Процедура : 2016/2529(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0161/2016

Внесени текстове :

B8-0161/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/02/2016 - 8.10
CRE 04/02/2016 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0051

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 537kWORD 140k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0149/2016
27.1.2016
PE576.522v01-00
 
B8-0161/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ (2016/2529 (RSP))


Ларс Адактусон, Кристиан Дан Преда, Елмар Брок, Андрей Пленкович, Антонио Таяни, Михаел Галер, Мария Габриел, Дейвид Макалистър, Мишел Алио-Мари, Естер де Ланге, Кинга Гал, Туне Келам, Дьорд Хьолвени, Тереса Хименес-Бесерил Барио, Лоренцо Чеза, Роберта Мецола, Филип Жювен, Адам Шейнфелд, Давор Иво Щир, Терез Комодини Какиа, Барбара Матера от името на групата PPE

Резолюция на Европейския парламент относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ (2016/2529 (RSP).  
B8-0161/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак(1), от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинства(2), и по-специално параграф 4 от нея, от 27 ноември 2014 г. относно Ирак: Отвличане и малтретиране на жени(3), от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“(4), и по-специално параграф 27 от нея, от 12 март 2015 г. относно последните атаки и отвличания от ИДИЛ/Даиш в Близкия изток, и по-специално на асирийци(5), и по-специално параграф 2 от нея, от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(6), и по-специално параграфи 129 и 211 от нея, от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(7), и по-специално параграфи 66 и 67 от нея, от 30 април 2015 г. относно преследването на християни по света във връзка с убиването на студенти в Кения от терористичната групировка Ал Шабаб(8), и по-специално параграф 10 от нея, и от 30 април 2015 г. относно разрушаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените във въоръжените конфликти и тяхната роля за възстановяването и демократичните процеси в държавите, намиращи се в положение след конфликт(10),

–  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН за отговорност за защита (‘R2P’)(11),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март 2015 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и по отношение на заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 20 октомври 2014 г. относно кризата в Сирия и Ирак, свързана с ИДИЛ/Даиш, от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия, от 14 април 2014 г. и 12 октомври 2015 г. относно Сирия и от 15 август 2014 г. относно Ирак,

–  като взе предвид Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 година за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления(12),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията, насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях, насоките за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти, насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на правата на децата, и насоките на ЕС в областта на правата на човека — Свобода на изразяване онлайн и офлайн,

–  като взе предвид участието на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека на 25 март 2015 г. (интерактивен диалог по доклада на службата на върховния комисар на ООН за правата на човека относно Ирак),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и относно Сирия, и нейните отговори на парламентарни въпроси: „Геноцид на гръцки православни християни в Сирия‟ (E - 004733/2015) от 1 юни 2015 г.; „Ирак – измъчвани и ограбвани християни‟ (E - 004152-15) от 30 юни 2015 г.; „Преследване и геноцид на християни‟ (P-012721/2015) от 30 октомври 2015 г.; „Отвличания на християни в Сирия‟ (E-004156-15) и „Защита на християнските общности в Близкия Изток‟ (E-004001/15), получили общ отговор от 10 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението от 27 март 2015 г., от името на Европейския съюз, на г-н Ставрос Ламбринидис, специален представител на ЕС за правата на човека, по време на откритото разискване в рамките на Съвета за сигурност на ООН на тема „Жертвите на нападения и посегателства на етническа или религиозна основа в Близкия изток“,

–  като взе предвид Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН (параграфи 138 – 140) и доклада на генералния секретар на ООН от 12 януари 2009 г., озаглавен „Прилагане на отговорността за защита“,

–  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун относно Ирак и относно отговорността за защита,

–  като взе предвид информационната бележка от 11 ноември 2015 г. на специалния представител на генералния секретар на ООН за Ирак Ян Кубиш до Съвета за сигурност на ООН,

–  като има предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай от 25 август 2014 г. относно иракските граждани, подложени на ужасяващо широко разпространено и системно преследване,

–  като взе предвид изявленията на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти Зайнеб Хава Бангура от 15 юли 2014 г. относно „Ирак: Сражаващите се не бива да упражняват сексуално насилие за извличането на военни или политически ползи“ и от 3 август 2015 г. относно първата годишнина от трагедията в Синджар,

