Процедура : 2016/2662(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0491/2016

Внесени текстове :

B8-0491/2016

Разисквания :

PV 27/04/2016 - 18
CRE 27/04/2016 - 18

Гласувания :

PV 28/04/2016 - 4.65
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0201

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 514kWORD 99k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0488/2016
20.4.2016
PE582.503v01-00
 
B8-0491/2016

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0361/2016

внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (2016/2662(RSP))


Хейди Хаутала, Юдит Саргентини, Моли Скот Кейто, Мишел Раймон, Барбара Лохбилер, Джийн Ламбърт от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (2016/2662(RSP))  
B8-0491/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право (МХП),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

–  като взе предвид Актуализираните насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право(1),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ от 2 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН: 1998 (2011), приета на 12 юли 2011 г., и 2143 (2014), приета на 7 март 2014 г., отнасящи се до закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,

–  като взе предвид резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/64/290) от 9 юли 2010 г. относно правото на образование при извънредни ситуации,

–  като взе предвид Декларацията за сигурност на училищата от май 2015 г., открита за одобрение на Конференцията от Осло за сигурността на училищата, свикана от Министерството на външните работи на Норвегия през май 2015 г., и свързаните с нея Насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт,

–  като взе предвид резолюцията от 10 декември 2015 г. на 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец за засилено спазване на международното хуманитарно право,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност във връзка с „Ислямска държава“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: Предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ(4),

–  като взе предвид въпроса към Съвета относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право (O-000063/2016 – B8-0361/2016),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че развитието и укрепването на международното хуманитарно право през последните 150 години представлява фундаментално постижение за човечеството; като има предвид, че първата Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе в Истанбул на 23–24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на това, което той нарича „наглото и брутално уронване на зачитането на международните права на човека и хуманитарно право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на война без ограничения; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че липсата на изискване за зачитането на споделените ни норми и за тяхното насърчаване, както и за подкрепа за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане, допринася за това уронване;

Б.  като има предвид, че МХП е насочено към смекчаване на последиците от въоръжен конфликт чрез защита на лицата, които не участват или вече не участват пряко в бойните действия, и чрез регулиране на средствата и методите за водене на военни действия;

В.  като има предвид, че международната общност става свидетел на ужасяваща тенденция да се извършват нападения над болници и училища при въоръжени конфликти по целия свят, включително съвсем наскоро в Йемен, Афганистан, Сирия и окупираните палестински територии; като има предвид, че се съобщава, че сирийските и руските сили са взели на прицел болници като военна стратегия в сирийския конфликт;

Г.  като има предвид, че болниците и медицинският персонал са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право и като има предвид, че всяко съзнателно нападение срещу гражданското население и гражданската инфраструктура представлява сериозно нарушение на международното хуманитарно право, какъвто е случаят при редица други действия по отношение на здравеопазването, включително отказ на достъп;

Д.  като има предвид, че считано от 14 март 2016 г. 52 държави, включително някои, но не всички държави – членки на ЕС, подкрепят Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;

Е.  като има предвид, че при приемането на Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството от тежки нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за отчетност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на въпросната държава/въпросните държави за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент съответните работни групи на Съвета да наблюдават ситуации, при които е възможно да се приложи МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за насърчаване на спазването на МХП; като има предвид, че нарушения на международното хуманитарно право са извършвани също от въоръжените сили на държави, които не са страни по Римския статут на МНС;

Ж.  като има предвид, че между 2012 и 2015 г. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) организира процес на обширна консултация относно начините за засилване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и на ефективността на механизмите за спазване на МХП;

З.  като има предвид, че страните участнички в 32-та международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. в крайна сметка не успяха да се споразумеят за нов механизъм, предлаган от Международният комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за засилване на спазването на МХП; като има предвид, че предлаганият нов механизъм щеше да включва организирането на годишна среща на държавите – страни по Женевските конвенции; като има предвид, че страните участнички се договориха да инициират нов междуправителствен процес за намиране на начини за засилване на спазването на МХП с оглед представяне на резултата на следващата международна конференция през 2019 г.;

1.  отново потвърждава фундаменталния принос на международното хуманитарно право към съвременната история на човечеството и призовава всички държави — членки на ООН, да се възползват от възможността, предоставена от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за да потвърдят отново централното значение на международното хуманитарно право и защитата, която предлага;

2.  осъжда тревожно често случващите се нападения срещу болници и училища и други граждански цели в рамките на въоръжени конфликти по целия свят; припомня на всички страни, че болниците и медицинският персонал са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право и че целенасочените нападения срещу цивилно население и цивилна инфраструктура съставляват военно престъпление;

3.  призовава ЕС и неговите държави членки да признаят действителните мащаби на настоящото извънредно положение и незабавно да разработят конкретен, обвързан със срокове, план за действие, да използват своето влияние, за да прекратят подобни нарушения и злоупотреби, и да подкрепят провеждането на безпристрастни и независими разследвания на всички предполагаеми нарушения на международното хуманитарно право;

