Процедура : 2016/2699(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0726/2016

Внесени текстове :

B8-0726/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/06/2016 - 12.17
CRE 08/06/2016 - 12.17
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 595kWORD 116k
1.6.2016
PE596.892v01-00
 
B8-0726/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението във Венецуела (2016/2699(RSP))


Хавиер Кусо Пермуй, Марина Албиол Гусман, Жуан Пимента Лопеш, Неоклис Силикиотис, Мигел Виегаш, Жуан Ферейра, Елеонора Форенца, Палома Лопес Бермехо, Такис Хаджигеоргиу, София Сакорафа от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венецуела (2016/2699(RSP))  
B8–0726/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид глава 1, член 1, параграф 2 от Устава на ООН от 1945 г. и заявената в него цел „да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир“,

–  като взе предвид член 1 от Международния пакт за граждански и политически права и член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, текстовете на които постановяват, че „всички народи имат право на самоопределение“ и че „по силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“,

–  като взе предвид декларацията от срещата на държавните и правителствените ръководители на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и ЕС-27 от януари 2013 г., в която подписалите я страни потвърждават своя ангажимент към всички цели и принципи, установени в Устава на Обединените нации, и подкрепата си за всички усилия в укрепване на суверенното равенство на всички държави и зачитането на тяхната териториална цялост и политическа независимост,

–  като взе предвид обявяването на Латинска Америка и Карибския басейн за зона на мир, както беше договорено на срещите на високо равнище на CELAC в Хавана (Куба) през 2014 г., Белен (Коста Рика) през 2015 г. и Кито (Еквадор), през 2016 г.,

–  Като взе предвид политическата декларация и Декларацията от Брюксел на срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на ЕС — CELAC на 10 и 11 юни 2015 г., в която подписалите страни потвърждават своя ангажимент към всички цели и принципи, установени в Устава на Организацията на обединените нации, като потвърждават отново своето решение да подкрепят всички усилия за утвърждаване на суверенното равенство на всички държави, зачитане на тяхната териториална цялост и политическа независимост и за поддържане на разрешаването на спорове с мирни средства и в съответствие с международното право и правосъдието, и като отбелязва, че CELAC е обявила Латинска Америка и Карибския басейн за зона на мир,

–  като взе предвид принципа на ненамеса, определен в Устава на ООН,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 година,

–  като взе предвид повторното избиране през октомври 2015 г. на Боливарска република Венецуела за член на Съвета на ООН по правата на човека и заключенията от всеобщия периодичен преглед за Венецуела на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.,

–  като взе предвид предходното изявление от 23 май 2016 г. на генералния секретар на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) след посещението на UNASUR във Венецуела,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 21 май 2016 г.,

–  като взе предвид решението на Върховния съд на Венецуела по отношение на конституционосъобразността на Указ № 2323 относно извънредното положение и икономическото извънредно положение, одобрени от правителството,

–  като взе предвид инициативата на президента Николас Мадуро за създаване и популяризиране на Комисията за истина и обезщетяване на жертвите на насилие, в съответствие с принципите на правовата държава и зачитането на конституционната рамка,

–  като взе предвид предходните изявления относно положението във Венецуела от страна на Меркосур, UNASUR и CELAC, и по-конкретно изявленията и на трите организации за отхвърляне на едностранно наложените от САЩ санкции на Боливарска република Венецуела,

–  като взе предвид изявленията относно Венецуела на аржентинския лауреат на Нобелова награда за мир Адолфо Перес Ескивел и на папа Франциск,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венецуела, по-специално най-скорошното изявление на нейния говорител от 24 февруари 2015 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 24 май 2007 г.(1), от 23 октомври 2008 г.(2), от 7 май 2009 г.(3), от 11 февруари 2010 г.(4), от 8 юли 2010 г.(5), 24 май 2012 г.,(6) 27 февруари 2014 г(7)., 18 декември 2014 г.(8) и от 9 март 2015 г.(9),

