Процедура : 2017/2510(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0122/2017

Внесени текстове :

B8-0122/2017

Разисквания :

PV 01/02/2017 - 16
CRE 01/02/2017 - 16

Гласувания :

PV 02/02/2017 - 7.6
CRE 02/02/2017 - 7.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0017

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 592kWORD 56k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0120/2017
25.1.2017
PE598.433v01-00
 
B8-0122/2017

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно кризата във връзка с принципите на правовата държава в Демократична република Конго и в Габон  (2017/2510 (RSP))


Мари-Кристин Вержиа, Барбара Спинели, Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, Хавиер Кусо Пермуй, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос, Меря Кюльонен от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно кризата във връзка с принципите на правовата държава в Демократична република Конго и в Габон  (2017/2510 (RSP))  
B8-0122/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално тези от 7 октомври 2010 г., 9 юли 2015 г.,10 март 2016 г. и 1 декември 2016 г., както и резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ/ЕС, и по-специално резолюцията от 15 юни 2016 г.,

–  като взе предвид резолюции на политическите групи и неуспеха при приемането на обща резолюция относно Габон по време на работата на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през декември 2016 г. в Найроби (Кения),

–  като взе предвид разискването в Европейския парламент на 13 септември 2016 г. относно положението в Габон,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като има предвид конституцията на ДРК, и по-специално член 56 от нея, който гласи следното: „всеки нормативен акт, споразумение, конвенция, договореност или друго обстоятелство, което изцяло или частично лишава нацията или физическите или юридическите лица от част или от всички техни средства за съществуване, получавани от техните ресурси или природни богатства, съставлява престъплението грабеж, наказуемо от закона, без да се засягат международните разпоредби относно икономическите престъпления“;

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и протокол ІІ към нея, които забраняват по-специално екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено набиране на военнослужещи и други беззакония,

–  като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид Резолюция 2211 на Съвета за сигурност от март 2015 г., която удължи до 31 март 2016 г. мандата на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (Monusco),

–  като взе предвид връчването на наградата „Сахаров“ за 2014 г. на д-р Денис Муквеге, конгоански гинеколог, за борбата му за защита на правата на жените в ДРК,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент, приета на 20 май 2015 г., относно сертифицирането на вносителите на определени полезни изкопаеми и метали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони,

–  като взе предвид споразумението относно регламента на ЕС относно „полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони“, одобрено от държавите членки на 15 юни 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) от 15 април 2015 г. относно незаконната експлоатация и незаконната търговия с природни ресурси, облагодетелстващи организирани престъпни групи,

–  като взе предвид доклада на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите в Габон, публикуван на 12 декември 2016 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че положението в Габон и в Демократична република Конго са напълно различни и че няма основание да се разглеждат тези два въпроса в рамките на един и същи резолюция;

Демократична република Конго

Б.  като има предвид, че увеличаването на броя на въоръжените групировки, дезорганизирането и липсата на стабилна държава, неспособността на ООН да реагира по съгласуван начин на случаи на геноцид и на последиците от него, както и съучастието на държави с интереси в региона, като например САЩ, Белгия и Франция, доведоха до изключително тежка ситуация, при която според подадените данни от 1996 г. насам са загинали стотици хиляди, дори милиони души (броят им достига до 6 милиона според някои НПО), по-голямата част от които цивилно население, по-специално поради репресии и убийства, недохранване, болести и бедност вследствие на войните от 1996 г. и 1998 г.; като има предвид, че и понастоящем страната продължава да страда от последиците от тази ситуация;

В.  като има предвид, че от 2012 г. насам ДРК отново е засегната от нестабилност и че бойните действия и беззаконията доведоха до хиляди жертви, по-специално в провинциите Северно и Южно Киву в източната част на страната; като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) към 31 юли 2015 г. броят на вътрешно разселените лица е възлизал на близо 1,5 млн. души, т.е. 7% от общия брой на населението на страната; като има предвид, че над 400 000 бежанци от Конго продължават да живеят в изгнание; като има предвид, че в ДРК пристигат бежанци, бягащи от тежката хуманитарна криза в съседната Централноафриканска република; като има предвид, че инструментализирането на „етническия въпрос“ в региона силно разпали конфликтите и продължава да разделя териториите; като има предвид, че цените на хранителните продукти се увеличиха значително след започването на конфликта;

