Процедура : 2016/2705(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1042/2016

Внесени текстове :

B8-1042/2016

Разисквания :

PV 03/10/2016 - 15
CRE 03/10/2016 - 15

Гласувания :

PV 05/10/2016 - 8.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0375

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 534kWORD 126k
28.9.2016
PE589.631v01-00
 
B8-1042/2016

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0717/2016

внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (2016/2705(RSP))


Линда Макаван от името на комисията по развитие
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (2016/2705(RSP))  
B8-1042/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално член 11 от него, в който се признава правото на „подходящ жизнен стандарт, в т.ч. на подходяща храна“, а също така и „основното право на всеки човек да бъде защитен от глад“,

–  като взе предвид приетия през 2008 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна се превръща в право, чието упражняване може да бъде наложено на международно равнище,

–  като взе предвид Римската декларация за сигурността на прехраната в света, приета на Световната среща на високо равнище относно прехраната, свикана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) през 1996 г.,

–  като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които на държавите се предоставят насоки как да изпълняват задълженията си по отношение на правото на храна,

–  като взе предвид изследването на ФАО на тема „Загуби на храни и разхищение на храни в световен мащаб“ (Global food losses and food waste), публикувано през 2011 г., което предоставя точна информация относно количествата храна, които се разхищават и губят всяка година,

–  като взе предвид Втората международна конференция по прехраната, проведена в Рим от 19 до 21 ноември 2014 г., и документите за резултатите ѝ, а именно Римската декларация за прехраната и рамката за действие за продоволствената сигурност и изхранването при продължителни кризи,

–  като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Акуила от 2009 г.,

–  като взе предвид инициативата „Укрепване на храненето“ (Scaling Up Nutrition, SUN), която има за цел да се използват възможностите и готовността на заинтересованите страни на международно равнище в подкрепа на инициативите и приоритетите на националните правителства за справяне с недохранването,

–  като взе предвид Резолюция № 65.6 от 2012 г. на Световната здравна асамблея (СЗА) относно „Всеобхватен план за изпълнение относно храненето на майките, кърмачетата и малките деца“,

–  като взе предвид предизвикателството „Нулев глад“, отправено от генералния секретар на ООН на конференцията „Рио+20“, с което се призовават правителствата, гражданското общество, религиозните общности, частният сектор и научноизследователските институции да се обединят, за да се сложи край на глада и да се премахнат най-лошите форми на недохранване,

–  като взе предвид Резолюция A/RES/70/259 на Общото събрание на ООН от 1 април 2016 г., озаглавена „Десетилетие на ООН за действия за изхранването (2016 – 2025 г.)“, която има за цел да доведе до засилени действия за слагане край на глада и премахване на недохранването в световен мащаб и да осигури всеобщ достъп до по-здравословни и по-устойчиви режими на хранене за всички хора, независимо кои са те и къде живеят,

–  като взе предвид резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) и техния взаимосвързан и интегриран характер, и по-специално ЦУР № 1 (премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде), ЦУР № 2 (да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено изхранване и да се насърчи устойчиво селско стопанство) и ЦУР № 12 (гарантиране на устойчиви модели на потребление и производство),

–  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 1 декември 2011 г.(1), и по-специално параграф 32 от него, в който се посочва необходимостта от „признаване на централната роля на частния сектор за развиване на иновациите, създаване на блага, доходи и работни места, мобилизиране на местните ресурси и съответно спомагане за намаляване на бедността“ (ЦУР № 1),

–  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се посочва, че външната дейност на ЕС трябва да допринася за целите за устойчиво развитие, правата на човека и равенството между половете,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който потвърждава, че Съюзът трябва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се държави,

–  като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, която беше ратифицирана от Европейския съюз на 13 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид световния пакт „Изхранване за растеж“, одобрен на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ в Лондон на 8 юни 2013 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)141), и заключенията на Съвета относно продоволствената сигурност и сигурността на изхранването в рамките на външната помощ от 28 май 2013 г.,

–  като взе предвид Плана за действие в областта на храненето – намаляване броя на децата със забавен растеж под петгодишна възраст със 7 милиона до 2025 г.(2), приет от Комисията през 2014 г.,