–  като взе предвид официалното съобщение на генералния секретар на UNASUR от 28 май 2016 г. и по-ранните изявления на Леонел Фернандес, бивш президент на Доминиканската република, по време на посещението на икономически екип от Венецуела,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че някои сектори във Венецуела подеха икономическа война, най-вече през последните месеци, чрез повишаване на цените, контрабанда и складиране на стоки; като има предвид, че Венецуела е изправена пред вътрешни и външни заплахи за мира и суверенитета си, като в същото време тя е изправена пред извънредни социални, икономически, политически, свързани с природата и екологични проблеми;

Б.  като има предвид, че правителството на Боливарска република Венецуела на няколко пъти осъди дестабилизиращите действия, насърчавани от опозицията, срещу мира и демократичната стабилност в страната и срещу венецуелския народ, както се случи на 12 февруари 2014 г. с операция „Йерихон“, т.е. опит за преврат срещу демократично избраното правителство, планиран от крайно дясната опозиция и финансиран и подкрепян от правителството на САЩ с подкрепата на редица висши венецуелски военни, както и засилването през последните месеци на икономическа война, насърчаването на актове на насилие срещу цивилни граждани, публичните институции, армията и полицията и саботирането на обществените услуги, в които действия участват лидери на опозицията, сред които и кмета на Каракас Антонио Ледесма, Мария Корина Мачадо и Леополдо Лопес, които са извършили сериозни престъпления и сега опитват да манипулират международното обществено мнение, за да бъдат счетени за „политически затворници“;

В.  като има предвид, че Антонио Ледесма беше арестуван по заповед на главната прокуратура и е обвинен в заговор и престъпно сдружаване във връзка с предполагаемото му участие в заговора; като има предвид, че и двете престъпления, в които е обвинен, са дефинирани и наказуеми по смисъла на венецуелския Наказателен кодекс и Органичния закон срещу финансирането на организираната престъпност и тероризма;

Г.  като има предвид, че насилието, организирано от крайната десница във Венецуела, е фактор, който допринася за убийствата на редица водещи фигури от Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV) — на Омар Аркадио Гуарарима и Джони Родригес през 2013 г.; на Хуанчо Монтоя, Елиесер Отаиса, Ефраин Енрике Лареал и Роберт Сера през 2014 г.; на Димас Гомес Хиринос, Сесар Кристобал Грисел Саласар, Хосе Кораспе и Жан Карлос Анянгурен през 2015 г.; и на Алфредис Хосе Ескандела Санчес, Рикардо Дюран, Сесар Вера и Марко Тулио Карийо през 2016 г.; без да споменаваме жестокото убийство на 28 май тази година на пенсионирания армейски генерал-майор и бивш командващ на Боливарската национална милиция, Феликс Веласкес, който почина от огнестрелни рани в Каракас; като има предвид, че министърът на вътрешните работи, правосъдието и мира Густаво Гонсалес Лопес съобщи, че две от лицата, задържани по подозрение в извършване на убийството, са действащи членове на полицията,Чакао, сила, която е под командването на поддържащия опозицията кмет на Каракас;

Д.  като има предвид, че през декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама обяви закон за налагане на едностранни и с извънтериториално действие санкции на Венецуела, който беше приет от Сената на САЩ, с който закон се удължават до 2019 г. едностранните и извънтериториални санкции от страна на САЩ срещу народа и боливарското правителството на Венецуела; като има предвид, че всички 33 държави от Латинска Америка и Карибския басейн осъдиха и отхвърлиха тези едностранни санкции, наложени от САЩ на Венецуела; като има предвид, че в Декларацията от Брюксел от втората среща на високо равнище ЕС – CELAC държавните и правителствените ръководители на ЕС се запознаха с отхвърлянето от CELAC на санкциите на САЩ срещу Боливарска република Венецуела; като има предвид, че правителството на Венецуела реагира, като обяви поредица от мерки по прилагане на разпоредби на Виенската конвенция за дипломатическите отношения;

Е.  като има предвид, че на 10 май 2016 г., в Страсбург, заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини призова в дух на намеса и разтревоженост за подкрепата на Европейския парламент за прилагане на „всяко полезно решение“ относно положението във Венецуела;

