ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Мосул/Северен Ирак
24.10.2016 - (2016/2956(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Бодил Валеро, Барбара Лохбилер, Алън Смит, Ернест Марагал, Джийн Ламбърт, Ребека Хармс от името на групата Verts/ALE
B8-1169/2016
Резолюция на Европейския парламент относно положението на Мосул/Северен Ирак
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите си от 12 февруари 2015 г.[1], от 27 ноември 2014 г.[2], от 18 септември 2014 г.[3] и 17 юли 2014 г.[4],
– като взе предвид забележките, отправени от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини на съвместната пресконференция, проведена след втория Съвет за сътрудничество между ЕС и Ирак по силата на Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между тях, заедно с министъра на външните работи на Ирак, Ибрахим Ал Джафари, на 18 октомври 2016 г.,
– като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН по въпросите на правата на човека на вътрешно разселените лица Чалока Беяни от 19 октомври 2016 г.,
– като взе предвид доклада на „Амнести Интернешънъл,“ озаглавен „Наказани за престъпленията на Даиш: разселените иракчани, жертва на милициите и на правителствените сили,“ от 18 октомври 2016 г.,
– като взе предвид Ръководните принципи на ООН относно вътрешното разселване от 1948 г.,
– като взе предвид международните конвенции на ООН, които включват, по-специално, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война (2-ра част), допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (протокол 1), допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на немеждународни въоръжени конфликти (протокол II), както и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
– като взе предвид министерската среща за стабилизиране на Мосул, обединила 22 държави, ООН, ЕС и Арабската лига и председателствана съвместно от Франция и Ирак, която проведена в Париж на 20 октомври 2016 г. с цел да изготви план за защита на цивилното население, да разпредели помощта, както и да разгледа въпроса за управлението на територии, наскоро освободени от Ислямска държава (ИД),
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 17 октомври 2016 г. се постави началото на военна акция за завземането на град Мосул от силите на ИД, под чийто контрол той се намира от 2014 г. насам, като по оценки в него все още е блокирано гражданско население от около 1 милион души; като има предвид, че Мосул е последният от големите градски център в Ирак, държан от ИД и е около пет пъти по-голям от всички останали градове, които той някога е контролирал, като се очаква операцията за неговото завземане да се превърне най-мащабната битка в Ирак от воденото от САЩ нашествие през 2003 г.;
Б. като има предвид, че освобождаването на Мосул е ключов момент за бъдещето на много от автохтонните жители на региона, а именно групи като християните (халдейци/сирийски християни/асирийци), йезиди, туркмени, шабакско и какайско население и шиити;
В. като има предвид, че ЕС е част от коалицията, която предоставя хуманитарна помощ и помощ за стабилизиране, и досега е предоставил 134 млн. евро под формата на хуманитарна помощ за Ирак, от които 50 млн. евро – за Мосул;
Г. като има предвид, че ИД прекъсна връзките на Мосул – втория по големина град в Ирак и навремето градът, характеризиращ се с най-голямо разнообразие – с външния свят, като прекъсна сателитната телевизия, забрани интернет, музиката, филмите, книгите и всичко, което противоречи на официалната линия на бойците, и ограничава използването на автомобили само за активисти, както и неотдавна се опита да конфискува мобилните телефони на гражданите; като има предвид, че по сведения на успели наскоро да избягат граждани хората гладуват и очакват отчаяно да бъдат освободени;
Д. като има предвид, че ООН, които действа чрез Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA), досега е регистрирала над 5 000 вътрешно разселени лица, но предупреждава, че е възможно близо един милион души да избягат през следващите дни, което ще доведе до сериозна хуманитарна криза;
Е. като има предвид, че военни сили от порядъка на десетки хиляди войници участват в борбата срещу ИД, като същевременно се предполага, че бойците на ИД в Мосул са близо 6 000; като има предвид, че военният съюз се състои от иракски правителствени войски, кюрдските сили пешмерга, войници от международната коалиция (американци и известен брой французи) и шиитски милиции, както и местните сунитски племена и десетки други маломащбни милиции, частично обучавани от турските органи; като има предвид, че падането на Мосул се очаква да отнеме седмици, ако не и месеци;
Ж. като има предвид, че присъствието на турски сили в Северен Ирак и настояването от страна на президента Ердоган, че Турция следва да участва в повторното превземане на Мосул, допринесе за повишаване на напрежението между етническите и религиозните групи в региона;
З. като има предвид, че, въпреки че шиитските милиции „Хашд шааби“ и кюрдските пешмерга се съгласиха да останат в покрайнините на града, участието на толкова много различни сили заплашва да направи изключително трудно функционирането на командната верига и изпълнението на плановете за стабилизиране след конфликта; като има предвид, че липсата на политическо споразумение между всички страни за управлението след края на конфликта и възстановяването на града може да се окаже основна точка на напрежение в периода непосредствено след битката и ще постави на изпитание силата на централното правителство на Ирак;
