ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската доброволческа служба
19.10.2016 - (2016/2872(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Хелга Трюпел от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1126/2016
B8-1135/2016
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската доброволческа служба
Европейският парламент,
– като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0586),
– като взе предвид политическата програма за доброволчеството в Европа на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене[2],
– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС[4],
– като взе предвид Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците[5],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като припомня, че през 2016 г. Европейската доброволческа служба (ЕДС) отбелязва своята 20-а годишнина и че през тези 20 години е оказана подкрепа на 100 000 доброволци;
Б. като подчертава, че силно подкрепяната от Европейския парламент Европейска година на доброволчеството (2011 г.) представляваше важна политическа възможност за изтъкване на добавената стойност на доброволчеството в Европа и че сега, пет години по-късно, Европейският парламент следва да обмисли въздействието на Европейската година на доброволчеството (2011 г.) върху разработването на политиките и включването на доброволчеството в ключови европейски програми, като например „Еразъм +“ и свързаната с нея Европейска доброволческа служба;
В. като припомня, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) осигури тласък и контекст за създаването и/или преразглеждането на националните и правните уредби за доброволческата дейност в цяла Европа; като подчертава, че това важи по-специално за Централна и Източна Европа, където бяха разработени и въведени нови закони и стратегии; като въпреки пак подчертава, че в областта на доброволческата дейност в Европа все още липсва координирана политика с единно звено за контакти в институциите на ЕС;
Г. като припомня, че участието в доброволчески дейности е по собствена воля, избор и мотивация на отделните лица, без да се търси финансова изгода; като подчертава, че доброволчеството може да бъде определено като проява на солидарност и че то представлява начин за посрещане на човешки, социални и екологични потребности и проблеми;
Д. като подчертава, че доброволчеството има стойност и значение като една от най-видимите прояви на солидарност, която насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и има трансформиращ ефект за обществото, и че доброволчеството допринася и за развитието на процъфтяващо гражданско общество, което може да предлага творчески и новаторски решения на общите предизвикателства, и за икономическия растеж, и затова трябва да се измерва по специфичен, целенасочен начин по отношение на икономическия и социалния капитал;
Е. като припомня, че наличието на подпомагаща среда е от ключово значение за осигуряване на ангажираността на повече европейски граждани в доброволчески дейности, като по този начин се гарантира сигурно и устойчиво финансиране за инфраструктурата, необходима за осъществяването на доброволчески дейности, и по-специално за организации, използващи труда на доброволци;
Ж. като подчертава, че доброволчеството изисква набор от механизми за подкрепа и/или подходящи организационни структури, които следва допълнително да бъдат засилени чрез подходяща нормативна уредба, определяща правата и отговорностите на доброволците и доброволческата дейност;
З. като подчертава, че всяко лице има право на равен достъп до възможности за доброволчество и защита срещу всякакви видове дискриминация и следва да има правото да съвместява своите доброволчески дейности със своя личен и професионален живот, за да може да се постигне известна степен на гъвкавост при изпълнение на доброволческите дейности;
И. като подчертава, че признаването на доброволческата дейност е също така от основно значение и за поощряване на предоставянето на подходящи стимули за всички заинтересовани страни и по този начин за повишаване на количеството, качеството и въздействието на доброволчеството, и че за това е необходимо развитието на култура на признаване, която да представя доброволчеството като движеща сила за прилагане на европейските ценности на практика;
Й. като признава, че новата МФР на ЕС за периода 2014 – 2020 г. осигурява част от средствата на ЕС за доброволчески дейности, по-специално чрез програмата „Европа за гражданите“, която понастоящем се управлява от ГД „Миграция и вътрешни работи“, като доброволчеството е заложено като приоритет; като подчертава, че новата програма „Еразъм +“ все още предлага възможности за финансиране и подкрепа за доброволчески проекти, по-специално чрез програмата на Европейската доброволческа служба (ЕДС), както и че Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ беше създаден от ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ с цел предоставяне на практическа подкрепа за проекти за хуманитарна помощ; все пак подчертава, че достъпът на доброволческите организации до други фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, продължава да бъде силно ограничен;
K. като припомня, че настоящата криза с бежанците е подходящ пример и видим символ за значението на доброволците и за начина, по който те въплъщават европейските ценности, допринасят за постигането на устойчивост и работят за предлагането на гъвкави и прагматични решения на общите предизвикателства;