Ж.  като има предвид, че на 17 май 2016 г., на заседание на Евролат в Лисабон, заместник-председателят на Европейския парламент Антонио Таяни призова ЕС да се намеси във Венецуела;

З.  като има предвид, че един от елементите на продължаващата дестабилизация на Венецуела беше и все още е продължаващото над 12 години финансиране в размер на милиони долари на антиправителствени организации и политически партии от страна на агенции на САЩ като Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и Националния фонд за демокрация; като има предвид, че президентът Обама разреши специален фонд в размер на 5,5 милиона щатски долара, който да финансира антиправителствени групи във Венецуела чрез Държавния департамент на САЩ;

И.  като има предвид, че планът, известен като „La Salida“ (Изходът), беше лансиран през февруари 2014 г. с демонстрация, организирана от студенти, събрали се по призив на десни и крайно десни политически партии, която прерасна в насилие, продължило няколко месеца с явната цел да се дестабилизира демократично избраното правителство на Венецуела; като има предвид, че между февруари и юни 2014 г. 43 души бяха убити, а 878 – ранени; като има предвид, че тази стратегия не е новост, тъй като сценарият е подобен на преврата от 2002 г. и на насилието, което последва демократичното избиране на президента Мадуро през април 2013 г.; като има предвид, че тогава лидерите на опозицията отказаха да признаят резултатите от изборите и на няколко пъти оттогава станаха причина за увеличаване на проявите на насилие; като има предвид, че в нощта на изборите 11 венецуелци, в т.ч. 2 деца, загинаха при нападения срещу празненствата в чест на Боливар;

Й.  като има предвид, че венецуелският Комитет на жертвите на барикадите и продължаващия преврат (Comité de Víctimas de la Guarimba y el Golpe Continuado), съставен от жертви на насилие и техни роднини, призова международната общност да се въздържа от използването на правата на човека за политически цели и да не сътрудничи с венецуелските политици, които се опитват да скрият или да манипулират проявите на насилие и омраза, на които Венецуела е подложена от февруари 2014 г.; като има предвид, че роднините на жертвите са отправили искане виновните да бъдат преследвани по съдебен ред и да бъде сложен край на безнаказаността за нарушенията на правата на човека, извършвани в държавата;

К.  като има предвид, че през май 2016 г., по искане и инициатива на президента Мадуро беше създаден комитет на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) за постигане на напредък в усилията за насърчаване на диалога между правителството на Венецуела и опозицията, с цел решаване на основните въпроси пред нацията; като има предвид, че екипът, работещ по дневния ред на диалога, включва бившия испански министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро, бившия председател на Панама Мартин Торийос и бившия председател на Доминиканската република. Леонел Фернандес; като има предвид, че в тази връзка генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун насърчи продължаващите инициативи на бивши държавни и правителствени ръководители за насърчаване на диалога между правителството на Венецуела и опозицията, под егидата на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR);

Л.  като има предвид, че повечето национални и международни медии представят едностранно положението във Венецуела; като има предвид, че манипулирането на информацията, особено чрез социалните мрежи, води до разпространение на слухове и дезинформация относно Венецуела, наред с другото по отношение на предполагаема хуманитарна криза, с цел да се оправдае намесата срещу Венецуела;

М.  като има предвид, че лауреатът на Нобелова награда за мир Адолфо Перес Ескивел призова нееднократно за защита на демокрацията във Венецуела от опитите за дестабилизиране на правителството, като предупреди, че опитите за преврат в Латинска Америка напредват с нови методи, и осъди многонационалните медийни корпорации като Си Ен Ен и Фокс нюз, за това, че излъчват военна пропаганда в името на мира и омраза в името на свободата;

Н.  като има предвид, че в последните 15 години във Венецуела избори са произвеждани 20 пъти; като има предвид, че последните парламентарни избори бяха спечелени от опозицията, което показва, че аргументът, че демокрацията не съществува във Венецуела е напълно неверен; като има предвид, че въпреки всеки демократичен избор, част от опозицията винаги отказва да признае легитимността на правителството; като има предвид, че в последните избори опозицията опортюнистично призна резултата и призова за зачитане на Конституцията на Венецуела, въпреки че винаги е била против нея; като има предвид, че Конституцията на Боливарската република Венецуела включва механизми за демокрация на участието, като например разпоредбата за референдум, с който да се отмени мандатът на президента;