–  като взе предвид първия доклад за напредъка по Плана за действие на Комисията в областта на храненето,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 декември 2014 г., озаглавен „Изпълнение на ангажиментите по политиката на ЕС за сигурност в областта на продоволствието и изхранването: първи двугодишен доклад“ (COM(2014)0712),

–  като взе предвид съвместната глобална оценка на ЕС, ФАО и Световната продоволствена програма (СПП) от март 2016 г., озаглавена „Глобален анализ на положението със сигурността в областта на продоволствието и изхранването на местата, засегнати най-силно от хранителни кризи“,

–  като взе предвид Доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност от 11 май 2012 г.,

–  като взе предвид Рамката за действие за сигурност в областта на продоволствието и изхранването при продължителни кризи (FFA)(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата: енергия за живот“(7),

–  като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г.(8), представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който беше представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и на ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (O-000099/2016 – B8-0717/2016),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЦУР № 2 и свързаните с нея цели са насочени към премахване на глада и недохранването до 2030 г., по-специално чрез осигуряване на възможности и повишаване на производителността на дребните земеделски стопани, постигане на устойчиво и устояващо на изменението на климата селско стопанство, както и продоволствени системи, които са в състояние да изхранят световното население, за което се очаква да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г., като в същото време се опазват биологичното разнообразие, околната среда, интересите и благосъстоянието на дребните земеделски стопани;

Б.  като има предвид, че дребните земеделски стопани, чрез своите инвестиции и производство, представляват най-големият частен сектор в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изхранването;

В.  като има предвид, че правото на човека на храна може да бъдат постигнато изцяло само когато бедността и неравенството драстично намалеят, гарантира се равенство и се засили устойчивостта на сътресения, по-специално чрез създаване на мрежи за социална сигурност, основаващи се на права, и чрез осигуряване на пълноценно участие на уязвимите групи и сигурен достъп до и контрол на земята, както и управление на ресурсите и други продуктивни активи за дребните земеделски стопани и пастирските общности;

Г.  като има предвид, че е постигнат напредък в намаляването на недохранването, но той остава твърде бавен и неравномерен, и като има предвид, че 795 милиона души в света понастоящем нямат достатъчно храна, за да водят достоен и активен живот; като има предвид, че един от всеки трима души страда от недохранване в една или друга форма;

Д.  като има предвид, че през 2012 г. Световната здравна асамблея одобри пакет от шест глобални цели относно изхранването за 2025 г., а именно да се постигне намаляване с 40% на случаите на деца на възраст под пет години, които са със забавен растеж, намаляване с 50% на случаите на анемия при жените в детеродна възраст, намаляване с 30% на случаите на деца, родени с ниско тегло, предотвратяване на нарастването на случаите на наднормено тегло при децата, увеличаване с поне 50% на дела на бебетата, които се хранят изключително с майчино мляко през първите шест месеца, и свеждане до по-малко от 5% броят на слабеещите деца;

Е.  като има предвид, че кърменето е най-естественият и най-добрият начин на хранене на новородени бебета и малки деца, особено в развиващите се страни, но поради непознаване на практиката и културни бариери все още се кърмят недостатъчен брой бебета;

Ж.  като има предвид, че в рамките на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ през 2013 г. ЕС пое ангажимент за намаляване на случаите на забавен растеж с поне 7 милиона до 2025 г. и обеща да предостави 3,5 милиарда евро за периода 2014 – 2020 г. за постигането на тази цел;

З.  като има предвид, че неподходящият прием на храна през първите 1 000 дни от живота на децата има решаващи последици в здравно, социално и икономическо отношение, и като има предвид, че всяко шесто дете по света е с тегло под нормата, 41 милиона деца под пет години са с наднормено тегло или страдат от затлъстяване, а недохранването е причина за приблизително 45% от смъртните случаи на деца, което води до ненужна загуба на около 3 милиона млади хора годишно; като има предвид, че хроничното недохранване засяга около 161 милиона деца по света;

И.  като има предвид, че жените често са по-уязвими на недостиг на храна, с множество тежки последици, които включват намаляване на производителността и способността им да се грижат за семейството, в резултат на което се получава кръговрат на недохранването;

Й.  като има предвид, че се очаква световното население да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г.;

К.  като има предвид, че ефективните мерки за борба срещу заграбването на земя в развиващите се страни, включително чрез конкретни варианти за гарантиране сигурността на поземлената собственост, са от съществено значение за постигането на глобалните цели и ангажименти на ЕС по отношение на изхранването и продоволствената сигурност в света;

