ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно нарушителите на функциите на ендокринната система: актуалното положение след решението на Съда от 16 декември 2015 г.
1.6.2016 - (2016/2747(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Пиерникола Педичини, Марко Афронте, Елеонора Еви, Марко Дзуло, Фабио Масимо Касталдо, Марко Вали, Даниела Аюто, Лаура Аджеа, Дарио Тамбурано, Лаура Ферара, Изабела Адинолфи, Тициана Бегин, Давид Борели, Роза Д'Амато, Иняцио Корао, Марко Дзани от името на групата EFDD
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0733/2016
B8-0736/2016
Резолюция на Европейския парламент относно нарушителите на функциите на ендокринната система: актуалното положение след решението на Съда от 16 декември 2015 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди[1],
– като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз (трети състав на Общия съд) от 16 декември 2015 г. по дело T-521/14, Кралство Швеция/Европейска комисия, във връзка с иска за установяване на неправомерно бездействие – установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система – Неприемане от Комисията на делегирани актове – Задължение за предприемане на действия, внесено от Кралство Швеция, с намесата ad adiuvandum, наред с други, на Европейския парламент, срещу Европейската комисия,
– като взе предвид членове 168, 234, 265 и 266 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),
– като взе предвид член 14 и член 17, параграф 8 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
– като взе предвид писмото от 22 март 2016 г. на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер до председателя на Европейския парламент ((2016)1416502),
– като взе предвид членове 119 и 123 и член 169, параграф 5 от своя правилник,
– като взе предвид предложението за вот на недоверие на Европейската комисия в съответствие с член 119 от Правилника за дейността (2016/1594 (MOC)),
– като взе предвид правно становище D(2016)24155 от 23 май 2016 г., изказано от Правната служба на Европейския парламент, и по-специално параграфи 17, 19, 20 и 21 от него,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Регламент (ЕС) № 528/2012 се основава на принципа на предпазливост с цел да се гарантира, че производството и предоставянето на пазара на активни вещества и биоциди няма вредно въздействие върху здравето на хората или животните, или неприемливо въздействие върху околната среда;
Б. като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012, Комисията трябваше да е приела, не по-късно от 13 декември 2013 г., делегирани актове, дефиниращи научни критерии за определянето на свойствата на активните вещества и биоцидите, водещи до нарушения на ендокринната система;
В. като има предвид, че Комисията не е приела горепосочените делегирани актове нито преди, нито след 13 декември 2013 г.;
Г. като има предвид, че в своето решение от 16 декември 2015 г. по дело T-521/14 Съдът се произнесе, че Комисията е имала ясно, точно и безусловно задължение да приеме делегирани актове за определяне на посочените по-горе научни критерии не по-късно от 13 декември 2013 г.;
Д. като има предвид, че Съдът на Европейските общности, след като отхвърли конкретни правни доводи, представени от Комисията, с цел да обоснове своето бездействие, разясни (параграф 74) недвусмислено, че никоя разпоредба от Регламент № 528/2012 не изисква оценка на въздействието на основани на риска научни критерии;
Е. като има предвид, че неколкократно на Комисията потвърди намерението си да извърши оценка на въздействието преди да приеме съответния делегиран акт;
Ж. като има предвид, че тези изявления са потвърждение за непрекъснатото, постоянно и повтарящо се нарушаване на Регламент (ЕС) № 528/2012 и на решението на Съда от 16 декември 2015 г. по дело T-521/14;
З. като има предвид, че съгласно член 266, първо тире, „Институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз“;
И. като има предвид, че, следователно, тези повтарящи се нарушения представляват явно нарушение на Договорите от страна на самия пазител на Договорите, какъвто се явява Комисията;
Й. като има предвид, че според подробен и неоспорен доклад, публикуван през май 2015 г. от „Обсерваторията на корпоративна Европа“ (CEO), ГД „Околна среда“ на Комисията е била в състояние да предостави навреме набора от научни критерии за определянето на химикалите, нарушаващи функциите на ендокринната система;
К. като има предвид, че според същия доклад, забавянето при приемането на делегираните актове посредством призивите за неправомерна оценка на въздействието е била нарочна стратегия, приета от висши служители в администрацията на Комисията, които са предпочели да защитават частни промишлени интереси вместо защитата на здравето на хората и околната среда;
Л. като има предвид, че предложението за вот на недоверие срещу Комисията, внесено от г-н Педичини и др. на 12 май 2016 г. бе първоначално обявено по време на пленарната сесия и че впоследствие беше счетено, че е с изтекъл срок, от председателя на ЕП г-н ШУЛЦ, в писмо до всички членове на Европейския парламент; като има предвид, че причините за това решение се основаваха на неправилно тълкуване in extenso на член 169, параграф 5 от Правилника за дейността;
М. като има предвид, че в становището на Правната служба на Европейския парламент, в съответствие с искането на комисията ENVI от 10 май 2016 г., ясно се посочва, че единственото средство, което остава на Европейския парламент е 2-годишна процедура, която, ако има успех, би довела единствено до това Съдът да обяви отново, че бездействието на Комисията е била незаконосъобразн, но не би могла да принуди Комисията да приеме делегираните актове, както се изисква от Регламент № 528/2012 (Регламент за биоцидите);
Н. като има предвид, че Правната служба на Европейския парламент добавя, че Парламентът очевидно има право да реагира на позицията на Комисията в рамките на политическия контрол, който той упражнява върху Комисията по силата на член 14 от ДЕС;
1. изразява съжаление, че Комисията не изпълнява задължението си да приеме делегирани актове, както се предвижда от Регламент (ЕС) № 528/2012;
2. припомня, че задължението на Комисията беше да установи научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, докато – съгласно Насоките за по-добро регулиране – ролята на оценките на въздействието е да се съберат доказателства с цел да се оцени дали бъдещите законодателни или незаконодателни действия на Съюза са обосновани и кой е оптималният начин за разработването на такива действия, така че да се постигнат желаните цели на политиката;
3. счита за неприемливо, че дори и след осъждането от страна на Съда от декември 2015 г. Комисията не е приела делегираните актове за установяване на конкретни научни критерии за определяне на свойствата на активните вещества и биоцидите, нарушаващи функциите на ендокринната система;
4. счита, че възможностите за провеждане на политиката, определени в оценките на въздействието, не би следвало по никакъв начин да играят роля при определянето на научните критерии относно свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, или относно въздействието на определени вещества върху здравето;
5. подчертава едно допълнително нарушение на договора, доколкото Комисията не е предприела всички необходими мерки, за да се съобрази с решението на Съда;
6. изразява съжаление, че председателят на Европейския парламент първо обяви в пленарно заседание, а след това обяви, че е отпаднало, предложението за вот на недоверие, в съответствие с правило 119 от Правилника за дейността (2016/1594 (MOC));
7. призовава Комисията да приеме делегирани актове съгласно Регламент ЕС № 528/2012, които да установяват научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи ендокринната система, на активни вещества и биоцидни продукти; призовава Комисията да действа незабавно и най-късно в рамките на два месеца, като настоящият акт трябва да се счита за официално уведомление по силата на член 265 от ДФЕС;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и да съобщи резултата от гласуването на това предложение в пленарна зала, съответно на председателя на Съвета и на председателя на Комисията.
- [1] OВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.