ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom
28.9.2016 - (2016/2891(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Карима Дели, Яник Жадо, Ернест Марагал, Барт Стас от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1051/2016
B8-1052/2016
Резолюция на Европейския парламент относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 9, 151, 152, 153, параграф 1, и 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Препоръка 92/443/EИО на Съвета от 27 юли 1992 г. относно насърчаването на участието на работниците и служителите в печалбите и резултатите на предприятията (включително с акционерен капитал)[1],
– като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения[2],
– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[3],
– като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност[4],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г., озаглавено „Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и съответното становище на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г.[5],
– като взе предвид своята резолюция от 8 май 2012 г., озаглавена „Европа за ефективно използване на ресурсите“[6],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006,
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[7],
– като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност[8],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2013 г., озаглавено „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (COM(2013)0882),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта[9],
– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места[10],
– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт[11],
– член 123, параграф 2, от своя правилник,
A. като има предвид, че обявеното от Caterpillar на 2 септември 2016 г. затваряне на белгийската централа на дружеството в Госли през април 2017 г. ще остави над 2 000 души без работа; като има предвид, че между 2009 и 2015 г. дружеството е увеличило изплащането на дивиденти на акционерите с 50% , като същевременно е намалило работните места с 15%;
Б. като има предвид, че на 7 септември 2016 г. Alstom съобщи, че ще премести производството си на влакове във Франция от Белфор в Райхшофен, застрашавайки 400 работни места; като има предвид, че през май 2016 г. дружеството публикува изявление, в което обяви ръст от 23% на своите коригирани приходи преди лихви и данъци за данъчната година до март 2016 г.;
В. като има предвид, че закриването на големи корпорации и съкращенията често засягат мрежа от подизпълнители и МСП на местно равнище;
Г. като има предвид, че делът на пряко заетите в промишлените отрасли в цяла Европа е намалял от около 20% през 2000 г. на 15,5% през 2015 г.;
Д. като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се увеличава много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните данни сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20% от производствените разходи, а разходите за ресурси – 40%;
Е. като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда расте по-бързо от заплатите в ЕС като цяло, като заплатите на могат да поемат увеличеното производство, което води до принудително намаляване на производството или поставянето му изцяло в зависимост от износа;
Ж. като има предвид, че голям брой големи промишлени производствени предприятия прилагат стратегии с акцент върху краткосрочната финансова възвръщаемост и като има предвид, че постоянният натиск за увеличаване на печалбата от капитала е била в ущърб на иновациите, инвестициите в научноизследователската дейност, заетостта, заплатите и осъвременяването на уменията;
З. като има предвид, че ЕС има огромен излишък във външната търговия и следователно трябва да възстанови баланса на търсенето на вътрешния пазар, за да се избегне външна зависимост и да се допринесе за устойчив и справедлив растеж в световен мащаб;
И. като има предвид, че разчитането на международната търговия доведе до намаляване на заетостта в промишлеността, но не доведе до намаляване на потреблението на материали в ЕС, а просто до рязко нарастване на вноса на енергоемки продукти;
Й. като то има предвид, че държавите с най-висока степен на иновации са тези с ясна индустриална стратегия; като има предвид, че държавите и секторите, които са най-ефективни по отношение на ресурсите, са най-конкурентоспособни; като има предвид, че ЕС има ниска степен на преобразуване на резултатите от научноизследователската и развойна дейност в продукти и услуги;
К. като има предвид, че секторите на енергийната ефективност и възобновяемата енергия сами могат да създадат 5 милиона преки и много повече непреки работни места;
Л. като има предвид, че европейският сектор за оборудване за железопътния транспорт (ОЖТ), който обхваща няколко преработващи промишлености и включва многобройни МСП, поддържа 400 000 работни места, инвестира 2,7% от годишния си оборот в научноизследователска и развойна дейност и държи 46% от световния пазар на ОЖТ; подчертава, че железопътният сектор като цяло осигурява над 1 милион преки работни места и 1,2 милиона непреки работни места в ЕС;