–  като взе предвид съвместното изявление от 13 август 2014 г. на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти Зайнеб Хава Бангура и специалния представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов, озаглавено „Ирак: Длъжностни лица на ООН призовават за незабавно преустановяване на сексуалното насилие над иракските малцинства“,

–  като взе предвид неотдавнашните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Ирак и Сирия, и по-специално резолюция 2249 (2015), осъждаща неотдавнашните терористични нападения от страна на ИДИЛ,

–  като взе предвид Резолюция S-22/1, приета от Съвета по правата на човека към ООН относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи, от 3 септември 2014 г.,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт от 2000 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г.,

–  като взе предвид решението на Международния съд от 26 февруари 2007 г. по делото във връзка с прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора), решението от 2 август 2001 г., издадено от съдебен състав за предварително производство на Международния наказателен съд за съдебно преследване на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам (прокурор срещу Радислав Кръстич), и решението от 19 април 2004 г., постановено от въззивния състав по същото дело,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, по-специално членове 5 – 8 от него,

–  като взе предвид аналитичната рамка на Службата на специалния съветник на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид (OSAPG),

–  като взе предвид изявлението от 12 август 2014 г. на специалния съветник на генералния секретар на ООН за предотвратяване на геноцид и специалния съветник на генералния секретар на ООН относно отговорността за защита във връзка с положението в Ирак,

–  като взе предвид докладите на мисията на ООН за подпомагане за Ирак (UNAMI) относно защитата на цивилните лица при въоръжен конфликт в Ирак, които обхващат периода от 11 септември до 10 декември 2014 г. и съответно периода от 11 декември 2014 г. до 30 април 2015 г.,

–  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи, от 27 март 2015 г., в частност на параграф 16 относно „Нарушенията, извършени от ИДИЛ – Нападения срещу религиозни и етнически групи“,

–  като взе предвид доклада от 16 юни 2015 г. на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, и по-специално параграф 11 от него,

–  като взе предвид доклада от 8 юли 2015 г. на Съвета по правата на човека относно неговата 28-а сесия и вижданията, изложени от иракската делегация, и по-специално в параграф 746 от него,

–  като взе предвид изявлението от 13 октомври 2015 г. на специалния съветник на генералния секретар на ООН за предотвратяване на геноцид и специалния съветник на генералния секретар на ООН за отговорността за защита относно засилването на подбуждането към насилие в Сирия на религиозна основа,

–  като взе предвид доклада от 27 юли 2015 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека относно „Техническо съдействие в помощ на насърчаването и защитата на правата на човека в Ирак“, и по-специално параграф 18 от него,

–  като взе предвид доклада от 13 март 2015 г. на Консултативния комитет към Съвета по правата на човека на ООН, изготвен по искане на правителството на Ирак,

–  като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, представен в Съвета по правата на човека на 13 август 2015 г., и по-специално параграфи 165 – 173 от него,

–  като взе предвид обръщението на Папа Франциск, отправено в Санта Крус де ла Сиера (Боливия) на 9 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Плана за действие от Париж от 8 септември 2015 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че както призна генералният секретар на ООН в бележките си на вниманието на неофициалния интерактивен диалог в рамките на Общото събрание, озаглавени „Жизнеспособен и траен ангажимент: в приложение на отговорността за защита“ и издадени на 8 септември 2015 г., международната общност не е отговорила на очакванията на твърде много уязвими населения, откакто е приета отговорността за защита (R2P);

Б.  като има предвид, че геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, независимо къде и кога се случват, не трябва да остават ненаказани и тяхното ефективно наказателно преследване трябва да се гарантира чрез предприемане на мерки на национално равнище и засилване на международното сътрудничество;

В.  като има предвид, че геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления предизвикват тревога у всички държави членки, които са решени да си сътрудничат с оглед предотвратяването на тези престъпления и за слагането на край на безнаказаността за техните извършители, в съответствие с Обща позиция 2003/444/ОССЕ на Съвета от 16 юни 2003 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно съдебната практика на Международния съд „Задължението на дадена държава да предотвратява [геноцид], както и съответстващото задължение за предприемане на действия, се пораждат в момента, в който държавата научи, или следва разумно да се предположи, че е научила, за съществуването на сериозен риск от извършване на геноцид“(13);

