Предложение за резолюция - B8-0896/2016Предложение за резолюция
B8-0896/2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно работната програма на Комисията за 2017 г.

4.7.2016 - (2016/2773(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 37, параграф 3 от Правилника за дейността и рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия

Вики Форд от името на групата ECR

Процедура : 2016/2773(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0896/2016
Внесени текстове :
B8-0896/2016
Приети текстове :

B8-0896/2016

Резолюция на Европейския парламент относно работната програма на Комисията за 2017 г.

(2016/2773(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид декларацията на Европейската комисия относно механизъм за прилагане на субсидиарността и механизъм за прилагане на намаляването на тежестта от 19 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид декларацията на Европейския съвет относно конкурентоспособността от 19 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество,

–  като взе предвид окончателния доклад от 24 юли 2014 г. на Групата на високо равнище относно административната тежест, озаглавен „Намаляване на бюрокрацията в Европа – постижения и перспективи“,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно „Към подобрено регулиране на единния пазар“[1],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността[2],

–  като взе предвид член 37, параграф 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че държавите – членки на Европейския съюз, са изправени пред сериозни икономически предизвикателства през следващите десетилетия в един бързо променящ се и все по-предизвикателен световен пазар;

Б.  като има предвид, че единствено конкурентоспособните икономики ще бъдат в състояние да създават работни места и да генерират благоденствие, което повишава жизнения стандарт на техните граждани, да финансират инвестиции в бъдещето, да предлагат качествено образование и възможности за младите хора, да подобрят здравните грижи и пенсионното осигуряване както и да осигурят по-добри публични услуги;

В.  като има предвид, че държавите – членки на Европейския съюз, трябва да подобрят нивото на производителността и иновациите, за да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени;

Г.  като има предвид, че държавите – членки на Европейския съюз, трябва да овладеят публичния и частния дълг с цел осигуряване на стабилна основа за устойчив икономически растеж в дългосрочен план;

Д.  като има предвид, че общественото мнение се отнася все по-предпазливо към Европейския съюз, за който изглежда, че поема правомощия и отговорности, които биха били по-добре упражнявани на равнището на държавите членки или техните регионални и местни органи или от самите граждани;

Е.  като има предвид, че гражданите на Европейския съюз очевидно желаят един Съюз с необременяващо присъствие, който улеснява сътрудничеството между своите държави членки в областите, в които това може да осигури добавена стойност, но преди всичко зачита основните принципи на субсидиарност и пропорционалност;

1.  призовава Комисията през 2017 г. да отдаде приоритет на мерки, които ще спомагат за постигане на дългосрочен устойчив растеж като създават работни места и благоденствие;

2.  подкрепя декларацията на Комисията от 19 февруари 2016 г. относно механизъм за прилагане на субсидиарността и механизъм за прилагане на намаляването на тежестта, в която се казва, че „Комисията ще установи механизъм за преглед на основната част от действащото законодателство на ЕС по отношение на съответствието му на принципите на субсидиарност и пропорционалност“; настоятелно призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките, изложени в резолюцията на Парламента от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността;

3.  призовава Комисията да прилага решително Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, и по-специално разделите, които се отнасят до МСП и тестовете за конкурентоспособност като част от оценките на въздействието, определянето на цели за намаляване на тежестта, Годишното изследване относно тежестта и работата на Комитета за регулаторен контрол; призовава Комисията да гарантира, че микропредприятията се освобождават, доколкото е възможно, от всички законодателни предложения с цел насърчаване на стартиращите предприятия и предприемачите; призовава Комисията да гарантира, че нейната работна програма изпълнява препоръките, изложени в резолюцията на Парламента от 12 април 2016 г. относно „Към подобрено регулиране на единния пазар“;

4.  подчертава, че постигането на нови търговски споразумения като част от тази програма за растеж е от съществено значение за развитието на отворена към външния свят, конкурентоспособна европейска икономическа рамка, която е в състояние да осигури осезаеми ползи и по-ниски цени за потребителите и да създаде нови работни места;

5.  призовава Комисията да обърне специално внимание на разработването на модернизиран и ефективен бюджет; отбелязва, че отчетите на ЕС бяха постоянно одобрявани като даващи „вярна и точна“ представа за финансовото състояние на Европейския съюз, но продължават да съществуват опасения относно ефективността на разходите, и във връзка с това призовава Комисията да промени напълно приоритета на своя подход към бюджетния контрол в случаите, когато не е постигнат достатъчен напредък за справяне с въпрос от централно значение за европейското обществено мнение; подчертава необходимостта от по-ефикасно използване на парите на данъкоплатците, което ангажира изцяло държавите членки с намирането на решение във връзка с опасенията, свързани с лошо управление и измами; призовава съществуващите политики да бъдат редовно оценявани, преразглеждани и адаптирани, когато това е необходимо, за да се гарантира, че отговарят на потребностите на бъдещето и на една бързо променяща се технологична и икономическа среда; подчертава, че е важно тези оценки да бъдат извършвани от напълно независими и обективни органи;

ЧАСТ 2: КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТНАТА ПРОГРАМА

„Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите“

Механизъм за прилагане на субсидиарността и пропорционалността и механизъм за прилагане на намаляването на тежестта

6.  счита, че двата нови механизма – механизмът за прилагане на субсидиарността и пропорционалността и механизмът за прилагане на намаляването на тежестта (механизмите за прилагане на СПНТ), изложени в декларацията на Комисията от 19 февруари 2016 г., ще укрепят платформата на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) и ще допринесат за икономическия растеж, създаването на работни места и за по-голямо благоденствие;

7.  отбелязва, че Европейският съвет в своята декларация относно конкурентоспособността от 19 февруари 2016 г. също така призовава за „цели за намаляване на тежестта в ключови сектори“; призовава Комисията, в съответствие с тези декларации, да отдаде на намаляването на тежестта основно място в „писмото за намерение“ относно работната програма за 2017 г., за да определи положителен план за реформи за самата работна програма и за очакваната съвместна декларация относно годишното институционално програмиране;

8.  настоятелно призовава Комисията да включи следните точки като приоритети в „програмата за работа“ на механизмите за прилагане на СПНТ:

–  Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,

–  Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време,

–  Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост,

–  Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги,

–  Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност,

–  Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH),

–  Регламент (ЕС) № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди,

–  Регламент (EО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита,

–  Регламент (ЕО) № 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни и фуражи от растителен и животински произход,

–  Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници,

–  Регламент (ЕО) № 1967/2006 относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море,

–  Законодателен акт за малкия бизнес в Европа,

–  Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт,

–  Директива 2014/95/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи,

–  Регламент за изпълнение (ЕС) № 815/2012 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на специалните режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги за разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължени лица;

9.  призовава Комисията да оттегли предложението за законодателство за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия;

10.  призовава Комисията да преразгледа предложението за целенасочен преглед на Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;

11.  призовава приоритетите в „програмата за работа“ да бъдат предложени до края на 2016 г. в рамките на новите механизми за прилагане на СПНТ, за да бъдат включени в работната програма за 2017 г.;

По-добро законотворчество

12.  отбелязва, че Комисията се съгласи да определи нетна цел за намаляване на икономическите разходи, свързани с регулаторната тежест за предприятията; призовава тази цел да бъде определена на 25% до 2020 г. в съответствие с предходните амбиции с по-дългосрочна цел за намаляване наполовина на тежестта от съществуващите регламенти на ЕС до 2030 г. в сътрудничество с парламентите на държавите членки; подчертава, че тази обща цел следва също да включва разходите за привеждане в съответствие и следва да бъдат положени значителни усилия по отношение на разходите за постигане на съответствие; изисква от всяка нова Комисия да определя междинни цели, при консултиране с Парламента и Европейския съвет; счита, че Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) представлява важна стъпка към опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест на регулацията за предприятията и за премахване на пречките пред растежа и създаването на работни места; силно насърчава Комисията да прилага, когато е възможно, формулата „за всеки новосъздаден стандарт трябва да бъдат отменени два стари стандарта“ като отчита ползите от въвеждането на регулаторно компенсиране, при което нови правила, които увеличават административната и регулаторната тежест, могат да бъде наложени, само ако може да бъде идентифицирано съответстващо двойно намаление на съществуващата тежест;

13.  съгласно съответните разпоредби на новото междуинституционално споразумение (МИС) призовава Комисията спешно да представи предложения за установяване на цели за намаляване на тежестта в ключови сектори във възможно най-кратък срок; призовава Комисията да представи метода, който възнамерява да използва за определяне на ключовите сектори, за които ще бъдат установени цели за намаляване на тежестта;

14.  подчертава значението на споразумението за Годишно изследване относно тежестта като част от МИС за по-добро законотворчество като важен инструмент за идентифициране и наблюдение по ясен и прозрачен начин на резултатите от усилията на Съюза за избягване и намаляване на свръхрегулирането и административната тежест, което следва да включва списък, отнасящ се конкретно до МСП; счита, че Годишното изследване относно тежестта трябва да се използва за идентифициране на тежестите, наложени от отделните законодателни предложения на Комисията и от актовете на отделните държави членки;

