ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за определени храни
29.4.2016 - (2016/2583(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Гленис Уилмът, Джули Гърлинг, Анели Ятенмяки, Лин Бойлан, Мишел Ривази, Пиерникола Педичини, Матео Салвини от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
B8-0545/2016
Резолюция на Европейския парламент относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за определени храни
Европейският парламент,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията („Регламент относно предоставянето на информация за храните на потребителите“)[1], и по-специално член 26, параграфи 5 и 7 от него,
– като взе предвид докладите на Комисията от 20 май 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици (COM(2015)0205) , и относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна (COM(2015)0204),
– като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. до Европейския парламент и Съвета относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка (COM(2013)0755), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавен “Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласи на потребителите, осъществимост на различните възможни сценарии и въздействие“ (SWD(2013)0437),
– като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно етикетиране на страната на произход на месото в преработените храни[2] и официалния отговор на Комисията, приет на 6 май 2015 г.,
– като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици[3],
– като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно посочения по-горе Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г.[4],
– като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях[5],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за някои храни (O-000031/2016 – B8-0363/2016),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че член 26, параграф 5 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите изисква от Комисията до 13 декември 2014 г. да представи доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици, мляко, използвано като съставка на млечните продукти мляко, непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна;
Б. като има предвид, че член 26, параграф 8 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите изисква от Комисията да приеме до 13 декември 2013 г. актове за изпълнение по отношение на прилагането на параграф 3 от посочения член;
В. като има предвид, че правилата за етикетиране на произхода вече са въведени и функционират на практика при много други хранителни продукти, включително непреработено месо, яйца, плодове и зеленчуци, риба, мед, необработено маслиново масло „extra virgin“, необработено маслиново масло "virgin", вино и спиртни напитки;
Г. като има предвид, че член 26, параграф 7 предвижда, че в доклада трябва, наред с другото, да се отчитат необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване на страната на произход или мястото на произход, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането на такива мерки; като има предвид, че освен това той предвижда, че докладите могат да бъдат придружени от предложения за изменение на съответните разпоредби от законодателството на ЕС;
Д. като има предвид, че член 26, параграф 2 от същия регламент предвижда, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, особено ако информацията, придружаваща храната, или етикетът като цяло дават основания да се предположи, че храната произхожда от друга страна или място;
Е. като има предвид, че на 20 май 2015 г. Комисията публикува своя доклад относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици („доклада относно млякото и други видове месо“) и доклада си относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна;
Ж. като има предвид, че, съгласно доклада на Комисията (COM (2013)0755), колкото по-сложни са етапите на разфасоване и на преработка в сектора за производство на месо и колкото по-значителна е степента на преработка, толкова по-сложно става проследяването за целите на етикетирането за произход;
З. като има предвид, че веригата за доставка на храни често е дълга и сложна и включва много стопански субекти от хранителната промишленост и други страни; като има предвид, че потребителите са все по-слабо осведомени за това как се произвежда храната им, а отделните стопански субекти от хранителната промишленост не винаги имат поглед върху цялата продуктова верига;
И. като има предвид, че като цяло готовността на потребителите да плащат за информация относно произхода изглежда е по-скоро ниска, въпреки че проучванията сред потребителите[6] относно готовността им да плащат показват, че до голяма степен потребителите са склонни да плащат повече за информация относно произхода;
Й. като има предвид, че в своята резолюция от 11 февруари 2015 г. Парламентът настоятелно призова Комисията да предприеме последващи действия във връзка с доклада си от 17 декември 2013 г., включващи законодателни предложения, с които се въвежда задължение за посочване на произхода на месото в преработените храни с цел да се гарантира по-голяма степен на прозрачност по цялата верига за доставки на храни и да бъдат информирани по-добре европейските потребители, като същевременно вземе предвид своите оценки на въздействието и избягва прекомерни разходи и административна тежест; като има предвид, че до момента Комисията не е представила законодателни предложения в тази връзка;
К. като има предвид, че строги спецификации съществуват само за доброволните схеми за качество, като например защитеното наименование за произход (ЗНП), защитеното географско указание (ЗГУ) или храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), докато критериите, използвани при доброволните схеми за етикетиране за хранителни продукти, обхванати от Регламент (ЕС) № 1169/2011, могат да се различават в значителна степен;
Л. като има предвид, че доброволното етикетиране може да доведе до въвеждането на редица различни схеми и че при оценката от страна на Комисията относно разпоредбите за етикетиране на говеждо месо се установи, че толкова голям брой схеми за етикетиране може да бъде объркващо за потребителите;
Мляко за пиене и мляко, използвано като съставка в млечни продукти
