Процедура : 2016/2936(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1125/2016

Внесени текстове :

B8-1125/2016

Разисквания :

PV 26/10/2016 - 17
CRE 26/10/2016 - 17

Гласувания :

Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0424

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 511kWORD 106k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1122/2016
19.10.2016
PE589.722v01-00
 
B8-1125/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))


Клаус Бухнер, Бодил Валеро, Улрике Луначек, Моли Скот Кейто, Свен Гиголд, Барбара Лохбилер, Барт Стас от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))  
B8-1125/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно препоръките на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) във връзка с установяването на Близък изток, свободен от оръжия за масово унищожение(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(2),

–  като взе предвид семинарите на ЕС по въпросите на неразпространението и разоръжаването и редовните срещи на Консорциума на ЕС по неразпространението,

–  като взе предвид стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–  като взе предвид, че на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г. страните не успяха да постигнат съгласие по заключителния документ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

–  като взе предвид документите, приети през пролетта на 2016 г. на срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност във Вашингтон,

–  като взе предвид Резолюция 2310 (2016) на Съвета за сигурност на ООН по повод на 20-ата годишнина на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО),

–  като взе предвид декларацията от Тбилиси от 1977 г., приета с консенсус от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 13 декември 2011 г. относно създаването на зона, свободна от ядрено оръжие, в региона на Близкия изток (A/RES/66/61),

–  като взе предвид Решение 2012/422/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година в подкрепа на процес на създаване в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение(3),

–  като взе предвид неотдавнашните решения на отворената работна група и Общото събрание на ООН (A/RES/70/33, A/71/371) за създаване на отворена работна група за постигане на напредък в многостранното ядрено разоръжаване в Женева през 2016 г., и нейния доклад до Общото събрание на ООН, приет на 19 август 2016 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че обстановката по отношение на сигурността в ЕС се е влошила значително, като е станала по-променлива, по-опасна и по-малко предсказуема; като има предвид, че заплахите са конвенционални, неконвенционални и хибридни, генерирани както от държавни, така и от недържавни участници;

Б.  като има предвид, че международният мир и международната сигурност и стабилност са сериозно застрашени от различни събития, включително влошаването на отношенията между притежаващите ядрени оръжия държави като Руската федерация и Съединените щати и Индия и Пакистан, и по-нататъшното развитие на ядрените способности на Северна Корея;

В.  като има предвид, че разпространението на биологични и химически форми на оръжия за масово унищожение (ОМУ) е сведено до минимум и постепенно се преустановява чрез ефективно международно прилагане на забраната и задълженията, произтичащи от Конвенцията за биологични и токсични оръжия (КБТО) от 1972 г. и Конвенцията за химическите оръжия (CWC), но че разпространението на ядрени оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното използване представлява една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност; като има предвид, че най-належащият приоритет в областта на сигурността е да се попречи на терористи или на нови държави да придобият или използват ядрени оръжия, да се намалят и премахнат всички ядрени арсенали и да се премине към свят без ядрени оръжия;

Г.  като има предвид официалните стъпки, направени за гарантиране на сигурността на ядрените материали за цивилни цели на срещите на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност, които се проведоха като допълнение към ДНЯО и допринесоха за укрепването на ДНЯО, затвърждавайки доверието в компонента му, свързан с неразпространението, но че влошаването на отношенията между САЩ и Русия застрашава по-нататъшните усилия за гарантиране на сигурността и намаляване на ядрените материали;

Д.  като има предвид, че не е постигнат никакъв напредък по отношение на предприемането на конкретните стъпки за ядрено разоръжаване, договорени на конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.;

Е.  като има предвид необходимостта от допълнително наблягане на основните цели за неразпространение и разоръжаване на трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за мирни цели;

Ж.  като има предвид, че притежаващите ядрени оръжия държави – страни по ДНЯО, отлагат предприемането на действия за намаляване или унищожаване на своите ядрени арсенали и за придържане в по-малка степен към военна доктрина на ядрено възпиране;

З.  като има предвид подновяването на акцента върху хуманитарното въздействие на ядрените оръжия на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г., което беше продължено от правителствата на Норвегия, Мексико и Австрия чрез поредица от конференции относно хуманитарното въздействие на ядрените оръжия, и съответните им доклади, както и с международния хуманитарен ангажимент, иницииран от Австрия и поет на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г., който беше подкрепен от 127 държави членки на ООН;