М. като има предвид, че преструктурирането се превръща в проблем за заинтересованите страни едва на по-късен етап, най-често когато се разглеждат възможни съкращения;
Н. като има предвид, че в случай на преструктуриране най-голямо внимание привлича непосредственото и очевидното въздействие върху заетостта, докато неблагоприятният ефект върху условията на труд и здравето на работниците не се разпознава и решава адекватно;
О. като има предвид, че в случаите на преструктуриране, когато съкращенията са неизбежни, по-младите и по-възрастните работници по-често са обект на съкращения в сравнение с останалите възрастови групи, дори когато това представлява възрастова дискриминация според съответното законодателство на Съюза;
П. като има предвид, че извършващите преструктуриране дружества следва да действат по социално отговорен начин, тъй като опитът показва, че устойчивото от социална и от икономическа гледна точка преструктуриране никога не се постига без провеждането на подходящ социален диалог, насочен по-специално към информирането на работниците и провеждането на консултации с тях, както е подчертано в посочената по-горе резолюция на Парламента от 15 януари 2013 г.;
Р. като има предвид необходимостта от своевременна подготовка на работниците във връзка с прехода към ефикасна по отношение на ресурсите и щадяща околната среда икономика, която има огромен потенциал да създава заетост, но в същото време ще доведе до преструктуриране на неустойчивите сектори и предприятия;
С. като има предвид, че кооперациите управляват преструктурирането по социално отговорен начин и свой конкретен модел на кооперативно управление, основаващ се на съсобственост, демократично участие и контрол от страна на членовете, както и възможността им да разчитат на свои собствени финансови ресурси и мрежи за подкрепа, като това обяснява защо кооперациите са по-гъвкави и иновативни при управлението на преструктурирането в течение на времето, както и при създаването на нови стопански дейности;
Т. като има предвид, че ЕС се нуждае от амбициозна, ефикасна в екологично отношение и екологосъобразна стратегия в областта на промишлеността, с цел възстановяване на производствения капацитет и създаване на висококвалифицирани, добре платени работни места;
У. като има предвид, че екологичният сектор беше един от основните нетни създатели на работни места в Европа по време на рецесията, а дружествата с дългосрочен план за развиване на дейност в екологичната икономика създават работни места, които са по-устойчиви на настоящите външни фактори на глобализираната икономика; като има предвид, че оползотворяването на потенциала за повече екологични работни места е възпрепятствано от недостиг и несъответствие на уменията, което се дължи на редица фактори, в това число различия в учебните програми по отношение на устойчивостта, установени недостатъци в определени сектори, липса на студенти с необходимите умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и в областта на информационните технологии;
Стимулиране на реалната икономика чрез политика на устойчива реиндустриализация
1. призовава за координирана икономическа политика, основана на по-високи социални стандарти и на вътрешното търсене като движеща сила, при която заплатите да се увеличават успоредно с производителността на труда в целия ЕС;
2. подновява призива си за обща политика за реиндустриализация на ЕС, която да съчетава конкурентоспособност, устойчивост и качествена заетост и да дава възможност на промишлеността да играе роля в прехода към устойчивост и да решава основни предизвикателства пред обществото; счита, че на фона на глобалните предизвикателства и повишения натиск на глобализацията върху няколко европейски промишлени сектора, е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност да са в основата на подновяването на европейската индустрия, ако тя възнамерява да поддържа своята конкурентоспособност в бъдеще;
3. призовава тази политика да се основава на ясни цели и показатели – включително амбициозни цели в областта на енергийната ефективност, ресурсите и климата – и на подход, основан на жизнения цикъл и кръговата икономика; счита, че тя следва да включва интелигентен микс от мерки в областта на търсенето и на предлагането, насочени към пренасочване на икономиката в ЕС, който да я прави по-устойчива и по-малко зависима от ресурсите; посочва, че тя следва да насочва инвестициите към творчество, умения, новаторство и устойчиви технологии и да насърчава модернизирането на индустриалната база на Европа чрез политика, съобразена с веригата за създаване на стойност, която включва основните индустрии и техните регионални и местни представители; счита, че един такъв подход може да донесе разходно-ефективни ползи за европейската индустрия и европейската икономика като цяло;
4. счита, че реиндустриализацията в ЕС следва да се съсредоточи по-специално върху стратегическите сектори на ЕС, да насърчава разработването и усвояването на технологии за енергийна ефективност, възобновяема енергия, ефективно използване на ресурсите и социални иновации, и да бъде подкрепена от инвестиции в инфраструктура на обществения транспорт (включително железопътна и трамвайна инфраструктура) и интелигентно използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), с оглед осигуряване на силен ефект на лоста за постигане на реиндустриализация; подчертава, че такава политика следва да има и по отношение на селското стопанство и сектора на суровините; счита, че ЕС следва да разработи общо разбиране за това кои са неговите стратегически сектори и да насърчава тяхната дългосрочна устойчивост;
