Процедура : 2016/2936(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1131/2016

Внесени текстове :

B8-1131/2016

Разисквания :

PV 26/10/2016 - 17
CRE 26/10/2016 - 17

Гласувания :

Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0424

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 506kWORD 102k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1122/2016
19.10.2016
PE589.731v01-00
 
B8-1131/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))


Кнут Флекенщайн, Виктор Боштинару, Йоан Мирча Пашку, Ана Гомеш, Джули Уорд, Дору-Клаудиан Фрунзулика от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))  
B8-1131/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно препоръките на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия във връзка с установяването на Близък изток, свободен от оръжия за масово унищожение(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(2),

–  като взе предвид семинарите на ЕС относно неразпространение на ядрени оръжия и обезоръжаването, както и редовните срещи на Консорциума на ЕС за неразпространение,

–  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.;

–  като взе предвид неуспеха на Конференцията за преглед на ДНЯО да се постигне споразумение по окончателния документ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

–  като взе предвид документите, приети през пролетта на 2016 г. на срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност във Вашингтон,

–  като взе предвид Резолюция 2310 (2016) на Съвета за сигурност на ООН относно 20-ата годишнина на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити,

–  като взе предвид декларацията от Тбилиси от 1977 г., приета с консенсус от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 13 декември 2011 г. за установяването на зона, свободна от ядрено оръжие, в региона на Близкия изток (A/RES/66/61),

–  като взе предвид Решение 2012/422/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 г. в подкрепа на процес на установяване в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение(3),

–  като взе предвид Резолюция A/RES/70/33 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2015 г. за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване и доклада на отворената работна група до Общото събрание на ООН, приет на 19 август 2016 г. (A/71/371);

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че състоянието на сигурността в световен мащаб, и особено това в ЕС, се влоши значително, като става все по-непостоянно, несигурно и по-малко предвидимо; отбелязва, че съществуват конвенционални и неконвенционални и хибридни заплахи, породени от държавни и недържавни участници на регионално и световно равнище;

Б.  като има предвид, че международния мир, сигурност и стабилност са сериозно застрашени от различни събития, включително влошаването на отношенията между притежаващите ядрени оръжия държави като Руската федерация и Съединените щати, Индия и Пакистан, както и по-нататъшното развитие на ядрените способности на Северна Корея;

В.  като има предвид, че разпространението на биологични и химични форми на оръжия за масово унищожение се свежда до минимум и постепенно се преустановява чрез ефективно международно прилагане на забраната и задълженията, които се съдържат в Конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия (КБТО) от 1972 г. и Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО); като има предвид обаче, че разпространението на ядрени оръжия за масово унищожение и техните носители продължава да бъде една от най-сериозните тревоги за световната общност;

Г.  като има предвид, че към януари 2016 г. девет държави – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Демократична народна република Корея, притежават общо близо 15 395 ядрени оръжия, в сравнение с около 15 850 през 2015 г.;

Д.  като има предвид, че някои от приоритетите в областта на сигурността са предотвратяването на придобиването или използването на ядрени оръжия от терористи или допълнителни държави, намаляването и премахването на всички ядрени арсенали и преминаването към свят без ядрени оръжия,

Е.  като има предвид, че вече съществуват редица договори за създаване на зони, свободни от ядрени оръжия за някои региони по света, а именно Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия, Африка и Централна Азия;

Ж.  като има предвид, че не е постигнат напредък по отношение на конкретните действия за ядрено разоръжаване, договорени на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.; като има предвид, че тази конференция предостави възможност за подновено внимание към хуманитарното въздействие на ядрените оръжия, което бе представено от правителството на Норвегия, Мексико и Австрия чрез поредица от конференции относно хуманитарното въздействие на ядрените оръжия и техните доклади, както и чрез Международния хуманитарен ангажимент, иницииран от Австрия и представен на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г., която бе подкрепена от 127 държави членки на ООН;

З.  като има предвид, че съществува необходимост от укрепване на основните цели за неразпространението на ядреното оръжие и разоръжаването в рамките на трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за мирни цели;

