Процедура : 2017/2598(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0184/2017

Внесени текстове :

B8-0184/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 16/03/2017 - 6.4
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 615kWORD 65k
13.3.2017
PE598.537v01-00
 
B8-0184/2017

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно приоритетите на Съюза с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г. (2017/2598(RSP))


Мари-Кристин Вержиа, Мариза Матиаш, Анджела Валина, Меря Кюльонен, Лола Санчес Калдентей, Мигел Урбан, Таня Гонсалес Пеняс, Шабиер Бенито Силуага, Естефания Торес Мартинес, Неоклис Силикиотис, Такис Хаджигеоргиу, Димитриос Пападимулис, Костадинка Кунева, Стелиос Кулоглу, Костас Хрисогонос, Барбара Спинели, Мария Лидия Сенра Родригес, Хавиер Кусо Пермуй от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент приоритетите на Съюза с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.  (2017/2598(RSP))  
B8-0184/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека (Съвета по правата на човека),

–  като взе предвид 34-ата сесия на Съвета по правата на човека, която ще се проведе от 27 февруари до 24 март 2017 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки следва да гарантират зачитането на правата на човека във всичките си политики – както вътрешни, така и външни, и да осигурят тяхната съгласуваност, за да бъде позицията на Европейския съюз и на неговите държави членки в рамките на Съвета по правата на човека по-силна и будеща доверие;

Б.  като има предвид, че Съветът по правата на човека ще проведе своята тридесет и четвърта редовна сесия от 27 февруари до 24 март 2017 г.; като има предвид, че делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент ще пътува до Женева по повод на 34-ата сесия, какъвто беше случаят през предходните години за предходните сесии на Съвета по правата на човека; като има предвид, че през 2017 г. ще се проведат две други сесии на Съвета по правата на човека;

В.  като има предвид, че понастоящем седем държави − членки на ЕС, заседават в рамките на Съвета по правата на човека, а именно: Германия (до 2018 г.), Белгия (до 2018 г.), Латвия (до 2017 г.), Нидерландия (до 2017 г.), Португалия (до 2017 г.), Обединеното кралство (до 2017 г.) и Словения (до 2018 г.);

Г.  като има предвид, че работата на Съюза и неговите държави членки със Съвета по правата на човека и в рамките на Съвета по правата на човека, както и с всички инстанции на ООН, трябва да бъде по-добре координирана и засилена, за да се отразят по-добре и да се приложат на практика препоръките на Съвета по правата на човека в политиката на ЕС в областта на правата на човека както на равнището на Съюза, така и извън него; като има предвид, че твърде често делегациите на Съюза в Съвета по правата на човека се задоволяват с представянето на собствените им приоритети, без да бъде взета предвид работата на ООН и на Съвета по правата на човека в областта на правата на човека;

Работа и организация на Съвета по правата на човека

1.  отново призовава държавите – членки на Съюза, активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета по правата на човека да се бори по същия начин с дискриминацията на всякаква основа;

2.  предупреждава за опасността от „инструментализиране“ на Съвета по правата на човека; подчертава значението на неговите резолюции по държави при разглеждането на случаи на тежки нарушения на правата на човека; обръща внимание, че е важно положението с правата на човека да бъде оценявано по обективен, прозрачен, неизбирателен, конструктивен и неконфронтационен начин, въз основа на достоверна информация, получена чрез интерактивен диалог, и в условия на универсалност и равно третиране на всички държави; призовава държавите членки да допринасят активно за прилагането на тези договорени принципи по отношение на Съвета по правата на човека;

3.  подчертава колко е важно, за гарантиране на зачитането на правата на човека, да се насочат действията в посока премахване на основните причини за политическата нестабилност в редица държави чрез прибягване до политики за развитие, които съответстват на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), и чрез предприемането на социално-икономически, политически и културни мерки,

4.  отбелязва, че Саудитска Арабия е член на Съвета по правата на човека до 2019 г.; осъжда решително повсеместните нарушения на правата на човека, извършвани от Кралство Саудитска Арабия, както и това, че то използва своя мандат за блокиране на искания на специални докладчици на ООН, назначени за провеждане на разследвания за установяване на факти, свързани с изтезанията, свободата на изразяване и на мнение, както и екзекуции, както то е възпрепятствало всеки опит за независимо разследване на положението в Йемен; осъжда факта, че по време на 33-ата сесия на Съвета по правата на човека, то за втора поредна година успя да блокира резолюция на Съюза за провеждане на международно разследване; призовава ЕС да предложи отново тази резолюция след критиките на заместник-върховния комисар по правата на човека на ООН, Кейт Гилмор във връзка с липсата на безпристрастност и незачитането на основните стандарти за закрила на националната комисия на Йемен, създадена след неуспеха на искането за международната комисия;

