ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венецуела
1.6.2016 - (2016/2699(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Ернест Уртасун, Моли Скот Кейто, Бронис Ропе, Игор Шолтес, Ернест Марагал, Барбара Лохбилер от името на групата Verts/ALE
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно Венецуела,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че положението във Венецуела е изключително напрегнато поради ред много различни фактори;
Б. като има предвид, че големият спад на цената на нефта, който е далеч най-големият източник на приходи в чуждестранна валута на страната, доведе до сериозно свиване на националната икономика;
В. като има предвид, че инфлацията се повиши до 700% – най-високата в света;
Г. като има предвид, че снабдяването с основни потребителски стоки, включително храни и лекарства, е съвсем недостатъчно, като до 40% от произвежданите вътрешно или внасяните основни храни, които се поддържат на ниски цени по социални причини, изчезват на черния пазар за околните държави;
Д. като има предвид, че отдавна исканото увеличение на изключително ниската цена на бензина и либерализирането на обменния курс също имаха отрицателно въздействие върху доходите и достъпа до стоки;
Е. като има предвид, че безпрецедентната суша поради явлението „Ел ниньо“ допълнително натоварва страната; като има предвид, че взетото решение да се произвеждат 70% от енергийните потребности на страната на основата на водноелектрическа енергия, като се пренебрегнат други възобновяеми източници на енергия, доведе до настоящия краен недостиг на енергия и до затварянето както на частни дружества, така и на публични служби;
Ж. като има предвид, че на 13 май 2016 г. венецуелският президент Николас Мадуро удължи извънредното положение за още 60 дни;
З. като има предвид, че парламентарните избори през декември 2015 г. завършиха с победа за опозицията, не на последно място поради широкомащабното въздържане от гласуване от страна на бивши гласоподаватели на Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV), което доведе до непознато до този момент съвместно съществуване по отношение на изпълнителната, съдебната и законодателната власт;
И. като има предвид, че опозицията даде начало на процес за референдум за отнемане на мандата на президента на Венецуела, допустимо съгласно Конституцията на Венецуела от 1999 г., в която се посочва възможността за отнемане на мандата на всички титуляри на мандатни длъжности, след като изтече половината от мандата им;
Й. като има предвид, че този механизъм е единствен по рода си в света и съдържа няколко условия, включително че поне 1% от избирателите във всяка федерална провинция трябва да поискат започване на процеса, че 20% от имащите право на глас трябва да поискат референдума, че поне 25% от имащите право на глас трябва да гласуват, и накрая, че повече хора трябва да гласуват против съответния титуляр, за който се предлага да бъде отстранен, отколкото са гласували за него;
K. като има предвид, че решаването на конфликтите с насилствени средства е една важна характеристика на целия регион през целия 20-ти век; като има предвид, че продължава да съществува висока степен на насилие на всички равнища на обществения живот, заплашвайки да унищожи Венецуела, която не е страдала от граждански войни като повечето други държави в региона;
Л. като има предвид, че във Венецуела от дълго време съществува безнаказаност, а отговорността за убийствата и кланетата, като това в затвора Катия през 1992 г., все още не е установена;
M. като има предвид, че проявите на насилие от 2014 г., когато поне 43 души бяха убити, остават безнаказани, а следва една комисия за истината да хвърли светлина върху престъпленията, извършени през последните десетилетия, и да проправи пътя за нормални съдебни процеси и санкции;
Н. като има предвид, че Съюзът на южноамериканските нации (UNASUR) и Организацията на американските държави (ОАД) понастоящем водят инициатива за посредничество с цел възстановяване на политическия диалог в рамките на конституцията; като има предвид, че бившият испански президент Хосе Луис Родригес Сапатеро води дипломатически усилия, подкрепяни от държавния секретар на САЩ Джон Кери;
1. настоятелно призовава всички участващи страни да не изострят допълнително нестабилността в страната, да избягват всякакво насилие и да не повтарят кръвопролитията, предизвикани от белязаните от насилие демонстрации в началото на 2015 г., да спазват закона и да започнат конструктивен диалог в рамките на принципите на правовата държава и националната конституция;
2. подчертава факта, че гражданите на Венецуела са тези, които трябва да вземат по демократичен начин решения относно социалния и икономически модел на страната;
3. настоява, че настоящото положение не следва да се използва от държави извън Венецуела за вътрешни цели в съответните страни;
4. решително осъжда всички призиви за намеса, насочена към сваляне на правителството, като най-лошо от всичко би била военната намеса, както беше предложено от бившия президент на Колумбия Алваро Урибе на 12 май 2016 г. по време на реч, произнесена в Маями; настоява, че всяка форма на политическа промяна трябва да бъде постигната единствено чрез законни и изборни средства;
5. приканва всички засегнати страни да разработят план за хуманитарна помощ и да сложат край на черния пазар, контрабандата и другите действия, които лишават хората от достъп до основни стоки, особено най-бедните прослойки на венецуелското общество;
6. приветства усилията, положени от UNASUR и неговия генерален секретар Ернесто Сампер и от бившите президенти на Испания Хосе-Луис Родригес Сапатеро, на Доминиканската република Леонел Фернандес и на Панама Мартин Торихос за насърчаване на национален диалог с представители на правителството на Венецуела и опозицията, представлявана от Кръглата маса за демократично единство на Венецуела (MUD);
7. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини да подкрепи тези усилия с цел връщане към мирни преговори и избягване на по-нататъшно ескалиране на конфликта;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на правителството и органите на Венецуела, както и на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.