О.  като има предвид, че крайната десница във Венецуела се опитва да подведе общественото мнение, като твърди, че Националният избирателен съвет блокира референдума за отмяна на мандата; като има предвид, че опозицията имаше възможност да започне процеса на 10 януари 2016 г., но по някаква причина „не го е направила, като вместо това изчака до последния момент, за да го разпореди, въпреки че са ѝ били известни всички стъпки, които трябва да бъдат следвани; като има предвид, че крайната десница „не е следвала процедурите и впоследствие критикува Националния избирателен съвет само защото опортюнистично иска да адаптира закона в съответствие със собствения си дневен ред;

П.  като има предвид, че крайната десница се опита да одобри закон за амнистията, който, ако съществуваше в някои европейски страни, би означавал освобождаване на убийци и терористи; като има предвид обаче, че крайната десница твърди, че този закон ще бъде насочен към освобождаване на политически затворници; като има предвид, че лицата, задържани във Венецуела, са отговорни за престъпления срещу венецуелския народ и законното правителство, за убийствата на обикновени хора по време на барикадите и други терористични актове;

Р.  като има предвид, че Боливарска република Венецуела беше избрана с широка подкрепа за член на Съвета на ООН по правата на човека; като има предвид, че Венецуела прие 97 % от препоръките от последния всеобщ периодичен преглед за Венецуела на Съвета на ООН по правата на човека от 2011 г.; като има предвид, че 80 % от препоръките бяха директно приложими и Венецуела се ангажира да приложи останалите приети препоръки; като има предвид, че през октомври 2014 г. Венецуела беше избрана да заеме едно от петте ротационни места в Съвета за сигурност на ООН за периода 2015 - 2016 г. със 181 гласа "за" от общо 193 членове на ООН; като има предвид, че на 6 и 7 ноември 2014 г. Венецуела се яви пред Комитет на ООН срещу изтезанията, който оцени изпълнението от държавата на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

С.  като има предвид, че между 2006 и 2013 г. Венецуела се изкачи с 13 места в индекса на ООН за човешко развитие, като заема 71-о място от общо 187; като има предвид, че през последното десетилетие правителството на Венецуела увеличи социалните разходи с над 60,6 %; като има предвид, че сега Венецуела е страната с най-ниска степен на неравенство в региона;

Т.  като има предвид, че по данни на Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка (ИКЛАК), Венецуела значително е намалила равнището на бедността в страната и е удължила продължителността на живота на населението; като има предвид, че равнището на крайна бедност спадна до рекордно ниските 5,4 % през 2015 г., в сравнение с 21 % през 1998 г.; като има предвид, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) поздрави венецуелското правителство за значителното намаляване на броя на хората, страдащи от недохранване, като по този начин е била изпълнена една от Целите на хилядолетието за развитие на ООН;

У.  като има предвид, че Венецуела е петият най-голям износител на нефт в света и разполага с най-големите доказани запаси на нефт; като има предвид, че проектобюджетът за 2015 г. предвижда 38 % от публичните разходи да бъдат посветени за инвестиции в социалната сфера, в това число образование, жилищно настаняване и градско развитие, здравеопазване, социална сигурност, култура, комуникации и наука и технологии, което възлиза на 8,2 % от БВП на Венецуела;

Ф.  като има предвид, че Венецуела е изправена пред сериозна атака от страна на САЩ и ЕС — политически, дипломатически, финансово, икономически и посредством медийни нападки – като едновременно с това трябва да се справи с феномена Ел Ниньо, който през последните три години е довел до липса на валежи, поради което повече области са засегнати от засушаване и високи температури; като има предвид, че тази ситуация доведе до понижаване на нивото на водата в язовира Гури, допринасяйки за енергийната криза в страната; като има предвид, че икономическото положение на Венецуела е засегнато от спадащите цени на петрола, като правителството на страната се стреми да поддържа сегашния социален модел и постигнатия социален напредък;