5.  приветства годишните доклади на Върховния комисар по правата на човека на ООН, по-специално вниманието, отделено на положението в Хондурас, Колумбия, Гватемала, Република Кипър, от Иран, Шри Ланка, Йемен, окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим и Голанските възвишения, окупирани от Сирия, Афганистан и Гвинея;

6.  отхвърля използването на понятието „отговорност за защита“, тъй като то представлява нарушение на международното право и не предлага достатъчно правно основание за обосноваване на едностранната употреба на сила; осъжда ролята на пазител на реда в международен мащаб, която са си приписали държави като Съединените американски щати или Франция, или организации като НАТО, включително извън мандатите на ООН, или като излизат извън рамките на техните правомощия; осъжда също така „целевите въздушни удари“ и въвеждането на чуждестранни военни сили на територията на някои държави; осъжда намесите на НАТО, в качеството на заместител на задачите по омиротворяване и стабилизиране, когато не може да бъде постигнат широк консенсус в рамките на Общото събрание на ООН за тяхното провеждане;

Икономически, социални и културни права

7.  приветства значението, което се отделя от Съвета по правата на човека на насърчаването и защитата на икономическите и социалните права и на въпроса за взаимозависимостта и неделимостта на правата на човека; подчертава отново необходимостта да се третират въпросите за социалните, културните, гражданските и политическите права по равнопоставен начин; подчертава факта, че високият процент на безработица, увеличаването на бедността и социалната изолация, както и все по-трудният достъп до услуги в областта на здравеопазването, образованието, жилищното настаняване, транспорта и културата, както и влошаването на качеството на тези услуги, представляват значителни предизвикателства; приветства ключовата роля на обществените услуги в тази област и отбелязва, че тяхната приватизация и тяхната либерализация са допринесли за влошаването на достъпа до някои от тези права,

8.  подчертава също така, че включването на клаузи, свързани с демокрацията и с правата на човека в споразуменията за свободна търговия, подписани от ЕС, не е взето под внимание в достатъчна степен и е белязано от неуспех, тъй като тези споразумения за свободна търговия доведоха дори до отстъпление от постигнатото в тази сфера и до нарушения на основните права, по-специално на икономическите и социалните права, до обедняване на засегнатото население и до монополизиране на ресурсите от страна на многонационалните дружества; счита, че е необходимо да се прилагат нови форми на сътрудничество, за да се улесни икономическото и социалното развитие на третите държави въз основа на потребностите на техните народи; счита, че освен с въздействието на плановете за строги икономии върху правата на човека, Съветът на ООН по правата на човека следва да се заеме също така с проучването и изобличаването на отражението на споразуменията за свободна търговия, и по-специално на рисковете и последствията от споразуменията за икономическо партньорство с държавите от АКТБ;

9.  счита, че въпросът за разпределението на богатствата в света следва да бъде един от най-важните приоритети на сесиите на Съвета по правата на човека през 2017 г., доколкото то е основната пречка за упражняването на икономическите и социалните права, и че делегацията на Съюза и неговите държави членки следва да предприемат всички необходими мерки за постигането на тази цел;

10.  подчертава значението на доклада относно достъпа до лекарства във връзка с правото на всеки да се радва в най-голяма степен на физическо и психическо здраве; призовава делегацията на Съюза и на неговите държави членки да насърчава достъпа до лекарствени продукти, както до обществени услуги като качествено здравеопазване, което да бъде достъпно за всички, и да предложи извършване на проучване относно ролята на фармацевтичната промишленост;

11.  счита за също толкова важен доклада относно подходящото жилищно настаняване като съставна част на правото на адекватен стандарт на живот; призовава делегацията на ЕС и на неговите държави членки да насърчава достъпа до качествени жилища за всички, без наличието на дискриминация, като основно право;

