ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
20.4.2016 - (2016/2662(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Кристиан Дан Преда, Анджей Гжиб, Давор Иво Щир, Анна Заборска от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0488/2016
B8-0489/2016
Резолюция на Европейския парламент относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право (МХП),
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,
– като взе предвид актуализираните Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право[1],
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ и публикуван на 2 февруари 2016 г.,
– като взе предвид следните резолюции на Съвета за сигурност на ООН – 1998 (2011), приета на 12 юли 2011 г., и 2143 (2014), приета на 7 март 2014 г., отнасящи се до закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,
– като взе предвид резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/64/290) от 9 юли 2010 г. относно правото на образование при извънредни ситуации,
– като взе предвид Декларацията за сигурност на училищата от май 2015 г., открита на Конференцията от Осло за сигурността на училищата, свикана от Министерството на външните работи на Норвегия през май 2015 г., и свързаните с нея Насоки за предпазване на училищата и университетите от военно използване по време на въоръжени конфликти,
– като взе предвид насоките относно атаките срещу училища и болници с указания за подпомагане на всички онези, които участват в мониторинга, докладването и застъпничеството, издадени на 21 май 2014 г. от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти;
– като взе предвид резолюцията от 10 декември 2015 г. от 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец за подобрено спазване на международното хуманитарно право,
– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен[2],
– като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“[3],
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ[4],
– като взе предвид въпроса към Съвета относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (O-000063/2016 – B8-0361/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че международната общност е свидетел на нарастваща тенденция на увеличаване на нападенията на болници и училища при въоръжените конфликти през последните 10 години по целия свят като например нападенията, извършени на 2 април 2015 г. в Кения, на хиляди училища в Северна Нигерия между 2009 и 2015 г., на 3 октомври 2015 г. в Кундуз (Афганистан), на 10 януари 2016 г. в Разах (Йемен) и на 15 февруари 2016 г. в провинция Идлиб в северната част на Сирия; като има предвид, че нападенията в Кундуз бяха счетени за „пряк резултат от неумишлени човешки грешки, съчетани с процедурни и технически слабости“ и беше започнато разследване, което доведе до санкции срещу отговорните лица;
Б. като има предвид, че броят на нуждаещите се лица се е увеличил повече от два пъти от 2004 г. насам до над 100 милиона през 2015 г.; като има предвид, че 250 милиона души са засегнати от хуманитарни кризи; като има предвид, че броят на насилствено разселените лица е достигнал своя максимум от Втората световна война насам и е почти 60 милиона души, от които близо 40 милиона разселени в собствените им страни; като има предвид, че повече от половината от бежанците в света са деца;
В. като има предвид, че при хуманитарни кризи първата реакция идва от семействата, които осигуряват подслон, храна и необходимите грижи и солидарност на всички свои засегнати членове; като има предвид, че благосъстоянието на децата и майките е главният приоритет за всяко семейство и заслужава големи жертви;
Г. като има предвид, че през последните осем години нарастващите нужди и предизвикателства, липсата на устойчиви ангажименти и все по-големите разходи за хуманитарна помощ допринесоха за това настоящата хуманитарна система да достигне своя предел и като има предвид, че това принуди редица организации временно да преустановят хранителните помощи, подслоняването и други животоспасяващи хуманитарни операции;
Д. като има предвид, че първата Световна хуманитарна среща на високо равнище ще се проведе в Истанбул на 23 – 24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад на вниманието на Световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на „наглото и брутално уронване на спазването на международните права на човека и хуманитарно право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на война без ограничения; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че липсата на изискване за спазването на нашите общи норми и липсата на тяхното насърчаване, както и на подкрепата за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане, допринася за такова уронване;
Е. като има предвид, че всички страни в даден конфликт, в т.ч. държавните и недържавните въоръжени участници, трябва да гарантират на хуманитарните работници необходимия достъп за оказване на помощ на уязвимото, засегнато от конфликта цивилно население;
Ж. като има предвид, че международното хуманитарно право (МХП), известно също като правото на въоръжените конфликти, е предназначено за смекчаване на последиците от въоръжените конфликти чрез закрила на неучастващите в тях и регулиране на средствата и методите за водене на война;
З. като има предвид, че болниците и медицинските лица са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право и че всяка целенасочена атака срещу цивилни лица и инфраструктура се счита за тежко нарушение на международното хуманитарно право;
И. като има предвид, че някои въоръжени групировки се противопоставят на светското образование и на образованието на момичета или на лечението на момичета от мъже – медицински персонал, и във връзка с това възпрепятстват достъпа до тези услуги; като има предвид, че общият климат на несигурност в резултат на конфликт също така възпрепятства децата, учителите и медицинския персонал да посещават училище или да търсят медицинска помощ;
Й. като има предвид, че считано от 14 март 2016 г. 52 държави, включително 13 държави – членки на ЕС, подкрепиха Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;
К. като има предвид, че при приемането на Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството на тежките нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за търсене на отговорност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на държавата(ите) за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в Насоките на ЕС също така се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуациите, в които може да се прилага МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));
Л. като има предвид, че актуализираният текст на Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право се отнася до различни средства за действие, с които ЕС разполага в отношенията си с трети държави в това отношение, включително политически диалог, общи изявления за обществеността, ограничителни мерки, сътрудничество с други международни органи, операции за управление на кризи, индивидуална отговорност, обучение и контрол на износа на оръжие (параграф 16);