Л.  като има предвид, че недохранването и лошият режим на хранене са едни от най-големите рискови фактори, които са в основата на заболяванията в световен мащаб;

M.  като има предвид, че борбата с недохранването изисква разработване на устойчива селскостопанска политика, която благоприятства диверсификацията на културите, с оглед предоставяне на питателна храна и разнообразяване на хранителния режим; като има предвид, че за тази цел контролът, собствеността и достъпността на семената са от съществено значение за устойчивостта на продоволствената сигурност на дребните земеделски стопани и семейните стопанства;

Н.  като има предвид, че упражняването на правото на храна зависи, наред с останалото, от достъпа до земя и други производствени източници;

O.  като има предвид, че инвестиционните търговски споразумения биха могли да окажат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и недохранването, ако наемането или продаването на обработваема земя на частни инвеститори води до лишаване на местното население от достъп до производствени източници, които са незаменими за прехраната на населението, или ако голяма част от храните се изнасят и продават на международни пазари, увеличавайки по този начин зависимостта и уязвимостта на изнасящата държава от нестабилността на цените на стоките на международните пазари;

П.  като има предвид, че производството на биогорива изложи световна продоволствена система на нов натиск в резултат от конкуренцията за земя и вода;

Р.  като има предвид, че неустойчивото производство на месо се отразява отрицателно на продоволствената сигурност; като има предвид, че една трета от световното производство на зърнени култури се използва за фураж за животни, като увеличаването на пасищата и хранителните култури е основен източник на обезлесяване, особено в Южна Америка(9);

С.  като има предвид, че 240 милиона души в 45 държави с ниски доходи и/или държави, засегнати от конфликти, страдат от недостиг на храна и вода, а 80 милиона души са засегнати от продоволствена криза, включително 41,7 млн. души, които се оказаха в това положение след преминаването през 2016 г. на урагана Ел Ниньо – най-силния, наблюдаван от десетилетия насам;

Т.  като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ 2000 деца на възраст под пет години умират всеки ден от болести, причинени от замърсяване на водата, и като има предвид, че половината от болничните легла в света са заети от лица, страдащи от заболявания, причинени от лошото качество на питейната вода;

У.  като има предвид, че до 2050 г. 70% от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към изхранването ще бъде още по-необходим от всякога;

Ф.  като има предвид, че сигурността на изхранването е основна предпоставка за устойчив и приобщаващ растеж, тъй като икономическите последици от недохранването може да представляват загуба от около 10% от БВП всяка година, и като има предвид, че според глобалния доклад за изхранването за 2015 г. на ФАО всеки долар, изразходван за увеличаване на свързани с изхранването действия, има възвръщаемост от 16 долара;

Х.  като има предвид, че приватизацията на семена чрез клаузи във връзка с правото на интелектуална собственост и ГМО застрашават продоволствената независимост на държавите;

1.  отново потвърждава значението на действително съгласуваните и ускорени действия от страна на световни, национални, местни, правителствени, неправителствени и представляващи частния сектор субекти, включително научни и промишлени изследователски организации и донори, за обръщане внимание на недохранването, така че да бъде изпълнена програмата за 2030 г. и да бъде постигната ЦУР № 2 – премахване на глада;

2.  отбелязва, че при децата в развиващите се страни, които са кърмени от майките си, съществува 15 пъти по-малка вероятност да умрат от пневмония и 11 пъти по-малка вероятност да умират от диария, отколкото при децата, които не са кърмени;

3.  призовава Комисията, Съвета, държавите членки и международната общност, както и правителствата на развиващите се страни да мобилизират незабавно дългосрочни финансови инвестиции за сигурността в областта на продоволствието и изхранването и за устойчиво селско стопанство, и да подобрят продоволствената сигурност и изхранването чрез по-добро управление и отчетност и системни политики в областта на храните и изхранването, които се основават на права и вземат под внимание, от една страна, свързания с пола аспект, устойчивото селско стопанство, използването на природни ресурси и достъпа до тях, публичното водоснабдяване, публичната канализация и хигиена, а от друга страна – създаването и разширяването на приобщаващи, основаващи се на права мрежи за социална сигурност, по-специално насочени към най-уязвимите и маргинализирани групи;