1. признава, че доброволчеството е израз на солидарност, свобода и отговорност, допринася за укрепване на активното гражданство и е основен инструмент за социално приобщаване и сближаване, както и за обучението и образованието и за междукултурния диалог, като дава и важен принос за разпространението на европейските ценности; подчертава, че ползите от него са признати и при извършваната в трети държави доброволческа дейност като стратегически инструмент за насърчаване на взаимното разбирателство и междукултурните отношения; счита, че огромната работа, която вече е извършена от НПО и различни организации и асоциации на гражданското общество, не следва да бъде заменена от съответна политика на ЕС;
2. подчертава, че е важно да се осигури правна рамка, която да определи статута на доброволчеството с права и отговорности за доброволците и доброволческата дейност и да улесни мобилността и признаването; насърчава държавите членки, които все още не са дефинирали правната среда за доброволците, да използват Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;
3. призовава държавите членки да прилагат конкретни процеси на валидиране в рамките на препоръката на Съвета от 2012 г.; призовава за това всеки бъдещ европейски паспорт на уменията и всички инициативи, свързани с него, да отдават по-голямо значение на ученето чрез формален, неформален и самостоятелен опит, включително и доброволческа дейност; припомня, че доброволчеството дава умения, улесняващи достъпа до пазара на труда;
4. предлага да се подкрепи и приложи идеята времето на доброволчески труд да се признава като съфинансиране на безвъзмездни средства от ЕС, както беше предложено неотдавна от Комисията в новото предложение за финансов регламент; подчертава, че доброволческият труд не следва да бъде заместител на възможност за упражняване на дейност срещу възнаграждение;
5. призовава държавите членки да приемат системата, разработена от Международната организация на труда, за измерване на икономическата стойност на доброволческите дейности; призовава Евростат да подкрепи държавите членки в това отношение, за да се гарантира събирането на сравними данни в Европа, както и разработване на показатели и методологии за измерване на икономическото въздействие на доброволчеството;
6. призовава държавите членки да създадат национални системи за доброволчески услуги с достатъчно финансиране и да подобрят достъпа до качествена информация относно възможностите за доброволческа дейност на национално и местно равнище, по-специално чрез съществуващите младежки информационни мрежи и предоставянето на информация между партньорите; насърчава държавите членки да създадат национални центрове за граждански услуги, които също така да насърчават международни доброволчески дейности; счита, че ЕС следва да се стреми към улесняване на достъпа до доброволчески програми чрез координиране на действията в рамките на ГД „Образование и култура“ на Комисията, ГД „Миграция и вътрешни работи“ и ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“;
7. призовава Комисията да извърши проучване относно националните системи за доброволческа дейност, както и относно корпусите за гражданска ангажираност и солидарност и съществуващата среда за потенциални доброволци сред държавите членки с цел улесняване на взаимното разбирателство и разпространението на добри практики, както и възможността за създаване на Европейска гражданска служба – всичко това с оглед насърчаване на гражданството на ЕС;
8. отбелязва идеята на Комисията за създаване на нова доброволческа инициатива – корпуса за солидарност на ЕС; призовава Комисията да гарантира по-специално участието на доброволческите организации при изготвянето на инициативата и да се увери, че реализацията ѝ няма да засегне средствата, които вече са отпуснати за други програми;
9. изтъква, че програмата на ЕДС следва да е от полза за ангажираните лица и организации, както и за обществото като цяло, както и че ЕДС следва да укрепи измерението на програмата „Еразъм +“, свързано с гражданската ангажираност; подчертава, че е важно ЕДС да се популяризира сред всички млади хора, особено сред тези, които все още не се интересуват от доброволчество и мобилност, като по този начин се създаде мотивация и се постигнат промени в нагласите, без да се изключват лицата от по-старото поколение, тъй като те играят важна роля, например като наставници;
10. подчертава, че ЕДС следва да се основава на качествени предложения за доброволчески дейности и да следва Хартата за доброволчеството и принципите на Хартата за качество на мобилността с учебна цел, както и че ЕДС следва да се базира на структура, насърчаваща доброволческите организации да станат приемащи организации, като по този начин им се осигурява подходящо финансиране и обучение и същевременно се засилва ролята на координиращите организации, които подпомагат голям брой приемащи организации, например във връзка с управлението и обучението;
11. припомня, че ЕДС следва да се основава на структура, която да позволява бърз и лесен достъп на младите хора до програмата, и следователно призовава за опростяване на настоящата система за кандидатстване;
12. подчертава необходимостта от по-добро проследяване и засилване на местното измерение след изпълнението на доброволчески дейности в чужбина чрез предоставяне на подкрепа в местните общности не само преди заминаването, но също така и при завръщането, под формата на последващо обучение за ориентация и интеграция;
13. изтъква, че трябва да се осигури качествено наставничество през целия процес чрез отговорно управление на доброволците и чрез повишаване на съзнанието им за тяхната отговорност по отношение на организацията и ангажимента им към общността;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.