ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно навлизането на пазара на космически технологии
1.6.2016 - (2016/2731(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Франсоаз Гростет от името на групата PPE
Констанце Ангела Крел, Флавио Дзанонато от името на групата S&D
Евжен Тошеновски, Зджислав Краснодембски от името на групата ECR
Кора ван Нювенхойзен от името на групата ALDE
Мишел Раймон от името на групата Verts/ALE
Давид Борели, Изабела Адинолфи, Роландас Паксас от името на групата EFDD
B8-0739/2016
Резолюция на Европейския парламент относно навлизането на пазара на космически технологии
Европейският парламент,
– като взе предвид член 189 от дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2010 г., , озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС[1],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. за създаване на Европейската агенция за ГНСС, за отмяна на Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми и за изменение на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета[3],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт[6],
– като взе предвид съответните заключения на Съвета и „Декларацията от Амстердам“ на министрите от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,
– като взе предвид предложението за резолюция, прието от комисията по външни работи на 19 април 2016 г. относно развитие на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана (2015/2276(INI)),
– като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор – разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор[7],
– като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“[8],
– като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи – политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план[9],
– като взе предвид проучването от януари 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии в Европа[10],
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че космическите дейности на ЕС са от голямо значение за научния и техническия прогрес, иновациите, икономическия растеж, промишлената конкурентоспособност, социалното сближаване, създаването на квалифицирани работни места и предприятия, както и нови възможности за пазарите нагоре и надолу по веригата;
Б. като има предвид, че спътниковата навигация, наблюдението на Земята и спътниковите комуникационни услуги биха могли да имат жизненоважен принос за осъществяването на широк кръг от политики на Съюза; като има предвид, че европейски граждани биха могли да се възползват значително от спътниковата навигация и услугите за наблюдение на Земята;
В. като има предвид, че изпълнението на водещи космически програми показва добавената стойност на сътрудничеството на равнището на ЕС; като има предвид, че ЕС все още не разполага с интегрирана и последователна космическа политика;
Г. като има предвид, че автономният достъп до космическото пространство е от стратегическо значение за ЕС; като има предвид, че високо надеждната и точна информация за местоположението и времето и данните от наблюдението на Земята са от основно значение за укрепване на независимостта на Европа, и като има предвид, че програмите на европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и програмата „Коперник“ имат уникален новаторски подход към прилагането на технологии; като има предвид, че Съюзът ще инвестира над 11 милиарда евро в тяхната инфраструктура през периода до 2020 г.;
Д. като има предвид, че Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), която засилва сигнала на Глобалната система за позициониране (GPS), вече работи, а „Галилео“ скоро ще стартира своите първоначални услуги; като има предвид, че програмата „Коперник“ работи и основните ѝ услуги са вече налични за ползвателите, а данните са свободно достъпни в световен мащаб;
Е. като има предвид, че технологиите, разработени в рамките на космическите изследвания, имат висока степен на взаимно обогатяване и вторични ефекти върху други области на политиката;
Ж. като има предвид, че свързването на съществуващите инфраструктури в областта на съхранението на данни, работата в мрежа и високопроизводителните изчислителни технологии в Европа е необходимо за развиване на капацитета за обработка и съхранение на големи обеми спътникови данни и следователно е важно за улесняване на силна и конкурентоспособна европейска промишленост надолу по веригата на промишлеността за наблюдение на Земята;
З. като има предвид, че през следващите две десетилетия се очаква европейската ГНСС да генерира икономически и социални ползи на стойност около 60-90 милиарда евро; като има предвид, че потенциалът за годишен оборот на пазара на услугите за наблюдение на Земята надолу по веригата, който трябва да бъде постигнат до 2030 г., се оценява на около 2,8 милиарда евро, от които над 90% следва да идват от програмата „Коперник“;