Д.  като има предвид, че, както беше признато от резолюция 2249 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, насилствената екстремистка идеология на т.нар. „ИДИЛ/Даиш“, нейните терористични актове, нейните непрестанни, груби и повсеместни нападения срещу цивилни лица, злоупотребите с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, включително тези на религиозна или етническа основа, и унищожаването от нейна страна на културното наследство, както и трафикът на културни ценности, представляват глобална и безпрецедентна заплаха за международния мир и сигурност;

Е.  като има предвид, че християните са най-уязвимата група в Ирак и Сирия, и са постоянно и систематично избирани за цел от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“, която умишлено преследва тяхното унищожаване и културно заличаване на територията под неин контрол; като има предвид, че християните са убивани, клани, бити, обект на изнудване, отвличания и изтезания; като има предвид, че те са поробвани (по-специално жените и момичетата, които също са подложени на други форми на сексуално насилие) и насилствено приемат исляма, и са жертви на принудителни бракове и трафик на хора; като има предвид, че деца са набирани насилствено да се бият на страната на ИДИЛ; като има предвид, че християнските църкви и религиозни и културни обекти са вандализирани;

Ж.  като има предвид, че християните са най-преследваната религиозна група в света и данните сочат, че броят на християните, които биват убити всяка година, е над 150 000, както се признава и от Европейския парламент в неговата резолюция от 30 април 2015 г. относно преследването на християните по света; като има предвид, че заместник-председателят на Парламента Антонио Таяни, отговарящ за диалога с църквите и религиозните общности в съответствие с член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз, заяви по време на ad hoc срещата на високо равнище от 1 декември 2015 г. относно преследването на християните по света: Призив за действие“, че: „никоя религиозна общност не е обект на толкова омраза, насилие и систематична агресия, колкото християните“; като има предвид, че председателят на Парламента Мартин Шулц заяви по време на същото заседание, че преследването на християни е „подценено“ и „не е било решено по подходящ начин“;

З.  като има предвид, че екстремизмът и постоянното преследване на християните са възникващ важен фактор в разрастващото се явление на масовата миграция и вътрешното разселване; като има предвид, че в резултат на преследването на християни в Сирия и Ирак техният брой е спаднал драстично: в Ирак от 1 400 000 през 2003 г. – до около 300 000, и в Сирия от 1,25 млн. през 2011 г. – до едва 500 000 днес, според данни, предоставени от папската Фондация „Помощ за църквата в беда“ (ACN) в нейния доклад „Преследвани и забравени? Доклад относно християните, потиснати заради вярата си в периода 2013 – 2015 г.“, както и от други надеждни публични източници;

И.  като има предвид, че международната правна дефиниция на понятието геноцид, в съответствие с член II от Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид, обхваща „всяко от следните действия, извършвани с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, национална, етническа, расова или религиозна група като такава: а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или психически повреди на членове на групата; в) преднамерено налагане на групата на условия на живот, планирани така, че да доведат до нейното физическо унищожаване като цяло или отчасти; г) налагане на мерки, които имат за цел да предотвратят раждания в рамките на групата; и д) насилствено предаване на деца от групата на друга група“; като има предвид, че член III от горепосочената конвенция счита за наказуем не само геноцида, но и заговора за извършване на геноцид, прякото и публичното подстрекателство за извършване на геноцид и съучастието в геноцид;

Й.  като има предвид, че решението от 2 август 2001 г., издадено от съдебния състав на Международния наказателен съд за съдебно преследване на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам, по делото Прокурор/Радислав Кръстич относно геноцида в Сребреница, посочва, че „едновременни атаки върху културното и религиозно имущество и символи на целевата група […] може основателно да се считат за доказателство за намерение за физическо унищожаване на групата“ (параграф 580);

К.  като има предвид, че решението от 19 април 2004 г. на въззивния състав на Международния наказателен съд за съдебно преследване на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам по делото Прокурор/Радислав Кръстич относно геноцида в Сребреница, постановява, че „цифровият размер на целевата част от групата е необходима и важна отправна точка, макар и не във всички случаи крайната точка на разследването. Броят на лицата от целевата група следва да бъде оценяван не само в абсолютно отношение, но и по отношение на общия размер на цялата група. В допълнение към цифровия размер на целевата група, нейното значение в рамките на групата може да бъде полезно съображение. Ако определена част от групата е емблематична за групата като цяло или е съществено важна за нейното оцеляване, това обстоятелство може да подкрепи констатацията, че тази част се квалифицира като значителна по смисъла на член 4“;