15.  отбелязва, че спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност понастоящем се оценява само в началото на законодателния процес; във връзка с това подчертава необходимостта от въвеждане на проверка на субсидиарността и пропорционалността в края на законодателния процес и преди приемането на окончателния текст, което би спомогнало да се гарантира, че зачитането на тези принципи се запазва по време на законодателния процес; настоятелно призовава Комисията , когато е възможно, да използва „период за размисъл“ след приключването на тристранните преговори за приключване на оценката на въздействието и проверка на субсидиарността, в интерес на прозрачността;

16.  призовава Комисията да признае, че програмата за по-добро регулиране има местно/регионално измерение, което не е непременно разгледано посредством принципа на субсидиарност, и отправя искане към Комисията да разшири обхвата на своите процедури за оценка на въздействието на законодателството (различни от „оценката на териториалното въздействие“), така че да разглеждат финансовото и административно въздействие на съществуващите и новите стандарти върху местните/регионалните органи на управление;

17.  призовава Комисията да преразгледа спешно Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, за да провери как той може да функционира по-ефективно в съответствие с програмата за по-добро регулиране;

18.  предлага на Комисията, като част от нейната програма за по-добро регулиране, да разгледа новаторски начини за постигане на политически резултати без законодателство, като се използва, например, поведенческата икономика за проверка и повлияване на поведението;

19.  призовава Комисията да провежда консултации със заинтересованите страни на всички етапи от законодателния процес, включително на възможно най-ранния негов етап, за да се предотвратят нежелани последици;

20.  изисква от Комисията да направи преглед на действието на платформата REFIT, за да се гарантира, че тя е прозрачна и удобна за ползване от потребителите; призовава през 2017 г. да бъде направена оценка на нейните ефективност и постижения;

21.  призовава Комисията да изготви през 2017 г. оценка на независимостта на Комитета за регулаторен контрол при изпълнението на неговата роля в надзора и предоставянето на обективни съвети относно съответните оценки на въздействието и да очертае какви последващи действия може да бъдат необходими;

22.  по отношение на член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), призовава социалните партньори в контекста на настоящите и бъдещите рамкови споразумения, включително рамковото споразумение от 2012 г. в сектора на фризьорските услуги, да възприемат по-добрите регулаторни инструменти, да увеличат използването на оценките на въздействието в хода на своите преговори и да представят споразумения с предложения за законодателни действия на Комитета за регулаторен контрол към Комисията;

23.  призовава Комисията да определи напредъка и постиженията в областите на идентифицираните като „челната десетка“ най-обременяващи за МСП законови актове, включително директивите за работното време и относно агенциите за временна заетост, както и да определи приоритетни действия за допълнителен напредък по тях;

24.  подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат производството и услугите в Европа, както и възможностите, които този процес предлага за създаването на работни места; призовава Комисията да обмисли как ЕС може да помогне на предприятията да се възползват от възможностите, предлагани от това „завръщане“;

25.  призовава Комисията, в контекста на прегледа на достиженията на правото на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд, да възприеме принципите за по-добро регулиране, за да се гарантира, че новата рамка продължава да е пропорционална и приспособима към променящите се условия на работното място; счита, че следва да се предвидят разпоредби, например в Рамковата директива, за да се прави оценка на всеки десет години;

26.  призовава Комисията да увеличи участието на националните парламенти и се консултира с тях, когато обмисля обстойно преразглеждане и отмяна на законодателство на ЕС; призовава за клауза за автоматично изтичане на всяко законодателство на ЕС, която би наложила целеви независими оценки на въздействието, което на свой ред може да доведе до преразглеждане или отмяна на законодателството; подчертава, че оценката на въздействието може да разглежда, наред с другото, елементи като например спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, тежестта за държавите членки, за предприятията, по-специално за МСП, и за заинтересовани страни, както и оценка на евентуалното връщане на дадена компетентност на ЕС в обхвата на националната компетентност; отбелязва, че освен ако оценката на въздействието може да докаже продължаващата уместност на законодателството на равнището на ЕС, може да съществува автоматична презумпция за отмяна;

27.  изразява разочарованието си от отговора на Комисията до националните парламенти в случаите, когато бяха издадени „жълти картони“; счита, че е необходимо Комисията да приложи препоръките от резолюцията на Парламента от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността, да подобри диалога с националните парламенти и да реагира широкообхватно на всички изразени от тях опасения във всяко издадено становище; счита, че също така е необходимо Комисията да се яви пред компетентната комисия или комисии на Европейския парламент, за да разясни подробно позицията си по становищата относно субсидиарността;

28.  настоятелно призовава Комисията да активира своя политически и законодателен диалог с националните и, ако е приложимо, с регионалните парламенти по координиран начин, за да може напълно да оцени съответствието на потенциалните и съществуващите предложения на ЕС с техните области на компетентност и с принципите на субсидиарност и пропорционалност; отбелязва, че тази процедура трябва да се осъществи по време на консултациите и подготвителните етапи на законодателното планиране преди публикуването на предложенията на ЕС и следва да бъдат постоянно наблюдавана, за да се гарантира, че действащото законодателство се оценява редовно; отбелязва, че, когато си сътрудничат със своите колеги в други държави членки, националните парламенти разполагат в това отношение с редица инструменти – посредством които Комисията ще е длъжна да предприеме сериозни действия и да разгледа отправените от националните парламенти призиви – включително с правото на законодателна инициатива със задължителен характер („зелен картон“), както беше предложено от КОСАК, с „червен картон“ по силата на принципа на субсидиарност, който ще позволи на 16 държави членки да възпрепятстват напредъка на даден законодателен акт на ЕС, с по-тясно участие в прегледа на делегираните актове и актовете за изпълнение, както и с правото за започване на парламентарно анкетно проучване по европейски въпроси, включително финансовата прозрачност;

29.  призовава Комисията да улесни прилагането и ратифицирането на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали;

30.  противопоставя се на предложеното законодателство за „баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия“, което не зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че държавите членки са в най-добра позиция да предоставят решения, които да са подходящи за техните специфични култура и бизнес среда, вместо да са подложени на контрапродуктивен универсален подход на квоти за всички държави членки;

Финансови услуги

31.  призовава да се положат усилия за ускоряване и даване на приоритет на изграждането на съюз на капиталовите пазари (СКП) поради неговата роля за стимулиране на растежа и на конкурентоспособността в световен мащаб; подчертава значението на извършването на кумулативна оценка на въздействието на икономическото законодателство, за да се установят законодателните несъответствия, които биха действали като бариери пред СКП;

32.  изисква съсредоточаване в по-висока степен върху конкурентоспособността на финансовия сектор на ЕС в световен мащаб, когато се разработват политики; отбелязва също така необходимостта от подобрено съгласуване на европейските надзорни органи (ЕНО) и Комисията с международни организации с цел поддържане на интересите на ЕС;

33.  призовава Комисията да наблюдава редовно прилагането на финансовото законодателство с цел да се оценят проблемите при прилагането, нежеланите последици и елементите, които биха могли да бъдат реформирани, актуализирани или заличени; подчертава ролята, която ЕНО и единният надзорен механизъм (ЕНМ) трябва да играят за постигането на целите за по-добро регулиране; в това отношение отбелязва, че ЕНО следва да работят в тясно сътрудничество с националните експерти и националните заинтересовани страни при разработването на технически стандарти, с цел да се предотвратят нежелани последици;

34.  подчертава, че всички предложения за допълнително законодателство следва да бъдат предмет на подробна оценка на въздействието и анализ на разходите и ползите от Комисията в съответствие с програмата за по-добро регулиране, с цел да се гарантира, че предложения се правят, само ако търсеното въздействие не може да бъде постигнато чрез незаконодателни средства; призовава Комисията да изпълни новия си ангажимент за преразглеждане на всички финансови регламенти на ЕС и на принципите на субсидиарност и пропорционалност, и с нетърпение очаква резултатите в областта на финансовите услуги; отбелязва също така, че е важно да се осигури подходящо разделение на компетентността между ЕС и националното равнище, като се има предвид опита и знанията на националните надзорни органи по отношение на местния пазар;

35.  приветства работата, извършена от Комисията и държавите членки за активно насърчаване на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и използването на данъчни убежища; в това отношение настоятелно призовава Комисията да вземе предвид глобалното естество на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, агресивното данъчно планиране и използването на данъчни убежища и да гарантира, че взетите мерки защитават конкурентоспособността на дружествата в ЕС, като същевременно осигуряват достатъчна прозрачност, с цел да се увеличи доверието в справедливостта на данъчните системи на държавите – членки на ЕС;