12.  приветства също така доклада относно правото на прехрана; подчертава, че държавите – членки на ООН, следва да насърчават в по-голяма степен достъпа до природни и жизненоважни ресурси, достъпа до земя, както и продоволствения суверенитет и продоволствената сигурност като инструменти за намаляване на бедността и безработицата; изразява съжаление, че значителен брой лица нямат или са загубили достъп до някои ресурси, включително до основни блага като вода, поради монополизирането на тези ресурси, по-специално от страна на предприятия или частноправни субекти, ползващи се с подкрепата на политическите органи на съответните държави, което предизвиква в частност недостиг на хранителни продукти и повишаване на техните цени; във връзка с това изисква от делегацията на Съюза и на неговите държавите членки да насърчава внасянето на предложения в Съвета по правата на човека и в по-широк план – в рамките на международни и регионални форуми и конференции (Световната банка, СТО, Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), МВФ, ОИСР и т.н.) за признаването на основните обществени блага и тяхното вписване в конкретна конвенция на ООН;

13.  подчертава значението на разискването относно въздействието на външния дълг и свързаните с него международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, тъй като то отчита факта, че плащането на „лихвите по дълга“ на държавите засяга в момента повечето държави и служи като претекст за прилагането на планове за строги икономии, наричани „структурни планове за приспособяване“, засягащи основните права, включително в рамките на Съюза;

Граждански и политически права

14.  призовава всички държави да се борят срещу изтезанията, включително в рамките на държавите членки; отправя искане към делегацията на Съюза и тези на държавите членки да включат в дискусията относно изтезанията и другите форми на нечовешко, унизително отношение или наказание въпроса за забрана на търговията с продукти, които могат да служат за изтезания в рамките на Европейския съюз и извън него;

15.  приканва делегацията на Съюза и тези на държавите членки отново да заявят позицията си срещу смъртното наказание за всеобщото му премахване и установяването на незабавен мораториум в държавите, в които то все още съществува; изразява безпокойствието си, че известен брой държави, които бяха временно преустановили изпълняване на смъртното наказание, отново започват да извършват екзекуции и дори възстановят смъртното наказание, по-специално с мотива за провеждане на борба с тероризма и в рамките на борбата срещу трафика на наркотици;

16.  настоява, че е необходимо по време на тази сесия на Съвета по правата на човека да бъде обсъден въпросът за свободата на сдружаване и за борбата срещу всички форми на репресия, включително убийствата на синдикалисти, на политически и обществени активисти, на хора на изкуството и на защитници на правата на човека;

17.  взема под внимание отделеното по време на 31-вата сесия важно място на свободата на вероизповедание и на убеждения и припомня, че това предполага в еднаква степен както правото да вярваш или не, така и правото на насърчаване на религиозни убеждения и правото на промяна на собствените религиозни убеждения; подчертава отново своята обвързаност със секуларизма като основна характеристика на демократичната държава, предвид факта, че той се определя като строго разделение между политическите и религиозните органи, което предполага отхвърляне на всяка религиозна намеса във функционирането на правителството и на всяка политическа намеса по религиозни въпроси освен ако не се касае за поддържане на правилата за сигурност и на обществения ред (в т.ч. зачитането на свободата на другите), и за да се гарантира на всички (вярващи, агностици или атеисти) една и съща свобода на съвестта, както и на публично изразяване на убежденията;

18.  счита за особено важен доклада относно правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера; изразява съжаление относно факта, че се използват технологии, включително европейски, за нарушаване на правата на човека, включително чрез цензура и масово наблюдение; осъжда по същия начин масовото шпиониране на милиони хора от страна на Националната агенция за сигурност на Съединените щати (National Security Agency); изразява своята загриженост във връзка с разпространението на технологии за наблюдение и филтриране, което е нарастваща заплаха за активистите в областта на правата на човека и често нарушава правото на неприкосновеност на личния живот; изисква тези съображения да бъдат взети под внимание при обсъждането на тази точка от сесията; изразява съжаление, че международната общност все още не е започнала преговори за сключване на международно споразумение относно защитата на личните данни, за което Конвенция 108 на Съвета на Европа би могла да послужи като модел, и приканва делегацията на Съюза и на неговите държави членки да работи за изготвянето на такава рамка, в сътрудничество с равностойните й органи в международен план;