Л.  като има предвид, че общата численост на мюсюлманското население на Сребреница преди неговото излавяне през 1995 г. е възлизала на приблизително 40 000 души, от които 7 000 – 8 000 мюсюлмани са убити — действие, което Международният наказателен съд за съдебно преследване на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам, обяви за геноцид;

М.  като има предвид, че повечето от осемте категории некумулативни фактори, включени в рамката за анализ на геноцида, изготвена от службата на специалния съветник на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид (OSAPG), вече са налични в случая на преследваните християни в Сирия и Ирак (дискриминация и нарушения на правата на човека; обстоятелства, които засягат способността за предотвратяване на геноцид; наличие на незаконни оръжия и въоръжени елементи; мотивация на водещи участници в държавата/региона; актове, които служат за насърчаване на разделението между национални, расови, етнически и религиозни групи; обстоятелства, които улесняват извършването на геноцид; актове на геноцид; доказателства за намерение „за унищожаване изцяло или отчасти“; и задействащи фактори);

Н.  като има предвид, че продължаващият потенциален геноцид, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления срещу християни в Ирак започнаха на сериозно с убийствата на християни през 2003 г., и като има предвид, че оттогава те са нараснали по брой и целите са били разширени, за да включат всички християни, на основание религиозната им принадлежност; като има предвид, че в повечето случаи извършителите на престъпления са заявили, че искат християните вън от Ирак;

О.  като има предвид, че на 31 октомври 2010 г. 58 души, включително 51 заложници и 2 свещеници, бяха убити след нападението на сирийската католическа църква в Багдад „Св. Богородица Спасителка“; като има предвид, че група, свързана с „Ал Кайда, Ислямска държава за Ирак“, заяви, че християните са „законна цел“; като има предвид, че няколко седмици след този случай няколко бомбени атентата и смъртоносни нападения бяха насочени срещу райони на Багдад, населени преимуществено от християни;

П.  като има предвид, че 66 църкви са били нападнати или бомбардирани в систематичните бомбардировки срещу иракски християнски църкви през последните години (41 в Багдад, 19 в Мосул, 5 в Киркук и 1 в Рамади); като има предвид, че три манастира и църковно сиропиталище също бяха бомбардирани;

Р.  като има предвид, че в нощта на 6 август 2014 г. повече от 150 000 християни избягаха от настъпващата в Мосул, Каракош и други селища в долините на Ниневия т.нар. „ИДИЛ/Даиш“, като бяха лишени от цялото си имущество, и като има предвид, че към днешна дата те са разселени в несигурни условия в Северен Ирак;

С.  като има предвид, че на 15 юли 2014 г. специалният представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти Зайнеб Хава Бангура заяви, че в Ирак има сведения, че етнически и религиозни малцинства са обект на физическо насилие, включително сексуално насилие; като има предвид, че на 3 август 2015 г., първата годишнина от трагедията в Синджар, тя заяви: „В дните, които последваха, сред ужасяващи убийства ИДИЛ подгони и залови стотици жени и момичета от етнически и религиозни малцинства, като установи модел на сексуално насилие, поробване, отвличане и трафик на хора, който продължава и до днес; […] тези потресни престъпления на сексуално насилие по време на конфликт, които могат да се равняват на военни престъпления срещу човечеството и/или актове на геноцид, няма да бъдат забравени“;

Т.  като има предвид, че на 13 август 2014 г. специалният представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти Зайнеб Хава Бангура и специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов направиха съвместно изявление, в което се потвърждава, че около 1 500 християнски и язидски жени са били отвлечени от ИДИЛ и впоследствие подложени на сексуално робство; като има предвид, че в това изявление и двамата специални представители признават явната заплаха за жени и деца и варварските деяния, извършвани от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ спрямо малцинствата в областите под неин контрол;