36.  призовава за навременното прилагане на съществуващото законодателство за банковия съюз и за подобряване на диалога с експерти от сектора, за да се извърши оценка на въздействието и ефективността на приетото законодателство; припомня, че няколко държави членки все още не са транспонирали законодателството в областта на споделянето на загуби и поради това настоятелно призовава Комисията да гарантира бързото и пълното транспониране на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ); настоятелно призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на риска в контекста на предложението за Европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД); отбелязва, в тази връзка, че тази оценка следва да включва цялостен преглед на актуалното състояние на инфраструктурата, която стои зад националните схеми за гарантиране на депозитите и на тяхното финансиране; отбелязва, че трябва също да бъдат зачитани интересите на държавите членки, които не участват в банковия съюз или в еврозоната;

37.  призовава за по-пропорционални мерки за по-малките банки с цел изискванията за докладване да бъдат съобразени с размера на банката, като по този начин се избягва по-малките банки да докладват повече информация, отколкото се смята за необходимо от страна на надзорните органи, за да могат да разберат рисковия профил на банките и потенциалното въздействие върху финансовата стабилност; отбелязва освен това, че бъдещият коефициент на стабилност на нетното финансиране може да се адаптира в зависимост от стопанския модел на банките, така че по-малките банки, които не са зависими от финансирането на едро, биха могли да бъдат освободени;

38.  призовава Комисията да обмисли начини за завършване на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС), различни от направлението, посочено в доклада на петимата председатели; противопоставя се на създаването на бюджетен капацитет за еврозоната; счита, че реалният ангажимент към принципа на „непоемане на отговорност и задължения“ в член 125 от ДФЕС би укрепил суверенитета и отговорността на държавите членки по отношение на социалните, икономическите и фискалните политики;

„Свързан цифров единен пазар“

39.  подкрепя поставения от Комисията приоритет за цифровия единен пазар поради възможностите, които цифровата дейност има за създаване на работни места, за създаване на нови стартиращи и разрастващи се предприятия и за растеж и иновации; признава значението на цифровото преобразуване на промишлеността на ЕС за създаване на работни места, стимулиране на производителността и повишаване на конкурентоспособността и осигуряване на растеж; подчертава, че 2017 г. ще бъде година на действие, тъй като законодателните инициативи ще трябва да бъдат приключени и в държавите членки ще трябва да се предприеме работа по изпълнението;

40.  препоръчва на Комисията – преди да внесе законодателни предложения в цифровата област – да проучи най-добрите практики в държавите членки и в международен план, да насърчава вдъхновени от сектора мерки, да се съсредоточи върху прилагането на съществуващите закони, да модернизира, когато е целесъобразно, съществуващото национално законодателство и законодателството на ЕС и да стартира ново законодателство, само ако е абсолютно необходимо;

41.  призовава Комисията да премахне бюрокрацията и необоснованите или несъразмерните регулаторни и нерегулаторни пречки с оглед използване на пълния потенциал на цифровото преобразуване на промишлеността и на трансграничната електронна търговия; подчертава, че мерките не следва да бъдат протекционистки, а да бъдат проектирани с цел превръщане на цифровата среда в привлекателна за развитието на европейските предприятия и за дружествата, които се стремят към установяване и дейност в Европа, и също така за потребителите и други ползватели;

42.  изразява съжаление относно значителните опасения по отношение на данъчните мерки в цифровата икономика, по-специално данък добавена стойност (ДДС), на които Комисията не отговори; отново призовава към предлагане на въвеждането на обща за целия ЕС мярка за опростяване (праг на ДДС) с цел подпомагане на дружествата за електронна търговия на дребно; подчертава спешната необходимост от решаване на този въпрос; в този контекст отново заявява, че данъчната политика е от компетентността на държавите членки;

43.  призовава Комисията да подкрепи един силен режим на интелектуалната собственост и по-добро прилагане на правата на интелектуална собственост, който насърчава конкурентоспособността и подпомага иновативните предприятия, възнаграждава творците и създават ползи за потребителите на закриляни с авторско право произведения; приветства подхода „следвай парите“ и подчертава, че Комисията, съвместно с държавите членки, следва да насърчава осведомеността и надлежните проверки по веригата на доставка и да насърчава обмена на информация и най-добрите практики, с цел борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост с търговски мащаб, както и задълбоченото сътрудничеството между публичния и частния сектор;

„Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“

44.  категорично подкрепя заключенията в съобщението на Комисията (COM(2016)0062), в което се прави оценка на въздействието на споразумението от Париж, което поддържат водещите цели на Европейския съвет и структурата за рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.; предупреждава обаче срещу всякакво бъдещо адаптиране на ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. в рамките на първия световен преглед на РКООНИК през 2023 г., което би могло да се отрази отрицателно на увереността, че дружествата и инвеститорите трябва да управлява прехода към нисковъглеродна икономика; счита, че е наложително да се запазят разпоредбите за защита на промишлените сектори, изложени на риск от изместване на въглеродните емисии;

45.  призовава Комисията чрез нейната бъдеща структура на пазара на електроенергия да осигури действителни условия на равнопоставеност за всички източници на енергия, които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС;

46.  призовава Комисията да предостави подробна оценка на въздействието с акцент върху социално-икономическите последици от новата структура на пазара на електроенергия, особено в региона на Централна и Източна Европа, за който е вероятно да заплати по-високи свързани с енергийния преход разходи отколкото други държави – членки на ЕС;

47.  счита, че бъдещата структура на пазара на електроенергия трябва да цени редица различни компоненти, за да се изгради напълно функционираща система; признава в тази връзка значението на осигуряването на максимални възможности за съхранение на електроенергия в Европа и призовава Комисията да подкрепи рамка за различните видове технологии за съхраняване на електроенергия, която не нарушава конкуренцията и инвестициите;

48.  изразява загриженост по отношение на прилагането на Директивата относно енергийната ефективност и призовава Комисията да работи с държавите членки чрез последователни насоки, за да се гарантира нейното ефективно прилагане; подкрепя принципа „ефективността на първо място“, когато е уместно, и счита, че целите трябва да бъдат пропорционални и реалистични; призовава Комисията да гарантира, че свързаните с климата и енергетиката правни актове на ЕС са сами по себе си ефективни и пропорционални, а не се конкурират и припокриват взаимно;

49.  припомня, че емисиите на парникови газове от въздухоплаването бяха включени в схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) на 1 януари 2012 г., като се изисква от всички оператори на въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на СТЕ, да получат квоти за въглеродни емисии; отбелязва приемането на две решения за „спиране на часовника“ през 2013 и 2014 г., с които временно се намалява обхватът на СТЕ на ЕС, за да бъдат изключени международните полети с цел да се даде време на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) да разработи глобална основана на пазара мярка за намаляване на емисиите от международното въздухоплаване; припомня, че тази дерогация ще изтече през 2017 г.; призовава Комисията да изготви доклад и препоръки в срок, достатъчен за преразглеждане на решението, взето на 39-ото събрание на ИКАО през септември/октомври 2016 г. относно глобалната основана на пазара мярка, и за адаптиране към изискванията на директивата чрез ново законодателно предложение;

„По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар с по-силна промишлена база“

50.  подкрепя ангажимента, включен в стратегията за единния пазар, да се гарантира, че Европа запазва водещата си позиция по отношение на разработването на стандарти в световен мащаб; насърчава развитието на стандартизация, която да бъде съвместима с един международен подход чрез разработването на глобални международни стандарти или чрез признаването на еквивалентни международни стандарти, по целесъобразност; призовава Комисията да гарантира, че съвместната инициатива продължава да е продиктувана от определени отдолу нагоре от промишлеността нужди и води до стандарти, които съответстват на пазара;

51.  счита, че са необходими повече усилия, за да се гарантира, че към определянето на стандартите се прилага добре известна и достъпна процедура за обжалване; насърчава Комисията, съвместно с националните и европейските органи по стандартизация, да се основе на най-добрите практики с цел подобряване на механизмите за обжалване;

52.  призовава Комисията да представи годишен обзор на нетарифните бариери, които засягат вътрешно единния пазар, както и анализ на начините за справяне с тях, за да се разгърне все още неизползваният потенциал на единния пазар;

53.  посочва, че разпоредби, които налагат ограничения върху търговията на дребно и търговията на едро и които са в противоречие с правото на ЕС и са непропорционални, може да създадат значителни пречки за навлизане на пазара, което да доведе до по-малък брой на новооткрити търговски комплекси за продажба на дребно, което възпрепятства конкуренцията и води до по-високи цени за потребителите; призовава Комисията да направи цялостен анализ на оперативните ограничения по отношение на търговията на дребно и на едро на единния пазар;

54.  призовава Комисията да предприеме решителни действия за подобряване на прилагането на взаимното признаване; в тази връзка очаква плановете на Комисията за повишаване на осведомеността сред компетентните органи и за преразглеждане на Регламента за взаимното признаване и придружаващите го насоки с цел решаване на проблемите при изпълнението или прилагането на принципа на взаимно признаване, като се отчита необходимостта да се гарантира защитата на потребителите;

55.  подчертава, че бъдещите действия, като например предлагания паспорт за услуги, не следва да водят до допълнителна административна тежест, а да противодейства на нетарифните бариери и да ускорява взаимното признаване;

