ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на журналистите в Турция

24.10.2016 - (2016/2935(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Марин Льо Пен, Едуар Феран, Мирей Д'Орнано, Марсел де Граф, Херолф Анеманс, Джанис Аткинсън, Харалд Вилимски, Жан-Люк Шафаузер от името на групата ENF

B8-1158/2016

Резолюция на Европейския парламент относно положението на журналистите в Турция

(2016/2935(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че през последните десет години положението на свободата на печата в Турция значително се е влошило; като има предвид, че страната заема 151-во място в световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ през 2016 г., докато в класирането през 2005 г. беше на 98-о място;

Б.  като има предвид, че свободата на словото и свободата на печата са съществени и основни елементи на всяка демокрация;

В.  като има предвид, че Турция е страна – кандидат за членство в ЕС;

Г.  като има предвид, че турското правителство злоупотребява с извънредното положение и с неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., за да ограничи строго свободата на словото и свободата на медиите;

Д.  като има предвид, че според „Репортери без граници“, 89 журналисти са били задържани през първите шест седмици на извънредното положение и 104 медии са били затворени, което е довело до загуба на работните места на 2 300 журналисти, и е била отменена журналистическата акредитация на поне 330 журналисти; като има предвид, че редица журналисти понастоящем се намират в килии за временно задържане в полицейските участъци, че са били задържани и пуснати без повдигане на обвинения, или все още не са задържани, но срещу тях има издадена заповед за задържане;

Е.  като има предвид, че и преди неуспешния опит за преврат и последвалото извънредно положение имаше многобройни и системни нарушения на свободата на печата, като най-известните случаи са разследването за терористична дейност и шпионаж през май 2015 г. на вестника „Cumhuriyet“ по повод пускането на видеоклип и новинарски репортаж, показващи камиони, натоварени с оръжия за джихадистите в Сирия, задържането на редактора на вестника Джан Дюндар и на журналиста Ердем Гюл през ноември, полицейската акция срещу телевизионните станции и вестниците на медийната група „Ipek“ и уволнението на нейните журналисти през октомври 2015 г., и поемането на контрола над вестник „Zaman“ от страна на правителството през март 2016 г.;

Ж.  като има предвид, че журналистите са мишени не само на правителствени или съдебни действия, но също и на саморазправа, като например нападението на вестника „Hürriyet“ от тълпа, предвождана от парламентарист на Партията на справедливостта и развитието (AKP) през септември 2015 г., и побоя над журналиста от „Hürriyet“ Ахмед Хакан от четирима мъже;

З.  като има предвид, че нарушенията на свободата на медиите в Турция също засегнаха граждани на европейски държави като германския сатирик Ян Бьохерман и нидерландската журналистка Ебру Умар;

И.  като има предвид, че понастоящем хиляди интернет сайтове се блокират в Турция; като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ (Human rights Watch) турските органи са отговорни за почти три четвърти от световните заявки за отстраняване на съобщения и блокиране на профили в Туитър през първите шест месеца на 2015 г.;

Й.  като има предвид, че нарушаването на свободата на словото и свободата на медиите не е единственият структурен проблем в Турция; като има предвид, че съществуват и други проблеми, сред които, наред с другото, третирането на религиозните и други малцинствени групи, отказът за признаване на Република Кипър и двусмисленото отношение към терористичните групировки в Сирия и Ирак;

1.  призовава турското правителство да зачита всички условия на демокрацията и правовата държава и да преустанови дискриминацията, на която са подложени граждани при упражняването на свободата на словото и други основни права;

2.  призовава Съвета да сложи край на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, правителствата на държавите членки и на правителството на Турция.