У.  като има предвид, че специалният съветник на генералния секретар на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид и специалният съветник на генералния секретар на ООН по отговорността за защита обявиха на 12 август 2014 г. относно Ирак, че „получените сведения относно деяния, извършени от „Ислямска държава“, може да се считат за признак за опасност от геноцид“;

Ф.  като има предвид, че в доклада на Комитета на ООН по правата на човека от 13 март 2015 г., изготвен по искане на правителството на Ирак, се заявява, че етническите и религиозните групи, срещу които са насочени нападенията от страна на ИДИЛ, са язидски, християнски, туркменски, сабейско-мандейски, какайски, кюрдски и шиитски, и че има основания да се счита, че някои от инцидентите [в Ирак в периода 2014 г. – 2015 г. . .] могат да представляват геноцид“;

Х.  като има предвид, че докладът относно защитата на цивилни лица при въоръжения конфликт в Ирак: (1 май – 31 октомври 2015 г.) относно положението в Ирак, публикуван на 19 януари 2016 г. от Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак – Служба за правата на човека, се заявява, че: „Насилието, на което е подложено цивилното население в Ирак, продължава да бъде потресаващо. Т.нар. „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) продължава да упражнява систематично и широко разпространено насилие и да нарушава международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право. Тези деяния може да представляват в някои случаи военни престъпления, престъпления срещу човечеството и евентуално геноцид“;

Ц.  като има предвид, че т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ залови всички онези, които не бяха в състояние да избягат от Мосул и равнините на Ниневия, и като има предвид, че немюсюлманските жени и деца бяха поробени, като някои от тях бяха продадени, а и други – брутално убити и заснети от извършителите;

Ч.  като има предвид, че т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ и екстремистките милиции в Сирия съзнателно и систематично избират за цел християнски църкви и други сгради, като църквата „Свети Франциск“ в Алепо, Сирия, където бяха хвърлени гранати по време на църковната служба на 25 октомври 2015 г.;

Ш.  като има предвид, че след отвличането на неговите свещеници през май 2015 г. манастирът от V век „Св. Илия“ в Карития, Сирия, беше сринат със земята и е само една от многото християнски сгради от голямо културно значение, унищожени от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“;

Щ.  като има предвид, че след като превзе Карития (Сирия), т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ отвлече 230 жители, повечето от които християни;

АА.  като има предвид, че през февруари 2015 г. ИДИЛ/Даиш е отвлякла над 220 асирийски християни, след окупирането на няколко селскостопански общности по южното крайбрежие на река Кабур в североизточната област Ал-Хасеке, и че до момента само няколко са били освободени, докато съдбата на други остава неизвестна;

АБ.  като има предвид, че на 2 април 2015 г. нападатели в Гариса преднамерено се насочваха целево към немюсюлманите и отделяха християните, за да ги екзекутират по брутален начин; като има предвид, че Ал Шабаб заявява открито и публично, че ще води война срещу християните в региона;

АВ.  като има предвид, че в доклада от 27 март 2015 г. на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи, се заявява (в параграф 16 относно „Престъпленията, извършвани от ИДИЛ – Нападенията срещу религиозни и етнически групи“), че някои от „актовете на насилие, насочени срещу цивилни лица поради тяхната принадлежност или субективното усещане за принадлежност към етническа или религиозна група [...] в светлината на събраната информация като цяло [...] могат да представляват геноцид.“;

АГ.  като има предвид, че съгласно доклада относно защитата на цивилни лица при въоръжен конфликт в Ирак (11 декември 2014 г. – 30 април 2015 г.) от мисията на ООН за подпомагане за Ирак „ИДИЛ продължава да извършва систематични и широкомащабни нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право. В някои случаи тези деяния може да представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и евентуално геноцид“;

АД.  като има предвид, че докладът на върховния комисар на ООН по правата на човека относно „Техническо съдействие в помощ на насърчаването и защитата на правата на човека в Ирак“ от 27 юли 2015 г. посочва, че „Мисията на ООН за съдействие в Ирак (UNAMI)/СВКПЧ продължава да получава много правдоподобни сведения за тежки нарушения и злоупотреби с правата на човека и тежки нарушения на международното хуманитарно право, които ИДИЛ извършва срещу цивилни граждани и които са очевидно широко разпространени или систематични. В някои случаи тези деяния може да представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид“; (параграф 18);