И.  като има предвид, че подновеният акцент върху опасностите, рисковете и хуманитарното въздействие на ядрените оръжия ни напомня, че всяка система от оръжия трябва винаги да се преценява с оглед на нейното въздействие върху хората и околната среда, както и че в съответствие с международното хуманитарно право, минималният стандарт, който също трябва да се спазва по време на конфликт е, че оръжията са допустими само ако при използването им се спазват принципите на съразмерност с търсените военни предимства, на разграничаване между военни и цивилни и на предпазливостта; като има предвид, че използването на ядрени оръжия би представлявало тежко нарушение на общопризнатите права на човека и накърнило човешкото достойнство;

Й.  като има предвид, че ядрените опити и/или други ядрени взривове представляват заплаха за международния мир и международната сигурност, както и за околната среда и общественото здраве, и подкопават световното ядреното разоръжаване и режима на неразпространение; като има предвид, че Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е най-ефективният начин за забрана на ядрените опити и всякакви други ядрени детонации;

К.  като има предвид, че през 2016 г. се отбелязва 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) на 24 септември 1996 г.;

Л.  като има предвид, че Руската федерация и Съединените щати продължават да прилагат новия договор START, чието действие ще изтече през 2021 г., освен ако не бъде удължен от двете страни; като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама в речта си в Берлин през 2013 г. предложи значително намаляване на ядрените бойни глави, като повтори предложението през 2016 г. във Вашингтон; като има предвид, че тези предложения за започване на преговори за последващо на новия договор СТАРТ споразумение не намериха отговор от страна на Руската федерация, и че не са започнати преговори за продължаване на новия договор СТАРТ за намаляване на нестратегическите и стратегическите ядрени оръжия, което да доведе до тяхното премахване;

М.  като има предвид, че вече съществуват редица договори за създаване на зони, свободни от ядрени оръжия за други региони по света, а именно Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия, Африка и Централна Азия;

Н.  като има предвид, че въпреки всички усилия за свикване на конференция за създаването в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение до декември 2012 г., в съответствие с консенсусните споразумения на държавите – страни по ДНЯО, на Конференцията за преразглеждане от 2010 г., такава конференция все още не се е състояла;

О.  като има предвид, че със своята стратегическа концепция от 2010 г. и своя преглед на позицията на възпиране и отбрана от 2012 г. НАТО се ангажира със създаването на условия за свят без ядрени оръжия; като има предвид, че по силата на спогодби на НАТО за ядрено споделяне и на двустранни споразумения, между 150 и 200 неуправляеми ядрени бомби с малък обсег на САЩ, считани за тактически или субстратегически ядрени оръжия, все още се намират в пет държави – членки на НАТО, които не са ядрени държави (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция), въпреки опасенията, изразени в тези страни, включително в парламентите на някои от тях, относно опасностите, рисковете и несигурността, свързани с тези оръжия, разположени в съответствие с настоящата политика на НАТО на поддържане на правото за първо нанасяне на ядрен удар, на отказ да се потвърди или отрече техният брой или тяхното присъствие на територията на държави – членки на НАТО, и на отменяне на забраната в ДНЯО за прехвърляне на ядрени оръжия, в случай на решение за използването им във военни действия;

П.  като има предвид, че безопасността и сигурността на ядрените оръжия на САЩ, разположени в Турция, привличат все повече внимание в резултат на въоръжения конфликт в Сирия в близост до военновъздушната база Инджирлик и вследствие на събитията във и около базата Инджирлик по време на и след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.;

Р.  като има предвид, че на 5 декември 2015 г. се навършиха 20 години от подписването на Меморандума от Будапеща; като има предвид, че Украйна е спазила всички негови разпоредби и е приела проактивни позиции по въпросите на ядреното разоръжаване и неразпространение, за разлика от Руската федерация, която наруши задълженията си, окупирайки част от територията на Украйна (Крим) и започвайки въоръжена атака в източната част на Украйна; като има предвид, че това създаде опасен прецедент, тъй като държава, която е гарантирала сигурността на Украйна в отговор на решението на Украйна да се присъедини към ДНЯО като държава без ядрени оръжия, наруши нейния суверенитет и териториална цялост и сериозно накърни доверието в инструмента на отрицателните гаранции за сигурност, предоставени от притежаващата ядрени оръжия държава, както и самия ДНЯО и идеята за постигане на напредък в областта на глобалното ядрено разоръжаване и неразпространение въз основа на международното право и многостранни договори;

