ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската доброволческа служба
19.10.2016 - (2016/2872(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Мария Тереса Хименес Барбат, Илхан Кючюк, Яна Том, Мариан Харкин, Мариел дьо Сарнез от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1126/2016
B8-1133/2016
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската доброволческа служба
Европейският парламент,
– като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0586),
– като взе предвид политическата програма за доброволчеството в Европа на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене[2],
– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС[4],
– като взе предвид Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците[5],
– като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. относно ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване[6],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като припомня, че през 2016 г. Европейската доброволческа служба (ЕДС) отбелязва своята двадесета годишнина и че през тези 20 години бяха подкрепени 100 000 доброволци;
Б. като подчертава, че силно подкрепяната от Европейския парламент Европейска година на доброволчеството (2011 г.) представляваше важна политическа възможност за подчертаване на добавената стойност на доброволчеството в Европа и че сега, пет години по-късно, Европейският парламент следва да обмисли ефекта от Европейската година на доброволчеството (2011 г.) върху развитието на политиките и включването на доброволчеството в ключови европейски програми, като например „Еразъм +“ и свързаната с нея Европейска доброволческа служба;
В. като припомня, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) даде тласък и осигури рамка за създаването и/или преразглеждането на национални нормативни уредби за доброволчеството в цяла Европа; все пак подчертава, че в Европа все още липсва координирана политика в областта на доброволческата дейност, с единно звено за контакти в европейските институции;
Г. като припомня, че хората участват в доброволчески дейности по своя воля, избор и мотивация, без да търсят финансова изгода; като подчертава, че доброволчеството може да бъде определено като стремеж към солидарност и че то представлява начин за отговаряне на човешки, социални и екологични потребности и проблеми;
Д. като подчертава, че доброволчеството има стойност и значение като една от най-видимите прояви на солидарност, която насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и генерира трансформиращ ефект за обществото, и че доброволчеството допринася за развитието на процъфтяващо гражданско общество, което може да предлага творчески и новаторски решения за общите предизвикателства и икономическия растеж, и поради това доброволчеството трябва да се измерва по специфичен и целенасочен начин като икономически и социален капитал;
Е. като припомня, че наличието на благоприятна среда е от голямо значение за осигуряване на участие на повече европейски граждани в доброволчески дейности, като по този начин се гарантира сигурно и устойчиво финансиране за инфраструктурата, необходима за осъществяването на доброволчески дейности, и по-специално за организациите, ползващи труда на доброволци;
Ж. като подчертава, че доброволчеството изисква набор от механизми за подкрепа и/или подходящи организационни структури, които следва да бъдат допълнително засилени чрез подходяща нормативна уредба, определяща правата и отговорностите на доброволците и доброволческата дейност;
З. като подчертава, че всяко лице има право на равен достъп до възможности за доброволчество, както и на защита срещу всякакви видове дискриминация, и следва да има правото да съвместява доброволческите дейности със своя личен и професионален живот, за да може да постигне известна степен на гъвкавост в своята доброволческа дейност;
И. като подчертава, че признаването на доброволческата дейност е важно също така и за поощряване на предоставянето на подходящи стимули за всички заинтересовани страни и по този начин – повишаване на количеството, качеството и въздействието на доброволчеството, както и че това изисква развитието на култура на признаване, която да представя доброволчеството като движеща сила за прилагане на европейските ценности на практика;
Й. като признава, че новата МФР на ЕС за периода 2014—2020 г. осигурява част от средствата на ЕС за доброволчески дейности, по-специално чрез програмата „Европа за гражданите“, понастоящем управлявана от ГД „Миграция и вътрешни работи“, в която доброволчеството е заложено като приоритет; като подчертава, че новата програма „Еразъм +“ все още предлага възможности за финансиране и подкрепа на доброволчески проекти, по-специално чрез програмата на Европейската доброволческа служба, както и че Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ беше създаден от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ с цел осигуряване на практическа подкрепа за проекти за хуманитарна помощ; все пак отбелязва, че достъпът на доброволческите организации до други важни фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, продължава да бъде много ограничен;
K. като припомня, че настоящата бежанска криза е подходящ пример и видим символ за значението на доброволците и за начина, по който те олицетворяват европейските ценности, допринасят за постигането на устойчивост и работят за предлагането на гъвкави и прагматични решения на общите предизвикателства; като припомня, че доброволчеството е катализатор на социална интеграция и като призовава държавите членки да насърчават мигрантите да работят като доброволци, което е съществен фактор за тяхното социално приобщаване;
1. признава, че доброволчеството е израз на солидарност, свобода и отговорност, като допринася за укрепване на активното гражданство и личностното развитие на човека, и че то е основен инструмент за социално приобщаване и сближаване, както и за обучение, образование и междукултурен диалог, като същевременно осигурява важен принос за разпространението на европейските ценности; подчертава, че ползите от него са признати също така и при осъществяваната в трети държави доброволческа дейност, тъй като то представлява стратегически инструмент за насърчаване на взаиморазбирателството и междукултурните отношения;
2. подчертава, че е важно да се осигури правна рамка, която да определя статута на доброволчеството, с права и отговорности за доброволците и доброволческата дейност, и да улеснява мобилността и признаването; насърчава държавите членки, които все още не са осигурили правна среда за доброволците, да използват Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;
