Процедура : 2016/2537(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0169/2016

Внесени текстове :

B8-0169/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/02/2016 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0048

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 500kWORD 84k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0146/2016
29.1.2016
PE576.530v01-00
 
B8-0169/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Либия (2016/2537(RSP))


Павел Теличка, Петрас Аущревичюс, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Хавиер Нарт, Норика Николай, Урмас Пает, Йозо  Радош, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Ренате Вебер, Неджми Али от името на групата ALDE

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия (2016/2537(RSP))  
B8-0169/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Либия, и по-специално резолюциите от 15 септември 2011 г.(1), 22 ноември 2012 г.(2), 18 септември 2014 г.(3) и 15 януари 2015 г.(4),

–  като взе предвид Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 г. относно мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya)(5),

–  като взе предвид неотдавнашните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно Либия, включително изявленията от 7, 11 и 18 януари 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 януари 2016 г. относно Либия,

–  като взе предвид политическото споразумение за Либия, подписано на 17 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Римското комюнике от 13 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Резолюция № 2259 на Съвета за сигурност на ООН, приета с единодушие на 23 декември 2015 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(6),

–  като взе предвид националната конференция на либийските племена, проведена в Триполи през юли 2011 г., която призова за приемането на закон за обща амнистия с цел прекратяване на гражданската война,

–  като взе предвид изявлението в подкрепа на правителството на националното съгласие в Либия, направено от правителствата на Алжир, Германия, Италия, Испания, Мароко, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Тунис и Франция,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Либия е страна, съставена от три традиционни части (Фезан, Киренайка и Триполитания), която става независима кралство през 1951 г.; като има предвид, че военен преврат, предвождан от Кадафи, сваля от власт краля през 1969 г.; като има предвид, че този преврат бива последван от брутални репресии срещу инакомислещите в името на „либийската революция“ под управлението на един деспотичен режим, продължил 42 години; като има предвид, че при диктатурата на Кадафи Либия представлява най-големият арсенал на южния бряг на Средиземно море и се превръща в основен източник на незаконна търговия и трафик на оръжия и зона за снабдяване на всички терористи и екстремисти в района на Сахел (Мали, Нигер, Нигерия);

Б.  като има предвид, че в контекста на „Арабската пролет“ либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. и последваха девет месеца граждански конфликти; като има предвид, че НАТО подкрепи бунтовниците, които се сблъскаха с безразборни държавни репресии, и тази подкрепа доведе до свалянето от власт на режима на Кадафи; като има предвид, че след въстанието и с края на диктатурата на Кадафи основните причини за появата и разпространението на племенните милиции в три региона на страната са публичното оттегляне на доверието в правителството от страна на няколко племенни водачи, дезертирането на висши офицери и генерали (като например Абдел Фатах Юнис и Сюлейюман Махмуд) и разграбването на военните арсенали;

В.  като има предвид, че либийското общество – и преди, и особено след преврата – винаги е било организирано въз основа на племенна система, съставена от около 140 племена, разделени на 30 основни племена/етнически коалиции; като има предвид, че генералният съвет на племето отговаря както за духовната, така и за политическата ориентация; като има предвид, че племенните съюзи между различните етноси (най-вече араби и малцинствата амазиги, тубу и туареги) продължават да играят значителна роля в протичащата в момента криза в Либия;

Г.  като има предвид, че в състава на повечето милиции, които се бориха срещу Кадафи, влизаха ислямистки групировки и някои от тях изиграха ключова роля в конфликта под водачеството на такива лидери като Исмаил ал Салаби, командир на бригада „17 февруари“, базирана в Бенгази, или Абделхаким Белхадж, ръководител на Военния съвет в Триполи; като има предвид, че лидерите на тези групи са членове на съвета на бунтовническите лидери, Националния преходен съвет (НПС), който пое управлението на страната през октомври 2011 г.; като има предвид, че НПС трябваше да се бори, за да наложи ред в многобройните въоръжени милиции, които започнаха действията си в месеца преди свалянето от власт на Кадафи;