АЕ.  като има предвид, че в доклада от 16 юни 2015 г. на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма се посочва, че „има доказателства, че ИДИЛ е извършила тежки нарушения на международното право, в това число геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и тежки нарушения на правото в областта на правата на човека“ (параграф 11);

АЖ.  като има предвид, че в доклада на Съвета по правата на човека от неговата 28-а сесия, публикуван на 8 юли 2015 г., иракската делегация потвърди, че „Даиш е извършила варварски престъпления, които биха могли да представляват геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления под формата на убийства и масови екзекуции на затворници и невъоръжени военнопленници, свещенослужители, деца и жени, които отхвърлят нейната идеология“;

АЗ.  като има предвид, че съгласно принципите на отговорността за защита (R2P) , когато държавата (или недържавен участник) явно не защитава своето население или в действителност е извършителят на тези престъпления, международната общност има отговорност да предприеме колективни действия за защита на населението в съответствие с Устава на ООН;

АИ.  като има предвид, че в Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци, се заявява, че: „решително осъжда ИДИЛ/Даиш и нейните тежки нарушения на правата на човека, които се равняват на престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Римския статут на Международния наказателен съд и могат да бъдат наречени геноцид“ (параграф 2);

1.  осъжда най-категорично т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ и нейните тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени като част от целта за умишлено унищожаване на християните и други местни религиозни и етнически малцинства от районите под неин контрол;

2.  потвърждава, че онези, които се уговарят тайно, планират, подстрекават, извършват или правят опит за извършване, са съучастници във или подкрепят жестокости и международни престъпления срещу християни (халдейци/асирийци/сирийски християни, мелхити, арменци) и други етнически и религиозни малцинства, включително язиди, туркмени, шабакско, сабейско-мандейско, какайско и кюрдско население, и онези, които умишлено предприемат действия срещу тях поради етнически или религиозни причини, извършват престъпления, които могат да достигнат до степен на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

3.  настоятелно призовава всяка от договарящите се страни по Конвенцията на ООН от 1948 г. за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид, подписана в Париж на 9 декември 1948 г., и по други приложими международни споразумения да предотвратяват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в рамките на своята територия; настоятелно призовава Сирия и Ирак да приемат компетентността на Международния наказателен съд;

4.  приканва всяка от договарящите се страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и други международни споразумения за предотвратяването и наказването на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, по-специално компетентните органи на страните – и техните граждани, които по някакъв начин предоставят подкрепа, сътрудничество или финансиране, или са съучастници в тези престъпления, да изпълнят изцяло своите правни задължения съгласно конвенцията и другите международни споразумения;

5.  настоятелно призовава компетентните органи на тези държави, които по какъвто и да е начин, пряко или косвено, подпомагат, съдействат или финансират, или са съучастници в тези военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, изцяло да изпълняват своите законови задължения съгласно международното право и да спрат този неприемлив начин на поведение, който причинява огромни вреди на иракското и сирийското общества, и по-специално на християните и други религиозни малцинства, и сериозно дестабилизира съседните страни и международния мир и сигурност;

6.  настоятелно призовава всички държави от международната общност за подобряване на техните правни и правораздавателни системи, с цел да вземат мерки, така че да възпрепятстват своите граждани от отпътуване, за да се присъединят към „ИДИЛ/Даиш“ и да участват във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид срещу християни и други религиозни малцинства в Ирак и Сирия, и с цел да се осигури, че в случай че са извършили такива престъпления, те са наказателно преследвани във възможно най-кратки срокове, включително за онлайн подбуждане към извършване на престъпления, както и подкрепа за тези престъпления;

7.  призовава настоятелно всяко правителство и всеки публичен орган, включително на ЕС (и по-конкретно Европейската служба за външна дейност) и неговите държави членки, както и международните органи и институции и съответните им ръководители и представители, да назоват зверствата, извършвани от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ върху християните и други местни религиозни малцинства, в т.ч. язидите, с терминологията, която им е отредена по право: „престъпления срещу човечеството‟, „военни престъпления“ и „геноцид‟;

