ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на журналистите в Турция
24.10.2016 - (2016/2935(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Ребека Хармс, Бодил Валеро, Ернест Марагал, Ска Келер, Барбара Лохбилер, Бенедек Явор, Улрике Луначек, Ернест Уртасун от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1162/2016
B8-1172/2016
Резолюция на Европейския парламент относно положението на журналистите в Турция
Европейският парламент,
– като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент след неговото посещение в Турция от 1 септември 2016 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г.[1],
– като взе предвид изявлението от 16 юли 2016 г. на председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия и върховния представител на ЕС от името на държавите — членки на ЕС, присъстващи на срещата на върха на ASEM, относно положението в Турция,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 юли 2016 г.,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител Федерика Могерини и на члена на Комисията Йоханес Хан относно Турция, по-специално изявленията от 21 юли 2016 г. и 21 август 2016 г.,
– като взе предвид изявлението от 15 септември 2016 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини по случай Международния ден на демокрацията,
– като взе предвид срещата на представители на делегацията на ЕС в Турция и на държавите — членки на ЕС, със защитници на правата на човека на 23 септември 2016 г. в рамките на местната стратегия на ЕС за защитниците на правата на човека,
– като взе предвид препоръките, съдържащи се в становището относно членове 216, 299, 301 и 314 от Наказателния кодекс на Турция, приети от Венецианската комисия на 106-то пленарно заседание (Венеция, 11—12 март 2016 г.),
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП),
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. турското правителство наложи извънредно положение, чийто срок на действие беше удължен до края на годината;
Б. като има предвид, че ограниченията, наложени на медиите, и натискът върху журналистите бяха значителни още преди неуспешния опит за преврат, по-специално от 2009 г. насам, когато медиите започнаха да съобщават за твърденията за корупция срещу правителството на Ердоган и приближените на президента, наред с другото, по отношение на собствеността на медиите, финансовия натиск, блокирането на уебсайтове, забраната за излъчване на новини относно терористични прояви, наказателните производства за клевета, закриването на критично настроени медии и широкото прилагане на законодателството за борба с тероризма срещу журналисти;
В. като има предвид обаче, че от 15 юли 2016 г. насам репресивните действия на органите срещу работещите в медиите и срещу самите медии се увеличиха драстично, в повечето случаи въз основа на твърдения за връзки на движението „Хизмет“, вдъхновено от религиозния философ Фетуллах Гюлен, обявено от правителството за терористична организация (терористична организация „Фетуллах“— FETÖ) и обвинявано от правителството за преврата;
Г. като има предвид, че междувременно почти всяка медия, която не заема проправителствена позиция, е засегната, включително независими, опозиционни медии и медии на малцинствата (особено кюрдски медии); като има предвид, че дори детският канал на кюрдски език е бил закрит по обвинения в подбуждане към тероризъм и че натискът от страна на турските органи се разпростира дори върху турски и кюрдски медии в чужбина; като има предвид, че в огромен брой случаи обвиненията се основават на твърдения, които в най-добрия случай са косвени и в най-лошия случай са претекст за блокиране на законната опозиция и инакомислието;
Д. като има предвид, че според съобщения на организацията „Репортери без граници“ (RSF) през първите шест седмици след налагането на извънредно положение са били закрити над 100 медии и над 2300 журналисти и медийни работници са останали без работа; като има предвид, че най-малко 89 журналисти са били задържани, като общият брой на работещите в медиите, задържани въз основа на официални обвинения, възлиза на 121 души и се счита, че тези обвинения са свързани с упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на тези журналисти;
Е. като има предвид, че към този брой следва да бъдат добавени безброй други журналисти, които понастоящем са задържани в полицейски управления или са били задържани и освободени без обвинения по време на извънредното положение, както и броят на лицата, за които са издадени заповеди за задържане, но които все още не са задържани; като има предвид, че журналисти са били задържани за дълги срокове без предявяване на обвинения и без достъп до адвокат, и като има предвид, че твърденията за изтезания и малтретиране са широко разпространени;
Ж. като има предвид, че хиляди хора в Турция понастоящем са изправени пред ограничения за пътуване, като на много от тях са били отнети паспортите, включително на многобройни членове на семействата на тези, които са обект на „мерките за борба с тероризма“;
З. като има предвид, че всеки ден продължават да пристигат съобщения за допълнителен тормоз и арести и че репресиите са достигнали точка, при която независимите печатни и електронни медии в Турция са престанали да съществуват;