И.  като има предвид, че ядрените държави — страни по ДНЯО модернизират и подобряват ядрените си арсенали, като отлагат предприемането на действия за намаляване или унищожаване на своите ядрени арсенали и за придържане в по-малка степен към военната доктрина на ядрено възпиране;

Й.  като има предвид, че официално бе постигнат напредък в гарантирането на ядрените материали за граждански цели на срещите на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност, които се осъществяват чрез допълнителен процес извън Договора за неразпространение на ядреното оръжие и допринасят за укрепване на ДНЯО чрез увеличаване на надеждността на компонента за неразпространение, но като има предвид, че неотдавнашните постъпки на Русия и влошаването на отношенията ѝ със Съединените американски щати подкопават допълнителните усилия за обезпечаване на сигурността и намаляване на делящите се материали;

К.  като има предвид, че Русия и Съединените щати продължават да прилагат новия договор START, чието действие ще изтече през 2021 г., освен ако не бъде удължен от двете страни; като има предвид, че в своята реч в Берлин от 2013 г. президентът на САЩ Барак Обама, направи значимо предложение за намаляване на ядрените бойни глави, което е повтори и през 2016 г. във Вашингтон; като има предвид, че тези инициативи за започване на преговори по последващо споразумение след новия договор START не намериха реципрочен отговор от страна на Руската федерация, и на понастоящем няма договорено последващо споразумение за след новия договор START с цел намаляването на нестратегическите и стратегическите ядрени оръжия и с оглед на тяхното премахване;

Л.  като има предвид, че експерименталните взривове на ядрено оръжие и/или другите ядрени взривове представляват заплаха за международния мир и сигурност и подкопават глобалния режим на ядрено разоръжаване и неразпространение; като има предвид, че Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е най-ефективният начин за забрана на ядрените опити; като има предвид, че през 2016 г. се отбелязва 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити от 24 септември 1996 г.,

М.  като има предвид, че въпреки всички усилия за свикване на конференция за създаването в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение до декември 2012 г., в съответствие с консенсусните споразумения на държавите – страни по ДНЯО на Конференцията за преразглеждане от 2010 г., такава конференция все още не се е състояла;

Н.  като има предвид, че Стратегическата концепция на НАТО от 2010 г. и Прегледът на положението на отбраната и възпирането от 2012 г. имат за цел създаването на условия за свят без ядрени оръжия;

О.  като има предвид, че безопасността и сигурността на ядрените оръжия на САЩ, разположени в Турция са обект на особено внимание в резултат на въоръжения конфликт в Сирия, което се извършва в близост до база Инджирлик, а също така и в резултат на събитията в и около тази база по време на и след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г.;

П.  като има предвид, че споразуменията за контрол и неразпространение са важна част от европейския ред на сигурност след Студената война, който понастоящем изглежда все по-нестабилен поради кризата в Украйна;

Р.  като има предвид, че на 5 декември 2015 г. се навършиха 20 години от подписването на Меморандума от Будапеща; като има предвид, че Украйна е спазила всички негови разпоредби и е приела проактивни позиции по въпросите на ядреното разоръжаване и неразпространение, за разлика от Руската федерация, която наруши задълженията си, окупирайки част от територията на Украйна (Крим) и започвайки въоръжена агресия в Източна Украйна; като има предвид, че това създаде опасен прецедент, тъй като държава, която е гарантирала сигурността на Украйна в отговор на решението на Украйна да се присъедини към ДНЯО като държава без ядрени оръжия, наруши нейния суверенитет и териториална цялост и подкопа надеждността на и сериозно накърни доверието в инструмента на отрицателните гаранции за сигурност, предоставени от притежаващата ядрени оръжия държава, както и по отношение на самия ДНЯО и идеята за постигане на напредък в областта на глобалното ядрено разоръжаване и неразпространение въз основа на международното право и многостранни договори;