И. като има предвид, че въоръженият конфликт в Ирак има пагубно въздействие върху цивилното население; като има предвид, че ИД е извършила престъпления съгласно международното право като военни престъпления и престъпления срещу човечеството в териториите под неин контрол, и започна смъртоносни бомбардировки или други атаки на други места в Ирак;
Й. като има предвид, че десетки хиляди иракски граждани са били насилствено разселени и от иракски правителствени сили и силите пешмерга, както и от различни милиции, от средата на 2014 г. насам, като много от тях нямат право да се завърнат по домове си, по предполагаеми съображения за сигурност, или са обект на произволни и дискриминационни ограничения на свободата на движение; като има предвид, че те често са принудително настанени в лагери, с нищожни перспективи да изкарват прехраната си или да имат достъп до основни услуги;
К. като има предвид, че в миналото хиляди мъже и момчета, бягащи от е територията, контролирана от ИД, са били задържани от силите за сигурност и милициите по подозрения във връзки с ИД, че някои от тях са били екзекутирани без присъда, докато съдбата на други остава неизвестна и е заобиколена от опасения за живота и сигурността им;
Л. като има предвид, че преобладаващо шиитските милиции, участвали в извращения, от дълго време се подкрепят от иракските власти, като им предоставяха финансова подкрепа и оръжия, докато не бяха официално определени като част от иракските сили през февруари 2016 г.;
М. като има предвид, че отговорността на правителството за тези нарушения не може да бъде пренебрегвана; като има предвид, че освен това в иракските съдилища има установена практика да се използват „признания“, изтръгнати по принудителен начин, за осъждане на ответниците по тежки обвинения в явно несправедливи съдебни процеси, които често завършват с осъждане на смърт; като има предвид, че досега през 2016 г. са били изпълнени около 90 екзекуции, главно по обвинения, свързани с тероризъм; като има предвид, че са произнесени десетки смъртни присъди, а около 3 000 души са в очакване на изпълнение на смъртна присъда;
Н. като има предвид, че според сведения от Мосул, тъй като битката за града вече е започнала, ИД е заловила и екзекутирала 284 мъже и момчета; като има предвид, че ООН разследва сведения, че в едно село 40 души са били застреляни от бойци на ИД;
О. като има предвид, че в очевиден опит за отвличане на вниманието от Мосул, бойци на ИД започнаха атака срещу правителствени сгради в иракския град Киркук, като по сведения нахлуват в къщи и джамии в града и вземат цивилни заложници;
1. отчита, че повторното завземане на Мосул се подготвя внимателно в продължение на месеци; подчертава обаче, че трябва да се положат всички усилия за предотвратяването на груби нарушения, какъвто беше случаят във Фалуджа и в други части от Ирак по време на сблъсъци между правителствените сили и ИД;
2. очаква иракските органи да упражняват ефективно управление и контрол върху милициите, така че лица, замесени в минали нарушения да не участват в операциите в Мосул, и всички страни в конфликта да вземат предпазни мерки за предотвратяване на жертвите сред цивилното население по време на нападението над Мосул, включително с оглед на риска гражданите да се използва като жив щит;
3. призовава иракските и кюрдските органи, които участват в планирането на военната операция, да гарантират предоставянето на безопасен маршрут на цивилното население, бягащо от сраженията;
4. отбелязва предупредителния сигнал, подаден от на координатора на ООН за хуманитарната помощ, по повод на липсата на адекватно финансиране във връзка с евентуална извънредна хуманитарна ситуация в безпрецедентни мащаби, произтичаща от офанзивата в Мосул; приветства ангажимента на ЕС в Ирак, по-специално усилията му в миналото за предоставяне на хуманитарна помощ и премахване на импровизирани взривни устройства (ИВУ), който ще бъде от основно значение, за да се даде възможност за бързо завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица; въпреки това настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят усилията си за стабилизиране на освободените зони;
5. изразява искрената си загриженост не само по повод на непосредствените последици от битката за Мосул за цивилното население, но също така и относно положението, което ще последва, с оглед на продължителните спорове, свързани с вътрешните разделения в различните региони на Ирак между правителството на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан (КРП) и малцинствените групи;
6. призовава всички заинтересовани страни, участващи в коалицията срещу ИД, да си сътрудничат, за да утвърдят и засилят капацитета на държавата да защитава върховенството на закона и обществения ред и да се въздържат от опити за уреждане на стари сметки, подклаждане на религиозни или етнически вражди, или стремеж към постигане на геополитически промени;