56.  насърчава Комисията да предложи инструмент за анализ на данни в стратегията за единния пазар, който би могъл да подобри наблюдението на транспонирането на законодателството в областта на единния пазар;

57.  призовава Комисията да включи следните принципи при предстоящото преразглеждане на Телекомуникационната рамка:

а)  законодателството трябва да продължи да бъде основано на принципи, гъвкаво и насочено към бъдещето, вместо да се стреми да предопределя технологичната траектория на сектора;

б)  конкуренцията стимулира, а не вреди на инвестициите; националните регулаторни органи трябва да запазят възможността за подкрепа на различните модели на конкуренция съобразно своите национални пазари, особено по отношение на географските области;

в)  телекомуникационните пазари ще продължат да се характеризират със структурно и исторически различни национални пазари, поради което едни и същи решения не винаги са подходящи за всеки пазар;

г)  ефективността на използването на радиочестотния спектър следва да бъде максимално увеличена, но хармонизацията е средство за това, а не самоцел; ето защо следва да бъдат осигурени условия за насърчаване на трайно и вдъхновено от сектора развитие на събитията в използването на радиочестотния спектър, вместо стремеж за предварително определяне на неговата форма;

58.  очаква предложения за създаване на Европейски съвет по иновациите, което трябва да се придружи от подробна оценка на въздействието и да се финансира в рамките на настоящите тавани на МФР; отбелязва първоначалните резултати на програмата „Хоризонт 2020“ и настоятелно приканва Комисията в нейния средносрочен преглед да извлече подходящи и основани на факти заключения въз основа на резултатите, особено по отношение на степента на успех, отпускането на безвъзмездна помощ и модела на себестойността;

59.  насърчава Комисията да осъществи космическа стратегия за Европа, насочена към необходимостта от конкурентен в световен мащаб космически сектор на ЕС; подчертава, че навлизането на пазара на програмите „Галилео“ и „Коперник“ дава възможност за реализиране на потенциала на европейските стартиращи предприятия и други предприятия в разработването на космически услуги и приложения за иновации, растеж и работни места;

Разумни и балансирани споразумения за свободна търговия

60.  изисква от Комисията да продължи с мандата за действие по оставащите въпроси, които трябва да бъдат решени въз основа на резултатите от 10-ата Министерска конференция в Найроби; отбелязва обаче, че Световната търговска организация (СТО) трябва да продължи да представлява гъвкав и динамичен форум за преговори между страните – членки на СТО, за по-нататъшното търговско интегриране между желаещите държави; подкрепя усилията на СТО за повишаване на нейната ефективност и отчетност; призовава, след период на размисъл, ЕС да започне да работи за въвеждането на специфични нови въпроси в преговорите в Женева, в това число, но не само, въпроси относно инвестициите, държавните предприятия и услугите;

61.  отправя искане за официално започване на преговори за амбициозни и балансирани споразумения за икономическа интеграция с високи стандарти, които да включват търговията и инвестициите с Австралия и Нова Зеландия, които следва да бъдат сключени в кратки срокове не само предвид общите интереси и ценности между ЕС и Нова Зеландия и Австралия, но и предвид сходните стандарти в областта на трудовите и социалните права и опазването на околната среда;

62.  призовава Комисията да се възползва от настоящата обстановка в страните от Меркосур, по-специално в Аржентина, и да поднови търговските преговори между ЕС и Меркосур с цел постигане на всеобхватно и амбициозно споразумение; подкрепя модернизирането на споразуменията на ЕС с Мексико и Чили – държави с важни връзки в региона на Латинска Америка, най-вече като членове на динамичната регионална група на Тихоокеанския алианс; настоява, след приключване на тези преговори, Комисията да обмисли възможността за междурегионално споразумение между ЕС и Тихоокеанския алианс;

63.  признава значението на увеличаването на търговските и инвестиционните отношения с ново индустриализираните страни като Индия, Малайзия, Тайван и Китай, и възлага на Комисията да гарантира, че тя прави всичко възможно, за да договори висококачествени търговски и инвестиционни споразумения с тези страни; изисква освен това, след като Съдът на Европейския съюз издаде становището си относно споразумението за свободна търговия със Сингапур, Комисията да гарантира, че споразумението ще достигне до държавите членки и до Европейския парламент възможно най-бързо;

64.  признава приноса на схемата ОСП+ за повишаване на зачитането на правата на човека и на трудовите стандартите и за увеличаване на възможностите за инвестиции на ЕС в държавите бенефициенти; настоява, че ОСП+ като инструмент, който може да насърчава правата на човека, ще бъде ефективен, само ако се прилага правилно; отправя искане към Комисията да изпълни задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 и да представи цялостен преглед до края на 2017 г., който да включва, ако е необходимо, действия за реагиране, в случай че даден бенефициент не спази своите ангажименти по ОСП+; очаква евентуалното успешно заявление за получаване на статут по ОСП+ от страна на Шри Ланка, при условие че отговаря на необходимите критерии;

65.  отбелязва продължаващия въпрос за дългия период, необходим на Комисията за изчистване и превод на правните текстове след приключването на преговорите в сравнение с други споразумения в световен мащаб; счита, че предвид бързо променящия се характер на световната търговска среда и неотложната необходимост от по-нататъшно отваряне на пазарите за предприятията и потребителите от ЕС, следва допълнително да се обмисли, както вече Парламентът поиска, как да се подобри и рационализира процесът на правен преглед и превод с цел да се гарантира, че всички правни текстове са представени на държавите членки и на Европейския парламент за подписване и процедури по ратификация във възможно най-кратки срокове; изисква от Комисията да докладва на Европейския парламент не по-късно от 31 март 2017 г. с конкретни предложения в тази област;

66.  подкрепя непрестанните усилия на Комисията, подкрепени от държавите членки и от Европейския парламент, за това всички текущи преговори за споразумения за свободна търговия да включват специални глави, предназначени за осигуряване на конкретни правни и технически мерки за подобряване на способността на малките и средните предприятия да участват в търговията и инвестициите – въпрос от първостепенно значение предвид разпространението на интегрирани глобални вериги за доставки в моделите на световната търговия;

67.  подчертава значението на постоянните входящи и изходящи инвестиции за икономиката на ЕС и необходимостта предприятията на ЕС с всякакви форми и размери да бъдат защитени напълно, когато инвестират в пазари на трети държави; подчертава, че защитата на инвестициите е необходим елемент от търговската политика на ЕС, като същевременно се зачита принципът на правото на регулиране, необходимостта от прозрачност в производството и основана на ясно определени правила система; отправя искане към Комисията да продължи да гарантира защита на инвестициите на инвеститорите от ЕС при бъдещите преговори;

68.  признава, че споразуменията за свободна търговия следва да се наблюдават и да се налагат правилно следвайки и надхвърляйки тяхното приложение, за да се гарантира не само правилният анализ и оценка на тяхното въздействие върху търговията, но и правилното спазване на договорените разпоредби, правила и мерки; отбелязва настоящата липса на акцент от страна на Комисията върху прилагането на търговските споразумения и подчертава решаващото значение на гарантирането, че търговските партньори спазват поетите в търговските споразумения обещания; призовава Комисията да включи Парламента в целия процес;

69.  изразява убеждението си, че докато търговските партньори на ЕС отговорят на всички пет критерия, които са необходими за определянето им като пазарна икономика, ЕС следва да използва нестандартна методология, в пълно съответствие с правилата на СТО, за да се запази конкурентоспособността на европейските предприятия и да продължи борбата с всякаква форма на нелоялна конкуренция;

70.  призовава Комисията да увеличи своите агресивни търговски мерки по отношение на откриването и поддържането на нови пазари и да се съсредоточи както върху тарифните, така и върху нeтapифните въпроси; подчертава, че високите стандарти на ЕС в областта на безопасността на храните, здравето и хуманното отношение към животните, които са от жизненоважно значение за гарантиране на доверието на потребителите от ЕС, не следва да бъдат подложени на компромиси или отхвърлени при договарянето;

71.  призовава Комисията да осигури равнопоставени условия при търговските сделки, които ЕС се стреми да сключи с трети държави, като определи списък с чувствителни продукти, които могат да бъдат уязвими на прекомерен натиск по каквито и да било причини; изисква такива продукти, които могат да бъдат чувствителни към либерализацията, да получат подходящо специално и разграничено третиране в търговските споразумения;

„Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие“

72.  призовава Комисията да преразгледа съществуващото законодателство в областта на киберпрестъпността и да излезе с предложение, което установява ясна правна рамка за отношенията между частните дружества и правоприлагащите органи в борбата с организираната престъпност и онлайн радикализацията;

73.  призовава Комисията да излезе с предложение относно трансгранично сътрудничество по отношение на обмена на информация за проследяване на финансирането на тероризма;

74.  призовава за бързо приемане на преразгледаното предложение за интелигентни граници, за да се подпомогне установяването на ефективни проверки по външните граници на ЕС;