1. посочва, че в съображение 32 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите се заявява, че млякото е един от продуктите, при които се счита, че посочването на произхода е от особен интерес;
2. подчертава, че според проучването на Евробарометър от 2013 г. 84% от гражданите на ЕС смятат, че е необходимо да се посочва произходът на млякото, независимо от това дали то се продава като такова или се използва като съставка в млечни продукти; отбелязва, че това е един от няколкото фактора, които могат да окажат въздействие върху поведението на потребителите; поради това счита, че изискването за посочване на произхода на млякото върху етикета е от особено значение, за да се гарантира прозрачност и възможност за проследяване и следователно да се вдъхне увереност на европейските потребители, които настояват да се посочва произходът;
3. подчертава, че задължителното посочване на произхода на млякото, което се продава като такова или се използва като съставка в млечни продукти, е полезна мярка за опазване на качеството на млечните продукти, за борба с измамите с храни и за защита на заетостта в сектора, който е в състояние на много тежка криза;
4. отбелязва, че според проучването, придружаващо доклада на Комисията относно млякото и други видове месо, разходите за задължително етикетиране на произхода за мляко и използвано като съставка мляко се повишават, тъй като се увеличава сложността на производствения процес; отбелязва, че според същото проучване предприятията в някои държави членки са надценили въздействието на задължителното етикетиране на произхода върху конкурентната им позиция, тъй като в рамките на проучването не беше открито ясно обяснение за разчетените високи разходи, представени от тези предприятия, но беше заявено, че това може да е сигнал за силно противопоставяне срещу етикетирането на произхода само по себе си;
5. призовава за създаването на работна група на Комисията, която да извърши допълнителна оценка на доклада на Комисията, публикуван на 20 май 2015 г., с цел да се определи кои разходи могат да бъдат намалени до приемливо равнище, ако по-нататъшните предложения за задължително етикетиране на страната на произход са ограничени до млечните и леко преработените млечни продукти;
6. оценява анализа, извършен в рамките на проучването, относно разходите и ползите от въвеждането на задължително етикетиране на произхода за мляко и използвано като съставка мляко, но счита, че в заключенията си Комисията не отчита в достатъчна степен положителните аспекти на етикетирането на страната на произход за тези продукти, като например по-доброто информиране на потребителите; отбелязва, че потребителите могат да се почувстват подведени, ако липсва информация относно задължителното етикетиране на произхода и се използват други етикети на храни, като например национални знамена;
7. подчертава значението на малките и средните предприятия във веригата за преработка;
8. счита, че в заключението на Комисията по отношение на млякото и използваното като съставка мляко вероятно са преувеличени разходите за етикетиране за посочване на страната на произход за предприятията, тъй като всички млечни продукти се разглеждат заедно;
9. отбелязва, че Комисията стига до заключението, че разходите за етикетиране за посочване на страната на произход за мляко ще бъдат умерени;
Други видове месо
10. подчертава, че според проучването на Евробарометър от 2013 г. 88% от гражданите на ЕС смятат, че е необходимо да се посочва произходът за месо, различно от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици;
11. отбелязва, че единственият вид месо, разглеждан в доклада на Комисията, за който е налице система за идентифициране и регистриране на живите животни, е конското месо;
12. отбелязва, че скандалът с конското месо показа необходимостта от повече прозрачност в рамките на веригата за доставки на конско месо;
13. отбелязва, че в доклада на комисията се посочва, че оперативните разходи за задължително етикетиране на страната на произход за видовете месо, попадащи в неговия обхват, ще бъдат относително ниски;
Преработено месо
14. подчертава, че в доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, се признава, че над 90% от отговорилите потребители са на мнение, че е важно произходът на месото да бъде посочен върху етикета на преработените хранителни продукти;
15. счита, че потребителите, подобно на много специалисти, подкрепят задължителното етикетиране на месото в преработените продукти, че според посочените специалисти това не е пречка за извършването на техните дейности и че подобна мярка ще предостави възможност да се запази доверието на потребителите в хранителните продукти чрез въвеждането на по-голяма степен на прозрачност във веригата за доставки;
16. отчита резултатите от различните изследвания относно разходите за въвеждане на задължително етикетиране на произхода за месо в преработените продукти; припомня, че потребителите настояват за това етикетиране, и призовава Комисията да преразгледа своето предложение с оглед на различните анализи;
17. подчертава, че е в интерес на европейските потребители да съществува задължително етикетиране на произхода за всички хранителни продукти;
18. отбелязва, че етикетирането само по себе си не предоставя защита срещу измами, и подчертава необходимостта от икономически ефективна система за контрол с цел да се гарантира доверието на потребителите;
19. припомня, че доброволните схеми за етикетиране, когато се прилагат по подходящ начин в различните държави членки, са успешни както за целите на информирането на потребителите, така и за производителите, които установиха малко или дори никакво сериозно въздействие върху производствените разходи[7], което показва, че търговските съображения могат да се окажат пресилени;
20. счита, че възможността за избор на хранителни продукти, за които стопанските субекти предоставят доброволно информация за произхода, се сблъсква с действителност, в която изявленията, предоставени доброволно, макар да осигуряват добавена стойност на продукта, не подлежат на стриктни спецификации, а само на общото изискване да се спазват практиките за обективно информиране, посочени в член 7 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 – изискване, чието прилагане в крайна сметка трябва да бъде гарантирано от компетентните органи;
