ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom

28.9.2016 - (2016/2891(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Мария Арена, Едуар Мартен, Мария Жуан Родригеш, Катлен Ван Бремпт, Дан Ника, Юта Щайнрук, Мартина Вернер, Серджо Гаетано Коферати, Кристин Рево Д'Алон Бонфоа, Юг Байе, Ерик Андрийо, Никос Андрулакис, Гийом Балас, Перванш Берес, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Енрико Газбара, Елена Джентиле, Серхио Гутиерес Прието, Пиер Антонио Панцери, Димитрис Пападакис, Георги Пирински, Евелин Регнер, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Марк Тарабела, Изабел Тома, Флавио Дзанонато, Никола Капуто от името на групата S&D

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1051/2016

B8-1056/2016

Резолюция на Европейския парламент относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom

(2016/2891(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално членове 9, 147, 151, 153, параграф 2, 173, 174, 192, 225 и 345 от него,

–  като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност[2],

–  като взе предвид оценката на европейската добавена стойност на мярката на Съюза относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на процесите на преструктуриране, осъществена от Отдела за европейска добавена стойност на Парламента и предоставена на комисията по заетост и социални въпроси на 19 ноември 2012 г.,

–  като взе предвид „Управление на промяната“ – окончателен доклад на групата на високо равнище по въпросите на икономическите и социалните последици от индустриалните промени, създадена по време на срещата на върха в Люксембург по въпросите на заетостта през ноември 1997 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE)[3],

–  като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения[4],

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[5],

–  като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности[6],

–  като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица[7],

–  като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност[8],

–  като взе предвид Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите[9],

–  като взе предвид Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане[10],

–  като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност[11],

–  като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение[12],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г., озаглавено „Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2005 г. относно социален дневен ред (СOM(2005)0033),

–  като взе предвид Решение 2010/707/EС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки[13],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. (поправка, публикувана на 11 ноември 2010 г.), озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 17 януари 2012 г., озаглавена „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“ (COM(2012)0007),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г.[14],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2005 г. относно социалната програма за периода 2006 – 2010 г.[15],

–  като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет от 25 април 2012 г. относно кооперации и преструктуриране,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. за засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците[16],

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[17],

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)112),

–  като взе предвид резултатите от научните изследвания и от проведените проучвания от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006[18],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[19],

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно използването на потенциала за заетост на „зеления“ растеж,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно стоманодобивния сектор в ЕС: защита на работниците и промишлените отрасли[20],

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM/2012/0582), както и на целта за 20 % реиндустриализация,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт[21],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че европейският промишлен сектор е играл важна роля в историята на европейската интеграция и е основен стълб за създаването на нови ценности и канали в Европа;

Б.  като има предвид, че железопътната промишленост е гръбнакът на европейската индустриализация, с повече от 175-годишна история; като има предвид, че годишният темп на растеж на достъпните пазари на отраслите, свързани с железопътното оборудване, се очаква да бъде 2,8 % до 2019 г.;

В.  като има предвид, че промишленото производство представлява 65 % разходите на дружествата за научноизследователска и развойна дейност и че следователно заздравяването на промишлената база е от съществено значение за задържането на експертен опит и ноу-хау в ЕС;

Г.  като има предвид, че европейският сектор за оборудване на железопътния транспорт (СОЖТ) осигурява пряко заетост на 400 000 души в рамките на ЕС, много от които работят в МСП;

Д.  като има предвид, че силният и иновативен европейски сектор за оборудване за железопътния транспорт е от съществено значение за преминаването към железопътен транспорт, което е необходимо за постигне на целите на ЕС относно климата и енергетиката;

Е.  като има предвид, че производственият обект на Alstom в Белфор има висока добавена стойност и признат експертен опит в областта на теглителните устройства;

Ж.  като има предвид, че развитието на цифровите технологии, приоритет на плана „Юнкер“, се нуждае от стабилна индустриална база, за да стане факт;