4.  отдава почит на възхитителната смелост и на отдадеността на международния и местния медицински персонал, преподавателския персонал и хуманитарните работници, които работят в зони на конфликт;

5.  подчертава жизненоважната необходимост от запазване на здравните и образователните учреждения като неутрални, защитени пространства по време на въоръжени конфликти; изразява загриженост относно размиването на разграничението между хуманитарните и военните участници и използването на хуманитарната дейност за военни или политически цели, което подкопава и застрашава истинските хуманитарни операции и техните служители; в тази връзка изразява съжаление, че ролята на военните по отношение на хуманитарната помощ не е разгледана в неотдавнашното съобщение на Комисията относно Световната среща на върха по хуманитарните въпроси;

6.  подчертава значението на укрепването на международните разследващи и съдебни системи, включително Международния наказателен съд, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността за нарушенията на международното хуманитарно право; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да насърчават универсалността и да запазят целостта на Римския статут, както и да продължат да подкрепят МНС и организациите на гражданското общество, които са се ангажирали в борбата с безнаказаността по света;

7.  изразява съжаление относно факта, че известен брой близки партньори на ЕС и неговите държави членки са замесени в тежки нарушения на международното хуманитарно право, включително нападения срещу болници и училища, както се вижда от неотдавнашните удари срещу съоръжения на „Лекари без граници“ в Афганистан, водената от Саудитска Арабия военна коалиция в Йемен и израелските нападения срещу Газа през лятото на 2014 г.; призовава ЕС да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за да насърчава ефективно спазването на международното хуманитарно право от неговите партньори, включително чрез политически диалог и, в случай че такъв диалог не дава резултати, да разгледа други мерки, в съответствие с Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право; в по-широк план призовава ЕС да подкрепи инициативите, насочени към разпространяване на познания за международното хуманитарно право и на добри практики при прилагането му;

8.  призовава ЗП/ВП да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго на ЕС срещу държавите, които са обвинени в извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, особено с оглед на целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; подчертава, че продължаването на издаване на разрешения за продажба на оръжия на тези държави представлява нарушение на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г.(5);

9.  подчертава, че недържавните участници, в това число частни военни и охранителни дружества, могат да бъдат отговорни за извършени нарушения на международното хуманитарно право (МХП); в тази връзка отново припомня, че осъжда категорично неотдавнашните нападения срещу училища и деца от страна на терористични групи в Нигерия и Пакистан; предлага да се проучи възможността за прилагане и разширяване на общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, както и за трансфера на услуги, свързани с износа на оръжия като консултантски и други дейности в трети държави на частни военни компании, установени в ЕС; също така призовава за единен подход на ЕС към въпроса за „плаващите арсенали“ (floating armouries);

10.  признава значението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, но изразява съжаление, че прилагането им от страна на институциите на ЕС и държавите членки и нивото на осведоменост сред държавните служители остават крайно неадекватни;

11.  призовава Съвета по външни работи и заместник-председателя на Комисията/върховния представител (ЗП/ВП) да преразгледат настоящото разпределение на отговорностите, при което прилагането на насоките за международното хуманитарно право (МХП) попада основно под егидата на работната група на Съвета по международно публично право; в тази връзка подчертава, че насоките на ЕС ангажират „подходящите работни групи на Съвета“ с наблюдението на ситуации, при които може да се наложи прилагането на МХП, и в такива случаи да се препоръчват действия за насърчаване на спазването на МХП; призовава съответните работни групи на Съвета, по-специално работната група „Права на човека“ (COHOM), да използват този мандат за решаване на настоящите неотложни кризисни ситуации на неспазване; призовава ЕС и държавите членки да осигурят по-голяма прозрачност относно изпълнението на насоките в специфични ситуации на конфликт, особено в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

12.  припомня позицията, заета в насоките на ЕС, че следва да се вземе под внимание, когато това е уместно, използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти, създадена по силата на допълнителен протокол I към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при утвърждаването на зачитането на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите й; изразява съжаление, че услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти не са били използвани, и настоятелно призовава Съвета, държавите членки и ЕСВД да обмислят сериозно активизирането на тази комисия, за първи път след създаването ѝ, в отговор на нападенията на болници и училища като спешна кризисна ситуация, свързана със спазването на стандартите на МХП; призовава всички държави – членки на ЕС, (и следователно Франция и Латвия) да признаят компетентността на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти;

13.  отбелязва със загриженост ограниченото понастоящем институционално пространство, в което международната общност може да повдигне за разглеждане общите проблеми, свързани с прилагането на международното хуманитарно право; в тази връзка изразява съжаление относно неуспеха на участващите държави в 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. да се споразумеят за нов механизъм, който би укрепил системата за управление на МХП;

