Предложение за резолюция - B8-1115/2016Предложение за резолюция
B8-1115/2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно трансмастните киселини (ТМК)

17.10.2016 - (2016/2637(RSP))

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8-1801/2016 и B8-1802/2016
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

Ренате Зомер, Дачиана Октавиа Сърбу, Николай Бареков, Анели Ятенмяки, Лин Бойлан, Мартин Хойслинг, Пиерникола Педичини, Мирей Д'Орнано от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните


Процедура : 2016/2637(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-1115/2016
Внесени текстове :
B8-1115/2016
Приети текстове :

B8-1115/2016

Резолюция на Европейския парламент относно трансмастните киселини (ТМК)

(2016/2637(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите, и по-специално член 30, параграф 7 от него[1],

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 3 декември 2015 г. относно наличието на трансмастни киселини в храните и в хранителния режим като цяло на населението на Съюза (COM(2015) 0619),

–  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център, озаглавен „Трансмастните киселини в Европа: какво е актуалното състояние? Синтез на данните: 2003 – 2013 г.“

–  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 2009 г., съдържащо препоръки за приема на ТМК в рамките на хранителния режим,

–  като взе предвид публикациите на СЗО „Ефективността на политиките за намаляване на трансмастните киселини в хранителния режим: систематичен преглед на данните“[2], „Премахване на трансмастните киселини в Европа – обзор на политиките“[3] и „Ефект на приема на трансмастни киселини върху липидите и липопротеините в кръвта: систематичен преглед и мета-регресионен анализ“[4],

–  като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно трансмастните киселини (ТМК) (O-000105/2016 – B8-1801/2016 и O-000106/2016 – B8-1802/2016),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че трансмастните киселини (ТМК) са специфичен вид ненаситени мазнини;

Б.  като има предвид, че трансмастните киселини (ТМК) естествено се съдържат в храните, получени от преживни животни, като млечни продукти и месо, както и в някои растения и продукти от растителен произход (праз, грах, марули и масло от рапица), и че те се срещат преди всичко в промишлено произведени частично хидрогенирани масла от растителен произход (растителни масла, които са изменени с добавени водородни атоми и се използват за пържене и печене, както и в готовите храни за удължаване на срока на годност);

В.  като има предвид, че в резултат на това приемът на трансмастни киселини е свързан най-вече с консумацията на промишлено произведени частично хидрогенирани масла, използвани от промишлеността в широк набор от напитки и хранителни продукти (както предварително опаковани храни, така и храни, които не са предварително опаковани, като продаваните в насипно състояние храни и храната, сервирана в рамките на услугите в областта на кетъринга и храните);

Г.  като има предвид, че през 2010 г. ЕОБХ заключи, че ТМК от преживни животни имат подобни въздействия като тези от промишлени продукти;

Д.  като има предвид, че мазнината от преживни животни съдържа 3 – 6% трансмастни киселини;

Е.  като има предвид, че консумацията от човека на естествено срещащите се ТМК от преживни животни като цяло е ниска, и като има предвид, че СЗО посочва, че тези естествени ТМК е малко вероятно да създадат риск за здравето при настоящия реален режим на хранен, поради сравнително ниския им прием;

Ж.  като има предвид, че настоящата резолюция засяга само промишлено произведените мастни киселини;

З.  като има предвид, че много ресторанти и заведения за бързо хранене използват ТМК за дълбоко пържене на храни, тъй като ТМК не са скъпи и могат да бъдат използвани отново и многократно във фритюрници, употребявани за търговски цели;

И.  като има предвид, че допълнителни ТМК се прибавят или възникват при приготвянето на някои храни (напр. бисквити, сладкарски изделия, солени закуски и дълбоко пържени храни);

Й.  като има предвид, че честата консумация на промишлено произведени частично хидрогенирани растителни масла е свързана с увеличен риск от сърдечносъдови заболявания (повече от който и да е друг дългосрочен фактор), стерилитет, ендометриоза, камъни в жлъчката, болест на Алцхаймер, диабет, затлъстяване и някои видове рак;

K.  като има предвид, че европейските органи следва да предприемат всички необходими мерки за борба с причините за затлъстяването;