И. като има предвид, че към настоящия момент остават нерешени редица въпроси относно точното протичане на събитията от 15 юли, както и че в хиляди случаи на турски граждани, които са били предмет на разследване, не е представено никакво доказателство за каквато и да било връзка с неуспешния опит за преврат;
Й. като има предвид, че налагането на извънредно положение за ограничен период от време след опит за преврат може да бъде обосновано от гледна точка на защитата на демократичните институции, възстановяването на стабилността и сигурността в държавата и изправянето пред съд на извършителите на преврата;
К. като има предвид обаче, че ограниченията, наложени от Турция, надхвърлят далеч ограниченията, допустими съгласно международното право в областта на човешките права, и представляват скандална злоупотреба със законите за извънредно положение, по-специално удължаването на срока, за който дадено лице може да бъде задържано без обвинение, на 30 дни и на срока, след който задържаното лице трябва да има достъп до адвокат, на пет дни, както и правото на администрацията за закриване на всяка медийна организация, за спиране и претърсване на хората без съдебно разрешение и за отнемане на паспорти на всеки, който е обект на разследване;
Л. като има предвид, че Турция се нарежда на 151-во място от общо 180 държави съгласно световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2016 г. и че се наблюдава низходяща тенденция;
М. като има предвид, че положението на медиите в Турция е показателно за големите чистки, извършвани във всички сектори на обществото, като приблизително 100 000 полицаи, военни, съдии и държавни служители са били уволнени или временно отстрани от длъжност, десетки университети и училища са били закрити, предприятия са заличавани от търговския регистър и техните собственици са били арестувани, а на членове на Парламента е бил снет имунитетът;
1. отново осъжда опита за преврат, поднася своите съболезнования на жертвите и изразява пълната си подкрепа за демократичните институции в Турция;
2. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички журналисти и медийни работници и други засегнати лица, по отношение на които не могат да бъдат представени доказателства за терористични дейности или за участие в престъпна дейност;
3. припомня на Турция, че за държавите кандидатки за членство в ЕС и за държавите — членки на ЕС, се прилагат едни и същи основни стандарти, по-специално по отношение на зачитането на върховенство на закона и на правата на човека, включително правото на справедлив съдебен процес, и настоятелно призовава турските органи да се завърнат към принципа на презумпцията за невиновност;
4. подчертава, че дерогации от някои международни ангажименти в областта на правата на човека са допустими само при извънредни ситуации, застрашаващи съществуването на нацията, и че съгласно член 19, параграф 3 от Международния пакт за граждански и политически права, ограничаването на свободата на изразяване трябва да бъде пропорционално и необходимо при създадените обстоятелства;
5. осъжда внезапното закриване на почти всички независими радио станции, телевизионни канали и вестници и изразява тревога във връзка със систематичния начин, по който органите премахват плурализма на медиите в Турция; призовава за възстановяване на дейността на медиите, закрити по изфабрикувани обвинения;
6. изразява дълбоката си загриженост относно произволни решения, вземани от органите на съдебната и изпълнителната власт, срещу журналисти и множество други специалисти, които са довели до масови гонения в публичните институции и до задържания, както и до нарушения на правата на човека, включително твърдения за случаи на изтезания и малтретиране, проблеми с достъпа до адвокат и отсъствието на средства за правна защита;
7. изисква разследванията във връзка с предполагаемо участие в опита за преврат да бъдат извършвани съгласно принципа на справедлив съдебен процес, безпристрастно и въз основа на убедителни доказателства, а не само на факта на наличието на връзки с движението „Хизмет/Гюлен“;
8. подчертава, че без наличието на независима и безпристрастна съдебна система функционирането на принципите на правовата държава в страната е изложено на риск; призовава, като въпрос от неотложно естество, за изпълнението на препоръките на Венецианската комисия от март 2016 г. и на реформата на законодателството за борба с тероризма;
9. призовава Парламента и всички съставни части на демократичните институции на държавата да изпълняват своята конституционна роля;
10. призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да продължават да наблюдават внимателно практическите последици от извънредното положение и да изпращат възможно най-голям брой наблюдатели на съдебните процеси срещу журналисти и при други случаи на съмнение за нарушение на правото на свобода на изразяване в съответствие с членове 324 и 220 от Наказателния кодекс;
11. призовава Съвета на Европа да започне разследване относно извънредното положение в Турция, за да се установи до каква степен ограниченията на правата са били необходими в конкретния случай;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата на държавите членки и на правителството и парламента на Турция.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0133.