Процедура : 2016/3001(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1315/2016

Внесени текстове :

B8-1315/2016

Разисквания :

PV 01/12/2016 - 3
CRE 01/12/2016 - 3

Гласувания :

PV 01/12/2016 - 6.24
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 508kWORD 57k
28.11.2016
PE593.752v01-00
 
B8-1315/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Демократична република Конго (2016/3001(RSP))


Мария Лидия Сенра Родригес, Мари-Кристин Вержиа, Димитриос Пападимулис, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос, Патрик Льо Ярик, Стелиос Кулоглу, Лола Санчес Калдентей, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Шабиер Бенито Силуага, Мигел Урбан Креспо, Барбара Спинели от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Демократична република Конго (2016/3001(RSP))  
B8-1315/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално тези от 7 октомври 2010 г., 9 юли 2015 г. и 10 март 2016 г., както и резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ/ЕС, по-специално резолюцията от 15 юни 2016 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Демократична република Конго (ДРК) и в частност член 56 от нея, който гласи, че „всеки нормативен акт, споразумение, конвенция, договореност или друго обстоятелство, което изцяло или частично лишава нацията или физическите или юридическите лица от собствените им средства за съществуване, получени от техните ресурси или природни богатства, съставлява престъплението грабеж, наказуемо от закона, без да се засягат международните разпоредби относно икономическите престъпления“;

–  като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и протокол ІІ към нея, които забраняват екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено набиране на военнослужещи и други форми на жестоко отношение,

–  като взе предвид международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид Резолюция 2211 на Съвета за сигурност от март 2015 г., който удължи до 31 март 2016 г. мандата на мисията на Обединените нации за стабилизиране в ДРК (MONUSCO),

–  като взе предвид връчването на наградата „Сахаров“ за 2014 г. на д-р Денис Муквеге, конгоански гинеколог, за борбата му за защита на правата на жените в Конго,

–  като взе предвид своята позиция, приета на 20 май 2015 г., относно сертифицирането на вносители на определени полезни изкопаеми и метали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) от 15 април 2015 г. относно незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, облагодетелстващи организирани престъпни групи,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че увеличаването на броя на въоръжените групировки, дезорганизирането и липсата на стабилна държава, неспособността на ООН да реагира по съгласуван начин на случаи на геноцид и на последиците от него, както и съучастието на държави с интереси в региона, като например САЩ и Франция, доведоха до изключително тежка ситуация, при която от 1996 г. насам са загинали стотици хиляди, дори милиони души, по-голямата част от които цивилни, по-специално поради недохранване, болести и бедност вследствие на войните от 1996 г. и 1998 г.; като има предвид, че и понастоящем страната продължава да страда от последиците от тази ситуация;

Б.  като има предвид, че според Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) между 2007 и 2014 г. перинаталната смъртност е намаляла с 30%: от 148 на 1000 живородени през 2007 г. съответно на 104 през 2014 г., като има предвид, че смъртността сред младите майки бележи спад от 35 %: от 1 289 смъртни случая на 100 000 раждания през 2007 г. на 846 през 2014 г.;

В.  като има предвид, че от 2012 г. насам ДРК отново е засегната от нестабилност и че бойните действия и беззаконията доведоха до хиляди жертви, по-специално в провинциите Северно и Южно Киву в източната част на страната; като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) към 31 юли 2015 г. броят на вътрешно разселените лица е възлизал на близо 1,5 млн. души, или 7% от общия брой на населението на страната; като има предвид, че над 400 000 бежанци от Конго продължават да живеят в изгнание; като има предвид, че бежанци, бягащи от тежката хуманитарна криза в Централноафриканската република, като съседна държава, пристигат в ДРК;

Г.  като има предвид, че сред воюващите страни са Демократичните сили за освобождение на Руанда (въоръжени отряди на хуту), Обединението за демокрация на Конго – Гома, подкрепяно от Руанда срещу правителството на ДРК, „Божията армия за съпротива“, създадена в резултат на бунта в Уганда, въоръжените отряди „Май-Май“ в Катанга и Народното движение за самоотбрана; като има предвид, че макар че някои от тези групировки бяха демобилизирани, считано от 2010 г., а в някои случаи частично интегрирани в конгоанската армия (FARDC), несигурността остава; като има предвид, че инструментализирането на „етническия въпрос“ в региона силно разпали конфликтите и продължава да разделя териториите;