Х.  като има предвид, че в светлината на извънредните времена, през които преминава сега Венецуела, президентът Мадуро реши да издаде указ № 2323 относно извънредното положение и икономическото извънредно положение, който вече имаше някои положителни резултати при защитата на правата на работниците, коренното население и пенсионерите, наред с други групи, засегнати от настоящите извънредни обстоятелства;

Ц.  като има предвид, че започна диалог между представители на правителството на Боливарска република Венецуела и опозицията, с посредничеството на Хосе Луис Родригес Сапатеро, Леонел Фернандес и Мартин Торийос;

1.  твърдо осъжда постоянната кампания за дестабилизиране на Боливарска република Венецуела чрез актове на насилие в контекст, подобен на този от предишния опит за преврат през 2002 г.; настоява, че действия на намеса срещу суверенитета на Венецуела, които далеч не създават пространство за диалог и мир, насърчават крайните позиции, попадащи извън институционалния и конституционен ред на страната;

2.  осъжда твърденията за предполагаема хуманитарна криза във Венецуела, които имат за цел да насърчат международна кампания в полза на намесата;

3.  изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот и поднася своите съболезнования на семействата на жертвите на яростта на опозицията; призовава лицата, отговорни за извършването на посочените престъпления или за подбуждането към тях, да бъдат подведени под отговорност за действията си; заявява, че зачита съдебната система на Боливарска република Венецуела, и поради това отхвърля всяка намеса във висящите съдебни производства на национално равнище;

4.  изразява съжаление за склонността към извършване на преврати, демонстрирана от представители на опозицията като Антонио Ледесма, Мария Корина Мачадо и Леополдо Лопес, които в миналото поставиха себе си извън демократичната рамка в опит за сриване на конституционния ред във Венецуела;

5.  отново изразява пълна подкрепа за венецуелския народ и солидарност с него, с боливарския процес и с избрания президент Николас Мадуро; припомня, че зачита изцяло принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите в съответствие с международното право; осъжда решително всяка намеса от страна на ЕС или на която и да е държава във вътрешните работи на трети държави, като също така осъжда последните изявления на Федерика Могерини и Антонио Таяни; осъжда също така, в този ред на мисли, решението на САЩ да наложи санкции на Венецуела;

6.  осъжда мнимото използване на правата на човека за политически цели от Европейския парламент, по-специално в случая на Венецуела; припомня, че настоящата резолюция е десетата резолюция на Парламента относно Венецуела от 2007 г., като повечето от тях са внесени в периода преди изборите или по време на процеса на дестабилизация; предупреждава, и е твърдо убеден, че е налице намерение да се използва Европейският парламент като арена на манипулация, при която венецуелските вътрешни въпроси ще бъдат експлоатирани в служба на испанската избирателна кампания, за да се отговори на конкретните интереси на някои политически партии в тази страна, които нямат нищо общо с приоритетите на ЕС, който от своя страна следва да насочи усилията си към решаване на основните социални и политически проблеми, засягащи собствените му граждани и територия;

7.  осъжда недемократичните и бунтовнически цели на кампанията за дестабилизиране; подчертава империалистическия интерес на САЩ да си осигурят достъп до запасите от нефт на Венецуела и политическата им цел за отслабване на страните от Боливарския съюз за народите на нашата Америка – Споразумение за търговия между народите (ALBA-TCP);

8.  подкрепя принципите, посочени в Прокламацията на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, и настоятелно призовава цялата международна общност изцяло да зачита посочената прокламация в отношенията си с държавите от CELAC, включително ангажимента за въздържане от пряка или косвена намеса във вътрешните работи на всяка друга държава и за спазване на принципите на държавния суверенитет, равните права и самоопределението на народите;

