Процедура : 2016/2537(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0180/2016

Внесени текстове :

B8-0180/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 04/02/2016 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 508kWORD 94k
1.2.2016
PE576.541v01-00
 
B8-0180/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Либия (2016/2537(RSP))


Хавиер Кусо Пермуй, Сабине Льозинг, Палома Лопес Бермехо, Неоклис Силикиотис, Фабио Де Мази, Анхела Валина, София Сакорафа, Костас Хрисогонос, Стелиос Кулоглу, Костадинка Кунева от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия (2016/2537(RSP))  
B8-0180/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2009 (2011) от 16 септември 2011 г., № 1973 (2011) от 17 март 2011 г., № 2017 (2011) от 31 октомври 2011 г., № 2022 (2011) от 2 декември 2011 г., № 2040 (2012) от 13 март 2012 г., № 2174 (2014) от 27 август 2014 г., № 2238 (2015) от 10 септември 2015 г. и № 2259 (2015) от 23 декември 2015 г. относно Либия,

–  като взе предвид назначаването на 4 ноември 2015 г. на г-н Мартин Коблер като специален представител на генералния секретар на ООН за Либия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 30 август, 20 октомври, 17 и 18 ноември и 15 декември 2014 г., от 19 януари, 9 февруари, 16 март и 12 октомври 2015 г. и от 18 януари 2016 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно Либия от 30 април, 26 и 27 май, 30 юни, 12 юли, 17 август, 13 и 22 септември, 9 октомври и 19 и 26 ноември 2015 г. и от 7 януари 2016 г., както и нейната декларация от името на ЕС относно подписването на политическото споразумение за Либия на 17 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г., както и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

–  като взе предвид изявленията на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), съвместния доклад на UNSMIL от 4 септември 2014 г. и на Службата на ООН по правата на човека относно нарушенията на международните права на човека и на хуманитарното право по време на продължаващото насилие в Либия, както и актуализациите му от 27 декември 2014 г. и от 12 януари и 16 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 г. относно мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya)(1),

–  като взе предвид политическото споразумение за Либия, подписано на 17 декември 2015 г., което включва споразумение за сформирането на правителство на националното съгласие (ПНС),

–  като взе предвид своите резолюции от 15 септември 2011 г.(2), 18 септември 2014 г.(3) и 15 януари 2015 г.(4) относно положението в Либия,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че намесата на НАТО, включително разгръщането в Либия на френската армия и на Службата на специалните военновъздушни сили на Обединеното кралство през 2011 г., причини смъртта на невинни цивилни граждани, хуманитарна криза и тежка разруха, което доведе до пълно дестабилизиране на либийската държава; като има предвид, че ескалацията на насилието доведе Либия до състояние на хаос и повсеместна война с отрицателно въздействие върху съседните страни;

Б.  като има предвид, че вследствие на конфликта в страната две съперничещи си правителствата твърдят, че те са законното правителство: Общият национален конгрес (ОНК), избран през 2012 г. със седалище Триполи, и Камарата на представителите (КП), която беше избрана през юни 2014 г. и преместена в Тобрук, след като въоръжени групировки поеха контрола върху двата най-големи града в страната, и която е призната от по-голямата част от международната общност;

В.  като има предвид, че след 14 месеца преговори под егидата на ООН тези две страни подписаха политическото споразумение за Либия на 17 декември 2015 г. относно, наред с другото, създаването на правителство на националното съгласие, чието седалище следва да бъде в Триполи; като има предвид, че подкрепяното от ООН правителство беше отхвърлено на 25 януари 2016 г. от Либийската камара на представителите;

Г.  като има предвид, че продължават да се наблюдават въоръжени конфликти, други актове на насилие в цялата страна и нарушения и злоупотреби с международните права на човека и хуманитарното право, които водят до стотици смъртни случаи, масово разселване и хуманитарна криза в много области; като има предвид, че по данни на ООН повече от 2,4 милиона души се нуждаят от незабавна хуманитарна помощ, около 435 000 либийски граждани са вътрешно разселени в резултат на боевете и още 150 000 души, включително много мигранти работници, са напуснали страната, за да търсят убежище в чужбина в съседни страни, като Тунис, което оказва натиск върху нейния капацитет;