С.  като има предвид съобщенията в медиите за намеренията на Руската федерация да разположи в Калининград ракети с близък обхват „Искандер“, способни да носят ядрен заряд, за учения и прелитания със системи, способни да носят ядрено оръжие, и изявленията на руското ръководство относно значението на ядрено възпиране; като има предвид, че решението на Руската федерация за прекратяване на споразумението със САЩ от 2000 г. за унищожаването на обогатен плутоний увеличи загрижеността относно засиленото разчитане от страна на Русия на ядреното оръжие;

Т.  като има предвид, че ЕС играе важна роля като страна в Съвместния всеобхватен план за действие, договорен с Иран, включително позицията му на пълноправен член на съвместната комисия за контрол на изпълнението на споразумението;

У.  като има предвид, че на 9 септември 2016 г., Корейската народнодемократична република (КНДР) проведе петия си ядрен опит само осем месеца след опита от 6 януари 2016 г., като извърши, според твърденията на КНДР, „успешен опит с водородна бомба“ в явно нарушение на международните задължения на страната, произтичащи от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и Съвместната декларация за безядрен статус на Корейския полуостров, в която се заявява, че двете Кореи няма да разработват или притежават ядрени оръжия; като има предвид, че разпространението на оръжия за масово унищожение и на средствата за тяхното използване представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че КНДР обяви оттеглянето си от ДНЯО през 2003 г., провежда ядрени опити от 2006 г. насам и заяви официално през 2009 г., че е разработила ядрено оръжие с възпираща цел, което означава увеличаване на заплахата за нейните съседи в Североизточна Азия и за регионалния и международния мир и сигурност;

Ф.  като има предвид, че в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. се твърди, че разпространението на оръжия за масово унищожение представлява най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност, като увеличава възможността за надпревара във въоръжаването с оръжия за масово унищожение, както и че ЕС е решен да постигне всеобщо спазване на режимите на многостранните договори, както и да утвърди договорите и съдържащите се в тях разпоредби за проверка; като има предвид, че в Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. изобщо не се споменават оръжията за масово унищожение, неразпространението и контрола върху въоръженията;

Х.  като има предвид, че ЕС пое ангажимент да използва всички инструменти на свое разположение за предотвратяване, възпиране, прекратяване и, ако е възможно, премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на глобално равнище, както ясно се заявява в стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и като има предвид, че той е осигурил по-тясно сътрудничество между европейски експертни центрове по въпросите на неразпространението в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението;

Ц.  като има предвид, че е необходимо ЕС да увеличи своите усилия за противодействие на каналите за разпространение на ядрено оръжие и тяхното финансиране, да санкционира действия, насочени към разпространение на ядрено оръжие, и да разработи мерки за предотвратяване на нематериалното прехвърляне на знания и ноу-хау, като използва всички налични средства, в това число многостранни споразумения, органи като Групата на ядрените доставчици и механизми за проверка, национални и координирани на международно равнище мерки за контрол върху износа, съвместни програми за намаляване на ядрената заплаха и политически и икономически лостове;

Ч.  като има предвид, че за съжаление в навечерието на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г. ЕС не успя да постигне съгласие за обща позиция по въпросите на ядреното разоръжаване, като за първи път призна различия в мненията относно последствията от ядрените оръжия; като има предвид, че на конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г. участниците не успяха да приемат заключителен документ поради разногласия относно полагането на регионални усилия за създаване на зона, свободна от оръжия за масово унищожение в Близкия изток;

Ш.  като има предвид, че е възможно да се направят „прости“ ядрени бомби като се използва отработено гориво от изследователски реактори, които използват високообогатен уран (HEU);

1.  изразява дълбока загриженост от влошаването на регионалната и международната сигурност, възобновяването на ролята на ядрените оръжия в този контекст и липсата на прилагане на ефективни мерки за разоръжаване и неразпространение;

2.  призовава всички притежаващи ядрени оръжия държави да предприемат конкретни временни мерки за намаляване на риска от детонации на ядрени оръжия, в т.ч. намаляване на оперативния статус на ядрените оръжия и преместването им от мястото на разполагане към мястото за съхранение, ограничаване на ролята на ядрените оръжия във военните доктрини и бързо намаляване на всички видове ядрени оръжия;