Д.  като има предвид, че през август 2012 г. НПС предаде властта на Общия национален конгрес (ОНК), изборен парламент, който след това избра временен държавен глава; като има предвид, че централното правителство беше слабо и неспособно да упражнява своята власт над страната; като има предвид, че през юни 2014 г. гласоподавателите избраха нов парламент, който да замени Общия национален конгрес, под формата на Съвета на представителите, като последният се премести в Тобрук; като има предвид, че бившият ОНК, който беше доминиран от ислямистите, бе свикан отново скоро след това и избра свой министър-председател, оспорвайки властта на Съвета на представителите в периода на сблъсъци, по време на които дори столицата Триполи преминаваше от едни ръце в други;

Е.  като има предвид, че от август 2014 г и двата политически органа (Съветът на представителите в Тобрук, признат от международната общност, и новият ОНК, който се наложи в Триполи) заявяват, че са правителството, което управлява държавата, като и двата органа са подкрепени от тежко въоръжени милиции, свързани с определени региони, градове и племена с различен произход; като има предвид, че двете администрации по същество са във война помежду си в Киренайка и Триполитания и че и двете се стремят да подстрекават и подкрепят племенни и етнически вълнения в рамките на пренебрегвания регион Фезан; като има предвид, че местните племена във Фезан, особено тубу и туарегите, са загрижени за своето бъдеще след политическото споразумение за Либия, като се боят от включването на някои разпоредби в проекта за бъдещата либийска конституция, за които е изтекла информация, предвид това, че те не бяха изцяло включени в нейното изготвяне;

Ж.  като има предвид, че политическият пейзаж на страната се отличава с фрагментация, поляризация и липса на легитимност и е белязан от разделение между регионите и племената, между градовете и политическите и религиозните групи, между поколенията и между старите и новите елити, които се пресичат в понякога променливи обединения и съюзи; като има предвид, че това положение е основната причина за бързото изпадане на южната част на Либия в съпроводен с насилие хаос с непрекъснати марионетни сблъсъци между тубу и туареги, предизвиквани от местните арабски племена улед слиман и завия, чиито ръководители са в северната част на страната; като има предвид, че преговарящите не изглеждат особено обезпокоени от това положение (местните конфликти във Фезан), нито от факта, че остатъчни групи от силите на Кадафи са се реорганизирали след ранното си разпадане (и присъстват в Бени Уалид, Бенгази, Сирт и Себха);

З.  като има предвид, че вакуумът, оставен от слабостта на двете съперничещи си правителствата постепенно се запълва от либийски ислямисти, които се завръщат от военните действия в Ирак и Сирия; като има предвид, че тези завръщащи се ислямисти, придружени от съмишленици от други държави, превзеха град Дерна на изток от Бенгази през ноември 2014 г. и дадоха обет за вярност към Даеш; като има предвид, че тези сили и техните съюзници осъществяват от тогава активни действия по цялата брегова линия от Дерна до Триполи, включително в Байда, Аждабия, Бенгази, Абу-Грейн и Мизрата, като контролират изцяло над 200 км около Сирт, и че те разполагат с тренировъчна база на запад от Триполи, близо до границата с Тунис; като има предвид, че Даиш започна местна кампания на терор – с обезглавявания, престрелки и бомбени атентати – като разширява своята територия, наложи контрола си върху пътя и може да възпрепятства връзките между източната и западната част на страната;

И.  като има предвид, че в Либия са се установили най-многобройните сили на Даиш извън Близкия изток и тя представлява предмостие на Даиш на южния бряг на Средиземно море, като поражда особено опасна заплаха за съседните държави в Сахел и Сахара, както и за Европа, чрез терористични действия; като има предвид, че Даиш започна няколко безразборни нападения срещу цивилни граждани в Бенгази, Аждабия и Дерна и е отговорен за особено кръвопролитния атентат с камион-бомба пред полицейски тренировъчен лагер в Злитен на 7 януари 2016 г.; като има предвид, че от 4 януари 2016 г. Даиш имаше за цел да увеличи своята военна хазна, като окупира и пое контрола върху огромните източни петролни съоръжения при Ал Сидра, Рас Лануф и Марса ел Брега;