4.  подчертава необходимостта от преодоляване на системните проблеми, които водят до лошо изхранване във всичките му форми; отбелязва със загриженост, че в миналото насърчаването на селско стопанство, ориентирано към износа, е било за сметка на семейните стопанства, произвеждащи хранителни култури за местно потребление; счита, че реинвестирането в местно производство на храни, насочено по-специално към дребните производители на храни и агроекологичните практики, е ключово условие за успеха на стратегиите в областта на изхранването; оценява като също толкова важно създаването на схеми за социална закрила, за да се гарантира, че всички лица имат достъп до питателна храна по всяко време;

5.  отбелязва със загриженост, че една трета от произвежданата в световен мащаб храна – около 1,3 милиарда тона – се разхищава; посочва, че най-голямо количество се разхищава в Северна Америка и Океания, където се изхвърлят почти 300 кг храна на човек; отбелязва, че ЕС произвежда общо 88 милиона тона хранителни отпадъци годишно, докато в световен мащаб 842 милиона души (12% от населението на света) гладуват; подчертава необходимостта от адаптиране на всички хранителни системи за премахване на загубата или разхищаването на храна;

6.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на съгласуваността на политиките в интерес на развитието в своите дейности и съответно да разгледат последиците от политиките си в областта на търговията, селското стопанство, енергетиката и т.н. за световната продоволствена сигурност;

7.  призовава международната общност и ЕС да работят с държавите, за да спомогнат за разработването и прилагането на съобразени с конкретния контекст, осъществими и надеждни национални цели в областта на изхранването в съответствие с целите за устойчиво развитие, за да се намалят забавянето на растежа и недохранването; настоятелно призовава Комисията и делегациите на ЕС да насърчават координирани, ръководени от държавите стратегии и подходи за изхранване и продоволствена сигурност и да насърчават подобряването на мониторинга и отчетността на тези стратегии от държавите партньори;

8.  призовава ЕС и международната общност да насърчават в световен мащаб „правото на кърмене“ и да подчертават значението на кърменето в информационни кампании относно здравето на майките и децата;

9.  призовава държавите членки и европейските институции да положат всички възможни усилия за повишаване на осведомеността на европейската общественост относно продължаващия световен проблем с недохранването, който засяга по-специално жените и децата;

10.  подчертава, че местното производство на храни следва да получи приоритет в действията за борба с недохранването, и набляга на значението на подкрепата за дребните земеделски стопани и жените като производители на храни; призовава ЕС да помогне на развиващите се страни и на дребните земеделски стопани в развитието на и достъпа до местни пазари, местни вериги за създаване на стойност и местни съоръжения за преработка на храни, в съчетание с търговски политики в подкрепа на тези усилия, като част от глобалната стратегия на ЕС за изхранването;

11.  посочва, че в контекста на конвенционалното земеделие, което по същността си е монокултурно, преминаването от диверсифицирани системи за отглеждане на култури към опростени системи, основаващи се на отглеждането на зърнени култури, допринесе за недостига на микроелементи при храненето в множество развиващи се страни; призовава ЕС да поеме ангажимент, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, за съществена промяна в посока към агроекология като начин засегнатите държави да задоволят продоволствените си нужди и да подобрят изхранването на своите граждани, като едновременно с това обърнат внимание на предизвикателствата, свързани с бедността и изменението на климата; призовава по-специално ЕС и правителствата на развиващите се страни да подкрепят генетичното разнообразие на културите, например чрез създаване на системи за обмен на местни семена и разпоредби относно семената, съответстващи на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, и да инвестират в широк спектър от питателни, местни и сезонни хранителни култури в съответствие с културните ценности;

12.  припомня първостепенното значение на гарантирането на достъп до земя за продоволствената независимост; подчертава, че заграбването на земя в резултат на придобиването на големи площи в развиващите се страни представлява нова заплаха за продоволствената сигурност и изхранването; отправя искане към Комисията да предприеме конкретни мерки за борба срещу заграбването на земя, да разработи план за действие за борба срещу заграбването на земя и да гарантира ефективното прилагане на насоките на ФАО относно правото на владение на земя;

13.  изразява съжаление относно факта, че политиката на ЕС в областта на биогоривата насърчава спекулациите с обработваема земя, особено с най-плодородните почви и земята, разположена в близост до пристанища и пътища; настоятелно призовава ЕС да преустанови, в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките в интерес на развитието, публичните стимули за производството на биогорива от селскостопански култури;