3.  изразява дълбоко безпокойство поради нарастващите ядрени заплахи, произтичащи от влошаването на отношенията между Руската федерация и НАТО, включително евентуални нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, изявления, които свидетелстват, че е налице засилена готовност за използване на ядрени оръжия и изявления, които свидетелстват че се обмисля потенциално разполагане на ядрени оръжия на нови територии в Европа; припомня, че както Международният комитет на Червения кръст, така и Международният съд заключиха, че не виждат никаква възможност ядрени оръжия да се използват без това да наруши международното хуманитарно право;

4.  подкрепя срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през 2016 г., като признава, че незаконната търговия и употреба на ядрени материали е непосредствена и сериозна заплаха за световната сигурност, и очаква конкретни предложения за постигане на пълното проследяване и физическа сигурност на всички материали, които биха могли да се използват за оръжейни цели;

5.  приветства приключването на дейността на Отворената работна група на ООН за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване съгласно Резолюция A/RES/70/33 на Общото събрание на ООН;

6.  приветства препоръката към Общото събрание на Организацията на обединените нации, съдържаща се в окончателния доклад на Отворената работна група (A/71/371) и приета с широка подкрепа на 19 август 2016 г., за свикване на конференция през 2017 г., отворена за всички държави, с цел водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия, които да доведат до пълното премахване на тези оръжия; признава, че това ще подпомогне целите и задълженията за неразпространение и разоръжаване, съдържащи се в ДНЯО, и ще помогне за създаването на условия за глобална сигурност и свят без ядрени оръжия;

7.  приканва държавите – членки на ЕС, да подкрепят свикването на такава конференция през 2017 г. и да участват конструктивно в работата ѝ, а също така призовава ЗП/ВП Федерика Могерини и Европейската служба за външна дейност да окажат конструктивен принос за работата на конференцията за преговори през 2017 г.;

8.  припомня 20-годишнината от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) на 23 септември 1996 г., и подчертава, че един всеобщ договор, подлежащ на действителна проверка на международно равнище, е най-ефективният начин за забрана на опитите с взривове от ядрено оръжие и всички други ядрени взривове;

9.  настоятелно призовава останалите държави, изброени в приложение II към ДВЗЯО, чиято ратификация е необходима за влизането на договора в сила, да подпишат и/или да ратифицират спешно ДВЗЯО, така че този основен международен инструмент да получи пълно правно действие без по-нататъшно забавяне; приветства във връзка с това приемането на Резолюция 2310 (2016) на Съвета за сигурност на ООН

10.  изразява задоволство от значителния напредък, постигнат от Подготвителната комисия на Организацията на ДВЗЯО при завършването и експлоатацията на нейната ефективна международна система за мониторинг, която, дори без влизането в сила на договора, допринася за регионалната стабилност като важна мярка за изграждане на доверие, укрепва режима на разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия и носи допълнителни научни и граждански ползи за държавите; изразява убеждението си, че за продължаването на дейността на системата за мониторинг Подготвителната комисия на Организацията на ДВЗЯО ще продължи да разчита на финансовите вноски на държавите;

11.  призовава за задълбочаване на диалога с администрацията на САЩ и правителствата на всички притежаващи ядрени оръжия държави с цел изпълнение на обща програма, насочена към постепенно съкращаване на запасите от ядрени бойни глави; подкрепя, по-конкретно, стъпките, предприети от САЩ и Руската федерация за намаляване на техните разположени ядрени оръжия, както беше договорено в новия договор START;

12.  изразява съжаление за липсата, след влизането в сила на новия договор START през 2011 г., на по-нататъшни преговори за спешно необходимото намаление на разположените и неразположените ядрени бойни глави, включително, както беше договорено по-рано от САЩ и Руската федерация, за мерки за намаляване и премахване на ядрените оръжия с малък обсег, считани за субстратегически и нестратегически ядрени оръжия;

13.  приветства създаването на безядрени зони като положителна стъпка към свят без ядрено оръжие; във връзка с това застъпва становището, че безядрена зона в Близкия изток е от основно значение за постигането на траен и широкообхватен мир в региона; в този контекст изразява силното си разочарование във връзка с непровеждането през 2012 г. на конференцията за създаването в Близкия изток на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, която разполагаше с мандат от ДНЯО;