Й.  като има предвид, че Либия се превърна в предпочитано място за контрабандистите, след като страната потъна в анархия, като през 2014 г. 170 000 мигранти достигнаха до Лампедуза живи, а над 3 770 души загинаха в Средиземно море през 2015 г. по данни на Международната организация по миграция;

К.  като има предвид, че с оглед на предизвикателствата, пред които е изправена Либия, не трябва да се губи време при създаването на правителство на националното съгласие, което ще работи в полза на всички либийци и ще положи основите за мир, стабилност, възстановяване и развитие на страната;

Л.  като има предвид, че една безопасна и политически стабилна Либия е абсолютно необходима не само за либийските граждани, но също така и за сигурността на целия регион и на Европейския съюз;

1.  приветства горещо подкрепяното от ООН политическо споразумение за Либия, подписано на 17 декември 2015 г., подкрепя изцяло президентския съвет и поздравява Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), както и предишния и настоящия специални представители на генералния секретар на ООН за тяхната изключително сериозна работа;

2.  изразява съжаление относно отхвърлянето на първото предложение за единно правителство от Съвета на представителите в Тобрук, но очаква двата основни либийски органа да одобрят това споразумение, което отговаря на стремежа за поемане по пътя на мира; призовава всички членове на двата съперничещи си парламента в Тобрук и Триполи да се възползват от възможността, предложена от политическото споразумение за Либия, за да установят мир и стабилност в страната и да защитят всички либийски граждани;

3.  потвърждава своето намерение да признае и подкрепи правителството на националното съгласие, сформирано чрез консенсус между страните в Либия, като единственото легитимно правителство на Либия;

4.  подчертава отговорността на Либия за политическия процес, както важността на това неговият приобщаващ характер да продължи, включително чрез конструктивното ангажиране на племенните съвети, положителното участие на жените и гражданското общество и благоприятния принос на политическите и местните участници за своевременното изменение и приемане на конституция, която да зачита демокрацията, правата на човека и гражданските свободи;

5.  призовава международната общност, ООН, ЕС, АС и държавите – членки на Арабската лига, да бъдат готови за подкрепят либийците в техните усилия за успешно прилагане на споразумението; очаква държавите членки и международните институции да прекратят официалните контакти с всички лица, които не са част от политическото споразумение за Либия или страна по него; призовава съседните държави да допринесат за стабилността на Либия; подчертава необходимостта от защита на критичната инфраструктура на пристанища, летища, петролни кладенци и тръбопроводи;

6.  поздравява ЕС за това, че вече е осигурил пакет от финансова помощ в размер на 100 милиона евро и за неговата готовност да предложи незабавна подкрепа в области, които ще бъдат определени като приоритетни съвместно с новото либийско правителство на националното съгласие, веднага след като то бъде сформирано; призовава ЕС и ООН да съгласуват помощ за изграждане на държавата, сигурност и опазване на мира, както и обучение в областта на прилагането на капацитет за реагиране при извънредни ситуации и бедствия, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

7.  решително осъжда терористичните нападения на Даиш срещу петролни инфраструктури в Ал Сидра и Рас Лануф, както и в самоубийствения бомбен атентат в Злитен и всеки опит да се наруши процесът на стабилизиране в страната; изразява правото и задължението за оказване на съдействие на новите либийски органи в борбата срещу Даиш и всички терористи до тяхното пълно изчезване; призовава международната коалиция да обърне внимание на засилващото се присъствие на Даиш в Либия, което застрашава не само съседните страни в Сахел и Сахара, но също така и държавите – членки на ЕС;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съюза за Средиземноморието, Лигата на арабските държави, Съвета на Африканския съюз и на генералния секретар на ООН.

(1)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 114.

(2)

ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 192.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2014)0028.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0010.

(5)

ОВ L 138, 24.5.2013 г., стр. 15.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0272.

Правна информация - Политика за поверителност