З.  като има предвид, че понастоящем тази ключова и стратегическа промишленост на ЕС е изправена пред силна конкуренция от трети страни, които изнасят продукти с по-ниски цени на европейския пазар, като възприемат агресивна и бързо разрастваща се политика на всички континенти, често с политическата и финансова подкрепа на съответните правителства;

И.  като има предвид, че европейската промишленост е в надпревара с времето, за да си възвърне своята конкурентоспособност и капацитета си да инвестира в Европа, както и че тя е изправена също така пред социални и екологични предизвикателства, които трябва да преодолее, като същевременно остане световен модел в областта на социалната и екологичната отговорност;

Й.  като има предвид, че само една амбициозна политика в областта на иновациите, която благоприятства производството на висококачествени, иновативни, енергийно ефективни продукти и насърчава нови производствени процеси, ще позволи на ЕС да защити позициите си в един все по-конкурентен световен контекст;

К.  като има предвид, че липсата на европейска координация в областта на данъчните и търговските въпроси позволява на големите дружества да създават правни структури, които да им позволяват да укриват данъци, включително чрез прехвърляне на материални активи, нематериални активи или услуги между дружествата на неадекватни цени;

Л.  като има предвид, че днес, съгласуваността между различните политики, Европейският съюз е приел, за формулирането на една модерна промишлена политика е абсолютно необходима; като има предвид, че това обновяване може до голяма степен да се обясни с обстоятелствата, които се наблюдаваха главно на обекти на дружествата Caterpillar и Alstom;

М.  като има предвид, че решението на управителния съвет на Alstom да обяви прехвърлянето на дейността по производство на влакове (400 работни места) от завода в Белфор в завода в Райхсхофен, означава в действителност закриването на първия завод (тъй като единствената оставаща в него дейност, не оправдава задържането му в експлоатация);

Н.  като има предвид, че General Electric вече изрази опасения през миналия януари, че ще трябва да закрие 6 500 работни места в европейските подразделения на бившата Alstom, а 236 съкращения (от около 400-те работни места) бяха планирани дори в завода в Сесто Сан Джовани в Италия, поради въздействието на спирането на производството и значително намаляване на услугите; като има предвид, че дружеството е демонстрирало пълното си безразличие към исканията на италианското правителство, регион или община, като потвърди обявените 99 съкращения в завода в Сесто Сан Джовани, както и освен това – предоставянето на доброволни стимули за пенсиониране и прехвърляне към други заводи в Пулия и Кампания;

О.  като има предвид, че на 2 септември 2016 г. холдингът Caterpillar обяви мащабен план за преструктуриране в световен мащаб, който включва завода в Госли, принуден да затвори вратите си, което доведе до съкращението на 2 500 преки работни места и излага на опасност около 4 000 работни места при подизпълнителите;

П.  като има предвид, че на 28 февруари 2013 г. в дружеството Caterpillar Belgium S.A. беше приложен план за преструктуриране за освобождаването на около 1 400 души, 85 % от които можаха да се ползват от ранно пенсиониране; като има предвид, че три години по-късно, се оказва, че около половината от 15-те процента от работниците, невъзползвали се от ранното пенсиониране, са успели да намерят постоянна работа, но при по-малко благоприятни условия на труд;

Р.  като има предвид, че юридическата структура на Caterpillar в Европа разкрива данъчните манипулации, допринасящи за укриването на данъци, от които дружеството се ползва: Caterpillar Belgium SA, дружество с ограничена отговорност съгласно белгийското законодателство, е дъщерно дружество на Caterpillar Overseas SARL със седалище в Женева, на което то предоставя, съгласно споразумение за предоставяне на услуга, преработването на суровини в крайни продукти, и следователно е лишено не само на добавената стойност, предоставяна от белгийските работници, но също и на прякото управление на белгийския завод в Швейцария, където белгийските работници не са представени;