14.  приветства ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Международния комитет на Червения кръст за осигуряването на твърда подкрепа за създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на МХП, но призовава ЗП/ВП да докладва на Парламента относно нейните цели и стратегия за осъществяването на този ангажимент в хода на предстоящите междуправителствени процеси; в тази връзка настоява колко е необходимо наличието на международен механизъм за проследяване и събиране на данни, както и за докладване за нарушения на международното хуманитарно право, сравними с обстойната система на ООН за правата на човека; в тази връзка изразява пълната си подкрепа за провеждането на редовни открити заседания на страните по Женевските конвенции — какъвто е случаят с други конвенции на ООН — с цел да се извърши оценка на изпълнението на задълженията им от договарящите се страни;

15.  приветства практиката на ЕС и държавите членки за поемане на ангажименти по отношение на конференцията на Международния комитет на Червения кръст; призовава ЗП/ВП да докладва редовно за изпълнението на тези ангажименти, по-конкретно чрез включване на подробен раздел в главата за международното хуманитарно право в годишния доклад на Съвета по правата на човека;

16.  призовава държавите членки да дадат пример и да изпълнят своя ангажимент за ратифициране на основните инструменти на международното хуманитарно право и други съответни правни инструменти, които имат отражение върху международното хуманитарно право; по-специално изразява съжаление във връзка с факта, че седем държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията относно касетъчните боеприпаси, само 12 са ратифицирали Конвенцията относно принудителните изчезвания, а една държава членка все още не е ратифицирала Договора за търговията с оръжие; призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за коригиране на това положение;

17.  настоятелно призовава всички държави членки да подкрепят Декларацията за безопасните училища без допълнително забавяне, както и препоръките, отправени по време на 32-та международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец;

18.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят въвеждането на световна забрана върху използването на бял фосфор, по-конкретно чрез изготвяне на нов протокол към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, с който се забранява използването на тези оръжия;

19.  настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да подкрепят резолюциите на Общото събрание на ООН относно оръжията със съдържание на обеднен уран и да разработят обща позиция на ЕС, която да отразява по-добре неколкократните призиви на Парламента за световен мораториум като предпазна мярка и за постигане на световен консенсус относно потенциалните рискове за здравето на цивилните лица, тежестта на сложното управление след конфликт и финансовите разходи, свързани с използването на тези оръжия;

20.  призовава тези държави членки, които все още не са въвели забрана за инвестиции в дружества, които произвеждат, търгуват или имат други търговски отношения, обвързани с противопехотните мини, да извършат това приоритетно;

21.  настоява за необходимостта от гарантиране на съгласуваност на политиката на ЕС по отношение на случаите на окупация или анексиране на територия; припомня, че международното хуманитарно право следва да направлява политиката на ЕС по отношение на всички подобни ситуации, включително случаите на продължителна окупация в Палестина, Западна Сахара или Северен Кипър и множеството замразени конфликти в държавите от Източното партньорство;

22.  отново изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка, и изразява съжаление относно факта, че неговият призив към Съвета да приеме обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати остава без отговор; настоява за необходимостта ЕС и неговите държави членки да насърчават постигането на по-голяма прозрачност и отчетност при използването на въоръжени безпилотни летателни апарати; отново призовава настоятелно Съвета да приеме политика за забрана на използването на системи за автоматични оръжия;

23.  подчертава, че несиметричните военни действия и борбата с тероризма не могат да оправдаят разхлабването или отхвърлянето на международното хуманитарно право; изразява съжаление за отрицателното въздействие на мерките за борба с тероризма върху хуманитарните действия, включително засилените административни процедури за възлагане на обществени поръчки или извършване на проверки на партньорите, които могат в значителна степен да възпрепятстват предоставянето на помощ на населението в райони, където въоръжени групи, посочени като терористи, могат да бъдат проявяват активност; настоява, че мерките за борба с тероризма не следва да подкопават хуманитарните усилия и следва да спазват строго правата на човека и международното хуманитарно право;

24.  изразява безпокойство във връзка с липсата на прозрачност и на публично докладване относно военните нападения, извършени от държавите – членки на ЕС, или с тяхно участие в рамките на международни коалиции, включително срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак; призовава държавите членки да предоставят точна информация за своето военно участие в подобни коалиции и за мерките, взети за осигуряване на пълното спазване на международното хуманитарно право;

25.  настоятелно призовава ЗП/ВП да измени и адаптира съответните документи за планиране и изпълнение, както и насоките в областта на военните операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), в частност концепцията на ЕС за използването на сила; настоятелно призовава военните командири да формулират достатъчно ясни и точни правила за участие, така че войници да могат лесно да се придържат към правилата на международното хуманитарно право;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.

 

(1)

OВ C 303, 15.12.2009 г., стp. 12.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0066.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0040.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0459.

(5)

ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.

Правна информация - Политика за поверителност