И. като има предвид, че навлизането на приложения и услуги надолу по веригата, основани на космически данни, засега е под очакванията; като има предвид, че с цел пълно използване на потенциала на пазара на космическите данни, както публичното, така и частното търсене трябва да бъде поощрявано, и че е необходимо да се преодолеят разпокъсаността на пазара и всички технически, законови и други пречки пред функционирането на вътрешния пазар в областта на космическите продукти и услуги;
Й. като има предвид, че Комисията обяви в своята Работна програма за 2016 г. намерението си да представи космическа стратегия за Европа и стартира публично обсъждане през април 2015 г.; като има предвид, че настоящата резолюция ще даде принос към стратегията;
Космическа стратегия и навлизане на пазара
1. насърчава Комисията да представи цялостна, амбициозна и ориентирана към бъдещето стратегия, гарантираща в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план водещата позиция на Европа в космическите технологии и услуги на световните пазари, обезпечаваща на Европа независим достъп до космическото пространство и осигуряваща равнопоставени условия за европейската космическа индустрия;
2. счита, че един от основните елементи на стратегията следва да бъде навлизането на пазара на космически данни, услуги и приложения, за да се извлекат максимални социално-икономически ползи от космическите програми на ЕС;
3. призовава Комисията да представи предложение за ясна европейска индустриална политика за космическия сектор като част от предстоящата стратегия;
4. подчертава факта, че бъдещото развитие на космическите програми на ЕС следва да бъде ориентирано към потребителя и движено от потребностите на публичните, частните и научните ползватели;
5. отчита широкия кръг от заинтересовани страни, участващи в изпълнението на европейската космическа политика, и по-специално Комисията, Европейската агенция за ГНСС (GSA), Европейската космическа агенция (ЕКА), доставчиците на услуги за „Коперник“ (Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), Европейската агенция за околна среда, Европейската агенция по морска безопасност, Frontex, Европейския център за средносрочна прогноза за времето, Съвместния изследователски център, „Меркатор океан“), държавите членки и промишлеността; насърчава ги да продължат да засилват сътрудничеството си, по-специално между ЕС и ЕКА; призовава Комисията да играе основна роля при развиването на капацитета на европейската промишленост за подобряване на достъпа до данни, навлизането на пазара и конкурентоспособността на световния пазар;
6. подчертава необходимостта от опростена институционална структура за космическите дейности на ЕС за улесняване на привличането на ползватели, както публични, така и частни; отправя искане към Комисията да разгледа тази необходимост в своята стратегия и да предложи ясни определения за ролята на различните участници;
7. подчертава значението на регионалното измерение; подкрепя засиленото участие на регионалните и местните органи за успеха на космическата политика на ЕС; настоява на необходимостта от координиране на местните инициативи на национално равнище, за да се избегне дублиране между Комисията и държавите членки;
Технически пречки
8. приветства напредъка, постигнат по отношение на двете водещи космически програми – „Галилео“ и „Коперник“; счита, че те следва да се възприемат като допълващи се програми и че следва да бъдат насърчавани по-нататъшни полезни взаимодействия; настоятелно призовава Комисията да изпълни графика и да гарантира бързо и пълно функциониране на космическите и наземните инфраструктури и услуги, предоставяни от двете водещи програми; счита, че избягването на допълнителни забавяния е от ключово значение за запазване на доверието на частния сектор; изтъква отново възможностите на европейската ГНСС на световния пазар, свързани с разширяването на покритието на EGNOS за Югоизточна и Източна Европа, Африка и Близкия изток;
9. подкрепя развитието на интегрирани приложения, използващи EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“;
10. счита, че разпространението на данни по програма „Коперник“ е твърде фрагментирано и че един подход на равнище ЕС е от съществено значение, за да могат европейските предприятия да се възползват от тези данни; подчертава факта, че подобряването на достъпа до данни за наблюдението на Земята по програма „Коперник“ е предпоставка за развитието на силна промишленост надолу по веригата в сектора; подчертава по-специално необходимостта от по-бърз достъп до големи масиви от данни за наблюдението на Земята, като например динамични редове;
11. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че данните на „Коперник“ са достъпни за независимите ИКТ платформи, което би позволило съхраняването, управлението и обработката на големи масиви от данни и лесен достъп до тях и би улеснило интегрирането на набори от данни от възможно най-голям брой източници и предоставянето им на ползвателя; счита, че тези платформи следва да:
• обединяват търсенето, като помагат за преодоляването на сегашната разпокъсаност и за създаването на вътрешен пазар на данни за наблюдението на Земята без необходимост от регулаторни мерки;
• гарантират открит и недискриминационен достъп за ползвателите;
• дават възможност на промишлеността да предоставя всякакви услуги, които сметне за целесъобразно, чрез платформите;
• се допълват с други усилия от страна на държавите членки, Европейската космическа агенция, промишлеността и облака за отворена наука;
12. освен това препоръчва Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и Европейската космическа агенция по създаването на действително интегрирана система на инфрастуктурите, с подходяща степен на сигурност на данните;
13. подчертава факта, че без чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, навлизането на „Галилео“ на пазара ще бъде силно затруднено; поради това приветства финансовите средства, определени в бюджета за европейската ГНСС за управляваната от Европейската агенция за ГНСС Програма за финансиране на основните елементи, с цел подкрепа за тяхното развитие; настоятелно призовава Комисията да разгледа в средносрочния преглед дали тази сума следва да се увеличи;
14. призовава Европейската агенция за ГНСС да продължи да работи с производителите на чипсетове и приемници, за да разбере техните потребности и да им предостави необходимите техническа информация и спецификации, за да се гарантира, че възможно най-голяма част от оборудването на ползвателите е съвместимо с „Галилео“; счита, че потребностите на промишлеността следва да бъдат включени в процеса на развитие на програмата, така че системата да продължи да отговаря на потребностите на пазара; приканва Комисията да гарантира, че програмата „Галилео“ е включена от промишлеността като една от референтните системи от спътници за приемниците, поддържащи множество системи от спътници;
15. припомня, че „Галилео“ ще има „елементи за диференциация“, т.е. определени предимства, които не се предоставят от други системи от спътници на ГНСС, като отворена система за автентификация и много висока степен на точност и достоверност на търговските услуги; подчертава, че е от съществено значение тези елементи за диференциация да станат налични във възможно най-кратък срок, за да се гарантира превръщането на „Галилео“ в референтна система от спътници и насърчаването на предимствата му пред неговите конкуренти;
16. подчертава, че е важно да се гарантира прилагането на необходимите технически стандарти, които позволяват да бъдат използвани космически данни и услуги; настоятелно призовава Комисията да създаде тематични работни групи с експерти от държавите членки, за да се установят тези стандарти;
Пазарни пречки
17. счита, че дейностите в обществения сектор, включително тези, възложени на европейските агенции, следва да бъдат предвидими, за да се стимулират инвестиции от частния сектор; вярва в принципа, че бъдещите космически услуги следва да се предоставят предимно от и да се възлагат на търговски предприятия, освен ако няма основателна причина това да не се прави, например поради реални рискове за сигурността; предлага междинната оценка на регламентите за „Коперник“ и „Галилео“ да се използва за гарантиране на по-голямо участие на частния сектор при възлагането на обществени поръчка за услуги;
18. настоятелно призовава Комисията, във връзка с данните по програма „Коперник“, възможно най-скоро да определи ясно ролята на основните обществени услуги (какви продукти предоставят в рамките на политиката за свободен и безплатен достъп, процедурите, чрез които могат да бъдат добавени нови продукти) и какво следва да бъде оставено на сектора надолу по веригата; приканва Комисията да направи оценка на потребностите от данни за наблюдение на Земята с много висока разделителна способност за вътрешни оперативни цели на ЕС; счита, че тези данни следва да се възложат за доставяне от европейски търговски доставчици на услуги, за да се постави европейската промишленост в силна позиция, която ще ѝ позволи да продава на търговските пазари в световен мащаб; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки за улесняване на възлагането на обществени поръчки за космически услуги от публичните органи, включително чрез насърчаване на обществени поръчки за развойни дейности и продукти, по-специално в подкрепа на иновативните МСП;