С.  като има предвид, че този механизъм не се отнася единствено до Caterpillar и че той, в никакъв случай, не е от полза за ЕС; като има предвид, че следователно е от съществено значение ЕС да постави под въпрос тези правни структури чрез разследване, което да има за цел проучване на правните структури, създадени от холдинга Caterpillar, но преди да анализира операциите по прехвърляне между Caterpillar Overseas SARL и различните му дъщерни дружества, намиращи се на територията на ЕС, за да прецени дали разходите за съответните трансфери са адекватни и да провери дали те не са просто начин за избягване на данъци;

Т.  като има предвид, че търговията със строителни машини в ЕС беше подложена на силни сътресения през последните години, свързани с намаляването на публичните и частните инвестиции, но и поради увеличението на производствените разходи, произтичащо от увеличаването на цените на суровините; като има предвид, че производство на строителни машини в Европа намаля с 45,1 % от 2007 до 2014 г., което доведе до значителна загуба на пазарен дял за европейските производители, като се започне със загубата на работни места в сектора;

У.  като има предвид, че честната търговия с промишлени продукти може да функционира само ако тя зачита основните права на работниците и правилата в областта на околната среда; като има предвид, че инвестициите в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са важен стимул за инвестициите в промишлени продукти, способни да създадат благоприятни цикли;

Ф.  като има предвид, че иновациите в производството имат положително въздействие върху растежа на заетостта във всички фази на промишления икономически цикъл; като има предвид, че участието на работниците в мерките за иновации и в определянето на стратегиите е най-добрата гаранция за икономически успех;

Х.  като има предвид, че в случаите Alstom и Caterpillar, експертният опит на представителите на работниците не беше надлежно взет под внимание; като има предвид, че единството и солидарността, изразени от всички профсъюзи в тази ситуация, бяха забележителни, особено от работниците в Райхсхофен спрямо техните колеги в Белфор, както и от работниците на Caterpillar в Гренобъл, които блокираха входа на завода след съобщението за неговото затваряне и които също така участваха в демонстрацията на 16 септември 2016 г. в подкрепа на своите белгийски колеги;

Ц.   като има предвид, че, въпреки това, някои дружества като Caterpillar въвеждат стратегии, основани на краткосрочните финансови ползи, вместо върху иновациите, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, заетостта и подновяването на уменията; като има предвид, че през 2015 г. 70 % от оперативната печалба беше разпределена под формата на дивиденти, което засилва „финансиализацията“ на икономиката, вместо да увеличи инвестициите в производствения капацитет, научноизследователската и развойната дейност;

Ч.  като има предвид, че според ръководството решението за закриване на завода на Caterpillar е необходимо, за да се гарантира конкурентоспособността на предприятието; като има предвид, че синдикатите категорично се противопоставят на закриването на завода; като има предвид, че правителството и синдикатите оспориха аргументите във връзка с конкурентоспособността на завода и изразиха загриженост, че тези съкращения ще бъдат първата стъпка към пълното затваряне на завода;

Ш.  като има предвид, че заводът на Caterpillar в Госли носи печалба; като има предвид, че намалението на производствените разходи между 2013 г. и 2015 г. даде възможност на продукцията на завода да стане по-привлекателна от продуктите от страни извън ЕС; като има предвид, че при все това холдингът реши да закрие фабриката, за да премести производството към други заводи в Азия и Латинска Америка; като има предвид, че това показва, че решението за уволненията е взето единствено с цел увеличаване на дела на печалбата, а не по действителни икономически съображения, и че ЕС следва да се бори срещу тази незаконна практика;

Щ.  като има предвид, че представители на дружеството заявиха, че планираното закриване се дължи на прекомерно големия размер на производствения обект в Госли, свързаните с това по-високи производствени разходи, както и възможността за производство на друго място на по-ниска цена; като има предвид, че синдикалните организации критикуваха ръководството на Caterpillar за това, че дават предимство на интересите на акционерите и пренебрегват тези на своите работници и служители; като има предвид, че очевидно загубата на почти всички работни места ще настъпи между април и юли 2017 г.;

Aa.  като има предвид, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е европейски инструмент, който предоставя пряка подкрепа за работници, загубили работата си в резултат на промените в моделите на търговията и глобализацията; като има предвид, че ЕФПГ беше мобилизиран няколко пъти, за да се помогне на работници в Европа, съкратени от Caterpillar или негови дъщерни дружества;