Д.  като има предвид, че много мигранти, по-специално тези от Африка на юг от Сахара, са подложени на произволно задържане от различни въоръжени групировки в страната; като има предвид, че според сведенията хиляди мигранти и бежанци, бягащи от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа;

Е.  като има предвид, че т.нар. „Ислямска държава“ (ИДИЛ) и групировки, които са обявили верността си към нея, Ансар ал-Шария и други въоръжени групировки, свързани с Ал-Кайда, се появиха в този хаос, като се възползват от разпространението на оръжия в страната след военната намеса и продължителния вакуум във властта в страната;

Ж.  като има предвид, че се води ескалираща битка за складовете за съхранение на нефт и подемните пристанища в богатата на нефтени залежи източна част на страната, където се намират десетите най-големи доказани залежи на нефт в света и най-големите резерви в Африка; като има предвид, че на 21 януари 2016 г. бойци на ИДИЛ подпалиха нефтени резервоари в нападение срещу терминала в Рас Лануф в Либия; като има предвид, че две седмици преди това в резултат на сблъсъци между ИДИЛ и охраната на нефтените съоръжения, която контролира района около Ес Сидер и Рас Лануф, седем нефтени резервоари бяха засегнати от пожар и поне 18 охранители загинаха;

З.  като има предвид, че армията на САЩ е обявила, че са необходими спешни и решителни военни действия, за да се спре разгръщането на ИДИЛ в Либия; като има предвид, че съседните страни, като Алжир, отхвърлят всякаква по-нататъшна външна военна намеса в Либия; като има предвид, че изглежда, че много западни страни настояват за създаването на правителство на националното съгласие не поради интереса си за намиране на политическо решение на положението, а за да оправдаят по-нататъшна външна военна намеса в страната, този път под претекст за борба срещу ИДИЛ;

И.  като има предвид, че още една военна намеса ще увеличи унищожаването на страната и дестабилизацията на региона; като има предвид, че всякаква външна военна намеса би била използвана от ИДИЛ за набиране на нови бойци;

Й.  като има предвид, че се счита, че около 3 000 тунизийци и стотици мароканци са се записали като джихадисти в Либия; като има предвид, че ИДИЛ наскоро обяви, че се опитва да наеме повече джихадисти от страни от Северна Африка, за да разшири влиянието си върху континента; като има предвид, че в отговор на масовия и необичаен приток на мароканци от Казабланка в посока към Либия през Алжир алжирските власти спряха стотици мароканци, които не пребивават законно в Либия; като има предвид, че Алжир току-що отмени всички търговски полети до Либия;

К.  като има предвид, че оръжията, доставени на т.нар бунтовници, междувременно се разпространиха в цяла Северна Африка и се използват при конфликти и за дестабилизацията на държави, като Централноафриканската република и Мали, а също така се появиха и в Алжир;

Л.  като има предвид, че през 2011 г. някои държави – членки на НАТО, оказаха съществена подкрепа на една от страните в конфликта в Либия – което представлява нарушение на международното право – като твърдяха, че забранената за полети зона и доставката на оръжия на (т.нар.) бунтовници ще бъдат в съответствие с концепцията „отговорност за защита“;

М.  като има предвид, че Либия все още е обект на международно оръжейно ембарго, въведено през 2011 г. от Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че независимо от това членове и съюзници на НАТО (а именно САЩ, Франция, Обединеното кралство, Катар и Обединените арабски емирства) нарушиха оръжейното ембарго; като има предвид, че въпреки ембаргото притокът на оръжия в Либия продължава;