14.  подчертава, че равнището на инвестиции в областта на изхранването по същество остава недостатъчно, като през 2014 г. за мерки, свързани конкретно с изхранването, са предоставени само 0,57% от официалната помощ за развитие в световен мащаб, което отговаря на едва 1,4% от общите потребности;

15.  очаква от Комисията да спази своя ангажимент да инвестира 3,5 милиарда евро с цел намаляване на случаите на забавен растеж с най-малко 7 милиона до 2025 г.; посочва, че от обещаните общо 3,5 милиарда евро само 400 милиона евро са предназначени за подкрепа на мерки, свързани конкретно с изхранването, а останалите 3,1 милиарда евро са предвидени за мерки, свързани по принцип с изхранването, които засягат свързани с проблема области като селското стопанство, продоволствената сигурност, равенството между половете, водоснабдяването, канализацията, хигиената и образованието, но които не са свързани непременно с преки мерки за преодоляване на непосредствените причини за недохранването при децата;

16.  подчертава, че забавянето на растежа – което е налице, когато ръстът на детето е твърде нисък за неговата възраст и е резултат от хронично недохранване и повтарящи се инфекции по време на първите 1000 дни от живота, което не позволява нормален растеж и развитие – е една от най-значимите пречки за човешкото развитие;

17.  призовава Комисията и Съвета, в навечерието на втората среща на високо равнище относно изхранването, която ще се проведе в Бразилия през август 2016 г., да гарантират политическото ръководство на ЕС и да насърчат постигането на световно и регионално равнище на международно договорени цели за изхранването, които са ясни и амбициозни; настоятелно призовава делегациите на ЕС и Комисията да насърчават координирани, ръководени от държавите стратегии за изхранване и продоволствена сигурност, като същевременно включат, в сътрудничество с държавите партньори, глобалните цели относно изхранването във всички съответни програми за развитие и национални стратегии;

18.  призовава ЕС да осигури устойчиви системи за производство на храни и да прилага устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, да гарантира предотвратяване на нарушаването на търговията на световните пазари на селскостопански стоки в съответствие с мандата на кръга „Доха“, и да интегрира най-засегнатите държави в световната търговия с цел справяне с продоволствената несигурност;

19.  счита, че преразглеждането на финансовата рамка на ЕС следва да вземе предвид факта, че безопасността на храните и продоволствената сигурност ще бъдат предизвикателства през идните години предвид засиления натиск върху ресурсите; посочва, че това би могло да се използва за справяне с тенденциите на недохранване в държави извън ЕС, както и в държавите членки;

20.  признава, че освен забавянето на растежа и други прояви на недохранването – като слабеене (ниско тегло за съответния ръст) и недостиг на микроелементи в храната – също трябва да бъдат разгледани посредством устойчиви селскостопански политики и системи за здравеопазване; посочва, че положението със слабеенето в Южна Азия е толкова сериозно (то достига почти 15%), че се доближава до равнището на критичен проблем за общественото здраве;

21.  подчертава, че хуманитарната помощ за разглеждането на проблема със слабеенето трябва да бъде допълнена от стратегии на Комисията, обвързващи хуманитарните операции с мерки за развитие; настоятелно призовава Комисията да задели част от средствата по програмите за развитие за наново определени ангажимент и цел за преодоляване на проблема със слабеенето при децата под петгодишна възраст незабавно и ефективно;

22.  подчертава значението на насърчаването на образователни програми относно изхранването в училищата и местните общности;

23.  призовава Комисията да определи ясна рамка на политиката за увеличаване на подкрепата за националните мрежи за социална сигурност, в съответствие с националните, регионалните и международните ангажименти, които в редица държави се доказаха като важно средство за подобряване на устойчивостта и намаляване на недохранването;

24.  подчертава, че по приблизителни оценки ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер на 7 милиарда щатски долара годишно за постигане на глобалните цели относно забавянето на растежа, анемията при жените и кърменето и че тези инвестиции биха довели до спасяването на живота на 3,7 милиона деца, намаляване с поне 65 милиона на случаите на деца със забавен растеж и с 265 милиона на случаите на жени, страдащи от анемия, спрямо 2015 г.;