С.  като има предвид, че съобщенията в медиите за това че Русия е разположила или възнамерява да разположи в Калининград ракети с малък обсег „Искандер“ с цел провеждане на учения и прелитания, включващи ядрени системи, изявленията на руското ръководство относно значението на ядрено възпиране, както и решението на Русия да преустанови сключеното през 2000 г. със САЩ споразумение за обработка и управление на плутоний, задълбочават загрижеността относно засиленото използване на ядрени оръжия от Русия;

Т.  като има предвид, че ЕС играе важна роля като страна в Съвместния всеобхватен план за действие, договорен с Иран, включително ролята му като пълноправен член на съвместната комисия за надзор на изпълнението на споразумението;

У.  като има предвид, че на 9 септември 2016 г. КНДР извърши петия си ядрен опит, само няколко месеца след изпитването на 6 януари 2016 г., като според твърденията на КНДР става дума за „успешен опит с водородна бомба“, като по този начин явно нарушава международните си задължения съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и Съвместната декларация за безядрен статус на Корейския полуостров от 1992 г., в която се посочва, че Северна и Южна Корея няма да разработват, нито ще притежават ядрени оръжия; като има предвид, че разпространението на оръжия за масово унищожение и на средствата за тяхното използване представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че КНДР обяви оттеглянето си от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2003 г., провежда ядрени опити от 2006 г. насам и официално заяви през 2009 г., че е разработила ядрено оръжие с възпираща цел, което означава повишаване на заплахата от страна КНДР спрямо нейните съседи в Североизточна Азия и спрямо регионалния и международния мир и сигурност;

Ф.  като има предвид, че в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. се заявява, че разпространението на оръжия за масово унищожение представлява най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност, включително възможността за надпревара във въоръжаването с ОМУ, както и че ЕС е решен да постигне всеобщо спазване на режимите на многостранните договори и да утвърди договорите и съдържащите се в тях разпоредби за проверка; като има предвид, че в глобалната стратегия на ЕС за 2016 г. въобще не се говори за оръжията за масово унищожение, неразпространението и контрола на въоръженията;

Х.  като има предвид, че за съжаление, в навечерието на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г., ЕС не беше в състояние да постигне съгласие за обща позиция за ядрено разоръжаване, като признава, че „за първи път бяха изразени различни мнения“ относно последиците от ядрени оръжия; като има предвид, че тази конференция не успя да достигне до приемането на окончателния документ, поради разногласия относно преследването на регионалните усилия за създаване на зона, свободна от ОМУ в Близкия изток;

Ц.  като има предвид, че е важно да се подкрепя и засилва участието на гражданското общество в международния процес по прозрачен начин;

Ч.  като има предвид, че ЕС пое ангажимент да използва всички инструменти на свое разположение за предотвратяване, възпиране, прекратяване и, ако е възможно, премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на глобално равнище, както беше ясно изразено в стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и като има предвид, че тя гарантира по-тясно сътрудничество на европейски експертни центрове по въпросите на неразпространението в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението;

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на регионалната и международна сигурност, подновяването на ролята на ядрените оръжия в този контекст и липсата на прилагане на ефективни мерки за разоръжаване и неразпространение;

2.  призовава всички притежаващи ядрени оръжия държави да предприемат конкретни временни мерки за намаляване на риска от детонации на ядрени оръжия, в т.ч. намаляване на оперативния статус на ядрените оръжия и преместването им от мястото на разполагане към мястото за съхранение, ограничаване на ролята на ядрените оръжия във военните доктрини и бързо намаляване на всички видове ядрени оръжия;

3.  изразява дълбоко безпокойство поради нарастващите ядрени заплахи, произтичащи от поведението на Русия, с последици за сигурността, стабилността и предвидимостта на световно равнище, и от влошаването на отношенията с НАТО, включително евентуални нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, както и изявления, които свидетелстват, че е налице засилена готовност за използване на ядрени оръжия и че се обмисля потенциално разгръщане на ядрени оръжия на нови територии в Европа; припомня, че Международният съд постанови в своето консултативното становище от 1996 г., че по силата на действащото международно право, не би могло „да се постигне окончателно заключение относно законосъобразността или незаконосъобразността на използването на ядрени оръжия от дадена държава в краен случай на самоотбрана“;