Н.  като има предвид, че Съветът на министрите заяви в заключенията си от 18 януари 2016 г., че ЕС е готов да оказва подкрепа на либийските органи в резултат на ПНС в реформата на сектора на сигурността; като има предвид, че през май 2013 г. ЕС създаде мисията за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya), за да окаже военна подкрепа на либийските органи при защитата и контрола на границите; като има предвид, че приоритетът на тази мисия е предотвратяване на потока от бежанци и миграция към Европа и поставянето под държавен контрол на нефтените находища и предприятия; като има предвид, че при разходи от 30 милиона евро EUBAM Libya е най-скъпата мисия, която е била провеждана някога от ЕС; като има предвид, че половината от бюджета се изразходва за частни охранителни дружества;

О.  като има предвид, че единството на либийската държава е застрашено и че съществува реална опасност от разделяне, ако не бъде приложено скоро компромисно решение заедно с приобщаващ процес на помирение;

П.  като има предвид, че 80% от БВП на Либия зависи от нефтения сектор; като има предвид, че производството на нефт възлизаше на 1,6 милиона барела на ден преди намесата на НАТО, и като има предвид, че сега е около 360 000 барела на ден и се очаква да спадне още в резултат от последните нападения срещу нефтени резервоари и инфраструктура; като има предвид, че според оценките от Националната нефтена корпорация Либия е загубила над 68 милиарда щатски долара като пропуснати приходи от добив на нефт от 2013 г. насам;

1.  отбелязва подписването на политическото споразумение за Либия относно сформирането на правителство на националното съгласие; отбелязва със загриженост, че това правителство вече беше отхвърлено от Либийската камара на представителите;

2.  изразява дълбоката си загриженост относно настоящия икономически и политически разпад на държавата, който влошава нестабилното положение на населението; заявява повторно, че осъжда военната намеса в Либия през 2011 г., водена от Франция, Обединеното кралство, САЩ и Канада под егидата на НАТО, под претекст на т.нар. доктрина „отговорност за защита“, която доведе до настоящото положение; изразява убеденост, че тази външна военна намеса е благодатна почва за настоящото положение на унищожаване на Либия и дестабилизация на региона;

3.  изразява дълбока загриженост от присъствието на ИДИЛ в Либия, а именно около Сирт; осъжда всички терористични актове, извършени в Либия от групировки, обявили верността си към ИДИЛ, включително тези, извършвани от отделни лица или групи, свързани с ИДИЛ или Ал-Кайда;

4.  решително се противопоставя на всякаква допълнителна външна военна намеса в страната; изразява дълбока загриженост във връзка с докладите относно планирана по-нататъшна военна намеса в страната от САЩ, Франция, Обединеното кралство и Италия; предупреждава за последствията от нова външна намеса; отново заявява своята ангажираност по отношение на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Либия;

5.  отхвърля използването на понятието „отговорност за защита“, тъй като то представлява нарушение на международното право и не предлага подходящо правно основание за обосноваване на едностранно използване на сила, в много случаи с цел смяна на режима; осъжда едностранното поемане на ролята на „световен полицай“ от могъщи държави, като САЩ, или от НАТО; осъжда също така т. нар. селективни въздушни нападения и включването на чуждестранни военни сили по суша; осъжда опита на НАТО да замести задачите по омиротворяване и стабилизиране, които могат да бъдат постигнати единствено чрез широк консенсус в рамките на Общото събрание на ООН;

6.  изразява съжаление във връзка с продължаващото насилие в Либия; осъжда използването на насилие, което доведе до голям брой ранени, убити или разселени цивилни лица; призовава отговорните за нарушаването или злоупотребите с правата на човека или нарушаването на международното хуманитарно право лица да бъдат подведени под отговорност за техните действия;

7.  настоятелно призовава всички страни да се въздържат от нарушаване на международното право, по-специално от всички действия, които може да се считат за военни престъпления или престъпления срещу човечеството, в това число безразборни нападения, нападения срещу медицински съоръжения, насилствени изчезвания, убийства, вземане на заложници, изтезания и други форми на малтретиране; напомня на всички страни, участващи в сраженията в Либия, че са обвързани с приложимите разпоредби на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; припомня, че всички страни трябва да спазват забраната за преки нападения над цивилно население и цивилни обекти, като болници, училища, летища и пристанища;

