засилването на репресиите срещу демократи, политически избраници и активисти, профсъюзни дейци, журналисти, защитници на правата на човека и творци; констатира, че тези репресии са насочени по-специално към кюрдите, доколкото турското правителство провежда истинска офанзива не само срещу политически отговорни личности, но и срещу цивилното население; призовава делегацията на Съюза да следи за това този дебат да бъде засегнат по време на 31-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и да бъде предоставена недвусмислена подкрепа за възобновяването на дискусиите относно мирния процес;

52.  подчертава колко е важно да бъдат разгледани в рамките на една от сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г. въпросът за Джибути, където се засилват репресиите срещу политически активисти и участници в сдружения, като се отбелязват повече от 300 произволни задържания между октомври и декември 2015 г.; призовава делегацията на Съюза и на неговите държави членки да изискат незабавно прекратяване на репресиите и освобождаването на всички политически затворници, по-специално тъй като най-отдавнашния сред тях, Мохамед Ахмед, наречен Джаба, и Омар Али Еуадо, основател и член на Лигата за правата на човека на Джибути, и призовава за международно разследване под егидата на ООН относно убийствата от Булдуко (декември 2015 г.) и Архиба (декември 1991 г.), както и на всички други мащабни престъпления в страната, така че извършителите да бъдат преследвани и съдени;

53.  приветства особеното внимание, което Съветът на ООН по правата на човека посвети през последните години на положението с правата на човека в Палестина и в останалите окупирани арабски територии, по-специално във връзка с правото на палестинския народ на самоопределение и на създаване на независима и жизнеспособна държава в рамките на границите от 1967 г.; силно насърчава делегацията на ЕС да осъди всички форми на колониализъм, по-специално в Палестина, както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим, където той непрекъснато се разраства; също така осъжда насилието от страна на заселниците срещу палестинското население, по-специално в Хеброн, както и плановете за принудително разселване на бедуинско население;

54.   припомня значението на доклада на ООН относно положението с правата на човека в палестинските територии, в който се заявява, че „политиката на Израел в Западния бряг и в ивицата Газа изглежда води към апартейд, предвид систематичното потискане на палестинския народ и на фактическото отчуждаване на неговите земи“; осъжда нарушаването от страна на израелските сили на основните права на палестинците, етническо прочистване в Източен Йерусалим, както и опита на израелските органи да придадат еврейски характер на Йерусалим с цел да го присвоят; изразява съжаление относно факта, че Израел непрекъснато забранява достъпа до окупираните палестински територии на специалния докладчик на ООН, който беше принуден да подаде оставка през януари 2016 г., и призовава делегацията на Съюза в Съвета на ООН по правата на човека и представителствата на държавите членки да окажат натиск върху израелските органи, така че да се даде възможност да бъде приложен мандатът на ООН;

55.  заклеймява положението на палестинските затворници в израелските затвори; призовава държавата Израел незабавно да сложи край на практиките на масово лишаване от свобода, която отново зачести през 2015 г., когато бяха задържани над 6 000 души, голяма част от които ‒ непълнолетни; по същия начин осъжда извънсъдебните убийства, административните задържания, прехвърлянията на политически затворници извън окупираните територии, с което ги лишава от семейни посещения, малтретирането, изтезанията и принудителното хранене на затворниците, както и отказа на адекватно и навременно медицинско лечение ‒ все действия, които съставляват явно нарушение на международното право; осъжда отново всички форми на изтезания и малтретиране; призовава Израел незабавно да гарантира, че спазва Конвенцията на ООН срещу изтезанията, по която е страна; осъжда задържането и малтретирането на деца и изисква незабавното освобождаване от затворите на децата и жените; осъжда отношението на израелските съдилища към децата; настоява също така за незабавното освобождаване на задържаните палестински депутати, и по-специално Халида Жарар и Маруан Баргути;

56.  освен това изразява изключителната си загриженост относно ограничаването на гражданските и политически свободи в Израел, и по-специално относно различните закони за НПО, които накърняват свободата на сдружаване, на събрания и организация; изобличава също така засилването на дискриминацията срещу малцинствата в страната, и по-специално „арабското“ малцинство;

57.  изразява съжаление, че въпросът за Западна Сахара не е включен в дневния ред на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека за 2016 г.; подчертава отново, че конфликтът в Западна Сахара е въпрос на деколонизация и че съгласно международното право Кралство Мароко няма никакъв суверенитет над Западна Сахара и се разглежда като окупационна сила; осъжда продължаващите нарушения на правата на човека на народа сахрави; призовава за защита на основните права на народа на Западна Сахара, в т.ч. свободата на събиране, свободата на изразяване и правото на манифестации; изисква незабавното освобождаване на всички политически затворници сахрави и спешно на членовете на групата в Гдеим Изик, осъдени от марокански военен съд; повтаря своя призив към Испания тя да приеме да предостави политическо убежище на младата жена от народа сахрави, Хасана Алия, осъдена на доживотен затвор, след приключването на съдебния процес; подчертава необходимостта от международен мониторинг на положението с правата на човека в Западна Сахара; призовава Мароко и Фронта Полисарио да продължат преговорите за мирно и трайно разрешаване на конфликта в Западна Сахара и потвърждава отново правото на сахравите на самоопределение, което следва да предмет на демократичен референдум в съответствие с резолюции 34/37 и 35/19 на Организацията на обединените нации;

 

 

°

° °

 

 

58.  възлага на своята делегация на 31-та, 32-та и 33-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека да обяви позициите, изразени в настоящата резолюция; призовава я да изготви доклад до подкомисията по правата на човека след приключването на своята мисия и счита за целесъобразно да продължава да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета по правата на човека на ООН;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

Правна информация - Политика за поверителност