Г.  като има предвид многобройните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, масовите нарушения на правата на човека, засилването на репресиите срещу опозицията, масовите изнасилвания на жени и момичета, масовото разселване на населението; като има предвид, че по официални данни броят на жертвите на изнасилвания в Демократична република Конго възлиза на най-малко 200 000 от 1996 г. насам и че той със сигурност е много по-голям, тъй като много изнасилвания не са регистрирани; като има предвид, че изнасилването е средство за водене на война, използвано от всички страни в конфликта, включително официалните военни сили; като има предвид, че принудителното набиране на бойци, по-специално на деца, е обичайно явление в Демократична република Конго;

Д.  като има предвид, че транснационалните дружества финансират въоръжените групировки, за да могат да продължат да експлоатират подземните богатства на Конго; като има предвид, че ДРК притежава 80 % от известните запаси от колтан, руда, използвана в кондензатори, компютри и мобилни телефони, но че от това богатство се възползват мултинационалните дружества, а не народът на Конго; като има предвид, че това явление беше осъдено многократно в доклади, публикувани от Обединените нации; като има предвид, че Ибрахим Тио, заместник изпълнителен директор на ЮНЕП, заяви през април 2015 г., че ежегодният добив на природни ресурси възлиза на сума, надвишаваща един милиард долара годишно, и че по-голямата част от печалбата – до 98 % от нея – биват насочвани към международни групи, а останалите 2 % финансират вътрешни въоръжени групировки; като има предвид, че на 15 юни 2016 г. държавите членки постигнаха споразумение относно европейския регламент относно „полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони“, който не отговаря на големите предизвикателства, тъй като засяга само „необработените продукти“, които представляват 10 – 15 % от вноса на Европа;

Е.  като има предвид, че международните финансови институции, като се започне от Световната банка, чрез своите планове за структурни корекции, допълнително отслабиха страната, като я превърнаха в правно и данъчно убежище за мултинационалните дружества, по-специално в миннодобивния сектор; като има предвид, че в резултат на тези планове за структурни корекции са разрушени стълбове на икономиката на Конго, а хиляди работници са уволнени, като по този начин населението се лишава от средства за препитание и се влошават условията на живот, а се благоприятстват монополизирането на ресурсите и контролът върху икономиката от страна на големи промишлени групи, предимно западни;

Ж.  като има предвид, че равносметката по отношение на мисията Monusco, създадена през 1999 г., сочи, че тя представлява пълен неуспех, тъй като не е успяла да подобри положението на цивилното население, тежко засегнато от войната, а подкрепата ѝ за националната армия на Конго (Въоръжените сили на Демократична република Конго – FARDC) само е увеличила престъпленията на тази армия; като има предвид, че през февруари 2015 г. военното сътрудничество между Monusco и FARDC беше преустановено, след което на 2 март 2016 г. ООН реши да възобнови военната подкрепа за правителствените сили;

З.  като има предвид, че мандатът на президента на ДРК е ограничен от Конституцията на Конго до два мандата и че той трябваше да се оттегли от власт на 19 декември 2016 г. в 24,00 ч.; като има предвид, че президентът Джоузеф Кабила се ограничи с това да направи невъзможно провеждането на нови избори в необходимите срокове, така че постът му да може да се поеме от друг, недопускайки преразглеждането на избирателните списъци, което доведе до политическо напрежение, протестни демонстрации и прояви на насилие, причинили десетки смъртни случаи; като има предвид, че по данни на ООН само между 19 и 20 декември 2016 г. са загинали 40 души, 107 са били ранени, а 460 са били задържани;

И.  като има предвид, че на 31 декември 2016 г., след провеждане на диалог в продължение на три седмици под егидата на католическата църква, властта и опозицията постигнаха споразумение за създаването на Национален преходен съвет, председателстван от известния член на опозицията Етиен Чисекеди, както и назначаването на министър-председател – член на коалицията „Обединение“; като има предвид, че съгласно това споразумение Джоузеф Кабила ще остане на власт до провеждането на парламентарните и президентските избори най-късно през декември 2017 г. и няма да се кандидатира за трети мандат; като има предвид, че някои членове на опозицията не са подписали споразумението, и по-специално членовете на Движението за освобождение на Конго (MLC), ръководено от бившия вицепрезидент Жан Пиер Бемба, и някои от участващите в преговорите, които принадлежат към малцинствена част на опозицията;

