ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно
4.5.2016 - (2016/2532(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Ален Кадек от името на комисията по рибно стопанство
B8-0581/2016
Резолюция на Европейския парламент относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно
Европейският парламент,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета[1],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията[3],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните[4],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006[5],
– като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях[6],
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по рибно стопанство,
– като взе предвид въпроса до Комисията относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно (O-000052/2016 – B8-0365/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС е най-големият в света пазар на морски продукти, който се снабдява както от сектора на рибарството на ЕС, така и от внос от трети държави;
Б. като има предвид, че потребителите имат право на информация, изразена по разбираем начин, включително информация относно крайбрежието и географията във връзка със зоните на улов, и че те следва да бъдат напълно сигурни в цялата верига, която осигурява продукти от риболов на пазара на ЕС; като има предвид, че ЕС и държавите членки имат задължение да защитават гражданите на ЕС от измамни действия; като има предвид, че всички внесени продукти трябва да съответстват на правилата и стандартите на ЕС;
В. като има предвид, че Комисията изготвя подробен и изчерпателен опис на информацията на доброволна основа, свързана с продуктите от риболов и аквакултури, които се пускат на пазара в ЕС; като има предвид, че констатациите на Комисията биха могли да доведат до създаване на външна структура за сертифициране на информация на доброволна основа за продуктите от риболов и аквакултури на пазара в ЕС;
Г. като има предвид, че в изготвения от Комисията план на ЕС за контрол от 2015 г., в който се оценява разпространението на пазара на бяла риба с невярно етикетиране по отношение на декларираните видове, е констатирано, че декларираните видове са потвърдени в 94% от взетите проби; като има предвид обаче, че при някои видове равнищата на несъответствие са много високи и частта от 6% се счита за относително ниска в сравнение с други по-ограничени проучвания в държавите членки;
Д. като има предвид, че член 36 от Регламент (ЕС) № 1379/2013 съдържа изискването до 1 януари 2015 г. Комисията да представи на Парламента и на Съвета доклад за осъществимостта, в който да представи възможностите за въвеждане на схема за екомаркировка за продуктите от риболов и аквакултури;
Е. като има предвид, че общата организация на пазарите (ООП) следва да гарантира лоялна конкуренция и доходи на производителите на продукти от риболов, които се продават или купуват в ЕС;
1. изразява дълбока загриженост и недоволство във връзка с резултатите от различни проучвания, показващи значителни равнища на невярно етикетиране на продуктите от риболов, продавани на пазара на ЕС, включително в ресторантите на институциите на ЕС; отново потвърждава, че умишленото и измамно невярно етикетиране на видове риба е нарушение на нормативната уредба на ЕС, включително на общата политика в областта на рибарството, и може да съставлява престъпление съгласно националното право;
2. призовава държавите членки да засилят националните проверки, включително на непреработена риба за ресторантите и сектора на общественото хранене, в усилията си за борба с измамите, както и да определят етапа във веригата на доставки, на който рибата е невярно етикетирана; изразява загриженост във връзка със заместването на висококачествени видове с по-нискокачествени такива; призовава Комисията и държавите членки да проучат какви мерки биха могли да бъдат въведени, за да се подобри проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури; подкрепя създаването на работна група за хармонизиране на прилагането на проследяването във всички държави членки и създаването на външна структура, която да предоставя възможност за сертифициране на информация на доброволна основа за продуктите от риболов и аквакултури на пазара на ЕС;
3. подкрепя силна система за проследяване, от разтоварването на сушата до потреблението, която би дала сигурност на потребителите и съответно би намалила търговската зависимост от вносни продукти от риболов и аквакултури, като по този начин се засилва пазарът на ЕС; призовава Комисията да използва потенциала на генетичния баркод, който би могъл да спомогне за идентифицирането на видовете чрез нуклеотидна секвенция, така че да се повиши проследяемостта;
4. приветства новата рамка на ООП и настоятелно призовава Комисията, в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 1379/2013, да представи доклад за осъществимостта, в който да представи възможностите за въвеждане на схема за екомаркировка за продуктите от риболов и аквакултури; подчертава необходимостта от установяване на минимални стандарти за екомаркировка; счита, че основните елементи на системата за етикетиране трябва да гарантират прозрачност, независимост и надеждност на процеса на сертифициране; изисква провеждането на задълбочен анализ на ползите от създаване на система за етикетиране, обхващаща целия ЕС;
5. призовава Комисията да следи редовно до каква степен изискваната информация фигурира върху етикетите; подчертава, че етикетирането трябва да предоставя разбираема, проверима и точна информация; насърчава държавите членки, в контекста на доброволното етикетиране, да посочват цялата налична информация, която дава възможност на потребителите да направят информиран избор; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят кампаниите за повишаване на осведомеността относно изискванията за етикетиране на продукти от риболов и аквакултури;
6. подчертава, че една стабилна европейска политика за етикетиране в сектора на рибарството би представлявала основен фактор за насърчаване на икономическото развитие на крайбрежните общности, за признаване на най-добрите практики на рибарите и за подчертаване на качеството на продуктите, които те доставят на потребителите;
7. призовава Комисията, в интерес на гарантиране на правото на потребителите на точна, надеждна и разбираема информация, да приеме мерки за преодоляване на объркването, причинено от действащите изисквания за етикетиране въз основа на зоните и подзоните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), което е особено сериозно в случая на улови в някои подзони от зона 27, където, наред с другото, Галисия и заливът Кадис са обозначени като „Португалски води“, Уелс – като „Ирландско море“, а Бретан – като „Бискайски залив“;
8. насочва вниманието към необходимостта от включване на информация относно произхода на продуктите от риболов по прозрачен и ясен начин;
9. подчертава необходимостта да се гарантира, че всяка бъдеща екомаркировка, обхващаща целия Съюз, както и всяка екомаркировка на морски продукти от трети страни и схеми за сертифициране отговарят на насоките на ФАО за екомаркировката на рибата и рибните продукти от морския риболов;
10. счита, че екомаркировка за продукти от риболов и аквакултури, обхващаща целия ЕС, чиито критерии следва допълнително да се обсъдят на равнище ЕС, би могла да допринесе за засилване на проследяването и за предоставяне на прозрачна информация на потребителите; счита, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) може да финансира подобна маркировка;
11. отбелязва, че в държавите членки съществуват различия между някои търговски рибни наименования, които са в сила в тях, поради национални практики, които биха могли да доведат до известно объркване; приветства извършената от Комисията работа за започване на пилотен проект, одобрен от Парламента, с цел въвеждане на публична база данни, която ще предоставя информация за търговските наименования на всички официални езици на ЕС;
12. насърчава Комисията да популяризира по-ефективно своята работа, свързана с опазването на морските ресурси и борбата с незаконния риболов;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.