5. счита, че законодателството е движеща сила на новаторството и че определянето на високи (екологични) стандарти в ЕС стимулира необходимите частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, което позволява на европейските предприятия да предлагат висококачествени продукти и услуги на пазара на ЕС и да се конкурират на международните пазари; изразява съжаление, че ЕС изглежда губи водещата си роля в определянето, изпълнението и налагането на високи екологични стандарти (както показа скандалът „Дизелгейт“) и призовава за полагането на усилия за възстановяване на тези позиции;
6. счита, че структурните промени в националните и в международните финансови и данъчни системи, включително например изместването на тежестта в данъчните политики от труда към ресурсите, интернализацията на външните разходи, намаляването на използването на изкопаеми горива и проработването системата за търговия с емисии, са от съществено значение за създаване на икономическа рамка, която насърчава частните и публичните инвестиции и в която устойчивата индустриална политика може да постигне своите цели;
7. посочва мерките на строги икономии, които значително намалиха капацитета за инвестиции на публичните органи в инфраструктурни проекти като сектора на обществената мобилност, които биха подкрепили устойчивото създаване на качествени работни места и пренасочването на икономиката;
8. посочва, че многогодишната масирана интервенция в подкрепа на банките и пазарите на финансови активи в ЕС не успя да окаже въздействие върху заетостта и подобряването на икономическите перспективи; изразява съжаление за разочароващите резултати от инвестиционния план на Юнкер и припомня многобройните проучвания относно кредитирането на Европейската централна банка, в които се твърди, че дружествата търсят възможности за стопанска дейност, а не финансиране; счита, че това ясно показва на разработващите политики лица, че публичните интервенции следва да преминат от свръхстимулиране на предлагането към съгласувани данъчни политики, насочени към стимулиране на търсенето;
9. изразява съжаление за постепенната финансиализация на реалната икономика, задвижвана от корпоративна култура, фокусирана върху краткосрочните финансови перспективи – т.е. върху създаването на стойност за акционерите – вместо върху поддържането на иновативен индустриален инструмент, който може да осигури устойчиви качествени работни места и дългосрочни ползи за обществото; изразява съжаление за това, че този подход доведе до загубата на много работни места в производствения сектор; призовава Комисията да направи законодателно предложение, което да възпира и санкционира дружествата, които прибягват до масови съкращения, когато са на печалба, например като ограничава достъпа им до финансиране от ЕС;
10. изразява съжаление за липсата на справедливо данъчно облагане на равнището на ЕС на големи корпорации, извършващи дейност в Европа и в световен мащаб; счита, че борбата с данъчните измами и избягването на данъци ще позволи намаляването на данъците за МСП и попълването на обществените бюджети за инвестиции в бъдещето; призовава за въвеждането на обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) като източник на собствени ресурси за бюджета на ЕС;
Енергийният преход и преходът към устойчиво развитие като основни движещи сили на реиндустриализацията
11. призовава за разпределянето на публични и частни финансови ресурси на ЕС и държавите членки в широк план за екологични инвестиции с акцент върху енергийния преход, устойчивата мобилност и кръговата икономика, които да заменят предишните инвестиции в пътища; счита, че финансовите средства на ЕС, включително финансовите средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и Механизма за свързване на Европа, предлагат големи възможности за финансиране на тези инвестиции; счита, че насоките за държавна помощ следва да бъдат по-добре съобразени и използвани в подкрепа на мерки за стимулиране на инвестициите и устойчивостта; призовава за драстично подобряване на изпълнението на критериите за устойчивост, както и на социалните критерии и критериите за заетост, при използването на средства от ЕС, по-специално на Европейския фонд за стратегически инвестиции и всички финансови инструменти, управлявани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);