Д.  като има предвид многобройните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, масовите нарушения на правата на човека, засилването на репресиите срещу опозицията, масовите изнасилвания на жени и момичета, както и масовото разселване на населението; като има предвид, че по официални данни броят на жертвите на изнасилвания в Демократична република Конго възлиза на най-малко 200 000 от 1996 г. насам и че той със сигурност е много по-голям, тъй като много изнасилвания не са регистрирани; като има предвид, че изнасилването е средство за водене на война, използвано от всички страни в конфликта, включително официалните военни сили; като има предвид, че принудителното набиране на бойци, по-специално на деца, е обичайно явление в Демократична република Конго;

Е.  като има предвид, че редовната армия (FARDC) редовно е обвинявана в извършването на беззакония; като има предвид, че през октомври 2012 г. правителството прие план за действие за прекратяване на набирането на деца, на сексуалното насилие и на други тежки нарушения на правата на децата от страна на въоръжените сили и силите за сигурност; като има предвид, че оттогава проблемите продължават, и като има предвид, че безнаказаността продължава да съществува;

Ж.  като има предвид, че равносметката по отношение на MONUSCO (Мисията на ООН за стабилизирането в ДРК), създадена през 1999 г., сочи, че тя е пълен неуспех, тъй като не е успяла да подобри положението на цивилното население, тежко засегнато от войната, а подкрепата й за националната армия на Конго (FARDC) само е спомогнала за престъпленията на тази армия; като има предвид, че през февруари 2015 г. военното сътрудничество между MONUSCO и FARDC беше преустановено, след което на 2 март 2016 г. ООН реши да възобнови военната подкрепа за правителствените сили;

З.  като има предвид, че конституцията предвижда следващите президентски избори да се проведат през декември 2016 г.; като има предвид, че мандатът на президента на ДРК е ограничен от конституцията до два мандата; като има предвид, че президентът Джоузеф Кабила пожела преразглеждане на закона за изборите с цел да отложи изборите за след 2016 г., което доведе до политическо напрежение, манифестации и прояви на насилие, довели до смъртта на няколко десетки души; като има предвид, че Джоузеф Кабила реши да проведе национален политически диалог, който е бойкотиран от страна на опозицията, която е поставила като условие sine qua non за участието си връщането към международно посредничество и пълно зачитане на конституцията;

И.  като има предвид, че решение от 17 октомври 2016 г. със заключение за фиктивност на „политическия диалог“ (поради отсъствие на опозицията) отложи датата за изборите за април 2018 г.;

Й.  като има предвид, че опозицията обвинява президента Кабила и неговото правителство в използване на административни и технически средства за забавяне на изборите и оставане на власт след края на конституционния мандат;

K.  като има предвид, че редица НПО изразяват загриженост относно факта, че правосъдието в Конго е инструментализирано, така че да накара да замлъкнат лицата, които са несъгласни с идеята за трети мандат за президента Кабила;

Л.  като има предвид, че през последните месеци сдружения за защита на правата на човека многократно са сигнализирали за влошаването на положението на правата на човека и на свободата на изразяване на мнение и на събрания в страната, в частност за прекомерното използване на сила срещу мирни демонстранти, политическите активисти, защитниците на правата на човека, които се противопоставят на опитите да се даде възможност на президента Кабила да остане на власт след изтичане на ограничението, наложено от Конституцията, за два мандата;

M.  като има предвид, че повече от 30 души са загинали по време на демонстрации на 19 и 20 септември 2016 г. в Киншаса и много други са изчезнали; като има предвид, че членове на движението LUCHA все още са незаконно задържани в Гома, като и че пресцентрове като RFI са затворени;

Н.  като има предвид, че Демократична република Конго разполага с изобилие от важни природни ресурси (злато, каситерит, колтан, метанов газ и т.н.) и че продължаващата незаконна експлоатация на тези ресурси, които, по-специално в източната част на ДРК, все още често са под контрола на въоръжени паравоенни групировки, допринася за финансирането и поддържането на конфликта и продължава да бъде източник на несигурност за целия регион;