19. призовава за увеличаване на усилията за повишаване на осведомеността за потенциала на европейските космически програми сред публичния и частния сектор и крайните ползватели и за насърчаване на използването на космически данни в публичния сектор и сред стопанската общност; счита, че един ориентиран към ползвателите подход за решаване на проблеми, при който потребностите на политиката са съчетани със съответните оперативни спътникови услуги, може да бъде ефективен; препоръчва Комисията да насърчава обмена на най-добри практики, като например програмата на Обединеното кралство „Космическо пространство за по-интелигентно управление“; счита, че Комисията може да играе важна роля при определянето на потребностите на публичния сектор и като спомага за генериране на потребителско търсене;
20. оценява различните действия за повишаване на осведомеността, осъществени от Комисията, Европейската агенция за ГНСС, Европейската космическа агенция, доставчици на услуги по програма „Коперник“, националните космически агенции и други заинтересовани страни; посочва като успешни примери за най-добри практики годишните конференции по въпросите на европейската космическа политика, конференциите „Европейски космически решения“, дните, посветени на космоса, Европейското космическо изложение, конкурса за най-добра рисунка „Галилео“, Европейския конкурс за спътникова навигация и конкурса „Copernicus Masters“;
21. счита, че следва да бъдат положени повече усилия за насърчаване и предлагане на пазара на програма „Коперник“;
22. насърчава Европейската агенция за ГНСС да продължи усилията си за популяризиране и пазарна реализация на „Галилео“ и EGNOS, както и за предоставяне на информация относно потребностите на ползвателите и тенденциите на пазара на спътниковата навигация;
23. счита, че Комисията следва да ангажира мрежата от регионални центрове Europe Direct в държавите членки в увеличаването на осведомеността за предимствата на космическите данни, получени от „Коперник“ и „Галилео“, и също така да подпомага публичните органи при установяването на техните потребности;
Космическото пространство в политиките на ЕС
24. препоръчва Комисията и държавите членки да гарантират, че инфраструктурата на европейските космически програми и техните услуги се използват в относимите политики и програми; счита, че Комисията следва да укрепи връзките между космическите активи на ЕС и дейностите в такива области на политиката като вътрешния пазар, промишлената база, работните места, заетостта, растежа, инвестициите, енергетиката, изменението на климата, околната среда, здравеопазването, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, транспорта, туризма, цифровия единен пазар, регионалната политика и местното планиране; счита, че е налице огромен потенциал за справяне с предизвикателства като миграцията, управлението на границите и устойчивото развитие;
25. поради това настоява Комисията да извърши проверка от гледна точка на космическата политика на всички съществуващи и нови политически инициативи, за да се гарантира оптимално използване на космическите активи на ЕС; настоятелно призовава Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство на ЕС, за да оцени дали са необходими промени за стимулиране на използването на спътникови данни и услуги (ГНСС, наблюдение на Земята, телекомуникации), да предостави социално-икономически и други ползи и да извърши проверка от гледна точка на космическата политика на цялото ново законодателство;
26. насърчава Комисията да проучи възможностите за включване на европейската ГНСС и програма „Коперник“ в политиката Съюза за съседство и политиката за развитие и в преговорите за сътрудничество с държави извън ЕС и международни организации;
27. подчертава изключителното значение на данните на европейската ГНСС за повишаване на безопасността и ефективното използване на интелигентни транспортни системи и системи за управление на движението; посочва регламентите за системата eCall и цифровия тахограф, които ще спомогнат за насърчаване на приемането на „Галилео“ и EGNOS; насърчава Комисията да обърне внимание на други важни области на приложение с ползи за безопасността и сигурността на гражданите на ЕС, като определяне на местоположението на спешното повикване/съобщение; приканва Комисията да предприеме законодателни мерки в това отношение, за да се осигури съвместимост на ГНСС чипсетовете с „Галилео“/EGNOS, по-специално в областта на гражданското въздухоплаване и критичните инфраструктури;