8.  насърчава държавите в региона, Арабската лига и Африканския съюз да подкрепят продължаването на конструктивен ангажимент между страните с оглед на постигане на решение; насърчава по-специално държавите от регионите Сахел, Магреб и Машрек да координират усилията си, за да възпират терористични групировки да прекосяват границите и да търсят убежище в региона на Сахел; призовава тези държави да повишат сътрудничеството и координацията с цел разработване на приобщаващи и ефективни стратегии за предотвратяване на разрастването на тези групировки, както и с цел предотвратяване на разпространението на всякакви оръжия и на транснационалната организирана престъпност, включително трафика на наркотици, в региона; подкрепя в тази връзка призива на алжирското правителство за по-нататъшно сътрудничество по тези въпроси сред държавите в региона;

9.  призовава за прекратяване на всякакъв износ на оръжие и всички доставки на оръжие за Либия и региона, за прекратяване на износа на оръжие в държавите от Персийския залив, както и за прекратяване на финансирането за всички въоръжени групировки от страна на държави от Персийския залив и непряко от западните държави, което означава по-специално преустановяване на закупуването на нефт от нефтени находища, управлявани от въоръжени групировки; призовава за разследване на случаите на нарушаване на оръжейното ембарго, наложено на Либия съгласно Резолюция № 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН;

10.  отново изразява своята подкрепа за неотменимото право на всички народи да имат достъп до и контрол над ресурсите на собствената си държава; поради това осъжда нападенията над важни нефтени инфраструктури, които са от съществено значение за богатството на либийското население; осъжда също така всеки ангажимент за пряка или непряка търговия, по-специално на нефт и нефтени продукти, модулни рафинерии и свързано с тях оборудване, включително химикали и смазочни материали, с ИДИЛ или групировки, свързани с Ал-Кайда; припомня, че либийският нефт принадлежи на либийския народ и не следва да бъде манипулиран от която и да било група;

11.  счита, че ЕС следва драстично да преразгледа своята външна политика, по-специално своята стратегия за Южното Средиземноморие, в рамките на преразглеждането на текущата Европейска политика за съседство (ЕПС) в контекста на нейния неуспех; призовава ЕС да установи нова рамка на отношения с тези държави и региони, основана на недопускане на намеса във вътрешните им работи и зачитане на техния суверенитет и насочена по-скоро към подкрепа на развитието на съседните региони, вместо на „споразумения за асоцииране“, служещи главно за създаването на зони за свободна търговия в полза на корпоративните интереси на европейските страни или военни интервенции, насочени към укрепване на геополитическото им влияние в региона;

12.  припомня факта, че Европейският съюз, много от неговите държави членки и Съединените щати, които в продължение на десетилетия подкрепяха Кадафи, а по-късно – военната намеса на НАТО в Либия, носят особена отговорност за настоящата ситуация в Либия;

13.  изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза в Либия, която принуди хиляди бежанци да избягат от страната; насърчава Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси с цел подпомагане на бежанците; подчертава необходимостта от осигуряване на подходяща хуманитарна помощ на разселените лица; отхвърля плановете за разполагане на силите на Военната операция на Европейския съюз в южната част на Централното Средиземноморие (EU NAVFOR Sophia) в териториалните води; призовава ЕС незабавно да промени своята политика по отношение на бежанците от Северна Африка; потвърждава отново своята позиция срещу Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз (Frontex) и счита, че съгласно принципа на забрана за връщане, предвиден в член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дейността на агенцията не трябва да води до връщането на хора в Либия или в друга държава, където животът им е изложен на опасност;

14.  призовава ЕС да спре подновяването на мисията EUBAM Libya, тъй като тя допълнително милитаризира либийската граница и води до смърт на бежанци; счита, че ЕС трябва да изпраща единствено хуманитарна и цивилна помощ в Либия;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президентите и парламентите на държавите членки, на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya), на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия, на Камарата на представителите и Общия национален конгрес на Либия, на Арабската лига и на Африканския съюз.

(1)

ОВ L 138, 24.5.2013 г., стр. 15.

(2)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 114.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2014)0028.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0010.

Правна информация - Политика за поверителност