М. като има предвид, че между 2012 и 2015 г. Международният комитет на Червения кръст организира процес на обширна консултация относно начините за подобряване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и на ефективността на механизмите за спазване на МХП;
Н. като има предвид, че на 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. страните участнички се договориха да стартират нов междуправителствен процес за намиране на начини за подобряване на спазването на МХП, с цел резултатът да бъде представен на следващата международна конференция през 2019 г.;
О. като има предвид, че финансирането по линия на главата за хуманитарна помощ на ЕС, което възлиза на 909 милиона евро през 2015 г., представлява по-малко от 1% от общия бюджет на ЕС; като има предвид, че подобряването на връзката между хуманитарната и дългосрочната помощ би бил един начин за намаляване на настоящото несъответствие между извънредните хуманитарни потребности и наличните средства;
1. изразява своя потрес и сериозна загриженост относно смъртоносните нападения над болници и училища, извършвани с все по-обезпокоителна честота във въоръжени конфликти на различни места по света, на които мишена и жертва стават пациенти, учащи, медицински и преподавателски персонал, хуманитарни работници и членове на семействата им; изразява становище, че осъждането на тези престъпления в международен мащаб рядко води до независими разследвания и действителна отчетност; призовава ЕС и държавите – членки на ООН, институциите на ЕС и заместник-председателя/върховен представител да признаят истинската степен на тази извънредна ситуация и да използват всички инструменти, с които разполагат;
2. осъжда нападенията над болници и училища, забранени съгласно международното право, като отчита, че такива действия могат да представляват тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и военни престъпления съгласно Римския статут на МНС; изразява убеждението си, че запазването на здравните и образователните инфраструктури като неутрални, защитени пространства по време на ситуации на въоръжен конфликт трябва да се гарантира посредством прозрачни, независими и безпристрастни разследвания на извършените брутални нападения и посредством понасяне на действителна отговорност от всички участници за извършените престъпления;
3. подчертава, че правото на здравеопазване е право на човека, и призовава участващите във въоръжени конфликти страни да гарантират наличност, достъпност, приемливост и качество на медицинското обслужване по време на въоръжени конфликти;
4. признава ролята на семействата за защитата и грижите за най-уязвимите хора, особено децата и жените, и отчита значението на създаването на партньорство със семействата в усилията да се подобри уместността и ефективността на хуманитарната помощ;
5. насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят призива на генералния секретар на ООН към всички държави – членки на ООН, да използват възможността, предоставена от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за подновяване на ангажимента за закрила на цивилните лица и защита на човешките права на всички хора чрез спазване на вече договорените правила; подчертава значението, отдавано от генералния секретар на ООН, на укрепването на международните разследващи и съдебни системи, включително на МНС, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността на нарушенията на МХП;
6. призовава Световната среща на върха по хуманитарните въпроси да поеме ангажимент за систематичен, основан на резултати и участие подход чрез установяване на конкретни показатели и методология на работа, които да бъдат споделени и подкрепени от донорите и изпълнителните агенции, и да работи в посока към институционализиране, по-добро наблюдение и оценка на рамката на ООН за отчетност пред засегнатото население;
7. подчертава факта, че за справяне с новите и хронични бедствия и аспекти на уязвимост са необходими: избягване на паралелните системи, разширяване на базата на финансиране, дългосрочни предвидими инвестиции и спазване на новата програма за устойчиво развитие, по-конкретно чрез насърчаване на съвместен подход на действащите лица в хуманитарната област и областта на развитието спрямо оценката на риска и на нуждите, планирането и финансирането; подчертава, че е необходимо засилено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие с цел разрешаване на въпросите за ефективността и пропуските в хуманитарното финансиране, и че то следва да върви ръка за ръка с увеличено финансиране за развитие и за хуманитарна помощ; в тази връзка припомня отдавнашния международен ангажимент за достигане на целта от 0,7% от БНД;
8. отчита важността и уникалния характер на Насоките на ЕС за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, тъй като няма други държави или организации, които да са приели равностоен документ; призовава държавите членки да прилагат ефективно Насоките на ЕС;
9. призовава Съвета по външни работи и заместник-председателя/върховния представител да гарантират, че свързаните с МХП политики и действия на ЕС се разработват последователното и ефективно и че прилагането на Насоките за МХП попада предимно в обхвата на компетентността на Работната група на Съвета по международно публично право, ръководена от председателството на Съвета; в този контекст подчертава, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации, при които може да бъде приложимо МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));
10. припомня позицията, изразена в Насоките на ЕС, че ще се обмисли, по целесъобразност, използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти (МХКУФ), създадена по силата на Допълнителен протокол І към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства за утвърждаването на спазването на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си; отбелязва, че услугите на МХКУФ не са били използвани и призовава страните да обмислят нейното задействане;
11. призовава за укрепено институционално пространство за международната общност за справяне с често срещаните проблеми, свързани с прилагането на МХП, и за засилен политически диалог, целящ насърчаване на предотвратяването на конфликти и прекратяването на въоръжените конфликти по целия свят възможно най-бързо; призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на по-добри резултати в предстоящия междуправителствен процес, за да се открият начини за подобряване на прилагането на МХП, както беше договорено по време на 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г.;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.
- [1] OВ C 303, 15.12.2009 г., стp. 12.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0066.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0040.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2015)0459.