Aб.  като има предвид, че предвид значението и европейското измерение на този случай, Комисията реши да създаде работна група с участието на представители на компетентните служби, която да действат като партньор в процеса на закриването на Caterpillar;

Aв.  като има предвид, че закриването на завода на Caterpillar в Госли се извършва в полза на трети държави, които не спазват същите стандарти на социална защита и защита на околната среда като тези, които се прилагат за европейската промишленост, което създава по този начин нелоялна конкуренция;

Aг.  като има предвид, че Alstom е заявил, че ще има намаление на поръчките с около 30 % за френските му обекти до 2018 г., но че за завода в Белфор неговите поръчки ще започнат да намаляват едва през 2018 г., като последната поръчка ще бъде изпълнена през 2021 г.; като има предвид, че заводът на Alstom в Белфор е жизнеспособен и може да се потърсят нови решения, и че следователно промишленият ноу-хау и квалифицираната работна сила следва да се вземат предвид при оценката на жизнеспособността на производството на дружеството като цяло;

Aд.  като има предвид, че загубата на ноу-хау и умения на работниците от завода на Alstom в Белфор е повод за загриженост, тъй като това застрашава всякаква възможност за повторно започване на икономическата дейност в случай на получаване на повече поръчки; като има предвид, че европейския влаков парк (особено високоскоростните влакове) остарява и че много страни ще трябва скоро да подновят парка си, което означава, че Европа трябва да запази своя производствен капацитет, за да отговори на тези нужди без да зависи от трети страни“ и че заводът на Alstom би отговорил на тази необходимост;

Aе.  като има предвид, че тежката криза на европейската промишленост води до още по-задълбочена зависимост на производствения сектор на ЕС от вноса от трети страни, загуба на промишлен ноу-хау и загуба на инвестиции, които ще се отрази непосредствено на милиони работни места; като има предвид, че затварянето на заводи често води до необратими загуби на технологии, промишлен ноу-хау и умения на работниците в промишлеността;

Aж.  като има предвид, че промишлеността играе ключова роля за развитието на икономиката като цяло, както по отношение на технологиите, така и на преодоляването на трудности в снабдяването;

1.  изразява убеждение, че европейската индустрия следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността на ЕС; отново заявява, че само една силна промишленост ще позволи на ЕС да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, а именно спазването и изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на COP 21;

2.  припомня, че икономическата криза в Европа показа, че промишлените отрасли, които инвестират най-много, са тези, които устояват най-добре, и в този контекст подчертава отрицателното въздействие на политиките на строги икономии върху публичните инвестиции и върху вътрешното потребление, което следва да бъдат стимулатори на растежа;

3.  подчертава, че европейската промишленост е изправена пред конкуренция в световен мащаб и във връзка с това настоятелно насърчава Комисията спешно да вземе предвид този световен пазар като референтен при определянето на географските пазари в своите анализи и сравнения в контекста на законодателството в областта на конкуренцията, а не да ограничава своите проучвания единствено до вътрешния пазар, като по този начин даде възможност на европейските предприятия да създават партньорства в областта на научноизследователската и развойна дейност или стратегически съюзи;

4.  изисква преразглеждане на политиката в областта на конкуренцията и правилата за държавните помощи с цел да се улесни публичната интервенция за запазване на социалното и регионалното сближаване; изисква да се извърши оценка на въздействието на развитието на производствения капацитет, включително на фабриките и работните места, преди вземането на каквито и да било решения от ГД за конкуренция;

5.  призовава Комисията да извърши прогнозно проучване за период от 15 години (2030 г.) относно развитието на железопътния сектор в Европа, което да обединява различните по отношение на екологичните цели на държавите – членки на ЕС; изисква от Комисията да извърши допълнителен анализ на въздействието на различните сценарии по отношение на работните места, професиите и уменията; подчертава, че Комисията трябва предприеме своевременни действия в отговор на препоръките, изказани в резолюцията на Парламента относно СОЖТ на ЕС за осигуряване на работни места и растеж; посочва, че последващите действия трябва да бъдат улеснени от постоянен диалог със заинтересованите страни и трябва да обхваща всички глави на резолюцията;