7. изцяло подкрепя призива на Парижката конференция за „всеобхватно политическо споразумение между иракските национални власти и местните участници, така че да се гарантира засилено управление на Мосул и района около него, което да бъде приобщаващо, да зачита многообразието на населението и да гарантира мирно съвместно съществуване“; подчертава, по-специално, значението на това всички етнически малцинства — всички от които са изправени пред едни и същи предизвикателства, независимо от религиозната си принадлежност, когато става дума за сигурност и признаване на права — да бъдат част от преговорите и да се създаде нова структура на управление; счита, че бъдещето на посочените малцинства и завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица ще зависят от стабилността на новата администрация;
8. настоятелно призовава иракското правителство да улесни завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица и да възстанови напълно техните основни права, включително правата им на собственост;
9. оценява положително намеренията на иракското правителство за осъществяване на реформи в управлението и процеса на национално помирение, който е от съществено значение, за да се отговори на стремежите на хората в Ирак като цяло и да се запази единството на Ирак;
10. призовава иракските органи да гарантират, че задържаните лица – включително лицата, които са задържани за проверка във връзка със сигурността след като са избягали от територии, под контрола на ИД, и които резонно се подозират в извършване на установими престъпления – да бъдат своевременно прехвърлени на граждански съдебни органи, да бъдат обект на разследване и наказателно преследване в съответствие с международното право и със стандартите за справедлив процес, или да бъдат освободени;
11. настоятелно призовава иракските органи да сложат край на случаите на насилствено изчезване, изтезания, извънсъдебни екзекуции и произволни арести, да търсят отговорност от извършителите, както и да въведат мерки за осигуряване на ефективно управление и контрол на паравоенните милиции от страна на иракските въоръжени сили и да създадат ефективни механизми за надзор и отчетност, включващи невоенни организации;
12. призовава иракското правителство да оповести констатациите на комитета, създаден от министър-председателя на 5 юни 2016 г., за разследване на нарушенията в контекста на военните операции за повторното завземане на Фалуджа и нейните околности; призовава също така правителството да гарантира, че фактите, установени от посочения комитет, както и от комитета, създаден от губернатора на провинция Анбар, който публикува констатациите си на 11 юни 2016 г., ще бъдат предоставени на съдебните органи с цел изправянето на извършителите пред съда;
13. настоятелно призовава кюрдските органи да сложат край на произволните задържания, да гарантират правото на справедлив съдебен процес на всички лица, задържани по обвинения, свързани с тероризъм, и да премахнат произволните и дискриминационни ограничения на свободата на движение на сунитски арабски, които са вътрешно разселени;
14. настоятелно призовава иракските и кюрдските органи да гарантират достъпа на независими международни наблюдатели до структурите за временно задържане или импровизираните центрове за задържане, в които се подлагат на проверка вътрешно разселените лица, които бягат от територии под контрола на ИД;
15. призовава ЕС и неговите държави членки да въведат механизъм за ефективно проследяване и надзор, за да наблюдава и оценява прилагането и въздействието от настоящите и бъдещите програми за обучение и изграждане на капацитет в сектора на сигурността и съдебните органи, така че да се гарантира, че тези програми дават измерими подобрения на място и не допринасят за нарушенията на правата на човека;
16. призовава всички държави членки, които предоставят военна помощ или които прехвърлят или продават оръжия и свързано с тях оборудване на централното правителство на Ирак или на регионалното правителство на Кюрдистан, да се уверят, че всички получатели действат последователно въз основа на пълното зачитане на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, както и да прекратят трансфера на оръжия, боеприпаси и друго военно оборудване, технологии или помощ за всички единици, участвали в извършването на тежки нарушения на международното право в областта на правата на човека или на международното хуманитарно право;
17. призовава ЕСВД, държавите членки и международната общност да дадат своята практическа и дипломатическа подкрепа за една устойчива и приобщаваща структура за региона след края на конфликта, особено що се отнася до възможността една автономна провинция, включваща Ниневия, Синджар и Тал Афар, да бъдат политически представена от автохтонните жители на региона;
18. призовава ЕСВД да предостави своите услуги в периода след освобождението при преговорите с регионалното правителство на Кюрдистан и с правителството на Ирак, с цел да се гарантира, че на етническите малцинствени групи в региона, и по-специално християнски групи (халдейци/сирийски християни/асирийци) и йезидите, туркмените, шабакското и какайското население, се предоставят законните им права и че те ще бъдат включени в една нова административна уредба, с надеждата да се предотврати възникването на нови вътрешни конфликти между тези групи;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, правителството на Турция, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0040.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2014)0066.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2014)0027.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2014)0011.