12. призовава за програма на ЕС за интелигентна специализация и за даване на приоритет на научноизследователската и развойна дейност в секторите, в които ЕС има предимство, като ресурсната и енергийната ефективност, възобновяемата енергия, кръговата икономика, устойчивото земеделие и качественото здравеопазване; призовава за конкретни инструменти, които да дадат възможност на ЕС и на държавите членки да обединят усилията си в областта на научноизследователската и развойна дейност в тези приоритетни области и да направят възможно въвеждането на резултатите от нея в местната икономика; счита, че възможностите за допълнително взаимодействие между „Хоризонт 2020“ и инициативите за интелигентна специализация (RIS3) следва да се насърчават с цел гарантиране на по-добро използване на научноизследователската и развойната дейност и подпомагане на регионалното икономическо сближаване; призовава за увеличаване на подкрепата за иновационните клъстери и технологичните центрове като посредници между научноизследователската дейност и промишлеността;
13. счита, че обществените поръчки и екомаркировката ще изиграят важна роля за въвеждането на устойчиви продукти, услуги и иновации и за пренасочването на икономиката; призовава за бързо прилагане на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки от 2014 г. и за съгласувани усилия от страна на държавите членки и Комисията за гарантиране на това изборът на възлагащите органи да се основава на принципа на икономически най-изгодната оферта, с акцент върху разходите през жизнения цикъл и върху екологично- и социалноустойчивите продукти, като по този начин се допринася за предотвратяване на дъмпинга спрямо трудовите възнаграждения и експлоатацията на работниците (нелоялната конкуренция), както и за потенциалното укрепване на регионалните икономически структури;
14. отчита специфичния характер на сектора за оборудване на железопътния транспорт и значението му за индустриалния растеж в Европа, работните места и иновациите, поради производството на изделия с жизнен цикъл до 50 години, високата капиталоемкост и значителната зависимост от обществени поръчки и задължението за спазване на много високи стандарти по отношение на безопасността; припомня съществения принос на железопътния транспорт за постигането на целите в областта на борбата с изменението на климата и необходимостта от гарантиране запазването на предимството на Европа в този сектор; настоятелно призовава Комисията да подкрепи целите за прехода към железопътен транспорт, както за пътници, така и за товари, както е посочено в Бялата книга за транспорта от 2011 г. с конкретни политически действия и по-нататъшни усилия за насърчаване на ефективни технологии, оперативна съвместимост и политики за местни доставки; отправя искане към Комисията да гарантира увеличаването на използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие, в подкрепа на инвестиции в железопътни проекти на регионално равнище и създаването на устойчиви работни места, включително развитието на местна транспортна инфраструктура, като трамвайна инфраструктура;
15. припомня огромния потенциал за създаване на (качествени) работни места и ползите по отношение намаляването на цените, които се очаква да бъдат постигнати посредством подобренията в енергийната ефективност; подчертава, че в основата на инициативите във всички промишлени сектори трябва да бъдат мерки, включително цели, стандарти и механизми за сравнение, които подобряват енергийната ефективност; посочва, че особено транспортната и строителната промишленост трябва да се стремят към политика на активно пестене на енергия и към разнообразяване, насочено към устойчиви, незамърсяващи и сигурни енергийни източници; подчертава, че индустриалната политика следва да спомага за създаването на пазарни условия, които стимулират по-голямо пестене на енергия и инвестиции в енергийна ефективност, за да се експлоатира широк набор възобновяеми енергии, както и ключови технологии за мобилност на съхранението на енергия (най-вече в обществения транспорт);
Привеждане на търговската политика в съответствие с целите на реиндустриализацията и прехода
16. подчертава, че политиките за търговия и инвестиции следва да бъдат насочени към допринасяне за устойчивото развитие, създаването на качествени работни места и насърчаването на високи социални стандарти и стандарти по отношение на околната среда в промишлеността и производството; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения утвърждават тези стандарти;
17. счита, че провежданата понастоящем от ЕС политика не е такава, и предупреждава за засилването на натиска от страна на конкурентите вследствие на въвеждането на търговски споразумения като Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС) или Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТПТИ), които се оценява, че могат да доведат до загубата на съответно 200 000 и 600 000 работни места в Европа, повечето от които в областта на промишленото производство, като изострят текущите тенденции на деиндустриализация, а също така бъдат и в противоречие с глобалния ангажимент във връзка с климата (290% увеличение на превозваните товари до 2050 г.);
