ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ
27.1.2016 - (2016/2529(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Нарт, Петрас Аущревичюс, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Филиз Хакъева Хюсменова, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Норика Николай, Урмас Пает, Йозо Радош, Маритйе Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0149/2016
B8‑0157/2016
Резолюция на Европейския парламент относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, Сирия и Египет, и по-специално тези от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), както и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран)[1], от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинствата[2], от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на Ислямска държава[3], и от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от ИДИЛ/Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март 2015 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и по отношение на заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 20 октомври 2014 г. относно кризата в Сирия и Ирак, свързана с ИДИЛ/Даиш, от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия, от 14 април 2014 г. и 12 октомври 2015 г. относно Сирия и от 15 август 2014 г. относно Ирак,
– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, както и насоките на ЕС за насърчаване и спазване на международното хуманитарно право; като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,
– като взе предвид Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 година за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления[5]; като взе предвид изявлението на специалния съветник на генералния секретар на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид,
– като взе предвид изявлението от 27 март 2015 г., от името на Европейския съюз, на г-н Ставрос Ламбринидис, специален представител на ЕС за правата на човека, по време на откритото разискване в рамките на Съвета за сигурност на ООН на тема „Жертвите на нападения и посегателства на етническа или религиозна основа в Близкия изток“,
– като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, представен в Съвета по правата на човека на 13 август 2015 г., по-специално точки 165 – 173,
– като взе предвид Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, с която се одобрява пътна карта за мирния процес в Сирия и се определя график за преговорите,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че, както беше признато от резолюция 2249 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, насилствената екстремистка идеология на т.нар. „ИДИЛ/Даиш“, нейните терористични актове, нейните непрестанни, груби и повсеместни нападения срещу цивилни лица, злоупотребите с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, включително тези на религиозна или етническа основа, унищожаването от нейна страна на културното наследство и трафикът на културни ценности представляват глобална и безпрецедентна заплаха за международния мир и сигурност;
Б. като има предвид, че ООН и други международни организации са съобщили за широко разпространени сериозни нарушения на международно признатите права на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от ИДИЛ /Даиш и свързани с тях групировки в Близкия изток, и по-специално в Сирия и Ирак, срещу етническите и религиозните малцинства, включително целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че нараства безпокойството относно благосъстоянието на хората, които са все още блокирани в области, контролирани от сили на ИДИЛ/Даиш, тъй като до тези области не достига почти никаква международна хуманитарна помощ;
В. като има предвид, че атаките на ИДИЛ/Даиш са насочени срещу етнически и религиозни малцинства като християнските, язидските, туркменските, шабакските, какайските, сабейските и шиитските общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани; като има предвид, че джамии, паметници, светилища, църкви и други места на поклонение, гробове и гробища са били обект на систематично разрушаване;
Г. като има предвид, че през февруари 2015 г. Даеш/ИДИЛ е отвлякла над 220 асирийски християни, след окупирането на няколко селскостопански общности по южното крайбрежие на река Кабур в североизточната област Ал-Хасеке, и че до момента само няколко са били освободени, след като техните похитители са получили плащане, докато съдбата на други остава неизвестна;
Д. като има предвид, че Международната независима анкетна комисия е документирала и докладвала за това, че лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, противопоставящи се на Даеш/ИДИЛ и други терористични групировки, милиции и недържавни въоръжени групировки в райони, които са под техен фактически контрол, продължават да бъдат изложени на риск от преследване;
Е. като има предвид, че редица доклади на органите на ООН, включително на специалния съветник на генералния секретар на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид, специалния съветник на генералния секретар на ООН по отговорността за защита и Службата на върховния комисар на Обединените нации по правата на човека се заявява, че актовете, извършени от Даеш/ИДИЛ може да се превърнат във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и евентуално в геноцид;
Ж. като има предвид, че геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления предизвикват тревога у всички държави членки, които са решени да си сътрудничат с оглед предотвратяването на тези престъпления и за слагане на край на безнаказаността за техните извършители, в съответствие с Обща позиция 2003/444/ОССЕ на Съвета от 16 юни 2003 г.;
З. като има предвид, че съгласно международното право всеки има правото да живее съобразно своята съвест и свободно да изповядва и променя религиозни и нерелигиозни убеждения; като има предвид, че политическите и религиозните водачи имат задължението да се борят на всяко равнище срещу екстремизма и да насърчават взаимно уважение сред отделните лица и религиозните групи;