21. счита, че ако не се приемат актове за изпълнение в съответствие с член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, посоченият член не може да бъде прилаган правилно;
22. отбелязва, че вече съществуват защитени наименования за произход за редица преработени месни и млечни продукти (например шунка и сирене), в съответствие с които произходът на използваното месо е определен в критериите за производство и се прилага повишена степен на проследимост; поради това призовава Комисията да насърчава разработването на продукти, носещи обозначението „защитено наименование за произход“ (ЗНП), „защитено географско указание“ (ЗГУ) или „храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ) съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012[8], и по този начин да гарантира достъпа на потребителите до висококачествени продукти със сигурен произход;
23. призовава Комисията да гарантира, че действащите разпоредби на ЕС относно етикетирането на страната на произход няма да бъдат отслабени в рамките на текущите търговски преговори, като например за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, и че не се създават пречки за правото да предлага нови допълнителни разпоредби относно етикетирането на страната на произход в бъдеще за други хранителни продукти;
Заключения
24. отново заявява позицията на Парламента в подкрепа на задължителното посочване на произхода за месо в преработените храни; добавя, че това указание следва да стане задължително също така и за месото, различно от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици, мляко и използвано като съставка в млечни продукти мляко, както и за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна;
25. призовава Комисията да приложи задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за всички видове мляко за пиене, млечни и месни продукти, и да обмисли възможността за разширяване на обхвата на задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход, за да включва и други храни с една-единствена съставка или храните с една основна съставка, като изготви законодателни предложения в тези области;
26. настоятелно призова Комисията да представи законодателни предложения, с които се въвежда задължение за посочване на произхода на месото в преработените храни с цел да се гарантира по-голяма степен на прозрачност по цялата верига за доставки на храни и да бъдат информирани по-добре европейските потребители с оглед на скандала с конското месо и на други случаи на измами с храни; освен това посочва, че задължителните изисквания за етикетиране следва да отчитат принципа на пропорционалност и административната тежест за стопанските субекти от хранителната промишленост и за правоприлагащите органи;
27. счита, че целта на задължителното етикетиране на произхода на храните е да се възстанови доверието на потребителите в хранителните продукти; призовава Комисията да представи предложение в тази връзка, като същевременно вземе предвид прозрачността на информацията и нейната разбираемост за потребителите, икономическата жизнеспособност на европейските предприятия и покупателната способност на потребителите;
28. подчертава значението на условията на равнопоставеност на вътрешния пазар и призовава Комисията да вземе това под внимание, когато се обсъждат правилата относно задължителното етикетиране на произхода;
29. призовава Комисията да подкрепи схемите за етикетиране, свързани с хуманното отношение към животните по време на отглеждането, транспортирането и клането;
30. изразява съжаление относно факта, че Комисията все още не е предприела действия, за да включи яйцата и яйчните продукти в списъка с храни, за които посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, въпреки че евтини яйчни продукти, направени от яйца в течна форма или изсушени яйца, които се използват главно в преработените храни, се внасят на пазара на ЕС от трети държави и очевидно заобикалят забраната на ЕС за отглеждане в клетки; поради това счита, че в този контекст задължителното етикетиране на яйчни продукти и на храни, съдържащи яйца, за обозначаване на произхода и на начина на отглеждане, би могло да подобри прозрачността и защитата и призовава Комисията да представи анализ на пазара и, ако е необходимо, да изготви подходящи законодателни предложения;
31. счита, че обозначаването на страната на произход за млякото за пиене, леко преработените млечни продукти (като например сирене и сметана), както и леко преработените месни продукти (като например бекон и колбаси), би довело до значително по-малки свързани с това разходи и че посоченото етикетиране следва да се разглежда като приоритет;
32. счита, че етикетирането на произхода само по себе си не предотвратява измамите; подкрепя, в тази връзка, предприемането на решителен подход за засилване на контрола, подобряване на прилагането на съществуващото законодателство и налагане на по-строги санкции;
33. призовава Комисията да предприеме необходимите действия за борба с измамите във връзка с правилата за доброволно етикетиране на произхода на храните;
34. приканва Комисията да подкрепи съществуващите схеми за качество на селскостопанските продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012[9], и призовава за засилване на европейските кампании за популяризиране на посочените продукти;
35. отново призовава Комисията да изпълни своето правно задължение да приеме, до 13 декември 2013 г., актовете за изпълнение, необходими за правилното прилагане на член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, така че националните органи да могат да налагат съответните санкции;
36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0034.
- [3] ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 19.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2014)0096.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2014)0011.
- [6] http://ec.europa.eu/food/safety/docs/labelling_legislation_final_report_ew_02_15_284_en.pdf, стр. 50.
- [7] По приблизителни оценки на ирландската агенция за храните Bord Bia при продуктите, които участват в нейната схема за гарантиране на качеството, включваща етикетиране на произхода, не се наблюдава повишаване на разходите.
- [8] ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1 – 29.
- [9] ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1 – 29.