19  осъжда все по-голямото възлагане на външни изпълнители на задачите в областта на сигурността, в това число на задачи от военно естество, на частни организации и предприятия, когато става въпрос за суверенни права, попадащи единствено в обхвата на правомощията на държавите, и призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат своите усилия за поставяне на край на тези практики; счита, че спазването на стандартите в областта на правата на човека остават отговорност на отделните държави, и поради това счита, че това предполага прехвърляне на задачи от областта на обществените услуги и че те следва да носят отговорност за нарушенията на правата на човека и на хуманитарното право, извършени от техни предприятия;

20.  поставя акцент върху слабото регулиране, липсата на прозрачност и на контрол в областта на търговията с оръжия, в което се крие причината за нарастващото човешко страдание в рамките на граждански войни и въоръжени конфликти; счита, че търговията с оръжия, подклажда нестабилността и корупцията и пречи на мирния процес; осъжда по-специално нейната роля в страни като Йемен, Сомалия, Южен Судан и Нигерия и отново повтаря предупреждението относно тези държави, отправено от генералния секретар на ООН на 22 февруари тази година; ето защо настоява въпросът да бъде разгледан в рамките на тази сесия;

Права на народите и на отделни групи и лица

21.  подчертава значението на зачитането на основните права на коренното население и на племената, както са определени в конвенция № 169 на МОТ, и изразява загриженост във връзка с влошаването на положението на защитниците, активистите, организациите и институциите в областта на правата на човека, които сигнализират по-специално за случаите на заграбване на земя; призовава тези въпроси да бъдат предмет на конкретна точка от дневния ред на заседанието на Съвета по правата на човека;

22.  приветства значението, което се отдава на правата на детето по време на 34-ата сесия, както и волята, вследствие на приемането на резолюция 25/6, за задълбочено проследяване на въпросите, свързани с трафика и продажбата на деца, детската проституция и порнографията, изобразяваща деца;

23.  призовава Съюза и неговите държави членки да работят приоритетно в полза на конкретни действия на Съвета по правата на човека, насочени към прекратяване на нарушенията на правата на човека, засягащи цивилни граждани, и по-специално жените и децата по време на войни и въоръжени конфликти; призовава по-специално да се предприемат приоритетни действия за прекратяване на набирането на деца войници и за гарантиране на тяхната защита;

24.  изразява съжаление, че не се предвижда разглеждане на въпросите, свързани с правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ), в рамките на конференциите на Съвета по правата на човека през 2017 г.; осъжда насилието и дискриминацията, на които са подложени лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица по света; осъжда по-специално насилствената стерилизация на транссексуални лица, която все още се извършва в редица държави, включително в рамките на Съюза, и призовава за незабавно слагане на край на това нарушение на правата на човека; приканва международната общност да обсъди начините за адаптиране на семейното право към промяната на днешните семейни модели и форми, в т.ч. възможността за сключване на брак и осиновяване от лица от същия пол; подчертава, че лесбийките често страдат от дискриминация на няколко основания (като жени и като лесбийки) и че действията в подкрепа на равенството за лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица трябва да се съпровождат от действия за равенството на жените и момичетата, така че да се постигне равенство и недискриминация; изразява загриженост във връзка с увеличаващия се напоследък брой закони, практики и актове на насилие, насочени срещу лица въз основа на тяхната идентичност, свързана със сексуалната им ориентация и техния пол; потвърждава своята подкрепа за продължаване на работата на Върховния комисар за правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, по-специално чрез декларации, доклади и кампанията за свобода и равенство; насърчава Службата на върховния комисар на ООН да продължи да се бори срещу дискриминационните закони и практики;

25.  приветства доклада относно защитата на човешките права на мигрантите; осъжда въздействието на политиките за „екстернализация на границите“ на Европейския съюз върху повишеното поемане на риск от страна на лицата, които се опитват да намерят сигурност в Европа, което води до увеличаване на броя на смъртните случаи по море и по суша в пътя към Европа; подчертава необходимостта Съюзът да основава всяка своя миграционна политика, включително тази на граничен контрол, на един последователен и хармонизиран подход, опиращ се на правата на човека в съответствие с поетите от него международни задължения; осъжда в този смисъл „процеса от Хартум“, който предполага сътрудничество по-специално с еритрейския и суданския режим в областта на „управлението на миграцията“; призовава още веднъж държавите – членки на ЕС, да прилагат клаузите относно демокрацията и правата на човека във всички международни споразумения, независимо от техния характер, и да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си вътрешни и външни политики; в противен случай позицията на Съюза в рамките на Съвета по правата на човека и на всеки друг международен форум по въпросите на правата на човека ще загуби от силата си;