„Към създаването на нова политика за миграцията“

75.  настоява, че основните съображения за миграционната политика следва да бъдат гарантиране на общественото доверие, запазване на целостта на Шенгенското пространство и поддържане на вътрешната сигурност;

76.  призовава Комисията да направи оценка на настоящите регламенти и директиви в областта на миграцията, по-специално на Директивата за събиране на семейството, Директивата за процедурите за убежище и Директивата относно признаването на професионалните квалификации, които представляват нежелани притегателни фактори по отношение на търсенето на убежище в ЕС;

77.  подчертава, че преразглеждането на регламента „Дъблин III“ трябва да обхваща основните принципи на регламента и призовава Комисията да представи специфични и конкретни предложения за решаване на проблема с вторичното движение на лицата, търсещи убежище;

78.  подчертава, че предстоящите предложения относно икономическата миграция в ЕС/ЕИП следва преди всичко да бъдат от компетентността на държавите членки и че те следва да се стремят да регулират количеството и качеството на икономическата миграция от държави извън ЕС/ЕИП;

79.  призовава Комисията да следи отблизо прилагането от страна на Турция на споразумението между ЕС и Турция;

80.  призовава Комисията да изготви доклади за наблюдение и доклади за изпълнение във връзка с отпускането на средства и националните разходи по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ и да извърши цялостно наблюдение и оценка на използването на финансирането от ЕС на трети държави в областта на убежището;

81.  подчертава, че Комисията следва редовно да наблюдава и да извършва оценка на евентуално споразумение с Турция за либерализиране на визовия режим, за да се гарантира, че няма драстично увеличение на броя на лицата с просрочено разрешение за престой или пребиваване и на лица, търсещи международна закрила, с произход от Турция;

82.  отправя искане към Комисията да следи отблизо, след нейното създаване, въвеждането на граничната и брегова охрана на ЕС, така че да се гарантира, че Агенцията играе активна роля не само при управлението на притока по външната граница, но и в областта на връщането и обратното приемане, както и за намаляване на общия брой на лицата, търсещи убежище, които пребивават на територията на ЕС;

83.  призовава Комисията да съчетае последващите действия относно предложението си за пътен документ за връщане с амбициозни планове за връщане към трети държави като Пакистан, Мароко и Алжир;

84.  призовава Комисията да извърши ясен анализ за всяка отделна държава и да изготви индивидуални стратегии за подход от типа „повече за повече“ и „по-малко за по-малко“ за трети държави по отношение на финансовата помощ на ЕС в борбата срещу незаконната миграция и трафика на хора;

„По-силен участник на световната сцена“

85.  призовава за извършването на редовни прегледи на европейската политика за съседство (ЕПС), за да се гарантира, че се обръща внимание на постоянно променящата се ситуация по източните и южните граници на ЕС; освен това настоява, че над дейността и бюджетите на Европейската служба за външна дейност трябва се извършва надлежен контрол и отчитане; счита, че тази оценка следва да се съсредоточи не само върху това дали средствата се разходват правилно, но също и върху това дали са постигнати целите на ЕПС;

86.  призовава Съвета и Комисията, с оглед на настоящите събития, да извършва постоянен и критичен преглед на всички преговори за присъединяване, на техния напредък и ефективност и, при необходимост, да променя скоростта и стратегията;

87.  признава, че насърчаването на правата на човека е сред целите на външната политика на ЕС, при поставяне на по-специален акцент върху области като свободата на вероизповеданието, свободата на словото, политическите свободи, правата на жените и децата и правата на малцинствата;

88.  призовава за упражняване на непрестанен дипломатически натиск, включително за използване на целенасочени санкции срещу лица, групи и руското правителство с цел мирно разрешаване на конфликта в Украйна; настоява за стриктно придържане към политиката на непризнаване на окупирания от Русия Крим;

89.  признава, че НАТО е крайъгълният камък на европейската политика за сигурност и отбрана;

90.  насърчава по-нататъшното международно сътрудничество за намиране на решение на конфликта между Израел и Палестина чрез воденето на преговори, което да доведе до сигурен и всеобщо признат Израел, съществуващ редом с една суверенна и жизнеспособна палестинска държава; насърчава полагането на допълнителни усилия, за да се даде нов тласък на мирния процес между Турция и кюрдите, с цел укрепване на доверието между двете страни и за пристъпване към справянето с по-широкообхватните регионални въпроси, засягащи кюрдския народ;

Въпроси, свързани с развитието

91.  приканва Комисията да работи с държавите членки за постигане на целта от 0,7% от БНП за официалната помощ за развитие (ОПР);

92.  призовава европейските институции да установят ясна, структурирана, прозрачна и подлежаща на отчетност рамка за регулиране на партньорства и сдружения с частния сектор в развиващите се държави; освен това призовава за създаване на равнището на ЕС на отраслови, многостранни платформи, които да обединяват частния сектор, организации на гражданското общество, неправителствени организации, мозъчни тръстове, правителства партньори, донори и други заинтересовани страни, с цел размяна на информация относно възможностите да участват в публично-частни партньорства, обмен на най-добри практики, предоставяне на техническа подкрепа по отношение на правната рамка и очакваните предизвикателства, произтичащи от съвместните интервенции за развитие;

93.  призовава Комисията да предложи иновативни подходи за животоспасяващо подпомагане и хуманитарна помощ и да съсредоточи по-последователно своето внимание върху предотвратяването на кризите и механизмите за ранно предупреждение; настоятелно призовава Комисията да разгледа евентуалните партньорства с частния сектор, за да се отговори на настоящите и бъдещите хуманитарни нужди; подчертава колко е важно да се преодолее пропастта между хуманитарната и дългосрочната помощ за развитие и да бъдат привлечени „нови“ държави с бързоразвиващи се икономики, с нарастващ профил, въздействие и капацитет за водене на преговори в областта на хуманитарната помощ;

94.  призовава за разширяване на сегашния мандат за външно кредитиране на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да се засили ролята ѝ в постигането на устойчиво развитие и, по-специално, за по-активното ѝ участие в новата стратегия за частния сектор – посредством смесено финансиране, съвместно финансиране на проекти и развитие на частния сектор на местно равнище; освен това призовава за по-голяма прозрачност и отчетност в партньорствата и проектите, свързани с ЕИБ; призовава ЕИБ и другите финансови институции за развитие от държавите членки да гарантират, че дружествата, получаващи подкрепа от тях, не се отклоняват от данъчно облагане;

95.  призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки в подкрепа на трети държави за премахването на практиките, вредни за жените и момичетата, включително бракове на деца и принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, убийства на честта, насилствена стерилизация, изнасилвания по време на конфликти, убиване с камъни и всички други форми на насилие; настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за подобряване на подкрепата за жертвите на такова насилие;

„Съюз на демократична промяна“

Бюджетни въпроси

96.  счита, че един от основните принципи, от които се ръководи Комисията при изготвянето на бюджетната прогноза за бюджет на ЕС, следва да бъде „добавената стойност на ЕС“; настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху финансирането на мерки в случаите, когато приносът от бюджета на ЕС предоставя по-явна полза от финансирането от страна на отделните държави членки; счита, че бюджетът на ЕС трябва да играе значителна роля за успеха или неуспеха на предложения от Комисията механизъм за преглед на основната част от законодателството на ЕС за съвместимостта му с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

97.  посочва, че е необходима промяна на културата в подхода към разходите на ЕС, където понастоящем се поставя твърде голям акцент върху усвояването на фондовете и съответствието с регламентите в сравнение с този, поставян върху добавената стойност или ефективността; настоятелно призовава Комисията да се ангажира с цялостна преоценка на приоритетите на бюджета на ЕС въз основа на последващи оценки и надеждни показатели за изпълнението; счита, че използването на резерви за изпълнение като например тези, които понастоящем се използват в структурните фондове, би могло да се увеличи и те да бъдат използвани в други сфери на финансирането от ЕС; счита, че бюджетната стратегия, ориентирана към резултатите, е обещаващо развитие в това отношение, и призовава Комисията да включи изцяло подход на бюджетирането, основан на резултатите, в рамките на годишната бюджетна процедура;

98.  отбелязва текущия средносрочен преглед на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г.; подчертава, че трябва да се изчака този преглед и евентуално законодателно предложение за преразглеждане на МФР, преди да се промени ангажиментът на Европейския парламент към финансовите тавани, определени в регламента от 2013 г., за периода на настоящата МФР, в интерес на бюджетната предсказуемост;

99.  настоятелно призовава Комисията да използва средносрочния преглед на МФР, за пренасочване на средства от области на политиката с по-слаба европейска добавена стойност, например в областта на културата, медиите и гражданството, и вместо това да пренасочи бюджета на ЕС по-нататък към заетостта, растежа и конкурентоспособността; отбелязва, че независимо от това, че от една страна Съюзът е изправен пред нови и непредвидени предизвикателства, бюджетът на ЕС не трябва пропуска този основен приоритет; призовава Комисията да използва тази възможност да опрости приложимите правила в съществуващите програми в тази област като програмата „Хоризонт 2020“, в съответствие с програмата за по-добро регулиране;