6.  призовава Съвета да приеме бързо модернизирането на механизмите за търговска защита, за да може най-сетне да се отговори по подходящ начин на нелоялни практики от трети държави и да се защити европейската промишленост от практикуването на дъмпинг на европейския пазар, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция за всички;

7.  призовава Комисията да гарантира, че търговската политика на ЕС съответства в по-голяма степен на индустриалната политика, така че търговската политика да взема предвид необходимостта от запазването на работните места в промишлеността в Европа и да не води до нови премествания и още по-голяма деиндустриализация; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения включват специфични разпоредби за подобряване на пазарния достъп за европейската промишленост; призовава Комисията да гарантира равни условия за участниците на пазара в рамките на Европа и извън нея;

8.  призовава Комисията да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки, и по-специално на правилата за националните преференции, неестествено ниските оферти и нелоялната конкуренция; припомня също така, че ЕС разполага с разпоредби, които дават възможност за отхвърляне на оферти, при които повече от 50 % от стойността е реализирана извън ЕС;

9.  призовава Комисията да си сътрудничи с различните промишлени сектори, с цел да се осигури най-доброто използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), в подкрепа на проекти в областта на научноизследователската и развойна дейност на регионално равнище;

10.  приветства инициативата на някои местни органи, наред със социалните партньори, да бъдат насърчавани експериментални проекти за работниците и предприятията, засегнати от икономическата криза, с цел да се предложи професионална кариера чрез професионално обучение, вместо частична безработица;

11.  твърдо е убеден, че защитата на работниците в рамките на изпълнението на промишлената стратегия на ЕС следва да бъде укрепена чрез законодателен пакет относно предоставянето на информация на работниците и провеждането на консултации с тях, което да подобри процедурите във връзка с колективните уволнения, но и същевременно да предвиди отрицателните последици от глобализацията;

12.  подчертава признатия експертен опит на представителите на работниците при извършването на стратегически избор и вземането на решения в дружествата; подкрепя създаването на местни информационни комитети и комитети за помирение с цел предотвратяване на рисковете в областта на промишлеността, които да включват всички заинтересовани страни, които имат контролни или предупредителни функции;

13.  призовава за създаването на пилотен комитет за информация и помирение на местно равнище в завода на Alstom, с цел предотвратяване на промишлените рискове, който да се състои от лица с правомощия за контрол и анализ на посочените рискове и да отговаря за проучване на бъдещето на завода на Alstom и за изготвяне на предложения за дейности след 2018 г.;

14.  подчертава, че в случай на преструктуриране най-голямо внимание се обръща на непосредственото и очевидното въздействие върху заетостта, докато неблагоприятният ефект върху условията на труд и здравето на работниците не се отчитат и решават адекватно;

15.  изисква от Комисията да представи възможно най-скоро, след консултация със социалните партньори, предложение за законодателен акт относно предоставянето на информация на работниците и консултациите с тях, прогнозирането и управлението на преструктурирането, съобразено с подробните препоръки, изложени в резолюцията на Парламента от 15 януари 2013 г. относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането;

16.  отбелязва, че степента на въздействие на решенията за преструктуриране, взети от големите европейски дружества, далеч надхвърля самото дружество, и в действителност засяга цялата икономика, включително подизпълнителите, и застрашава бъдещето на целия промишлен сектори;

17.  изразява дълбока загриженост, че някои промишлени обекти са изоставени на съдбата си, което прави невъзможна всякаква икономическа реорганизация, и настоява, че е необходимо да се намерят начини за повторно овладяване на териториите и да се помогне на публичните органи да сторят това;

18.  призовава за включване на подизпълнителите във фазата от преговорите, която настъпва в резултат на констатирането на план за колективно уволнение в голямо предприятие;