8.  призовава настоятелно ООН и нейните генерален секретар, специални представители, специални докладчици и върховен комисар за правата на човека да назоват зверствата, извършвани в тези райони върху християните и други местни религиозни малцинства в Ирак и Сирия, с терминологията, която им е отредена по право: „военни престъпления“, „престъпления срещу човечеството‟ и „геноцид‟;

9.  признава, подкрепя и изисква зачитането от всички на неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, коренно население и други лица, живеещи в Ирак и Сирия, да продължават да живеят в своите исторически и традиционни родни страни в условия на достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват своята религия в пълна степен и свободно, без каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; счита, че с цел да се спрат страданията и масовото изселване на християните и други групи коренно население в региона, е наложителна ясна и недвусмислена позиция от страна на регионалните политически и религиозни водачи в подкрепа на тяхното оставане и пълни и равни права като граждани на техните страни;

10.  отправя искане към международната общност, включително ЕС и неговите държави членки, да гарантират необходимите условия на сигурност и перспективи за християните и членовете на други религиозни малцинства, които са били принудени да напуснат своята родина или са насилствено разселени, да превърнат възможно най-скоро в изпълнимо правото им да се завърнат в своите родни страни, да запазят своите домове, земи, недвижимо имущество и вещи, както и своите църкви и религиозни и културни обекти, да бъдат в състояние да водят достоен живот и да имат достойно бъдеще;

11.  осъжда и отхвърля всяка тълкуване на посланието на исляма с цел създаване на насилствена, жестока, тоталитарна, репресивна и експанзивна идеология, която узаконява унищожаването на християнските малцинства; призовава настоятелно Организацията за ислямско сътрудничество и нейните органи, Съвета за сътрудничество между арабските държави от Персийския залив (Съвета за сътрудничество в Персийския залив) и мюсюлманските лидери да осъдят решително зверствата, извършвани от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“ върху християните и други местни религиозни малцинства, и да ги назовават с терминологията, която им е отредена по право: „престъпления срещу човечеството‟, „военни престъпления“ и „геноцид‟;

12.  отправя искане към Съвета за сигурност на ООН да обмисли, когато други национални или международни механизми вече са се оказали неуспешни, използването на глава VII от Устава на ООН за създаване на безопасни убежища, където насилствено разселените християни и други религиозни малцинства могат да бъдат защитени от оправомощени от ООН сили;

13.  отправя искане към службите на ЕС за хуманитарна помощ и помощ за сътрудничество да оказват пълно пряко съдействие в работата си на признатите предстоятели на християнски църкви и общности и други определени религиозни и етнически малцинства, и да не ги изключват от своите планове или от практическото прилагане и разпределение на помощта, с цел да се отговори по-добре на техните нужди и тези на населението като цяло; счита, че за пример за добра практика може да се посочи Ербил (Ирак), където под ръководството на халдейския католически архиепископ Башар Мати Варда вътрешно разселени лица учредиха общност, която предлага училищни съоръжения (от предучилищна възраст до висше образование) и след една година откри малки магазини и предприятия за обслужване на приемната общност;

14.  подчертава, че в съответствие с разпоредбите на горепосочените конвенции и споразумения на ООН не бива да има безнаказаност за извършителите, включително онези, които са се договаряли тайно, планирани, подстрекавали, извършвали или правили опит за извършване на който и да е от тези актове, и че отговорните лица следва да бъдат изправени пред компетентните национални или международни съдилища, в т.ч. действащи съдилища и съдилища, които могат да бъдат учредени специално за тази цел;

15.  отхвърля без резерви и счита за незаконно съобщението на ръководството на т.нар. ИДИЛ/Даиш, че е установила халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“ и дейностите на други насилствени екстремистки групировки в Близкия изток представляват пряка заплаха за сигурността на региона и на европейските държави и явно нарушение на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Сирия, на правителството и на Съвета на представителите на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан, на институциите на Организацията за ислямско сътрудничество, на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН, на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2014)0011.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2014)0027.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2014)0066.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0040.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0071.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0076.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2015)0079.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2015)0178.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0179.

(10)

OВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 287.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2013)0180.

(12)

ОВ L 118, 14.05.2003 г., стр. 12.

(13)

Решение от 26 февруари 2007 г. по дело относно прилагането на Конвенцията относно предотвратяването и наказанията на престъплението геноцид (Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора), параграф 431

Правна информация - Политика за поверителност