100.  отбелязва, че Комисията възнамерява да представи предложение за следващата МФР преди 1 януари 2018 г.; умолява Комисията да вземе решение относно приоритетите за многогодишния бюджет в съответствие с принципа на добавената стойност на ЕС, преди да представи предложения за размера на бюджета на ЕС; настоятелно призовава Комисията да съобрази следващата МФР с политическите цикли на Комисията и Парламента, за да се подобрят демократичната отчетност и прозрачността на многогодишния бюджет;

101.  отбелязва, че Комисията ще разгледа предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси, в това число всяко ново предложение за собствени ресурси; счита обаче, че има опасност системата на собствените ресурси да създаде апатия сред гражданите на ЕС; поради това се противопоставя силно на въвеждането на всяка нова форма на пряко европейско данъчно облагане; вместо това подкрепя разработването на опростена и прозрачна система за ресурси, основаваща се на вноските на база на БНД на държавите членки;

102.  призовава Комисията да установи наблюдение и доклади за изпълнение относно отпускането на средства и националните разходи на Фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС);

Въпроси, свързани с околната среда

103.  обръща внимание на правното задължение на Комисията, съгласно член 117, параграф 4 от Регламента REACH, да докладва относно изпълнението и функционирането на Регламента до 1 юни 2017 г. и отбелязва, че този доклад ще послужи също така за оценка на регламента по REFIT; подчертава, че оценката следва да установи ефективността и ефикасността на законодателството, неговата съгласуваност както вътрешно, така и с други политики на ЕС, дали е постигната добавена стойност за ЕС, неговото въздействие върху предприятията, особено МСП, както и тяхната способност да извършват дългосрочни инвестиции, както и неговото въздействие върху промишлеността и евентуалното преместване на производството на химически продукти в ЕС; призовава Комисията да предложи регламенти за прилагане, които да рационализират и опростят разрешителната процедура за заявления, отнасящи се до употребата на веществата в малки количества (под 10 тона годишно) и на традиционните резервни части;

104.  призовава Комисията да даде определение на храни „с ниска степен на преработка“, по-специално що се отнася до млечните и местните продукти, за да се проучи възможността за ограничаване на обхвата на задължителното етикетиране на държавата на произход до случаите, в които потребителските интереси бъдат балансирани спрямо разходите, като млякото за пиене и млечните и местни продукти с ниска степен на преработка, и да направи законодателни предложения в тези области; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид неотдавнашните опасения във връзка с етикетирането и последователното прилагане на законодателството относно хранителната верига във ЕС, като едновременно с това приложи най-новите научни и технологични разработки в тази област; отбелязва, че етикетирането на произхода вече е въведено и функционира на практика при много други хранителни продукти, включително непреработено месо, яйца, плодове и зеленчуци, риба, мед, необработено студено пресовано маслиново масло тип „extra virgin“, необработено маслиново масло тип „virgin“, вино и спиртни напитки;

105.  отбелязва, че основните разпоредби на Регламента за биоцидите относно одобряването на доставчиците и регистрацията на активни вещества, използвани за третираните изделия, са изправени пред значителни проблеми, свързани със спазването, поради ниската степен на осведоменост сред засегнатите предприятия; настоятелно призовава Комисията да включи Регламента към своята програма REFIT за 2017 г., специално по отношение на финансовите и административните тежести пред МСП и микропредприятията при съставянето на досиетата за одобрение за Европейската агенция по химикалите (ECHA) съгласно това законодателство;

106.  отбелязва финансовите и регулаторни предизвикателства за държавите членки в съответствие с Директивата за нитратите (91/676/ЕИО), които често се считат за лош пример на ефективно законодателството на ЕС, при наличие на множество все още висящи производства за неизпълнение на задължения; подчертава необходимостта от хармонизиране на своя цикъл на докладване с този на Рамковата директива за водите (РДВ), така че едни и същи мониторингови данни да могат да бъдат използвани за преразглеждането на двете директиви, и да се ограничат и опростят изискванията за планиране на нитрати, които са се оказали ненужна бюрократична тежест за селскостопанския сектор; настоятелно призовава Комисията да включи систематичен преглед на Директивата за нитратите в своята програма REFIT за 2017 г., с цел да се рационализират тромавите изисквания и да се намалят разходите за привеждане в съответствие;

107.  отново заявява колко е важно да се инвестира и да се стимулира преминаването към кръгова икономика, която да бъде съвместима с програмата на Комисията за създаване на работни места, растеж и конкурентоспособност и която ще намали зависимостта на ЕС от вносни суровини, като предложи потенциал за създаване на печеливша ситуация за всички заинтересовани страни; призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на нейния план за действие за кръговата икономика, като се обърне особено внимание на целите, определени за 2017 г.;

108.  подчертава отново значението на постигането на целите, заложени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., и подчертава стратегическото значение на тази стратегия, включително от социално-икономическа гледна точка; изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващата загуба на биологично разнообразие и отбелязва, че целите за 2020 г. няма да бъдат постигнати, ако не се полагат допълнителни значителни и непрекъснати усилия; подчертава същественото значение на засилената политическа воля на най-високо равнище за запазване на биологичното разнообразие и за спиране на процеса на загуба на биологично разнообразие; призовава Комисията, в сътрудничество с компетентните органи в държавите членки и с всички заинтересовани страни, да даде приоритет на прилагането на съществуващото законодателство, както и прилагането и по-нататъшното интегриране на опазването на биологичното разнообразие в други области на политиката; отново заявява, че директивите за опазване на природата следва да се прилагат изцяло, а не да се преразглеждат;

109.  призовава Комисията да предприеме спешни действия за прекратяване на незаконната търговия с домашни любимци; припомня значението на системите за идентификация и регистрация в тази връзка и припомня на Комисията за отправения от Парламента изричен призив[3] за увеличаване на съвместимостта на такива системи в държавите членки с оглед на подобряването на хуманното отношение към животните;

110.  обръща внимание на необходимостта от цялостна оценка на прилагането на Регламенти (ЕО) № 1107/2009 и (ЕО) № 396/2005, и изисква от Комисията да извърши подробна независима оценка през 2017 г.; счита, че този преглед следва да разгледа основните елементи на двата регламента, като същевременно се стреми да подобри ефективността и координацията между двата законодателни акта; призовава Комисията да гарантира, че регулаторната рамка за продуктите за растителна защита се придържа към принципите и практиките на по-добро регулиране и осигурява рамка за вземане на решения, която е последователна, ефикасна, предвидима и научно издържана;

Обща селскостопанска политика

111.  призовава Комисията, във връзка със средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) и продължаващите изисквания, налагани на европейските производители, по отношение на производството на повече с по-малко, спазването на екологичните и социалните стандарти и предоставянето на обществени блага, да запази земеделските тавани по функция 2;

112.  призовава Комисията, в интерес на намаляването на тежестта върху производителите и подобряване на общата селскостопанска политика (ОСП) по отношение на ефективното предоставяне на обществени блага и екологичните цели, да извърши пълен средносрочен преглед на ОСП, като осъществи преход към по-пазарно ориентирана политика с повече възможности за иновации и конкурентоспособност, с изравняване на преките плащания във всички държави членки и преразглеждане на разпоредбите за общата организация на единния пазар (ООП) с цел укрепване на организациите на производителите, да насърчи използването на тези мерки и да осигури на земеделските производители нови финансови инструменти и възможности за справяне с продължителната нестабилност на пазара;

113.  подчертава значението на опростяването на ОСП и призовава Комисията да извърши цялостна оценка на ефективността на мерките за повишаване на екологосъобразността; приветства ангажимента на Комисията да извърши средносрочен преглед на екологично насочените площи (ЕНП), но подчертава необходимостта това преразглеждане да обхване и трите мерки за екологизиране; призовава Комисията допълнително да разработи и приложи мерки за въвеждане на пропорционалност, гъвкавост и по-високи равнища на толерантност по отношение на управлението на ОСП и за справяне с преобладаващата „култура, основана на страха“, която съществува сред земеделските стопани по отношение на проверките за кръстосано спазване и налагането на санкции;

114.  подчертава необходимостта от преодоляване на дисбалансите по веригата на хранителните доставки, по-конкретно за гарантиране на справедливост и прозрачност в отношенията между първичните производители, преработвателите, доставчиците и дистрибуторите, и призовава Комисията да се ангажира със сектора, за да отговори на опасенията, свързани с анонимното докладване, и за укрепване на позицията на първичните производители;

115.  призовава Комисията да подкрепи иновациите в селското стопанство чрез осигуряване на регулаторна съгласуваност и при напълно отчитане на иновациите при предстоящите прегледи и реформи на съответното законодателство; подчертава, че Комисията трябва да даде приоритет на научните изследвания и иновациите в селското стопанство, ако се очаква секторът да продължи да бъде конкурентен и да отговаря на настоящите и бъдещите предизвикателства;

