ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на журналистите в Турция
24.10.2016 - (2016/2935(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Ангел Джамбазки, Ружа Томашич, Рафаеле Фито от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1162/2016
B8-1167/2016
Резолюция на Европейския парламент относно положението на журналистите в Турция
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Турция, и по-специално резолюцията от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г.[1], както и резолюцията от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите[2],
– като взе предвид доклада на Комисията за Турция за 2015 г.,
– като взе предвид предишните заключения на Съвета по тези въпроси,
– като взе предвид съответните изявления на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини и члена на Комисията Йоханес Хан,
– като взе предвид изявлението от 26 юли 2016 г. на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа относно мерките, взети по време на извънредното положение в Турция,
– като взе предвид политическия диалог на високо равнище между ЕС и Турция от 9 септември 2016 г.,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), по която Турция е страна,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 15 юли 2016 г. в Турция се извърши опит за преврат; като има предвид, че непосредствено след това органите на властта обявиха извънредно положение, чийто срок впоследствие беше удължен с още три месеца, считано от 19 октомври, като то предоставя на изпълнителната власт много широки правомощия да управлява чрез декрети;
Б. като има предвид, че Турция е представила официално уведомление за дерогация от Европейската конвенция за правата на човека; като има предвид, че по членове 2 и 3, член 4, параграф 1, и член 7 от нея не се допускат дерогации;
В. като има предвид, че сплашването на журналисти и медии във и извън Турция чрез задържания, изслушвания, наказателни преследвания, цензура и уволнения е нараснало през последната година, като е станало още по-интензивно след неуспешния опит за преврат от юли 2016 г. и последвалото обявяване на извънредно положение; като има предвид, че Турция се нарежда на 151-во място от общо 180 държави в класацията на последния индекс за свободата на печата на „Репортери без граници“;
Г. като има предвид, че разпоредбите на декретите по време на извънредното положение засягат упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение, включително предоставят правомощия на по-високите нива на администрацията да закриват която и да е медийна организация, предоставят възможност на правителството да налага полицейски час и да забранява публични срещи, събирания и демонстрации и позволява на органите на властта да отменят или конфискуват паспортите на лица, които са обект на разследване, включително паспортите на техните съпрузи и партньори,
Д. като има предвид, че се счита, че Турция е страната с най-голям брой лишени от свобода журналисти в света, като повече от половината от тях са задържани през 2016 г., и като има предвид, че много от тях са обвинени или са били осъдени по обвинения съгласно законодателството за борба с тероризма;
Е. като има предвид, че Турция е страна – кандидатка за членство, и ключов партньор на ЕС;
Ж. като има предвид, че принципите на правовата държава и основните права, включително свободата на изразяване на мнение, са основни демократични ценности, с които Турция официално се е ангажирала чрез своята кандидатура за членство в ЕС и чрез членството си в Съвета на Европа;
1. отчита правото и отговорността на турското правителство да предприема действия в отговор на опита за преврат, но подчертава, че въпреки това то трябва да спазва задълженията по отношение на правата на човека, наложени от турската конституция и чрез международните конвенции за правата на човека, по които Турция е страна;
2. осъжда засилването на репресиите срещу свободата на медиите след неуспешния опит за преврат; призовава турското правителство да прекрати политическия и икономическия натиск върху независимите медии; осъжда все по-честото прилагане на законодателството за борба с тероризма срещу журналисти, цензурата на съдържанието на журналистическите материали онлайн и в традиционните медии и блокирането на интернет сайтове; призовава органите на властта да освободят задържаните журналисти и да разрешат на закритите медии да възобновят своята дейност;
3 припомня, че свободата на изразяване на мнение, разнообразието и независимостта на медиите, както и принципите на правовата държава са съществени елементи на демократичното общество; подчертава, че Турция в качеството си на страна кандидатка трябва да се стреми към възможно най-високите демократични стандарти и практики;
4. подчертава, че е необходимо Турция да въведе механизми за защита срещу злоупотреби и да запази разделението на властите и върховенството на закона;
5. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0133.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2015)0014.