14.  признава, че изтеглянето на всички ядрени бойни глави с малък обсег, както и на тактическите и определени субстратегически ядрени бойни глави от европейска територия би могло да има положителен принос за създаването на условия за изграждане на допълнителни зони, свободни от ядрено оръжие, което ще помогне за изпълнението на задълженията за неразпространение и разоръжаване в рамките на ДНЯО и същевременно ще създаде прецедент за по-нататъшно ядрено разоръжаване;

15.  подкрепя по-нататъшните усилия за засилване на мандата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), включително придаването на общ характер на допълнителните протоколи към споразуменията за гаранции на МААЕ, както и за други стъпки, насочени към разработване на мерки за изграждане на доверие; има за цел да гарантира, че на тази организация се предоставят достатъчно средства, така че тя да може да изпълнява своите жизненоважни задачи, като осигурява безопасността на ядрените дейности; призовава за постигането на напредък на Подготвителния комитет по Договора за неразпространение през 2017 г. и на Конференцията на високо равнище за ядрено разоръжаване през 2018 г.;

16.  счита, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, е забележително постижение за многостранната, и в частност за европейската дипломация, което трябва не само да доведе до чувствително подобряване на отношенията ЕС-Иран, но също и да насърчи стабилността в целия регион; счита, че понастоящем всички страни носят отговорност за осигуряване на неговото строго и цялостно прилагане; приветства създаването на съвместна комисия, състояща се от представители на Иран и E3/EС + 3; напълно подкрепя ВП/ЗП в нейната роля на координатор на съвместната комисия, създадена по силата на СВПД, и счита, че стриктното и цялостно изпълнение на СВПД продължава да бъде от първостепенно значение;

17.  осъжда последните ядрени опити, извършени от КНДР, и отхвърлянето от нейна страна на различни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително последната от 2 март 2016 г. (2070); настоятелно призовава КНДР да се въздържа от по-нататъшни провокативни действия, като изцяло се откаже по подлежащ на проверка и необратим начин от своите програми за разработване на ядрени и балистични ракети, да прекрати всички свързани с това дейности и незабавно да започне да спазва всички свои международни задължения, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управляващите на МААЕ, както и други международни норми за разоръжаване и неразпространение, и да се върне на масата за преговори; призовава КНДР незабавно да подпише и ратифицира Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО);

18.  потвърждава своето желание за намиране на дипломатическо и политическо решение на въпроса за ядрената програма на КНДР; потвърждава подкрепата си за шестстранните преговори и призовава за тяхното възобновяване; призовава КНДР да възобнови конструктивното сътрудничество с международната общност, особено със страните по шестстранните преговори, с цел постигане на траен мир и сигурност на Корейски полуостров без ядрени оръжия и като най-добро средство за осигуряване на по-голямо благоденствие и стабилност за КНДР в бъдеще; настоятелно призовава Китай да окаже повече натиск върху КНДР;

19.  приветства включването на клаузи за неразпространение на оръжия за масово унищожение в споразуменията между ЕС и трети държави и плановете за действие; посочва, че всички държави – партньори на ЕС, без изключение, трябва да прилагат подобни мерки;

20.  приветства представянето на Глобалната стратегия на ЕС и настоятелно призовава ЕСВД, като последваща мярка, да актуализира и разшири Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 2003 г. и Новите насоки за действие от 2009 г., като вземе предвид описаните по-горе въпроси и проблеми с оглед на превръщането на ЕС в движеща сила за укрепване и постигане на напредък в многостранните споразумения за ядрено разоръжаване и неразпространение;

21.  приветства редовните дискусии по тези теми в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението, както и други организации на гражданското общество и мозъчни тръстове, и приканва Консорциума на ЕС по неразпространението да разшири своята програма и да включи свързаните с разоръжаването въпроси при равни условия;

22.  настоятелно призовава МААЕ и Европейската комисия да спрат използването на високообогатен уран (HEU) в изследователски реактори от съображения за сигурност;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на ООН, върховния комисар на ООН по въпросите на разоръжаването, изпълнителния секретар на Организацията на ДВЗЯО и генералния директор на МААЕ.

(1)

OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 97.

(2)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 77.

(3)

OВ L 196, 24.7.2012 г., стр. 67.

Правна информация - Политика за поверителност