Й.  като има предвид, че макар и да представлява важна стъпка, споразумението, постигнато на 31 декември, оставя неизяснени редица въпроси, по-специално въпроса за организирането и финансирането на предстоящите избори (възлизащо по приблизителни изчисления на 1,2 милиарда щатски долара, при положение че бюджетът на държавата възлиза едва на 4 милиарда); като има предвид, че неговото прилагане все още е предмет на обсъждане; като има предвид, че в понеделник, 23 януари, Етиен Чисекеди е трябвало да напусне Киншаса за извършване на „медицински преглед“ в Белгия;

Габон

К.  като има предвид, че съгласно Програмата на Обединените нации за развитие (ПРООН) индексът на човешкото развитие на Габон е 0,684 през 2014 г., което поставя държавата на 110-о място от 188 държави, както и че повече от половината жители на Габон живеят под прага на бедността въпреки сравнително високото равнището на БВП на глава от населението;

Л.  като има предвид, че според индекса за възприятие на корупцията за 2015 г., разработен от Transparency International, Габон е на 99-о място от 168 държави;

М.  като има предвид, че Габон подписа през 2010 г., Африканската харта за демокрация, избори и управление, но все още не я е ратифицирал;

Н.  като има предвид, че на 27 август 2016 г. се проведоха избори в Габон и че мисия на ЕС за наблюдение на изборите присъстваше от 12 юли до 30 септември 2016 г., със съгласието на органите на властта на Габон; като има предвид, че според Министерството на вътрешните работи досегашният президент Али Бонго е получил 49,80 % от гласовете, тоест само 5 000 гласа повече; като има предвид, че опозицията оспорва резултата от изборите и че станаха сблъсъци в някои квартали на Либервил, както и че Националното събрание беше подпалено, че бяха проведени протестни демонстрации и че на 31 август имаше най-малко 6 ранени от огнестрелни оръжия;

О.  като има предвид, че на 1 септември помещенията на генералния щаб на Жан Пинг бяха щурмувани и превзети от силите на реда, в резултат на което имаше 2 убити и няколко ранени, като свидетелите говорят за „кръвопролития“; че все още има прояви на насилие в столицата и редица населени места на страната; че Габон беше лишен от достъп до интернет и до социалните мрежи; че над 800 души бяха задържани в столицата по време на проявите на насилие след изборите; че опозицията съобщава за поне 50 загинали в цялата страна; като има предвид, че някои вестници разкриват участието на френски военни, изпълняващи функции в Републиканската гвардия, в бомбардирането на генералния щаб на Жан Пинг;

П.  като има предвид, че опозицията, за да спази правилата на институциите, макар и съмнявайки се в тяхната независимост, подаде жалба пред Конституционния съд на Габон в началото на септември, която беше отхвърлена на 23 септември, след което подаде втора жалба в началото на ноември, за да оспори отново резултатите от президентските избори от 27 август;

Р.  като има предвид, че въпреки натиска, оказан върху членовете ѝ, мисията на ЕС за наблюдение на избори (МНИ на ЕС) представи доклада си на 12 декември 2016 г. и окачестви тези избори като непрозрачни, отбелязвайки „липса на прозрачност на органите за управление на изборите, които не са предоставили на разположение на заинтересовани страни основна информация като избирателния списък и списъка на центровете за гласуване“; като има предвид, че основното нарушение, посочено от МНИ, са резултатите на Али Бонго в провинцията Горно Огуе – район, в който семейство Бонго има силна позиция – където действащият президент е получил 95,47 % от гласовете при избирателна активност от 99,93 %, според данните, предоставени от Министерството на вътрешните работи; като има предвид, че тези резултати бяха оспорени от мисията, която подчертава, че те „обърнаха тенденцията, наблюдавана от мисията въз основа на резултатите, обявени от губернаторите на осем други провинции на страната“; като има предвид, че мисията следователно счита, че „тези аномалии поставят под въпрос надеждността на процеса на консолидация на резултатите и на крайния резултат от изборите“; като има предвид, че Конституционният съд не е разгледал измамите в провинция Горно Огуе в решението си от 23 септември;