Обща политика в областта на рибарството

116.  призовава Комисията да насърчава икономическия и социалния принос на дребномащабния риболов за местните икономики, като приоритет, за да се гарантира запазването на крайбрежно население и да се намалят високите равнища на безработица в други сектори на икономиката;

117.  припомня, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) има за цел да се гарантира, че риболовните дейности са екологично, икономически и социално устойчиви и са източник на здравословна храна за гражданите на ЕС; припомня, че избягването на нежелан улов е една от основните цели на ОПОР, и отбелязва, че основен приоритет при прилагането на задължението за разтоварване е намаляването на нежелания съпътстващ улов и увеличаването на способността за оцеляване на улова; призовава Комисията да извършва непрекъснати оценки и наблюдение на появата на потенциални „ограничителни“ видове в резултат на задължението за разтоварване на сушата, особено при смесения риболов; призовава Комисията да продължи да работи в тясно сътрудничество с учени и рибари с цел установяване и прогнозиране на това кога могат да се появят „ограничителни“ видове и да търсят решения, като например новаторски риболовни техники;

118.  подчертава, че е от съществено значение науката да бъде в ядрото на политиката в областта на рибарството; припомня на Комисията, че е от съществено значение многогодишните планове, по-конкретно, да се основават на научни доказателства; приветства предложението на члена на Комисията Вела за многогодишен план за Средиземно море през 2016 г.; взема под внимание опасенията на Комисията относно състоянието на запасите в Средиземно море;

119.  подчертава, че е необходимо Комисията да преразгледа Средиземноморския регламент от 2006 г., за да се гарантира, че използването на риболовни уреди и техники е съобразено на регионално равнище и е адаптирано към специфичните особености на Средиземно море и риболова в него, като се отчитат особените хидрографски характеристики на Средиземноморския басейн; призовава Комисията да гарантира, че ще бъде преразгледана оценката на състоянието на рибните запаси във връзка с крайбрежния риболов, и подчертава необходимостта от анализ на въздействието на дребномащабния риболов върху рибните запаси, като се има предвид, че видовете, които се улавят при крайбрежния риболов, имат изключително голямо социлно-икономическо значение, независимо от това че представляват само малка част от общия риболов;

120.  подчертава, че развитието на аквакултурите и морските култури може да играе важна роля не само за възстановяването на разнообразието на видовете, но и за икономическия растеж на морската икономика; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в насърчаването на политики за стимулиране на риболова и туризма (риболовен туризъм, морски култури и т.н.) в съответствие с принципа на устойчивост;

121.  приветства новата рамка за технически мерки в областта на рибарството като средство за опростяване на политиката в областта на рибарството; подчертава, че универсалният подход към политиката на ЕС в областта на рибарството не е ефективен и призовава Комисията да предприеме стъпки, за да гарантира, че новият подход на регионализация води до по-голяма свобода за риболовната промишленост и намалява бюрократичната тежест за рибарите;

Политика за регионално развитие

122.  счита, че по време на този период на работната програма на Комисията, европейските структурни и инвестиционни фондове следва да подпомагат държавите членки при осъществяването на тежките, но изключително важни икономически реформи, които са необходими за постигането на по-голяма конкурентоспособност, и подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат насочени там, където те ще доведат до най-висока добавена стойност; призовава Комисията, в тази връзка, да използва заключенията от своя проект „изоставащите региони“ за установяване на това кои са факторите, свързани с бавен напредък в повишаване на ниското равнище на икономическо развитие, и да изготви съответните планове за действие и мерки, за да се гарантира ефикасна инвестиционна политика;

123.  отбелязва, че европейските структурни и инвестиционни фондове са трудни за управление и труднодостъпни за МСП и за групите на гражданското общество; настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за опростяване на процедурите и процесите на европейските структурни и инвестиционни фондове за всички заинтересовани страни с цел подобряване на въздействието, поглъщането и усвояването на средствата, като същевременно се гарантира ефективен финансов контрол и отстраняване на нередности, включително на измами; подчертава, по-специално, необходимостта да се предприемат мерки относно практиките на свръхрегулиране, за улесняване на достъпа до финансови инструменти и доближаване на схемите за помощ до предприятията; призовава Комисията да включи изцяло европейските структурни и инвестиционни фондове в стратегия на ЕС за по-добро регулиране, с конкретната цел да се намали бюрократичната тежест върху МСП, и да удвои усилията си да действа като едно цяло при работа с европейските структурни и инвестиционни фондове, при наличието на по-ефективна координация между съответните генерални дирекции;

124.  подчертава значението на ориентирания към местните условия подход и на използването на подходи „отгоре-надолу“ по отношение на регионалното развитие, които да подкрепят стратегиите за местно развитие, да създават възможности за заетост и да стимулират устойчивото развитие на селските райони, като се използват по-широко оценките на териториалното въздействие; счита, че новите инструменти за териториално развитие (интегрирани териториални инвестиции, водено от общностите местно развитие и съвместни планове за действие) имат потенциала да отговорят по-ефективно на потребностите на местно равнище както на градските, така и на селските райони; поради това настоятелно призовава Комисията да приложи регламент, който да обхваща финансирането им от европейските структурни и инвестиционни фондове като цяло, с цел укрепване на взаимодействието, и да преразгледа тяхното ограничено използване;

125.  призовава Комисията да осигури по-голяма гъвкавост на разходите в рамките на програми на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се гарантират инвестициите в приоритетните области на регионите, при същевременно зачитане на необходимостта от намаляване на регионалните различия и от постигане на всеобхватната цел за териториално сближаване с оглед подобряване на конкурентоспособността;

126.  призовава Комисията да избягва всякакви трансфери „отгоре надолу“ на предварително програмирани средства за целите на смекчаването на последиците от миграцията, като същевременно признава, че би било уместно известно преразглеждане на приоритетите във връзка със средствата за програмния период 2014 – 2020 г., за да могат местните и регионалните органи да отговорят ефективно на нуждите на място; подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове са създадени за подпомагане на стабилното, дългосрочно регионално развитие с оглед увеличаване на конкурентоспособността, а не за финансиране на спешни мерки;

127.  призовава Комисията да се ангажира с Парламента и държавите членки възможно най-скоро във връзка с бъдещето на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода след 2020 г., като се постави ясен акцент върху целевите инвестиции, които носят добавена стойност за данъкоплатците; вижда полза от използването на нов начин на мислене по отношение на ориентирането към резултатите и интегрираните инструменти за финансиране, които съчетават многообразието на програми за финансиране и отпускане на заеми на ЕС в областта на териториалното развитие, и от увеличаването на административната подкрепа за държави при нетно получаване на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, успоредно с по-голяма гъвкавост на инвестициите за нетните вносители и по-малко намеса в тях;

Въпроси, свързани с транспорта

128.  подчертава необходимостта, като приоритет, да се продължи работата по програмата за TEN-T и основните коридори на мрежата с цел свързване на транспортните мрежи на всички региони на ЕС и решаване на проблеми като липсата на подходяща инфраструктура, достъпност и ниска оперативна съвместимост между източните и западните части на ЕС; подчертава необходимостта от взаимодействие между финансовите ресурси на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и европейските структурни и инвестиционни фондове, с цел да се осигури възможно най-доброто използване на всички налични средства на ЕС; счита, че независимо от Бялата книга за транспорта от 2011 г., ЕС все още прилага сегментиран подход и разглежда всеки вид транспорт твърде изолирано; приканва Комисията да разработи стратегия за развитието на трансмодален и мултимодален транспорт;

129.  настоятелно призовава Комисията да пристъпи към изясняване и опростяване на съществуващото законодателство относно времето за управление на превозното средство и времето за почивка, и по-специално на Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, и Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт, за да се подобри правната яснота за държавите членки и операторите на автомобилния транспорт, и да се улесни свободата на предоставяне на транспортни услуги в целия ЕС, като същевременно се осигури последователното и еднакво прилагане на правилата;

130.  отбелязва постигнатото съгласие относно регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1365/2006 относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища по отношение на предоставянето на делегирани и на изпълнителни правомощия на Комисията за приемане на определени мерки; подчертава, че тенденцията за разширяване на обхвата на различните статистически данни, които трябва да се събират (например, както е в случая, една нова система за събиране на статистически данни за превоз на пътници), ще предизвика по-голяма бюрокрация и няма да доведе до добавена стойност;

131.  настоятелно призовава Комисията да работи за установяването на по-ефективни мерки от тези, посочени в Регламент (ЕО) № 868/2004, за справяне с нелоялната конкуренция за спонсорирани от държавата превозвачи от авиокомпании извън ЕС в европейския авиационен пазар, с цел да се гарантира лоялна конкуренция и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на пазара;

132.  отправя искане към Комисията да насърчава държавите членки да укрепят сътрудничеството си с организацията „Euro Contrôle Route“ с цел гарантиране на по-ефективното прилагане на съществуващото законодателство на ЕС за документация и за измами в сектора на автомобилния транспорт;