Взаимозависимост между правата на човека и тематичните въпроси, свързани с правата на човека

26.  отбелязва значението, което се отдава на връзката между тероризма и правата на човека и доклада относно вредното въздействие на тероризма върху упражняването на всички права на човека и основните свободи, по-специално правото на живот, на свобода и сигурност на личността по време на 34-ата сесия; подчертава факта, че борбата срещу тероризма не следва в никакъв случай да служи за претекст за ограничаване на личните свободи и основните права; счита, че „войнственият“ отговор от страна на някои западни държави по никакъв начин не намалява терористичната заплаха, а единствено засилва спиралата на насилието; отново подчертава факта, че ефективен план за борба с тероризма може да бъде приложен единствено от момента, в който бъде пресушено финансирането на терористичните организации, включително чрез спиране на всяко търговско споразумение или споразумение за партньорство с държави, които оказват подкрепа на тези организации; подчертава освен това значението на укрепването на публичните служби за разузнаване, сигурност и правосъдие, но също така необходимостта от разработване на програми за превенция и финансирани от публичните органи центрове за навременното разкриване на методите за набиране на членове на терористичните организации, унищожаването на филиалите за набиране на членове и създаването на условия за реинтегриране на вербуваните лица; припомня, че не само правото на безопасност, но и това на сигурност представляват основни права, и осъжда всяка обществена политика, целяща дискриминиране на част от населението в зависимост от неговия произход или реално изповядвана или предполагаемо изповядвана религия; в тази връзка счита за изключително важно провеждането на разисквания относно въздействието на тероризма върху упражняването на правата на човека;

27.  счита за съществено провеждането на разисквания относно разработването на международен правно обвързващ инструмент относно транснационалните дружества и други предприятия, както и правата на човека; подкрепя работата на междуправителствената работна група на ООН по този въпрос, и настоятелно призовава институциите на Съюза и държавите членки да се придържат към резолюциите по тази тема и да работят пълноценно за постигането на тази цел;

28.  счита по същия начин, че темата, свързана с правата на човека и околната среда, е изключително важна и че тя е неразривно свързана с правата на народите да разполагат със своите природни ресурси, със своите земи и с устойчива система на околната среда; счита следователно за особено важни ратификацията и прилагането от всички на процеса от Киото, както и на други международни конвенции, способстващи за действителното упражняване на тези права; счита, че споразуменията, постигнати на Конференцията на страните (СОР 21) в Париж, все още не са достатъчни, за да се спре изменението на климата и да се гарантират социалните и екологични права на народите; призовава делегацията на Съюза и представителите на държавите членки да подкрепят, в рамките на Съвета по правата на човека, предложението за създаване на международен съд в областта на околната среда под егидата на ООН, и да работят за създаването на правно обвързващ инструмент, с който да се санкционират държавите и предприятията, които са най-големи замърсители;

29.  подчертава, че по оценки на ООН 200 милиона души ще бъдат разселени поради причини от екологичен характер до 2050 г.; подчертава необходимостта от глобален подход за решаване на проблемите, свързани с изменението на климата, бедността, експлоатацията и достъпа до ресурси, както и на борбата със заграбването на земи и богатства от многонационалните компании, с цел да се даде възможност за развитие и достъп на населението до стоки, права и основни услуги; призовава делегацията на Съюза в рамките на Съвета по правата на човека и представителите на държавите членки да участват активно в разискванията относно понятието „климатичен“ и „екологичен“ бежанец, с цел да се стигне до правно обвързващо определение съгласно международното право;

Правото на народите на самоопределение и ситуации, свързани с правата на човека, които изискват вниманието на Съвета

30.  подчертава отново неотменимото право на народите на самоопределение и на избор на своята политическа, икономическа и социална ориентация без външна намеса; призовава Съюза и неговите държави членки, с оглед на сесиите на Съвета по правата на човека през 2017 г., да подкрепят решително това право вместо настоящите политики; отхвърля освен това налагането на санкции от Съюза и от САЩ на трети държави с цел основно да защитават своите геополитически и икономически интереси, а не тези на засегнатото население, които обаче би следвало да имат предимство;