Л.  като има предвид, че високият прием на трансмастни киселини увеличава риска от развитие на коронарна болест на сърцето (повече от всеки друг хранителен продукт измерено въз основа на калориите) – заболяване, което според консервативни изчисления е причина за 660 000 смъртни случая годишно в ЕС или около 14% от общата смъртност;

M.  като има предвид, че ЕОБХ препоръчва „приемът на трансмастни киселини да бъде възможно най-нисък в рамките на подходящ режим на хранене“[5];

Н.  като има предвид, че СЗО препоръчва по-конкретно консумацията на ТМК да бъде под 1% от дневния енергиен прием[6];

O.  като има предвид, че Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) заключи през юни 2015 г., че частично хидрогенираните масла не са „общопризнати за безопасни“ за употреба в храни, предназначени за консумация от човека;

П.  като има предвид, че въпреки ограниченото наличие на данни за целия ЕС, едно неотдавнашно проучване, събрало данните от девет държави – членки на ЕС, съобщава, че средният дневен прием на трансмастни киселини е под 1% от дневния енергиен прием, но се наблюдава по-висок прием в рамките на определени подгрупи от населението в някои от тези държави членки[7];

Р.  като има предвид, че анализът на най-актуалните публично достъпни данни потвърждава, че въпреки отчетеното намаляване на трансмастните киселини в някои храни, все още са налице редица храни с високо съдържание на трансмастни киселини, т.е. над 2 g ТМК на 100 g мазнини (напр. бисквити или пуканки със около 40 – 50 g ТМК/100 g мазнина, както и храни, които не са предварително опаковани, като например тестени изделия) на някои пазари на храни в ЕС;

С.  като има предвид, че международни проучвания показват, че политиките, насочени към ограничаване на съдържанието на трансмастни киселини в храните, водят до намаляване на нивата на трансмастните киселини, без да се увеличава общото съдържание на мазнини; като има предвид, че тези политики са осъществими, постижими и може да имат положително въздействие върху общественото здраве;

Т.  като има предвид факта, че за съжаление само един на всеки трима потребители в ЕС е запознат с трансмастните киселини, което показва, че мерките за етикетиране не са ефективни и че е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността чрез образователната система и кампании в средствата за масова информация;

У.  като има предвид, че законодателството на ЕС не урежда съдържанието на трансмастни киселини в хранителните продукти, нито изисква то да бъде отразено на етикетите;

Ф.  като има предвид, че Австрия, Дания, Латвия и Унгария са въвели законодателство, което ограничава съдържанието на трансмастни киселини в храните, докато повечето от останалите държави членки са избрали доброволни мерки, като саморегулиране, препоръки за режима на хранене или критерии за състава за специфични традиционни продукти;

Х.  като има предвид, че има данни за успешността на въведените през 2003 г. в Дания законоустановени ограничения за промишлени трансмастни киселини, с които се определя национален праг от 2% трансмастни киселини в маслата и мазнините, като това е довело до значително намаляване на смъртните случаи, причинени от сърдечно-съдови заболявания[8];

Ц.  като има предвид, че проверяването на списъка на съставките на предварително опакованите храни за частично хидрогенирани масла е единственият начин, по който потребителите могат да идентифицират продуктите, които може да съдържат трансмастни киселини; като има предвид, че според действащите правила на ЕС, потребителите могат да се объркат по отношение на разликата между частично хидрогенирани масла (съдържат трансмастни киселини наред с други мастни киселини) и напълно хидрогенирани масла (съдържат само наситени мастни киселини и не съдържат ТМК), тъй като в Регламент (ЕС) № 1169/2011 се изисква тази информация да бъде предоставена в списъка на съставките на предварително опакованите храни;

Ч.  като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че хората с по-високо социално-икономическо положение имат по-здравословен режим на хранене от хората с по-нисък социално-икономически статус и че тази разлика се увеличава успоредно с увеличаването на социалното неравенство;

Ш.  като има предвид, по-специално, че ТМК обикновено се използват в по-евтини храни и предвид факта, че хората с по-ниски доходи са изложени в по-голяма степен на евтини хранителни продукти с по-високо съдържание на ТМК, потенциалът за увеличаване на неравенствата по отношение на здравето нараства;

Щ.  като има предвид, че подходящи решения следва да бъдат взети на равнище ЕС, за да се намали приемът на промишлени ТМК;