1. припомня, че категорично осъжда ИДИЛ/Даиш и нейните тежки нарушения на правата на човека, които се равняват на престъпления срещу човечеството и военни престъпления по смисъла на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и които могат да се определят като геноцид; изразява изключителното си безпокойство във връзка с целенасоченото преследване от тази терористична група на християнското, язидското, туркменското, шиитското, шабакското, сабейското, какайското и сунитското население, което не е съгласно с нейното тълкуване на исляма, като част от нейните усилия за унищожаване на всички религиозни малцинства от районите под неин контрол;
2. настоятелно призовава всяка от договарящите се страни по Конвенцията на ООН от 1948 г. за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид, подписана в Париж на 9 декември 1948 г., и по други приложими международни споразумения за предотвратяване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в рамките на тяхната територия; подчертава, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния и че отговорните лица следва да бъдат предадени на Международния наказателен съд; настоятелно призовава Сирия и Ирак да приемат компетентността на Международния наказателен съд;
3. отхвърля без резерви и счита за незаконно съобщението на ръководството на т.нар. ИДИЛ/Даиш, че е установила халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“ и дейностите на други насилствени екстремистки групировки в Близкия изток представляват пряка заплаха за сигурността на региона и на европейските държави и явно нарушение на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право;
4. настоятелно призовава всички държави членки да работят активно за провеждането на борба срещу радикализацията и да подобрят своите правни и съдебни системи, с цел да се попречи на нейни граждани да пътуват с цел присъединяване към т.нар. ИДИЛ/Даиш, както и да гарантират, че ако те правят това, възможно най-скоро ще бъдат обект на криминално преследване, включително за подбудителство онлайн и подкрепа за извършване на тези престъпления; подчертава значението на превенцията, преследването, информираността, реабилитирането и реинтеграцията;
5. признава, подкрепя и изисква зачитането от всички на неотменимото право на всички етнически и религиозни малцинства, и други лица, живеещи в Ирак и Сирия, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни страни в условия на достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват пълноценно своята религия свободно и без каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; подчертава необходимостта от ясно и недвусмислено изявление на всички регионални политически и религиозни лидери в подкрепа на етнически и религиозни малцинства в региона и постоянното им присъствие и пълни и равни права като граждани на родните си страни;
6. отправя искане към международната общност, включително ЕС и неговите държави членки, да гарантират необходимите условия на сигурност и перспективи за етническите и религиозните малцинства, които са били принудени да напуснат своята родина или са насилствено разселени, да превърнат възможно най-скоро в изпълнимо правото им да се завърнат в своите родни страни, да запазят своите домове, земи, недвижимо имущество и вещи, както и техните църкви и религиозни и културни обекти, да бъдат в състояние да водят достоен живот и да имат достойно бъдеще;
7. подчертава колко е важно да се гарантира, че всички участници и международната общност предоставят военна защита и помощ, включително съответното военно съдействие, на особено уязвимите групи, които са мишена за Даиш/ИДИЛ, като например етническите и религиозните малцинства, както и да обезопасят тяхното участие в бъдещи политически трайни решения с цел опазване на живота им и традициите на междукултурно, междуетническо и междурелигиозно съвместно съществуване; призовава всички страни в конфликта да зачитат всеобщите права на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и подкрепа чрез всички възможни канали; напомня, че най-важният ангажимент и отговорност на всички действащи лица в региона, както и на ЕС, следва да бъде да направят всичко възможно, за да гарантират завръщането на традиционните малцинства и на всички граждани по местата, където са живели преди това и които са били принудени да напуснат;
8. призовава всички сирийски партии с изключение на Ал-Кайда, Даиш, Джабхат ал Нусра и свързаните с тях групировки да се обединят под егидата на ООН и с подкрепата на цялата международна общност, за да договорят политически преход; отново заявява своята пълна и активна подкрепа за работата на специалния пратеник на ООН Стафан до Мистура по започването на преговори в Женева между всички страни по конфликта в Сирия в близките дни и за неговите предложения за местно прекратяване на огъня; призовава ЕС и международната общност да окаже натиск върху всички донори, за да изпълнят дадените от тях обещания и да се ангажират с предоставянето на финансова подкрепа за приемащите държави, по-специално в навечерието на конференцията на донорите за Сирия, която ще се проведе на 4 февруари 2016 г. в Лондон;
9. отправя искане за пряко сътрудничество между службите на ЕС за хуманитарна помощ и сътрудничество в хода на тяхната работа с признатите лидери на засегнатите етнически и религиозни малцинства, като ги включат в своите планове за предоставяне на помощ и в практическото изпълнение и разпределяне на помощта, за да могат по-добре да откликнат на техните нужди и на нуждите на населението като цяло;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Сирия, на правителството и на Съвета на представителите на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан, на институциите на Организацията за ислямско сътрудничество, на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН, на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2013)0422
- [2] Приети текстове, P8_TA(2014)0027
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0040
- [4] Приети текстове, P8_TA(2015)0071
- [5] ОВ L 118, 14.5.2003 г., стр. 12.