31.  изразява крайното си безпокойство от влошаването на хуманитарната ситуация и сигурността в Сирия вследствие на окупацията на значителна част на нейната територия от организацията, наречена „Ислямска държава“; отново осъжда категорично систематичните нарушения на правата на човека, извършвани от страна на терористичните организации; изразява също така особена загриженост и във връзка с нарушенията на правата на човека, извършени от сирийския режим, в частност нарушаването на правото на свобода на изразяване на мнение, произволните задържания и репресиите срещу защитници на правата на човека; подчертава значението на заключенията на специалната анкетна комисия за задълбочено и независимо разследване на събитията в Алепо, за да се установи, когато това е възможно, кои са всички лица, за които има разумни основания да се счита, че са отговорни за предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека и посегателства срещу него; подчертава факта, че конфликтът е бил изострен от търговията с оръжие; решително осъжда различните западни интервенции през последните години, които доведоха до драматични последици по отношение на насърчаването на радикализацията на хора, особено в Близкия изток и държавите от южното съседство; приветства усилията, положени за провеждането на политически диалог под егидата на ООН за намиране на изход от политическата криза в страната, и подчертава, че, за да бъде ефикасен, той трябва да включва и членове на мирната опозиция на сирийския режим;

32.  изразява дълбоката си загриженост относно постоянния конфликт в Южен Судан; призовава за незабавно прекратяване на огъня между двете страни в конфликта и изразява подкрепата си за неутрално посредничество, което да създаде условия за постигането на споразумение във възможно най-кратки срокове; призовава за увеличаване на хуманитарната помощ, предоставяна на цивилното население, което е блокирано от сраженията, и на лицата, които бягат от района; призовава ЕС и неговите държави членки да спазват принципа за забрана на връщането, като отворят границите си за бежанците, бягащи от бушуващата криза в Южен Судан; настоява също така да бъде поет международен ангажимент за прекратяване на всякакви доставки на оръжия или военно оборудване за Южен Судан, както и за прекратяване на всякакъв износ на оръжие за региона;

33.  подчертава значението на обсъждането в рамките на Съвета по правата на човека на кризата в Бурунди; изразява дълбока загриженост относно положението в държавата и подчертава, че тя може да има драматични последици за целия регион; призовава за спазване на Пакта за сигурност, стабилност и развитие в региона на Големите африкански езера, както и на протокола за ненападение и взаимна защита; счита, че настоящата криза може да се разреши само чрез провеждането на политически диалог на национално и регионално равнище и в никакъв случай не може да служи като претекст за нова военна намеса в региона; счита, че проблемите на Бурунди ще могат да бъдат разрешени единствено ако се полагат усилия за гарантиране на еднакви права за всички граждани и като се търси решение на проблемите, свързани с контрола на плодородните земеделски земи, безработицата и бедността, борбата с корупцията, бедността, неравенството и дискриминацията, както и чрез насърчаване на социалните, политическите и икономическите реформи с цел създаване на свободна, демократична и стабилна държава;

34.  констатира, че състоянието на правата на човека в Иран продължава да предизвиква дълбока загриженост; осъжда репресиите срещу мирни демонстранти и дисиденти (включително студенти, представители на академичните среди, защитници на правата на човека), активисти за правата на жените, юристи, журналисти, блогъри, които са честа практика в тази държава; подчертава първостепенната роля, която международната общност трябва да изпълнява за гарантирането на мира; изразява загриженост относно броя на политически затворници и на лишените от свобода заради техните убеждения, все още високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни и малолетни лица, изтезанията, несправедливите процеси, прекомерно високите суми, изисквани като гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, на изразяване на мнение, на събрания, на вероизповедание, на образование и на движение;

35.  признава постигнатия до момента напредък по отношение на правата на човека в Мианмар, като същевременно подчертава какъв е пътят, който предстои да бъде извървян, по-специално относно правата на малцинствата и свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и на мирни събрания; осъжда дискриминацията и репресиите срещу общността рохингия, изострени от липсата на правен статут на членовете на тази общност и от засилването на изказванията, насаждащи омраза, насочени срещу небудистите; призовава за задълбочено, прозрачно и независимо разследване на всички нарушения на правата на човека срещу общността рохингия;