19.  изисква от Комисията да представи възможно най-скоро, след консултация със социалните партньори, предложение за преразглеждане относно сближаването на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (Директива 98/59/ЕО на Съвета), което следва да включва следните принципи:

–  да се гарантира, че всички работници, засегнати от последиците от преструктурирането и работещи в същото дружество, но в различни места на стопанска дейност, могат да извършат заедно процедурата за колективно уволнение,

–  да се включат всички подизпълнители на дружеството в процедурата за колективно уволнение, за да им даде възможност да преговарят с дружеството относно обезщетение за щетите, понесени в резултат на закриването на дейността им, включително на въздействието върху заетостта на подизпълнителите,

–  призовава за дружеството да назначи свой представител с правомощия за вземане на решения във връзка с преговорите в хода на цялата процедура за колективни уволнения,

–  създаването на механизъм за налагане на санкции срещу дружествата, които извършват процедури за преструктуриране, които са несправедливи и не почиват на основателни причини („licenciement boursier“), включително това на подобни дружества да се отказва достъп до единния пазар и европейските програми за финансиране и/или те да бъдат задължени да изплатят всички държавни помощи, отпуснати им през годините преди колективното уволнение;

20.  изисква от Комисията да представи възможно най-скоро, след консултация със социалните партньори, предложение за законодателен акт, подобен на закона „Флоранж“, на европейско равнище, като целта на посочения правен акт да бъде, в случай на закриване, да прикани дружеството да започне специална процедура за предоставяне на информация с работническия съвет, с цел организиране на търсенето на купувач или продажбата на обекта;

21.  счита, че дружествата, които искат да се възползват от възможностите, предлагани от европейското дружествено право, трябва да бъдат задължени в същото време да се придържат към общите европейски ценности; поради това призовава Комисията да представи предложение за директива, с която да се въведе нова и интегрирана архитектура за участие на работниците в структурите на европейските дружества, която следва да определя високи стандарти за информиране и консултиране и да въвежда амбициозни минимални стандарти за представителство на работниците на равнище управителен съвет; подчертава, че тази нова рамка следва да стане единствен стандарт по отношение на предоставянето на информация, провеждането на консултации и представителството на равнище управителен съвет за всички европейски дружествени форми (напр. европейско дружество, европейско кооперативно дружество (SCE), предстоящия закон за МСП), както и че следва да се въведе задължение за създаване на система за представителството на работниците и служителите в управителния съвет (едностепенна система) или на надзорните съвети (за двустепенните системи);

22.  изразява съжаление, че Caterpillar уведоми членовете на специалния комитет на европейския работнически съвет на дружеството Госли в Белгия чрез прочитане на официалното съобщение за медиите по време на телефонна конференция, един ден след обявяването на плановете му за преструктуриране; подчертава, че случаят Caterpillar отново показва, че правото на ЕС не се спазва от някои дружества, които не информират и не се консултират с Европейския работнически съвет преди обявяването на преструктурирания, включително на масови съкращения в Белгия, Обединеното кралство и Северна Ирландия; счита, че това кратко изявление е в явно нарушение на европейската директива, която постановява, че европейските работнически съвети (ЕРС) трябва да бъдат информирани и консултирани преди настъпването на промени, а не след това; следователно изисква от Комисията да представи предложение за преразглеждане на Директивата за ЕРС, което на въвежда правото на прекратяване на плановете за преструктуриране и закриване на заводи, докато не бъде завършена подходяща процедура на консултации, съгласно определеното в европейското право, за да се даде на работниците справедлива възможност да окажат влияние върху процеса на вземане на решения в дружеството;