С.  като има предвид, че въпреки категоричните заключения в този доклад от него не произтекоха никакви последствия, като изглеждаше, че ЕС иска да запази мълчание след фактическото признаване на встъпването в длъжност на Али Бонго в края на септември от френските органи;

Т.  като има предвид, че спадът на цените на петрола и съкращенията в бюджета на държавата създават в Габон, както в Демократична република Конго, още по-трудно положение от икономическа и социална гледна точка; като има предвид, че в Габон зачестяват стачките сред синдикалните организации на учителите, работещите в сферата на петрола, пенсионерите, пощенските служители, синдикалната организация на магистратите и др.; като има предвид, че исканията се отнасят до неизплащането на възнаграждения и пенсии, интеграцията на длъжностните лица, намесата на президента в работата на Съвета на съдебната власт, освобождаването на последните „политически“ затворници или „затварянето/изкупуването на предприятия в сектора на петрола;

У.  като има предвид, че беше организирана мощна кампания срещу провеждането на Купата на африканските нации в Габон; като има предвид, че младите хора от сдружението J.O.U.R. (Jeunesse de l’Opposition Unie pour la Résistance – Младежи от обединената опозиция за съпротивата) организираха на 18 януари 2017 г., сряда, мирно шествие в знак на протест срещу провеждането на Купата на африканските нации през 2017 г. в Габон; като има предвид, че някои от тях, включително нейният председател Марсо Малеку, са били задържани по обвинение в нарушение на обществения ред;

Ф.  като има предвид, че Франция разполага въоръжени сили в Габон от обявяването на независимостта на страната през 1960 г. и в съответствие със споразуменията в областта на отбраната от август 1960 г.; като има предвид, че според Министерството на вътрешните работи понастоящем в страната има 350 военни (т.нар. френски елементи в Габон – éléments français au Gabon, или EFG); като има предвид, че на 7 септември 2016 г. правителството на Франция взе решение да изпрати Втори парашутен полк в Либервил, като официално задачата му е да защитава френските граждани; като има предвид, че през 2010 г. беше подписано ново споразумение, съгласно което разположените в страната френски сили имат правото да се движат на територията на Република Габон, включително в нейното териториално море и в нейното въздушно пространство, като свободата на движение в териториалните води на Габон включва спиране и хвърляне на котва при всякакви обстоятелства; като има предвид, че от френските сили в Габон не се изисква заплащането на такси или наем, за разлика от обичайната практика в повечето държави; като има предвид, че в споразумението се утвърждава също така пълна безнаказаност на френските военни на служба в Габон, дори ако последните причинят смърт при изпълнение на задачите си;

Х.  като има предвид, че Франция винаги е поддържала присъствие в своята бивша колония; като има предвид, че съгласно споразуменията за икономическо сътрудничество, подписани през юли 1960 г., един месец преди получаването на независимост, Френската република продължава да предоставя на Република Габон материалната помощ, от която тя се нуждае за постигане на целите на икономическия и социален напредък, които си е поставила; като има предвид, че днес почти 14 000 френски граждани живеят в Габон, където Франция, най-значимият икономически партньор на страната, има почти 120 предприятия (около 200 малки и средни предприятия и малки и средни инвеститори);

Ц.  като има предвид, че подкрепата от страна на Франция за режима на Али Бонго (включително чрез нейното военно сътрудничество) и връзките, които поддържа почти цялата политическа класа на Габон, будят силна загриженост, че ще продължи да се провежда политиката на „Франсафрика“ в ущърб на народа на Габон;

1.  изразява съжаление, че в рамките на една резолюция се разглеждат два различни въпроса – положението на Демократична република Конго и положението на Габон;

Демократична република Конго

2.  осъжда всеки акт на насилие, всяко нарушение на правата на човека и всяка проява на сексуално насилие; изразява солидарност с населението, страдащо дълги години от конфликта; осъжда отново инструментализирането на „етническия въпрос“, което доведе до милиони жертви в региона и служи единствено за разединяване на населението;

3.  осъжда всички форми на сплашване и тормоз, включително по съдебен ред, срещу защитници на правата на човека, журналисти, политически опоненти и други лица, изказващи независимо мнение или отправящи критики; подчертава необходимостта от спазване и защита на правата на свобода на изразяване на мнение, на сдруженията и на мирни събрания; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани лица;