18. подчертава необходимостта да се предотврати въздействието на търговската политика на ЕС за насърчаване на антиконкурентни практики, включително социален дъмпинг и дъмпинг в областта на околната среда, и по-специално дъмпинга на евтини продукти, които излагат на риск европейските стандарти и влияят на установените в ЕС производствени предприятия; призовава ЕС спешно да предприеме необходимите мерки, за да се защити срещу нелоялни търговски практики и да укрепи значително своите инструменти за търговска защита чрез подобряване на тяхната реактивност и ефективност; изразява загриженост във връзка с това по повод предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай; призовава Комисията да въведе на границите механизми за прилагане на мерки за коригиране, а митническите тарифи да се разглеждат като средство за избягване на дъмпинга в областта на околната среда, експлоатацията на работниците и служителите и нелоялната конкуренция;
19. подчертава, че докато в няколко сектора на икономиката ЕС е широко отворен за конкуренти от трети държави, третите държави поддържат редица бариери, които дискриминират европейските дружества; подчертава, че конкуренти от трети държави, по-специално от Китай, се разрастват бързо и агресивно в Европа и други региони в света, често със силна политическа и финансова подкрепа от своята страна на произход (напр. щедри експортни кредити извън обхвата на правилата на ОИСР); подчертава, че такива практики могат да представляват нелоялна конкуренция и да застрашат работните места в Европа; подчертава поради това необходимостта от справедливи и равнопоставени условия на конкуренцията в световен мащаб с оглед на взаимен достъп до пазара с цел предотвратяване на риска от загуба на работни места и защита на промишленото ноу-хау в Европа; изисква от Комисията да направи оценка на необходимостта от актуализация на действащия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, като се има предвид положението на световния пазар;
20. призовава Комисията да контролира по-добре неевропейските инвестиции в държавите – членки на ЕС (напр. в железопътния транспорт), и да гарантира спазването на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, като законодателството относно офертите с необичайно ниска стойност и нелоялната конкуренция;
Преструктуриране по социално отговорен начин и създаване на качествени работни места в ориентирани към бъдещето сектори
21. изразява съжаление във връзка със закриването на Caterpillar и Alstom, което ще се засегне хиляди работници и техните семейства и ще окаже непропорционално въздействие върху местната и регионалната икономика, със значителни странични ефекти; осъжда подобни масови уволнения от чисто икономически съображения и от съображения за печалба;
22. счита, че е необходимо да се предвидят, насърчават и укрепват предварителни мерки по отношение на положението на Caterpillar и Alstom и вероятната промяна в областта на заетостта и условията на труд, особено когато те могат да бъдат застрашени;
23. посочва, че процесите на преструктуриране оказват въздействие, което не засяга само едно дружество, тъй като дружествата работят все по-често в мрежи, което увеличава потребността от изграждане на многостранни форуми за разискване на социални въпроси;
24. подчертава, че добрите практики за преструктуриране изискват възможно най-ранна подготовка и започване на прилагането веднага щом се осъзнае необходимостта от преструктуриране, което ще позволи икономическите, социалните и териториалните последици и последиците за околната среда от него да бъдат избегнати или ограничени;
25. припомня, че широко се признава, че всяка дейност по преструктуриране следва да бъде обяснена и обоснована пред заинтересованите лица, включително що се отнася до избора на мерките, предвидени във връзка с целите и алтернативните възможности;
26. изтъква отново, че силният, всеобхватен социален диалог на всички равнища, основан на взаимно доверие и споделена отговорност, е най-добрият инструмент, чрез който да се търсят консенсусни решения и общи възгледи при прогнозирането, предотвратяването и управлението на процесите на преструктуриране; счита, че социалният диалог на равнището на ЕС е от решаващо значение за защитата на интересите на европейските производствени предприятия и на техните служители;
27. подчертава, при преструктуриране, необходимостта от защита на интересите на работниците и служителите по отношение на социалната сигурност, качеството на заетостта, здравето и условията на труд;
28. подчертава отново необходимостта от съдържателни консултации с всички заинтересовани лица и изисква всяка операция по преструктуриране да бъде предшествана от адекватна и навременна подготовка, като се зачита пълноценното и подходящо участие на представители на работниците и служителите на всички равнища, с оглед на предотвратяването или облекчаването на икономическото и социалното въздействие и на въздействието върху околната среда и на местно равнище;
29. счита, че последиците от преструктурирането за съкращенията следва да се разглежда с предимство, като дружеството следва да поеме ясен и прозрачен ангажимент по отношение на трудовата заетост; призовава настоятелно дружествата да разглеждат всички съответни алтернативи на съкращенията и да провеждат диалог с вътрешните и външните заинтересовани участници, за да се опитат да ги включат в намирането на решение за избягване на евентуалните съкращенията;