23.  отбелязва, че въпреки публичния ангажимент на Caterpillar по отношение на устойчивостта, включително на социалната отговорност, съществува липса на корпоративна социална отговорност (КСО) в начина, по който дружеството взема своите решения за преструктуриране, които засягат хиляди работници и не зачитат техните права; изтъква, че първият приоритет на КСО трябва да бъде качеството на индустриалните отношения в рамките на дружеството, включително намирането на начини социалните партньори да работят заедно, по-специално за подобряване на социалния диалог, предвиждане и управление на промените и преструктурирането, зачитането на човешките права на работниците, включително правото на основаване на профсъюзи и членство в тях, правото на договаряне и на стачка, и насърчаване на участието на работниците чрез процедури за „реални“ консултации и информация, включително в рамките на европейските работнически съвети и управителните съвети на европейските дружества; призовава Комисията да представи предложение за хармонизиране на изискванията за КСО, включително задължителна рамка за социално отчитане и за поемането на отговорност от дружествата и техните ръководители за последиците от злоупотреби или нарушения, както и да установи рамка за европейските споразумения за КСО;

24.   отбелязва, че ЕФПГ е важен инструмент на ЕС в ерата на глобализацията за цел подпомагане на държавите членки в техните политики за професионална преквалификация на работниците, както и за възстановяване на икономическата тъкан на даден регион по отношение на работниците, които са засегнати от отрицателните последици от глобализацията или икономическата криза; изразява съжаление, че понякога ЕФПГ се използва като инструмент, свързан с преговорите за колективните уволнения, което дава възможност на предприятието да намали равнището на участието си във финансирането на мерките за преквалификация на работниците и/или за обезщетение на работниците; подчертава, че финансовата помощ от ЕФПГ не бива да се взема предвид в рамките на преговорите относно колективните уволнения; приканва Комисията да представи предложение за преразглеждане на Регламент № 1309/2013 относно ЕФПГ, за да се даде възможност на всички подизпълнители, свързани със случай на преструктуриране, както и на всички младите хора, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs), да бъдат допустими за финансиране от ЕФПГ, но също така да се гарантира, че след като искането от страна на държава членка бъде въведено в конкретен регион по NUTS 2, ставката на съфинансиране от държавата членка за финансирането на съответните мерки намалява на 20 %;

25.  призовава Комисията и държавите членки да извършат проучвания относно въздействието на търговските преговори по отношение на държавите/регионите извън ЕС;

26.  подчертава, че тези проучвания трябва да се извършват при използване на регионален и секторен подход, но същевременно на спомогнат за постигане на по-добро разбиране на положителните и отрицателните въздействия върху заетостта и европейската промишлени отрасли, които се възползват от съответните споразумения;

27.  подчертава, че ЕС трябва да предвижда отрицателните последствия на споразуменията за свободна търговия върху заетостта и промишлеността на ЕС, както и да осигурява подкрепа от европейските фондове за мерки, насочени към предоставяне на средства за регионите/сектори на дейност, засегнати неблагоприятно от споразуменията; счита, че на ЕФПГ може да се предостави тази компетентност в замяна за увеличение на средствата, предоставени му понастоящем, както и че ЕФРР, ЕСФ и ЕФПГ могат да отговарят за тази компетентност;

28.  призовава Комисията да информира Парламента относно своята стратегия за основните промишлени сектори в Европа, а именно железопътния сектор и машиностроителния сектор, за създаване на по-благоприятна пазарна среда, както и относно мерките, които възнамерява да предприеме, за да задържи заетостта, ноу-хау и инвестициите в Европа;

29.  призовава Комисията да изготви последователна стратегия за промишлена политика на реиндустриализация, която не трябва да остане само на хартия, за да бъде в съответствие с нашите цели;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

• [1]  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.
• [2]  ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.
• [3]  ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.
• [4]  ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.
• [5]  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
• [6]  ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16.
• [7]  ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.
• [8]  ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.
• [9]  ОВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 25.
• [10]  OВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12.
• [11]  ОВ L 310, 25.11.2005, стр. 1.
• [12]  ОВ L 122, 25.11.2009, стр. 28.
• [13]  ОВ L 308, 24.11.2010, стр. 46.
• [14]  ОВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 102.
• [15]  ОВ C 117E, 18.5.2006 г., стр. 256.
• [16]  ОВ C 76E, 27.3.2008 г., стр. 138.
• [17]  ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 131.
• [18]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
• [19]  OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.
• [20]  Приети текстове, P8_TA(2014)0104.
• [21]  Приети текстове, P8_TA(2016)0280.