AA.  като има предвид, че здравни организации, групи за защита на потребителите, сдружения на здравни специалисти и предприятия от хранително-вкусовата промишленост настоятелно призоваха[9] Комисията да внесе законодателно предложение, с което да се ограничава количеството промишлени ТМК в храните до равнище, подобно на това, установено от датските органи (т.е. 2 g ТМК на 100 g мазнини);

1.  припомня, че въпросът за ТМК е приоритет за Парламента и отново изразява своята загриженост относно рисковете за здравето на човека, който създават трансмастните киселини;

2.  подчертава факта, че САЩ вече обявиха, че от средата на 2018 г. производителите на храни ще трябва да премахнат частично хидрогенираните масла от продуктите, които се продават на вътрешния пазар на страната, в светлината на заключението от 2015 г., че трансмастните киселини не са общопризнати за безопасни;

3.  припомня доказателствата, че въвеждането на ограничения по отношение на трансмастните киселини може да доведе до бързи и значителни ползи за здравето; подчертава в този контекст успеха на опита в Дания, в която през 2003 г. е въведено национално ограничение от 2% трансмастни киселини в масла и мазнини;

4.  подчертава, че по-голямата част от населението на ЕС – по-специално най-уязвимите хора – нямат информация относно трансмастните киселини и последиците за здравето от тяхната консумация, което може да възпрепятства потребителите да правят информиран избор;

5.  изразява загриженост, че уязвимите групи, включително гражданите с по-ниска степен на образование и социално-икономически статус, както и децата, са по-склонни да консумират храни с по-високо съдържание на трансмастни киселини;

6.  признава, че всички съществуващи стратегии за намаляване на трансмастните киселини изглежда са свързани със значително намаляване на нивата на трансмастните киселини в храните и изразява съжаление от липсата на хармонизиран подход на ЕС по отношение на ТМК ;

7.  счита, че не следва да се предприемат действия единствено на национално равнище и че са необходими мерки на ЕС, ако средният прием на ТМК следва да бъде значително намален;

8.  отбелязва, че според СЗО[10] една политика на обявяване на трансмастните киселини върху етикетите вероятно ще бъде най-скъпата мярка от гледна точка на ефективно прилагане, докато финансовото въздействие на забраната на трансмастните киселини е било минимално в държави, които са въвели подобни забрани, като се вземат предвид ниските разходи за въвеждане и мониторинг;

9.  счита, че липсата на осведоменост на потребителите по отношение на неблагоприятното въздействие върху здравето на трансмастните киселини, превръща задължителното обявяване на ТМК върху етикетите във важен, но недостатъчен инструмент в сравнение със задължителните ограничения от гледна точка на усилията за намаляване на приема на трансмастни киселини сред гражданите на ЕС;

10.  посочва освен това съответно, че стратегия за обявяване върху етикета на трансмастните киселини засяга само някои храни, като не обхваща непакетираните храни или храните, предлагани от ресторантите;

11.  призовава Комисията да въведе във възможно най-кратък срок законоустановено ограничение за ЕС на промишлените ТМК (както като съставка, така и като краен продукт) във всички храни, за да се намали техният прием сред всички групи от населението;

12.  настоява подобно предложение да бъде внесено в срок от две години;

13.  заявява отново, че подобно предложение следва да бъде придружено от оценка на въздействието, в която да се преценят разходите за промишлеността от преформулиране на състава на продуктите, до които би довело задължителното ограничение, и възможността тези разходи да бъдат прехвърлени на потребителите;

14.  отбелязва, във връзка с това, съобщението на Комисията, че ще проведе подробна оценка на въздействието, за да се преценят разходите и ползите от различните варианти за прагове, и отправя искане до Комисията специално да вземе предвид въздействието върху МСП;

15.  призовава хранителната промишленост да даде приоритет на алтернативни решения, които отговарят на здравните стандарти, например използването на подобрени масла, нови процедури за изменение на мазнини или комбинации от заместители на ТМК (влакнини, целулоза, скорбяла и нишесте, белтъчни смеси и т.н.);

16.  призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки с цел увеличаване на грамотността в областта на храненето, насърчаване и даване на възможност на потребителите да правят по-здравословен избор на храни и работа с промишлеността за насърчаване на здравословно преформулиране на нейните продукти;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.