133.  отбелязва загрижеността сред обществеността относно шума от железопътния транспорт като един от страничните ефекти на железопътния транспорт с отражение върху околната среда и здравето; подчертава обаче, че шумът е „местен проблем по дефиниция“ и следва да бъде разрешаван на равнището на държавите членки, и че целта за намаляване на шума трябва да се балансира със запазването на конкурентоспособността на железопътния транспорт и избягване на нарушаване на пазара и на поставянето в неблагоприятното положение на железопътните компании, които ще се нуждаят от значителни допълнителни средства за преоборудване на вагоните;

Социална политика

134.  отбелязва, че петте ключови области за действие, очертани в стратегията на Комисията за равни възможности между жените и мъжете за периода 2010 – 2015 г. продължават да бъдат валидни приоритети за мандата на Комисията „Юнкер“ (2014 – 2019 г.) и отбелязва, че Комисията публикува работен документ на своите служби от 40 страници, в който е очертан нейният „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“; отправя искане към Комисията, когато се занимава с политиките в областта на равните възможности между мъжете и жените, да се съсредоточи върху прилагането на съществуващото законодателство от страна на държавите членки, и подчертава значението на обмена на най-добри практики, особено в случаите, когато държавите членки имат изключителна компетентност, преди да се разгледа необходимостта от представяне на нови законодателни предложения и политически инструменти в областта на равните възможности;

135.  призовава Комисията да следи ефективно изпълнението на Директива 2014/67/ЕС от всички държави членки; изразява твърдо убеждение, че всички опасения, изразени от парламентите на 11 държави членки посредством процедурата за даване на „жълт картон“, трябва да бъдат подобаващо оценени от Комисията; настоятелно призовава Комисията да изчака пълното прилагане на Директива 2014/67/ЕС от държавите членки, преди да продължи своята дейност във връзка с предложение си за преразглеждане на Директива 96/71/ЕО;

136.  припомня на Комисията, че в съответствие с член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз, определянето на трудовите възнаграждения е от компетентността на държавите членки;

137.  подкрепя усилията на Комисията за изменение и преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, за да се вземе предвид променящата се действителност и структурното разнообразие в рамките на държавите членки и между тях; подчертава обаче, че предоставянето и управлението на системите за социална сигурност е от компетентността на държавите членки, което Съюзът координира, но не хармонизира;

138.  приветства факта, че Комисията оттегли директивата относно отпуска по майчинство (92/85/ЕИО); счита, че невъзможността да се постигне споразумение по предложението посочва затрудненията при посредничеството относно споразумения на равнището на ЕС в областта на заетостта и социалните въпроси;

139.  подчертава, че във връзка с пътната карта на Комисията, озаглавена „Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, всяко ново предложение трябва да бъде в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

140.  припомня на Комисията за доклада на петимата председатели, в който се признава, с оглед на процеса на сближаване, че не съществува универсален модел, подходящ за всички; твърдо счита, в тази връзка, че предложението за европейски стълб на социалните права, преди всичко трябва да се съсредоточи върху повишаване на използването на показатели и обмена на най-добри практики;

141.  отбелязва намерението на Комисията да направи преглед на достиженията на правото на ЕС в социалната област; призовава Комисията да преразгледа приложимостта на достиженията на правото на ЕС в светлината на новите тенденции и да установи какви са възможностите за опростяване и намаляване на административната тежест, включително чрез оттегляне или отмяна на законодателство, когато това е уместно;

142.  признава общите цели на гаранцията за младежта от гледна точка на потенциалната ѝ ценна способност да насочва вниманието на държавите членки върху необходимостта от действия за борба с младежката безработица; подчертава обаче, във връзка със специалния доклад на Сметната палата № 3/2015, значението на оценяването на ефективността на резултатите от програмата за създаване на по-целенасочени политики и инструменти; подчертава, че всяко едно бъдещо значително увеличение на финансирането следва да се одобрява, единствено след като бъдат взети предвид заключенията и препоръките на доклада на Европейската сметна палата относно гаранцията за младежта;

143.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че предложеното законодателство на ЕС и програмите за финансиране са в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; приветства ангажимента за осигуряване на достъпността на стоките и услугите, включително на сградите, заедно с ефективни механизми за правоприлагане и обжалване; призовава Комисията, при подготовката на бъдещи законодателни актове и където това е приложимо, например във връзка с Програмата в областта на цифровите технологии, да взема предвид обстоятелството, че достъпността е от значение както за физическата среда, така и за ИКТ; ​

Политиката в областта на културата и образованието

144.  подчертава възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за извършване на оценка на ефективността и добавената стойност на програми в областта на културата и образованието на ЕС в рамките на текущия период на финансиране и за гарантиране на ефективното им управление; по-специално, призовава Комисията да извърши оценка на добавената стойност на програмите „Европа за гражданите“ и „Творческа Европа“ в съответствие с принципа на субсидиарност и програмата за по-добро регулиране;

145.  приветства прилагането на програмата REFIT на Комисията за преразглеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги; призовава Комисията активно да приложи заключенията от процеса REFIT и резултатите от консултацията със заинтересованите страни за всяко изменение на директивата; подчертава необходимостта от осигуряване на непрекъснати инвестиции в творческия цикъл и достъп до висококачествено съдържание за потребителите, като същевременно се засили защитата на малолетните и непълнолетните лица от вредно съдържание и се подпомага производството и разпространението на европейски аудио-визуални медийни творби;

146.  припомня, че стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“) следва да допълва националните действия и да оказва подкрепа на държавите членки в техните усилия за развитие на системите за образование и обучение; призовава Комисията, в тази връзка, да гарантира, че държавите членки и, когато е приложимо, регионалната компетентност в тази област, както и във всички други области на политиката в областта на културата и образованието, се зачитат напълно и че се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност; призовава Комисията да гарантира, че общността от експерти и съответните заинтересовани страни, по-специално организации на родителите, са включени в достатъчна степен в работата по „ET 2020“;

147.  подкрепя усилията на Комисията за насърчаване на видимостта и прозрачността на квалификациите на висшето образование посредством процеса от Болоня; препоръчва да се обърне повече внимание на страничните ефекти на процеса от Болоня и програмите за мобилност и на осигуряването на по-голяма гъвкавост за учебните заведения при организирането на техните учебни програми; призовава да се обърне по-голямо внимание на сътрудничеството и на обмена на най-добри практики в областта на продължаващото образование и развитието на връзки с предприятията и висшите учебни заведения, за да се осигури в целия ЕС професионално образование и обучение след 16-годишна възраст, които да развиват набора от умения, необходими за растеж и работни места;

148.  изразява загриженост, че европейските училища не са успели да намерят отговор за да успокоят загрижеността, изразена от страна на Сметната палата; същевременно приветствайки приемането през 2014 г. на новия финансов регламент за Европейските училища като начин за справяне с някои от повдигнатите въпроси, призовава Комисията да извърши през 2017 г., навременен и цялостен преглед на управлението, администрирането и организацията на системата на Европейските училища, като се има предвид, че 60% от бюджета на Европейските училища идва от бюджета на ЕС;

Институционални въпроси

149.  призовава Комисията да признае, че демократично избраните представители на местните и регионалните органи и техните представителни асоциации са неделима част от европейския законотворчески процес, докато „заинтересованите страни“ или „лобисти“ не са; по-конкретно отправя искане те да бъдат освободени от задълженията по регистъра за прозрачност, какъвто вече е случаят за отделни региони;

150.  призовава Комисията да започне обикновена процедура за преразглеждане на Договорите по силата на член 48 от ДЕС с оглед на предлагането на необходимите промени на член 341 от ДФЕС и Протокол № 6 към него, за да се позволи на Парламента да взема решения относно местоположението на седалището му и неговата вътрешна организация;

151.  призовава Комисията да предложи текст за промяна в статута на Съда на Европейския съюз, така че „Всеки съдия, който е взел участие в разглеждането на дело от състав или разширен състав, да може да приложи към решението или отделно мнение в подкрепа на решението или особено мнение, или проста декларация за несъгласие“;

152.  Призовава Комисията да следва принципите на предоставена компетентност, субсидиарност и пропорционалност и да зачита съществуващите и бъдещите възможности за неучастие, дерогациите и правните гаранции, предоставени на някои държави членки от Договорите и приложените към тях протоколи и декларации;

153.  призовава Комисията да зачита границите на националния суверенитет, включително в областите на граничния контрол, селективната имиграция, социалните правила и политика, закона за гражданството, наказателното право, семейното право, закона за изборите и политиките за култура и образование, както и, в по-общ план, абсолютното върховенство на техните конституции;

154.  призовава Комисията да покаже ясно, че всички инициативи, които предприема срещу държавите членки като процедурата за разследване на върховенството на закона, имат солидно правно основание и се основават на добре аргументирани факти и надеждна оценка на положението;

155.  призовава Комисията да обърне по-сериозно внимание на зачитането на прозрачността и разделението на властите чрез по-строго спазване на разпоредбите на член 290 ДФЕС и следователно да не използва делегирани актове, за да прокарва истински законодателни мерки, които трябва да бъдат приемани съгласно обикновената законодателна процедура;

o

o o

156.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.