3. призовава държавите членки да създадат конкретни процедури за валидиране в рамките на препоръката на Съвета от 2012 г.; призовава при създаването на бъдещия европейски паспорт на уменията и при европейските инициативи да се отдава по-голямо значение на ученето чрез формален, неформален и самостоятелен опит, включително и доброволческата дейност; припомня, че доброволчеството осигурява умения, улесняващи достъпа до пазара на труда, и че тези умения следва да бъдат отразени в учебни програми, основани на подхода „отдолу-нагоре“, отдаващи приоритет на уменията, придобити чрез доброволческа дейност и проява на добра воля;
4. призовава държавите членки да включат Европейската доброволческа служба в своите системи за средно и висше образование като средство за разпространение на възпитанието в солидарност и гражданска ангажираност сред младото поколение;
5. предлага да се подкрепи и приложи идеята за признаване на времето за положен доброволчески труд като съфинансиране по грантове на ЕС, както беше предложено неотдавна от Комисията в новото предложение за Финансов регламент;
6. отбелязва, че в Европа почти 100 милиона граждани от всякакви възрасти участват в доброволчески дейности, като тяхната работа допринася за генериране на около 5 % от БВП на ЕС; призовава Комисията да вземе предвид икономическата стойност на стоките и услугите, предоставяни от доброволците, като разработи политики, насочени в по-голяма степен към доброволчеството;
7. призовава държавите членки да приемат системата, разработена от Международната организация на труда, с цел измерване на икономическата стойност на доброволческите дейности; призовава Евростат да подпомага държавите членки в тази дейност, за да се гарантира събирането на сравними данни в Европа, както и да разработи общи за ЕС показатели и методологии за измерване на социалното въздействие на доброволчеството;
8. призовава държавите членки да създадат национални доброволчески служби, обезпечени с достатъчно финансиране, и да подобрят достъпа до качествена информация относно възможностите за доброволческа дейност на национално и местно равнище, по-специално чрез съществуващите младежки информационни мрежи и предоставянето на информация между партньори; насърчава държавите членки да създадат национални центрове за услуги за гражданите, които да насърчават също така и международните доброволчески дейности;
9. препоръчва по-голяма интернационализация на Европейската доброволческа служба и предлага да се приканят всички държави от ЕАСТ/ЕИП, както и присъединяващите се държави и страните кандидатки да си сътрудничат с държавите — членки на ЕС, в съответствие с техните споразумения за асоцииране и двустранни споразумения с ЕС; подчертава, че е необходимо да се предлагат повече възможности за доброволческа дейност в чужбина и да се засили сътрудничеството между доброволческите организации както в ЕС, така и в съседните държави;
10. призовава Комисията да извърши проучване относно националните програми за доброволчески дейности, услугите за граждани, корпусите за солидарност и съществуващата среда за потенциалните доброволци в различните държави членки, с цел улесняване на взаиморазбирателството и разпространението на добри практики, както и възможността за създаване на Европейска гражданска служба — всичко това с оглед насърчаване на европейското гражданство;
11. призовава Комисията да подобри и преразгледа комуникационната стратегия на Европейската доброволческа служба, като подчертае социалната, човешката и гражданската стойност на доброволчеството, вместо да акцентира върху възможността за безплатно пътуване в цяла Европа благодарение на ЕДС;
12. подкрепя идеята на Комисията за създаване на нова доброволческа инициатива – европейския корпус за солидарност; призовава Комисията да гарантира по-специално участието на доброволческите организации при разработването на инициативата и да се увери, че реализацията й няма да засегне средствата, които вече са отпуснати за други програми;
13. подчертава, че програмата на ЕДС следва да е насочена към участващите лица и организации, както и към обществото като цяло, както и че ЕДС следва да укрепи измерението на програмата „Еразъм +“, свързано с гражданското участие; подчертава, че е важно ЕДС да се популяризира сред всички млади хора, особено сред тези, които все още не се интересуват от доброволчество и мобилност, като по този начин се създаде мотивация и промяна в нагласите, без да се изключват лицата от по-старото поколение, тъй като те могат да играят важна роля, например като наставници;
14. подчертава ролята на активния живот на възрастните хора в доброволческите дейности и подкрепя ролята на младите и по-възрастните граждани за гражданското участие в Европа, като се използва стимулът на Европейската година на доброволческите дейности (2011 г.) и Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.);
15. подчертава, че ЕДС следва да се основава на качествени предложения за доброволчески дейности и да следва Хартата за доброволчеството и принципите на Хартата за качество на мобилността с учебна цел, както и че ЕДС следва да се базира на структура, която да насърчава доброволческите организации да станат приемащи организации, като по този начин се осигури подходящо финансиране и обучение за тях и същевременно се засили ролята на координационните организации, които подпомагат голям брой приемащи организации, например във връзка с управлението и обучението;
16. припомня, че ЕДС следва да се основава на структура, която да позволява бърз и лесен достъп на младите хора до програмата, и следователно призовава за опростяване на настоящата система за кандидатстване;
17. подчертава необходимостта от по-добро проследяване и засилване на местното измерение на доброволческите дейности в чужбина чрез предоставяне на подкрепа не само преди заминаването, но също така и при завръщането в местните общности, под формата на обучение за последваща ориентация и интеграция;
18. настоява, че трябва да се осигури качествено наставничество през целия процес чрез отговорно управление на доброволците и информирането им за тяхната отговорност по отношение на ангажимента, поет към организацията и общността;
19. препоръчва на Комисията да вземе предвид позицията на Европейския доброволчески алианс и на други доброволчески организации, чиито препоръки са отразени в политическата програма за доброволчеството в Европа;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43.
- [2] OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2013)0549.
- [4] OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14.
- [5] http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/volunteering_charter_en.pdf
- [6] ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 9.