9.  подчертава, че диалогът с трети държави не следва при никакви обстоятелства да довежда до налагане на ограничения върху правото на самоопределение на народите; изразява съжаление относно факта, че ЕС и неговите държави членки твърде често отдават приоритет на дипломатическите, политическите или икономическите съображения пред правата на човека – подход, който буди съмнение за политика на двойните стандарти, която противоречи на всеобщото схващане за права на човека; отхвърля всеки сценарий като този в Ирак, Афганистан, Сирия и Либия, който под претекста на „демокрацията и човешките права“, доведе до това, че цели региони потънаха в унищожение, война, хаос и хуманитарна криза;

10.  осъжда ролята, която играят повечето международни медии за разпространяването на слухове и дезинформация с цел създаване на атмосфера на насилие и дестабилизиране, която подкопава позициите на правителството на Венецуела; припомня, че свободата на информацията е основно право на човека и призовава международните медии да действат отговорно, като отразяват събитията по честен, точен и балансиран начин – нещо, което в момента не е така;

11.  осъжда проекта на закон за амнистията, предложен от крайната десница във Венецуела, чиято основна цел е да освободи терористите, убийците и лицата, отговорни за смъртта на невинни хора;

12.  изразява дълбоката си солидарност с Венецуела и Латинска Америка във връзка с феномена Ел Ниньо и мащабното му въздействие във Венецуела; изпраща силен призив за международна солидарност за подпомагане и оказване на подкрепа на регионите, които са засегнати от това природно явление;

13.  приветства прилагането на политики на социално приобщаване във Венецуела, базирани върху социална отговорност и правосъдие, равенство, солидарност и права на човека, което помогна за намаляване на неравенството в страната, по-конкретно по отношение на мерките за социално развитие и значителния напредък, постигнат в намаляването на бедността или в областта на образованието, в това число изкореняването на неграмотността през 2005 г. и увеличаване на броя на студентите във висши училища;

14.  припомня значимата роля на Венецуела в създаването и укрепването на процес на сътрудничество и интеграция за благото на народите на Латинска Америка; подчертава значителния напредък, постигнат в регионалната интеграция и сътрудничество в подкрепа на народите от Латинска Америка; приветства значителните постижения на Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA-TCP) и CELAC в областта на здравеопазването, образованието, културата и финансовата интеграция;

15.  признава, че държавите членки на ALBA-TCP осъзнават сериозните усилия на правителството на Венецуела за насърчаване и защита на правата на човека, справедливостта и мира и за удържане на плановете за международна намеса срещу Венецуела, които застрашават стабилността не само на национално, но и на регионално равнище“;

16.  одобрява декларацията на Евролат след срещата на високо равнище в Лисабон от 16 до 18 май 2016 г., която, позовавайки се на предизвикателствата, пред които са изправени някои държави членки на сдружението на двата региона, изразява „загриженост по отношение на политическите, икономически и социални последици от икономическата криза, която засяга много европейски и латиноамерикански държави, „и, освен това, „по отношение на кризата във Венецуела, препоръчва „търсене на пресечна точка, от която представители на правителството, на Националното събрание и политическите партии да работят съвместно за намиране на решения в рамките на Конституцията на Венецуела“;

17.  Приветства инициативата на президента Мадуро, подпомаган от UNASUR, с оглед на диалога между представителите на правителството на Боливарска република Венецуела и опозицията, като подкрепя ролята на UNASUR) който защитава като приоритети в този диалог благосъстоянието на всички граждани, мира, правосъдието, истината, добрите взаимоотношения между институциите, укрепването на икономиката, защитата на принципите на правовата държава, демокрацията и зачитането на националния суверенитет, като първото заседание беше проведено в Доминиканската република в присъствието на бившите министър-председатели и президенти Хосе Луис Родригес Сапатеро (Испания), Леонел Фернандес (Доминиканска република), Мартин Торийос (Панама);

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Боливарска република Венецуела, Парламента на Меркосур, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и латиноамерканските регионални организации, включително UNASUR, ALBA-TCP и CELAC.

(1)

OВ C 120 E, 24.4.2008 г., стр. 484.

(2)

ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 85.

(3)

ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 113.

(4)

ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 69.

(5)

OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 130.

(6)

ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 88.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2014)0176.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2014)0106.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0080.

Правна информация - Политика за поверителност