O.  като има предвид, че транснационалните дружества финансират въоръжения конфликт, за да могат да продължат да експлоатират подземните богатства на Конго; като има предвид, че това явление беше осъдено многократно в докладите, публикувани от ООН; като има предвид, че Ибрахим Тио, заместник изпълнителен директор на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП), заяви през април 2015 г., че ежегодно се добиват природни ресурси за над един милиард долара и че по-голямата част от печалбата – до 98 % от нея – биват насочвани към международни групи, докато останалите 2% подхранват вътрешни въоръжени групировки;

П.  като има предвид, че международните финансови институции, чрез своите планове за структурни корекции, допълнително отслабиха страната, като я превърнаха в правно и данъчно убежище за мултинационалните дружества, по-специално в миннодобивния сектор; като има предвид, че разрушаването на стълбовете, на които се гради икономиката на Конго, и уволнението на хиляди работници, свързано с международните институции, на първо място сред които Световната банка, доведе до загубата на средствата за препитание и влошаването на условията на живот на населението в полза на заграбването на ресурсите и присвояването на контрола върху икономиката от големите промишлени групи, повечето от които от Запада;

Р.  като има предвид, че цените на хранителните продукти се увеличиха значително след започването на конфликта, което задълбочава още повече бедността и продоволствената несигурност на местното население, както и нестабилността в региона; като има предвид, че положението се утежнява от заграбването на земи от страна на мултинационалните дружества със съучастието на правителството;

С.  като има предвид, че увеличаването на безработицата, влошаването на социалното положение и обедняването на населението са определящи фактори за нестабилността, от която страда регионът;

1.  осъжда всеки акт на насилие, всяко нарушение на правата на човека и всяка проява на сексуално насилие; изразява своята солидарност по отношение на населението, страдащо дълги години от конфликта; осъжда отново инструментализирането на „етническия въпрос“, което доведе до милиони жертви в региона и служи единствено за разделението на населението;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с увеличаването на насилието в периода, предшестващ изборите; осъжда всички форми на сплашване и тормоз, включително по съдебен ред, срещу защитници на правата на човека, журналисти, политически опоненти и други независими гласове или гласове на критика; подчертава необходимостта от спазване и защита на правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания;

3.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани лица;

4.  осъжда репресиите от страна на силите за сигурност и отбрана; подчертава, че е строго забранено използването на смъртоносни оръжия срещу мирни демонстранти в съответствие с основните принципи на ООН за употреба на сила, както и че отговорните за правоприлагането не бива да използват огнестрелно оръжие;

5.  счита, че борбата срещу безнаказаността, независимо дали по отношение на нарушения на хуманитарното право или на финансови и икономически престъпления, е едно от задължителните условия за възстановяването на мира в ДРК;

6.  споделя мнението на ООН и на Африканския съюз, че само диалог, включващ всички участници и представители на обществото в Конго, и при пълно спазване на конституцията и на интересите на населението, с цел провеждането на свободни, справедливи, прозрачни и честни избори, ще даде възможност за намаляване на политическото напрежение в момента в страната;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените в страната, както и престъпленията и дискриминацията срещу тях; счита, че е от съществено значение да се увеличат усилията на органите и на международната общност, за да се сложи край на масовите изнасилвания като начин за водене на война, да се осигури достъп до безплатно обществено здравеопазване, по-специално до услуги за репродуктивно здраве, противозачатъчни средства и аборт, както и да се насърчава истинско равенство между половете;

8.  счита също така, че прекратяването на явлението „деца войници“ трябва да бъде приоритет за органите и за международната общност;

9.  осъжда факта, че основните потребности на населението на Конго систематично се жертват в полза на икономическите и геополитическите интереси на мултинационални дружества и чуждестранни сили;