25.  призовава Комисията да поеме по-силна ръководна роля в областта на продоволствената сигурност и изхранването, като поеме по-значителни ангажименти под формата на допълнителен ангажимент в размер на 1 милиард евро във връзка с мерки, свързани конкретно с изхранването, за да бъдат постигнати целите на Световната здравна асамблея и целите за устойчиво развитие по отношение на изхранването, и като разработи ясна стратегия за това как планира да изпълни и включи тези цели в своите планове и политики и представи ясна пътна карта за разпределението на обещаните средства за периода 2016 – 2020 г.;

26.  призовава Комисията и донорите на инициативата „Укрепване на храненето“ (SUN) да продължат да докладват редовно за напредъка, постигнат в рамките на ангажиментите за изхранване за растеж, като използват общ методологичен подход за проследяване на ресурсите съгласно договореното на срещата на мрежата на SUN в Лусака през 2013 г.;

27.  подчертава, че е необходимо всички политики на ЕС да бъдат приведени в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките в интерес на развитието; поради това призовава политиката на ЕС в областта на търговията и развитието да зачита политическото пространство и пространството за икономически политики на развиващите се страни, за да могат те да определят необходимите политики за насърчаване на устойчивото развитие и достойнството на своите народи, включително продоволствена независимост;

28.  призовава за разработването на специфични показатели за изпълнението на плана за действие на ЕС, включително показатели за проследяване на разходите, които са свързани конкретно или по принцип с изхранването, като се прецизира основният хранителен код на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и като се разработи маркер на КПР за мерките, свързани по принцип с изхранването; настоява във връзка с това върху необходимостта от строг мониторинг и мерки за отчетност, с които да се гарантират прозрачност и ефективно проследяване на напредъка;

29.  призовава Комисията да подкрепи дребните земеделски стопани в експериментирането със и възприемането на по-устойчиви и производителни земеделски практики (такива, които отговарят на критериите за „интелигентни спрямо климата“ и агроекологически устойчиви), които помагат за обръщане на тенденцията на влошаване на околната среда и подобряват надеждността и адекватността на селскостопанския поминък, необходимо условие за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

30.  подчертава, че правото на вода върви ръка за ръка с правото на храна, както и че резолюцията на ООН от 2010 г. досега не е довела до решителни действия за установяване на правото на вода като право на човека;

31.  приканва Комисията и другите донори и органи да подобрят събирането на разбити по съответните признаци и всеобхватни данни, свързани с изхранването, с цел по-добро насочване на бъдещите действия;

32.  настоява на необходимостта да се възприеме цялостен подход към предизвикателството на недохранването, което изисква действия в широк кръг от икономически и социални сектори; поради това подчертава значението на многостранните партньорства и съществената роля на частния сектор за подобряване на продоволствената сигурност и по-широко прилагане на целенасочени интервенции в областта на изхранването, най-вече чрез иновации и инвестиции в устойчиво селско стопанство, и подобряване на социалните, икономическите и екологичните практики в селското стопанство и хранителните системи;

33.  призовава Комисията да продължи да действа като застъпник сред донорите за премахване на недохранването, като ускори усилията си да изпълни своите ангажименти и като изразява своята позиция и подкрепа, за да се гарантира, че е налице възможност за проверка на постигнатия напредък спрямо ангажиментите за изхранване за растеж от 2013 г. и за поемане на допълнителни ангажименти, за да се запълни недостигът на финансиране за изхранването;

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Африканския съюз, на ФАО и на Световната здравна организация

(1)

http://www.oecd.org/development/effectiveness/49650173.pdf

(2)

SWD(2014)0234.

(3)

ФАО, 2015 г., Рамка за действие за сигурност в областта на продоволствието и изхранването при продължителни кризи (FFA). http://www.fao.org/3/a-bc852e.pdf

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0247.

(5)

ОВ C 56E, 26.2.2013 г, стр. 75.

(6)

ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 71.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2015)0184.

(8)

http://www.foodpolicymilano.org/wp-content/uploads/2015/10/Milan-Urban-Food-Policy-Pact-EN.pdf

(9)

Източници: Доклад на специалния докладчик относно правото на прехрана Оливие де Шутер, 24 януари 2014 г., http://www.srfood.org/images/stories/pdf/officialreports/20140310_finalreport_en.pdf

Правна информация - Политика за поверителност