4.  отбелязва постигнатото на 31 декември 2016 г. споразумение между правителството и опозицията като възможна стъпка напред за установяването на мир в страната; призовава следователно Европейския съюз и неговите държави членки да подкрепят изпълнението на споразумението и провеждането на изборите, по-специално чрез увеличаване на финансовата помощ за Демократична република Конго, така че изборите да могат да се проведат при спазване на принципите на прозрачност и демокрация съобразно графика, одобрен в споразумението; изисква прозрачност относно цялата финансова подкрепа на Съюза и неговите държави членки за изборите в Конго;

5.  счита, че борбата срещу безнаказаността, независимо дали по отношение на нарушенията на хуманитарното право или на икономическите и финансовите престъпления, е едно от задължителните условия за възстановяването на мира в ДРК;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените в страната и престъпленията и дискриминацията срещу тях; счита, че е от съществено значение да се увеличат усилията на органите и на международната общност, за да се сложи край на масовите изнасилвания като начин за водене на война, да се осигури достъп до безплатно обществено здравеопазване, по-специално до услуги в областта на репродуктивното здраве, противозачатъчни средства и аборт, както и да се насърчава истинско равенство между половете;

7.  счита също така, че прекратяването на набирането на деца войници трябва да бъде приоритет за органите на властта и за международната общност;

8.  осъжда факта, че основните потребности на населението на Конго систематично се жертват в полза на икономическите и геополитическите интереси на мултинационалните дружества и чуждестранните сили;

9.  счита следователно, че за изключително тежкото положение в източната част на ДРК ще може да се намери трайно решение само ако се предприемат действия, за да може населението най-накрая да се възползва от природните ресурси; подчертава, че за да се постигне това, страната трябва да си възвърне суверенитета върху своите природни богатства чрез въвеждането на демократичен контрол върху дейността на чуждестранните транснационални дружества и чрез развитието на национална инфраструктура за експлоатация и преработка на нейните суровини и за търговия с тях, което означава преразглеждане и отмяна на всички договори за експлоатацията на мини и гори, в съответствие с член 56 от Конституцията на Конго, за да се гарантира, че от тези ресурси се възползва възможно най-голяма част от населението, а не ограничено малцинство;

10.  потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на ДРК на продоволствена независимост, което включва правото на земеделските стопани да произвеждат храни за своя народ, като се сложи край на заграбването на земи и се осигури достъп за земеделските стопани до земята, семената и водата;

11.  призовава международната общност, и по-специално държавите „кредитори“ на ДРК (особено Белгия), да премахнат пречките пред развитието на ДРК и следователно пред мира, като опростят дълга и лихвите по него, които страната продължава да плаща, и като установят истинско международно сътрудничество, което зачита основните права на човека и суверенитета на Конго, вместо споразумението за свободна търговия и плановете за структурни корекции; призовава органите на ДРК да изискат одит на своите дългове и отмяната на всички незаконни дългове към чуждестранни кредитори с оглед на пълното премахване на дълга и с цел посрещане на основните човешки потребности на населението на страната;

12.  призовава Съюза и неговите държави членки да увеличат финансовата подкрепа и хуманитарната помощ, за се посрещнат спешните потребности на населението; призовава помощта на Съюза и на неговите държави членки да се извършва под формата на безвъзмездна помощ, а не на заеми, за да не се увеличава бремето на дълга; изразява съжаление, че в много държави ‒ членки на ЕС, не е постигната целта да се отделят 0,7% от брутния национален доход (БНД) и че някои от тях са намалили процента на предоставяната от тях помощ за развитие; изразява съжаление във връзка със спада на участието на държавите членки в програмите за оказване на продоволствена помощ; призовава настоятелно помощта за развитие да не бъде инструментализирана с цел ограничаване или контролиране на границите или с цел осигуряване на обратното приемане на мигранти; изисква помощта, предоставяна от Съюза и от държавите членки в ДРК, да служи преди всичко за решаването на проблемите, свързани с голямото неравенство, бедността, хроничното недохранване, достъпа до здравеопазване и до обществени услуги, и по-специално до услуги в областта на репродуктивното здраве, както и за постигането на целите за устойчиво развитие; призовава също така за увеличаване на продоволствената помощ, която да се използва предимно за закупуване на хранителни продукти, произвеждани от местните земеделски стопани;

