ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Северен Ирак/Мосул
24.10.2016 - (2016/2956(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Роландас Паксас от името на групата EFDD
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1159/2016
B8-1160/2016
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Северен Ирак/Мосул
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак,
– като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“[1],
– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Ирак, по-специално резолюции 2299 (2016) и 2249 (2015), осъждащи неотдавнашните терористични нападения от страна на ИДИЛ,
– като взе предвид Женевската конвенция и протоколите към нея;
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че иракските сили и техните съюзници поставиха началото на голяма офанзива за освобождаване на Мосул, който бе превзет от ИДИЛ през август 2014 г.; като има предвид, че Мосул е последният бастион ИДИЛ в Ирак и град от стратегическо значение за ИДИЛ; като има предвид, макар и данните да не са точни, най-малко 3 500—5 000 бойци отбраняват града; като има предвид, че офанзивата е особено трудна, тъй като тактиките, които обикновено се използват от Даиш, включват използването на самоубийствени бомби, капани със самоделни взривни устройства и коли бомби;
Б. като има предвид, че офанзивата за възвръщане на Мосул би могла да доведе до сериозна хуманитарна криза; като има предвид, че цивилните граждани са изправени пред невъзможния избор да останат в града и да се изложат на риска да се превърнат в мишена, да попаднат под кръстосания огън или да бъдат използвани като жив щит, или да се опитат да избягат през минните полета и покрай снайперистите и контролните пунктове на ИДИЛ; като има предвид, че ООН подготвя голяма хуманитарна операция за оказване на помощ, планирана за след освобождаването на Мосул;
В. като има предвид, че в същото време опитващи се да избягат бежанци – по-специално на сунити — са притеснени поради присъствието на шиитски милиции, които участват в операцията; като има предвид, че звената за народна мобилизация имат зад себе си обилно документирана история на нарушения на правата на човека; като има предвид, че тяхното участие в офанзивата срещу предимно сунитския Мосул поражда опасения от репресии срещу цивилното население;
Г. като има предвид, че неразрешените спорове относно вътрешните граници в Северен Ирак биха могли да попречат на възстановяването на областта след приключване на битката, ако не бъдат разгледани от военните сили, които се борят срещу ИДИЛ и от международната общност като цяло;
Д. като има предвид, че християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), язиди, сунитски и шиитски араби, кюрди, шабаки, туркмени, какаи и сабейци-мандеи винаги са живели в мирно съжителство в равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар преди 2003 г.;
Е. като има предвид, че моделът на споделяне на властта в Мосул преди ИДИЛ да го превзе през 2014 г. съвсем не бе съвършен, но представляваше система за удовлетворяване и уравновесяване на малцинствените интереси;
Ж. като има предвид, че според оценките на ВКБООН в течение на операцията за завземане на града е възможно да бъдат разселени над 1 милиона души, като по-голямата част от тези бежанци са сунити, много от които чувстват, че шиитското правителството на Ирак в Багдад ги е лишило от гражданските им права;
З. като има предвид, че всички държави имат задължение да защитават своето население от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството;
И. като има предвид, че неотдавна напреженията между правителството на Ирак и Турция нараснаха по повод военния лагер Башика в Северен Ирак и евентуалното участие на турските въоръжени сили в борбата за изтласкване на ИДИЛ от Мосул, вторият по големина град в страната;
Й. като има предвид, че на 21 януари 2014 г. Съветът на министрите на Ирак „постигна принципно съгласие да превърне районите Туз Курмато, Фалуджа и равнините на Ниневия в провинции“;
1. изразява своята солидарност и подкрепа спрямо цивилните лица, блокирани в Мосул; решително осъжда злоупотребите, извършени от ИДИЛ срещу цивилното население, и изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, сочещи, че цивилните лица биха могли да бъдат използвани като жив щит по време на нападението;
2. припомня, че иракските власти трябва да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население по време на кампанията, включително посредством упражняването на ефективно командване и контрол над милициите и чрез взимане на всички възможни предпазни мерки, за да се избегнат цивилните жертви и нарушаването на правата на човека по време на нападението подчертава, че силите на място трябва да спазват международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека по време на своите операции;
3. призовава иракските органи и всички други участници на място да гарантират, че на бягащите от сраженията цивилни граждани се осигурява безопасно преминаване и всякаква възможна подкрепа, включително подслон и медицинска и хуманитарна помощ;
4. изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, документиращи отмъстителни нападения и дискриминация спрямо сунитските араби, заподозрени, че са участвали в престъпленията ИД; припомня, че е отговорност на правителството да защити своите граждани, както и че следва да бъдат въведени щателни проверки, за да се гарантира, че подкрепата или материалите, предоставени от иракското правителство или друг участник в нападението, не насърчават злоупотребите;
5. подчертава значението на Мосул за всички иракски етнически групи и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да работят със съответните заинтересовани страни, за да се гарантира представителство на малцинствата в новата администрация на Мосул;
6. призовава другите регионални сили да прекратят намесата си във вътрешните работи на Ирак, когато нямат разрешението на правителството на Ирак;
7. подчертава, че победа над ИДИЛ в Мосул ще бъде просто една стъпка към възстановяването на страната, в която малцинствата ще могат да съжителстват в мир; предупреждава, че всяка промяна на етническия състав на Мосул би могла да доведе до вътрешни и регионални конфликти;
8. призовава ЕС и международната общност да работят с правителството на Ирак и кюрдското регионално правителство за постигането на консенсус относно Мосул и други оспорвани територии, като например Киркук;
9. изразява подкрепата си за признаването на политически, социално и икономически жизнеспособна и устойчива провинция в равнината Ниневия; подчертава значението на сближаването между общностите, за да обсъдят заедно модела на управление на бъдещата местна администрация, която да представлява всички групи и малцинства;
10. оценява високо усилията, положени от правозащитната организация Хамураби, иракския Съвет за диалог между религиите (ICID) и Алианса на иракските малцинства (AIM) за подкрепа спрямо малцинствата в Ниневия, повишаване на обществената осведоменост относно трагичното им положение и за това гласът им да бъде чут от вземащите решения лица в страната;
11. призовава парламента на Ирак да разработи ново законодателство за защита на малцинствата и да преработи образователните програми, така че да отразяват по положителен начин и да стимулират зачитането на многообразието в страната;
12. призовава международната общност, включително ЕС и неговите държави членки, да гарантират необходимите условия на сигурност и перспективи за всички, които са били принудени да напуснат своята родина или са били насилствено разселени, да упражнят правото си да се върнат в своите родни страни възможно най-скоро, да запазят своите домове, земи, недвижимо имущество и вещи, както и своите религиозни и културни обекти, и да им се даде възможност да се радват на достоен живот и бъдеще;
13. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, ООН и международната общност като цяло, да работят с националните и регионалните правителства на Република Ирак и с всички съответни национални или международни участници при проследяването на мирното реинтегриране на разселеното коренно население; подчертава, че ЕС следва да поеме водеща роля в този процес, за да гарантира, че малцинствата ще могат да упражняват законните си права; призовава ЕС да предостави помощ на градовете, от които ИДИЛ е била изтласкана, и да работи с представители на малцинствата за ефективното управление на тази помощ;
14. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят средства за разминиране на окупираните от ИДИЛ/Даиш области и да работят в сътрудничество с местните съвети, представляващи малцинствата, за да се гарантира координирането на функционирането и предотвратяването на закъснения, които биха попречили на завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации, Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека и правителствата и органите на всички страни, участващи в конфликта в Северен Ирак с цел освобождаването на град Мосул.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0051.