4.  подкрепя срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през 2016 г., като признава, че незаконната търговия и употреба на ядрени материали е непосредствена и сериозна заплаха за световната сигурност, и очаква конкретни предложения за постигане на пълното проследяване и физическа сигурност на всички материали, които биха могли да се използват за оръжейни цели;

5.  приветства приключването на работата на ООН отворена работна група (ОРГ) постигане на напредък в многостранните преговори за ядрено разоръжаване, в съответствие с Резолюция A/RES/70/33 на Общото събрание на ООН; приветства препоръката към Общото събрание на ООН, съдържаща се в окончателния доклад на Отворената работна група (A/71/371) и приета с широка подкрепа на 19 август 2016 г., за свикване на конференция през 2017 г., отворена за всички държави, с цел водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия, които да доведат до пълното премахване на тези оръжия; признава, че това ще подпомогне целите и задълженията за неразпространение и разоръжаване, съдържащи се в ДНЯО, и ще помогне за създаването на условия за глобална сигурност и свят без ядрени оръжия;

6.  приканва държавите – членки на ЕС, да подкрепят свикването на такава конференция през 2017 г. и да участват конструктивно в работата ѝ, а също така призовава ЗП/ВП Федерика Могерини и Европейската служба за външна дейност да окажат конструктивен принос за работата на конференцията за преговори през 2017 г.;

7.  припомня 20-годишнината от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) на 23 септември 1996 г., и подчертава, че един всеобщ договор, подлежащ на действителна проверка на международно равнище, е най-ефективният начин за забрана на опитите с взривове от ядрено оръжие и всички други ядрени взривове;

8.  настоятелно призовава останалите държави, изброени в приложение II към ДВЗЯО, чиято ратификация е необходима за влизането на договора в сила, да подпишат и/или да ратифицират спешно ДВЗЯО, така че този основен международен инструмент да получи пълно правно действие без по-нататъшно забавяне; приветства в тази връзка приемането от Съвета за сигурност на ООН на резолюция 2310 (2016);

9.  изразява задоволство от значителния напредък, постигнат от Подготвителната комисия на Организацията на ДВЗЯО при завършването и експлоатацията на нейната ефективна международна система за мониторинг, която, дори без влизането в сила на договора, допринася за регионалната стабилност като важна мярка за изграждане на доверие, укрепва режима на разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия и носи допълнителни научни и граждански ползи за държавите; изразява убеждението си, че за продължаването на дейността на системата за мониторинг Подготвителната комисия на Организацията на ДВЗЯО ще продължи да разчита на финансовите вноски на държавите;

10.  изразява съжаление поради факта, че въпреки надеждите за противното, ядрените оръжия се връщат в стратегическото планиране на притежаващите ядрени оръжия държави; призовава за задълбочаване на диалога с всички притежаващи ядрени оръжия държави с цел изпълнение на обща програма, насочена към прогресивно съкращаване на запасите от ядрени бойни глави; подкрепя, по-конкретно, стъпките, предприети от САЩ и Русия за намаляване на своите ядрени оръжия, както беше договорено в разположен на новия договор START;

11.  изразява съжаление за липсата, след влизането в сила на новия договор START през 2011 г., на по-нататъшни преговори за спешно необходимото намаление на разположените и неразположените ядрени бойни глави, включително, както беше договорено по-рано от САЩ и Русия, за мерки за намаляване и премахване на ядрените оръжия с малък обсег, считани за субстратегически и нестратегически ядрени оръжия;

12.  признава, че отстраняването на ядрените бойни глави с малък обсег, както и на тактическите и определени субстратегически ядрени бойни глави от европейската територия би могло да има положителен принос за създаването на условия за изграждане на допълнителни зони, свободни от ядрено оръжие, като по този начин ще допринесе за изпълнението на задълженията за неразпространение и разоръжаване в рамките на ДНЯО и междувременно ще създаде прецедент за по-нататъшно ядрено разоръжаване;