30. призовава в тази връзка за преразглеждане на Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения, за да бъдат включени подизпълнителите в процедурите за информиране и консултиране и за да се гарантира, по целесъобразност в случаите, когато масовите съкращения са предприети от дружества, които все още отчитат печалба, че те поемат финансова отговорност с цел да се смекчи разпространението на отрицателните последици в мрежата;
31. подчертава, че в случай на съкращения работодателите трябва да спазват законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията, особено по отношение на дискриминацията, основана на възраст, при подбора на работниците и служителите в целевата група за съкращения и трябва да предоставят на съответните работници и служители помощ и мерки, насочени към повишаване на пригодността им за заетост и към подпомагане на бързото им завръщане на пазара на труда чрез качествени работни места;
32. счита, че без да се заместват никакви задължения на държавите членки или на работодателите, произтичащи то правото на ЕС, националното право или практики, ЕФПГ може да се използва за осигуряване на финансова подкрепа за бързо намиране на качествени работни места от страна на съкратените работници и служители;
33. призовава за разработването на нов модел за организацията на работа, в която работата и доходите са споделени;
34. призовава Комисията да представи през тази година, в съответствие с поетия от нея през 2013 г. ангажимент, пълен доклад относно прилагането на рамката за качество; припомня в тази връзка своето искане към Комисията да представи, след консултации със социалните партньори, предложение за нормативен акт за информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането;
35. подчертава необходимостта да се осигури повече и по-добър достъп до обучение, учене през целия живот, професионално обучение и университетско образование, даващи подготовка за бъдещето, със силен акцент върху предмети в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, подкрепа за предприемачеството и адекватна мрежа за социална сигурност, заедно с политика за втори шанс; подчертава, че демократизацията на работното място трябва да се разшири и че работниците и служителите следва да имат индивидуално право на обучение;
36. отбелязва, че преходът към екологична икономика има значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени, както и в области, които не могат да бъдат изместени в чужбина; отбелязва, че има сериозни доказателства, че екологичният преход в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху заетостта, като се има предвид фактът, че устойчиви икономически дейности като икономията на енергия са много по-трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности, и че те биха имали потенциал да дадат възможност на регионите да станат по-независими;
37. счита, че е от решаващо значение, за да се извлече максимална полза от нетния потенциал за създаване на работни места на екологосъобразната икономика, да се предоставят на съществуващата работна сила в Съюза подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за прилагането на кръгова икономика и за да се справят с прехода към по-устойчиви производствени процеси и продукти ; призовава за европейска стратегия за обучение и образование в подкрепа дружества, изследователски институти и социалните партньори за съвместно проучване на уменията, необходими за постигането на устойчивост от гледна точка на околната среда;
38. призовава Комисията и държавите членки да насърчават създаването и развитието на кооперативни предприятия, тъй като беше доказано, че те са по-устойчиви по време на кризи и губят по-малко работни места, отколкото средностатистическите предприятия, както и че създават качествени работни места, които не се изместват в други държави; призовава ЕИБ и Комисията да информират редовно Парламента относно конкретните мерки, предприети до момента за подобряване на достъпа до финансиране на кооперациите и предприятията на социалната икономика;
39. призовава Комисията и държавите членки да насърчават, в това число в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции, качествените инвестиции, насочени към генериране на обществени и икономически ползи като устойчиви и качествени работни места, равенство между половете, качествено образование и иновации, насочени към стимулиране на прехода към екологосъобразна икономика и към борба с енергийната бедност; призовава Комисията и държавите членки да насочат инвестициите към области с положително въздействие върху пазара на труда с цел създаване на устойчиви и качествени работни места при пълна социална закрила и защита на заетостта;
°
° °
40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] OВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 53.
- [2] ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.
- [3] ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
- [4] ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.
- [5] OВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 58.
- [6] ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 59.
- [7] OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.
- [8] ОВ C 251E, 31.8.2013 г., стр. 75.
- [9] Приети текстове, P7_TA(2014)0032.
- [10] Приети текстове, P8_TA(2015)0264.
- [11] Приети текстове, P8_TA(2016)0280.