28. подчертава факта, че космическите данни и услуги могат да играят съществена роля, като дадат възможност на Европа да стане лидер в големите технологични тенденции, като например „интернет на предметите“, интелигентните градове, големите информационни масиви и свързаните/автономни превозни средства; във връзка с това приветства „Декларацията от Амстердам“, в която се подчертава ролята на „Галилео“ и EGNOS;
Достъп до финансиране и експертен опит
29. подчертава необходимостта от засилване на финансирането за развитие на приложения и услуги надолу по веригата и на пазара надолу по веригата като цяло; приканва Комисията, в рамките на следващата МФР, да проучи дали е желателно да се задели за тази цел по-голяма част от бюджета на ЕС за космическия сектор;
30. подчертава, че ЕС разполага с широк набор възможности за финансиране в подкрепа на космическия сектор надолу по веригата („Хоризонт 2020“, европейските структурни и инвестиционни фондове, COSME, ЕФСИ и др.); настоятелно призовава Комисията да използва тези инструменти по координиран и целенасочен начин, включително чрез улесняване на консултантски и информационни услуги; насърчава също така Комисията да въведе иновативни и гъвкави механизми за финансиране и да разгледа въпроса за недостатъчната наличност на рисков капитал; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на опростения достъп до финансиране за европейските стартиращи предприятия, микропредприятия, малки и средни предприятия, по-специално с цел да им се помогне да успеят в ранните етапи на пазарна реализация;
31. настоятелно призовава Комисията да насърчава интернационализацията на предприятията от космическия сектор, включително МСП, чрез по-добър достъп до финансиране и подходяща подкрепа за конкурентоспособността на европейската космическа индустрия, и също така чрез специални действия на ЕС, които позволяват на Европа независим достъп до космическото пространство;
32. препоръчва да има по-силна връзка между научноизследователската и развойна дейност и подкрепата за програми за развитие на предприятията; по-специално счита, че потенциалът за иновации на „Хоризонт 2020“ следва да се използва по-добре за космическия сектор; призовава за подходяща стратегия за разпространение сред деловите среди на резултатите на „Хоризонт 2020“ в областта на научните изследвания, свързани с космическото пространство, и счита, че е необходимо да се насърчава по-тясно сътрудничество между университетите и частните дружества за разработване на приложения и услуги;
33. изразява убеденост, че клъстери, инкубатори и подобни инициативи на космическата индустрия спомагат за навлизане на пазара, стимулиране на иновациите и насърчаване на полезни взаимодействия между космическия сектор, сектора на ИКТ и другите сектори на икономиката; приветства усилията на някои държави членки в тази област, а също така и центровете за бизнес инкубатори на Европейската космическа агенция; счита, че Комисията следва да надгражда върху тези усилия, за да изработи съгласувана стратегия на ЕС за подкрепа на предприемачеството в космическия сектор и за разработване на средства, с които да го свърже с икономиката като цяло; призовава Комисията да помогне за коригиране на географския дисбаланс на такива дейности, в които държавите от Централна и Източна Европа изостават; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството, обмена на информация и най-добри практики и споделянето на инфраструктурен капацитет;
34. счита, че ЕС и държавите членки следва, в сътрудничество с частния сектор, да повишат усилията си за насърчаване на умения и предприемачески дух и за привличане на студенти от технически университети, млади учени и предприемачи към космическия сектор; счита, че това ще допринесе да се запази капацитетът за водеща позиция в космическите науки и да се предотврати изтичането на мозъци на високообразовани и квалифицирани експерти към други части на света;
35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 72.
- [2] ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.
- [3] ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 11.
- [4] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.
- [5] ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77.
- [6] ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 1.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2013)0534.
- [8] ОВ C 227E, 6.8.2013 г., p. 16.
- [9] ОВ С 380E, 11.12.2012 г., стр. 1.
- [10] „Навлизане на пазара на космически технологии в Европа“, проучване за комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел A, 2016 г., ISBN 978-92-823-8537-1.