13.  приветства създаването на безядрени зони като положителна стъпка към свят без ядрено оръжие; във връзка с това застъпва становището, че безядрена зона в Близкия изток би било от основно значение за постигането на траен и широкообхватен мир в региона; в този контекст изразява силното си разочарование във връзка с непровеждането през 2012 г. на конференцията за създаването в Близкия изток на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, която разполагаше с мандат от ДНЯО;

14.  подкрепя по-нататъшните усилия за засилване на мандата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), включително придаването на общ характер на допълнителните протоколи към споразуменията за гаранции на МААЕ, както и за други стъпки, насочени към разработване на мерки за изграждане на доверие; има за цел да гарантира, че на тази организация се предоставят достатъчно средства, така че тя да може да изпълнява своите жизненоважни задачи, като осигурява безопасността на ядрените дейности; призовава за постигането на напредък на Подготвителния комитет по Договора за неразпространение през 2017 г. и на Конференцията на високо равнище за ядрено разоръжаване през 2018 г.;

15.  счита, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, е забележително постижение за многостранната, и в частност за европейската дипломация, което трябва не само да доведе до чувствително подобряване на отношенията ЕС-Иран, но също и да насърчи стабилността в целия регион; счита, че понастоящем всички страни носят отговорност за осигуряване на неговото строго и цялостно прилагане; приветства създаването на съвместната комисия, съставена от представители на Иран и на E3/ЕС+3 (Китай, Франция, Германия, Руската федерация, Обединеното кралство и САЩ, както и ВП/ЗП); напълно подкрепя ВП/ЗП в нейната роля на координатор на съвместната комисия, създадена по силата на СВПД, и счита, че стриктното и цялостно изпълнение на СВПД продължава да бъде от първостепенно значение;

16.  осъжда последните ядрени опити, извършени от КНДР, и отхвърлянето от нейна страна на различни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително последната от 2 март 2016 г. (2070); настоятелно призовава КНДР да се въздържа от по-нататъшни провокативни действия, като изцяло се откаже по подлежащ на проверка и необратим начин от своите програми за разработване на ядрени и балистични ракети, да прекрати всички свързани дейности и незабавно да започне да спазва всички свои международни задължения, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управляващите на МААЕ, както и други международни норми за разоръжаване и неразпространение, и да се върне на масата за преговори; призовава КНДР незабавно да подпише и ратифицира Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО); потвърждава своето желание за намиране на дипломатическо и политическо решение на въпроса за ядрената програма на КНДР; настоятелно призовава Китай да окаже повече натиск върху правителството на КНДР;

17.  приветства включването на клаузи за неразпространение на оръжия за масово унищожение в споразуменията между ЕС и трети държави и плановете за действие; посочва, че всички държави – партньори на ЕС, без изключение, трябва да прилагат подобни мерки;

18.  приветства представянето на Глобалната стратегия на ЕС и настоятелно призовава ЕСВД, като последваща мярка, да актуализира и разшири Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 2003 г. и Новите насоки за действие от 2009 г., като вземе предвид описаните по-горе въпроси и проблеми с оглед на превръщането на ЕС в движеща сила за укрепване и постигане на напредък в многостранните споразумения за ядрено разоръжаване и неразпространение;

19.  приветства редовните дискусии по тези теми в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението, както и други организации на гражданското общество и мозъчни тръстове, и приканва Консорциума на ЕС по неразпространението да разшири своята програма и да включи свързаните с разоръжаването въпроси при равни условия;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН, върховния комисар на ООН по въпросите на разоръжаването, Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и генералния директор на МААЕ.

(1)

ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 97.

(2)

ОВ C 349 E, 7.12.2010 г., стр. 77.

(3)

ОВ L 196, 24.7.2012 г., стр. 67.

Правна информация - Политика за поверителност