10.  счита от настоящия момент, че за изключително тежката ситуация в източната част на ДРК няма да може да се намери трайно решение, докато не се предприемат действия, за да се позволи на населението най-накрая да се възползва от природните ресурси; подчертава, че за да се постигне това, страната трябва да си възвърне суверенитета върху своите природни богатства чрез въвеждането на контрол върху дейността на чуждестранните мултинационални дружества и чрез развитието на национална инфраструктура, за да се експлоатират, преработват и търгуват националните суровини, което означава преразглеждане и отмяна на всички договори за експлоатацията на мини и гори, в съответствие с член 56 от Конституцията на Конго, за да се гарантира, че от тези ресурси се възползва голяма част от населението, а не ограничено малцинство;

11.  потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на Демократична република Конго на продоволствена независимост, което включва правото на земеделските стопани да произвеждат храни за своя народ, като се сложи край на заграбването на земи и се осигури достъп за земеделските стопани до земята, семената и водата;

12.  призовава международната общност, и по-специално държавите „кредитори“ на ДРК (особено Белгия), да премахнат пречките пред развитието на ДРК и следователно пред мира, като опростят дълга и лихвите по него, които страната продължава да плаща, и като установят истинско международно сътрудничество, което зачита основните права на човека и суверенитета на Конго, вместо споразумението за свободна търговия и плановете за структурни корекции; призовава органите на ДРК да изискат одит на своите дългове и отмяната на всички незаконни дългове към чуждестранни кредитори с оглед на пълното премахване на дълга и с цел посрещане на основните човешки потребности на населението на страната;

13.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат финансовата подкрепа и хуманитарната помощ, за се посрещнат спешните потребности на населението; отправя искане помощта на ЕС и на държавите членки да се извършва под формата на безвъзмездна помощ, а не на заеми, за да не се увеличава бремето на дълга; изразява съжаление, че в много държави ‒ членки на ЕС не е постигната целта да се отделят 0,7 % от брутния национален доход (БНД), като някои от тях са намалили процента на предоставяната от тях помощ за развитие; изразява съжаление във връзка със спада на участието на държавите членки в програмите за оказване на продоволствена помощ; призовава настоятелно за това помощта за развитие да не бъде инструментализирана с цел ограничаване или контролиране на границите, или осигуряване на обратното приемане на мигранти; изисква помощта, предоставена от ЕС и държавите членки в Демократична република Конго, да служи преди всичко за решаването на проблемите, свързани с голямото неравенство, бедността, хронично недохранване, достъпа до здравеопазване и до обществени услуги, по-специално до услуги за репродуктивно здраве, както и постигането на целите за устойчиво развитие; призовава също така за увеличаването на продоволствената помощ, която да е насочена предимно към закупуване на хранителни продукти от местните земеделски стопани;

14.  потвърждава, че дейностите на дружества от ЕС, присъстващи в трети държави, следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти за правата на човека; във връзка с това призовава държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от тяхното национално законодателство, не са освободени от задължението да спазват правата на човека и социалните, здравните и екологичните стандарти, които им се налагат при установяването или извършването на дейност в трета държава; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите мерки срещу европейските предприятия, които не спазват тези стандарти и които не обезщетяват по задоволителен начин жертвите на нарушения на правата на човека, за които пряко или непряко носят отговорност;

15.  призовава по-конкретно, по отношение на Демократична република Конго, за провеждането на независимо разследване що се отнася до спазването на социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда от страна на европейските дружества, особено в сектора на природните ресурси, както и що се отнася до евентуалните връзки на тези дружества с финансирането на въоръжени групи; призовава също така за провеждането на международно разследване, за да се хвърли светлина върху твърденията за връзка между плановете за структурни корекции, финансовата подкрепа от международните финансови институции и престъпленията, извършвани в страната;

16.  противопоставя се на всеки опит за екстернализация на миграционната политика на ЕС към трети държави; осъжда факта, че процесът от Рабат, по който Демократична република Конго е страна, по никакъв начин не спомага да се овладеят първопричините за миграцията, а просто насърчава политики на връщане и обратно приемане; счита, че тези политики са в противоречие с правото на свободно движение и правото на убежище; призовава в това отношение за незабавно спиране на преговорите с ДРК в рамките на процеса от Рабат;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на държавите от региона на Големите езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.

Правна информация - Политика за поверителност