13.  потвърждава, че дейностите на дружества от ЕС в трети държави следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава във връзка с това държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от тяхното национално законодателство, не се освобождават от задължението да спазват правата на човека и социалните и здравните стандарти, нито стандартите в областта на околната среда, които им се налагат при установяването им или при извършването на дейност в трета държава; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите мерки срещу европейските предприятия, които не спазват тези стандарти или които не обезщетяват по задоволителен начин жертвите на нарушения на правата на човека, за които пряко или косвено носят отговорност;

14.  призовава по-конкретно, по отношение на ДРК, за провеждането на независимо разследване що се отнася до спазването на социалните стандарти и на стандартите в областта на околната среда от страна на европейските дружества, особено в сектора на природните ресурси, и по-конкретно на колтана, както и що се отнася до евентуалните връзки на тези дружества с финансирането на въоръжени групировки; призовава също така за провеждането на международно разследване, за да се хвърли светлина върху твърденията за връзка между плановете за структурни корекции, финансовата подкрепа от международните финансови институции и престъпленията, извършвани в страната;

15.  противопоставя се на всеки опит за екстернализация на миграционната политика на ЕС към трети държави; осъжда факта, че процесът от Рабат, по който ДРК е страна, по никакъв начин не спомага да се овладеят първопричините за миграцията, а просто насърчава политики на връщане и обратно приемане; счита, че тези политики са в противоречие с правото на свободно движение, правото на убежище и по-общо, с правата на мигрантите, определени от международните конвенции;

Габон

16.  изразява дълбока загриженост във връзка с кризата след изборите в Габон и с евентуалните последици за страната, региона и засегнатото население; осъжда факта, че след като поиска да бъдат публикувани резултатите, Франция отново призна Али Бонго въпреки констатациите на европейските и международните наблюдатели;

17.  осъжда всички прояви на насилие след изборите, и по-специално нарушенията на правата на човека, произволните арести и незаконните задържания, както и нарушенията на свободата на печата и на свободата на изразяване на мнение;

18.  настоява за незабавното прекратяване на всички актове на насилие, нарушения на правата на човека и политическо сплашване на гражданското общество и на опонентите и за зачитане на международното право и на правата на човека;

19.  призовава за международно разследване под егидата на ООН относно изборите и последвалите злоупотреби, с цел да се определи как да се започне политически диалог, който да създаде условия за излизане от кризата, като се гарантира спазването на демократичните права на народа на Габон;

20.  призовава Габон да ратифицира, депозира и спазва Африканската харта за демокрация, избори и управление;

21.  осъжда отново действията и намесата на Франция, бивша колониална сила, в Габон; противопоставя се на продължаването на политиката на „Франсафрика“ в страната; настоява за незабавно оттегляне на френските войски от страната;

22.  счита, че проблемите на Габон ще могат да бъдат разрешени само като се следи за гарантиране на еднакви права за всички граждани и като се търси решение на проблемите, свързани с контрола на плодородните земеделски земи, безработицата и бедността, борбата с корупцията, бедността, неравенството и дискриминацията, както и чрез насърчаване на социалните, политическите и икономическите реформи с цел създаване на свободна, демократична и стабилна държава; изразява особено дълбока загриженост във връзка с положението в училищата;

23.  счита, че невъзможността на населението да получи достъп до природните ресурси на страната, увеличаването на безработицата, влошаването на социалното положение и масовото обедняване са пречки пред стабилността и трябва да бъдат въпроси с абсолютен приоритет през следващия период;

24.  осъжда намесата в икономическия, социалния и политическия живот в трети държави чрез плановете за структурни корекции на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ), както и споразуменията за свободна търговия, наречени „споразумения за икономическо партньорство“, сключени от Съюза; подчертава, че тези политики доведоха до заграбване на земя, на ресурси, по-специално нефтени, и до ситуации на икономически, социални, политически и хуманитарни кризи, които принуждават хората да емигрират;

25.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да прилагат ефективно принципа на съгласуваност на политиките за развитие във всички свои действия по отношение на Габон, с цел да се гарантира, че те са надлежно съобразени и не възпрепятстват постигането на целите за намаляване на бедността и на целите за устойчиво развитие; осъжда всяко обвързване на помощта за развитие с изпълнението на условия с цел „екстернализация на границите“ и управление на миграционните политики на Съюза;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на държавите от региона на Големите езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на правителството на Габон, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.

Правна информация - Политика за поверителност