36.  подчертава значението на разискванията относно Еритрея по време на тази сесия; решително осъжда зачестяващите систематични нарушения на правата на човека в Еритрея; изразява дълбока загриженост във връзка с икономическото и социалното положение на населението на Еритрея като цяло, както и на бежанците в съседните държави; осъжда освен това системните заплахи, отправяни срещу еритрейската диаспора, включително под формата на „данък за възстановяване и реконструкция“;

37.  приветства доклада относно положението на правата на човека в Либия, включително в частта, в която той се отнася най-вече до ефективността на мерките за техническа помощ и за засилване на капацитета, от които се е ползвало „правителство“ на Либия, както и оценка на подкрепа или на допълнителната техническа помощ, необходима за изпълнение на резолюцията и на препоръките, съдържащи се в доклада от разследването на Върховния комисариат относно положението с правата на човека в Либия; счита, че този доклад следва да бъде взет под внимание от Съюза и от неговите държави членки, преди да се ангажират в по-голяма степен в сътрудничество с „либийските органи“, и отправя искане въпросът за защитата на транзитно преминаващите мигранти и бежанци и положението с правата на човека в Либия да имат приоритет пред всякакви други съображения;

Положението с правата на човека в Палестина и в другите окупирани арабски територии

38.  приветства особеното внимание, което Съветът по правата на човека е посветил през последните години на положението с правата на човека в Палестина и в останалите окупирани арабски територии, по-специално във връзка с правото на палестинския народ на самоопределение и на създаване на независима и жизнеспособна държава в рамките на границите от 1967 г.; решително насърчава делегацията на Съюза да осъди всички форми на колониализъм, по-специално в Палестина, както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим, където той непрекъснато се разраства; също така осъжда насилието от страна на заселниците срещу палестинското население, по-специално в Хеброн, както и плановете за принудително разселване на бедуинско население;

39.  призовава делегацията на Съюза в Съвета по правата на човека и представителствата на държавите членки да окажат натиск върху израелските органи, за да се гарантира, че мандатът на ООН да може да бъде изпълнен; отправя искане към ЕС и неговите държави членки да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че предприятията под тяхна юрисдикция не извършват или не допринасят за нарушаване на правата на човека, по-специално чрез осъществяването на дейности или на печалби в селищата; в тази връзка, настоятелно призовава Съюза да подкрепи бъдещите резолюции на Съвета по правата на човека относно селищата и публикуването на годишната база данни на Съвета по правата на човека относно предприятията, участвали в нарушения на международното право;

40.  осъжда положението на палестинските затворници в израелските затвори; призовава държавата Израел незабавно да сложи край на практиките на масово лишаване от свобода, които отново зачестиха през 2016 г., когато бяха задържани над 6 000 души, голяма част от които ‒ непълнолетни и малолетни; по същия начин осъжда извънсъдебните екзекуции, административните задържания, прехвърлянията на политически затворници извън окупираните територии, с което те биват лишени от семейни посещения, малтретирането, изтезанията и принудителното хранене на затворниците, както и отказа на адекватно и навременно медицинско лечение ‒ действия, които съставляват явно нарушение на международното право; призовава Израел незабавно да гарантира придържането си към Конвенцията на ООН срещу изтезанията, по която е страна; осъжда задържането и лошото третиране на деца и изисква незабавното освобождаване на децата от затворите; настоява също така за незабавното освобождаване на задържаните палестински депутати;

41.  освен това изразява изключителната си загриженост относно ограничаването на гражданските и политически свободи в Израел, и по-специално относно различните закони за НПО, които накърняват свободата на сдружаване, на събрания и организация; изобличава също така засилването на дискриминацията срещу малцинствата в държавата, и по-специално „арабското“ малцинство;

42.  изразява съжаление, че въпросът за Западна Сахара не е включен в дневния ред на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека за 2017 г.; призовава за спазване на основните права на населението на Западна Сахара, включително свободата на сдруженията, свободата на изразяване на мнение и правото на събрания; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; призовава за предоставяне на достъп до територията на Западна Сахара за представители на ООН, за парламентаристи, независими наблюдатели, НПО и представители на пресата; настоятелно призовава ООН да предостави на мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) мандат в областта на правата на човека, в съответствие с всички други мироопазващи мисии на ООН по света; подкрепя справедливото и трайно разрешаване на конфликта в Западна Сахара въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави и в съответствие с резолюции 34/37 и 35/19 на ООН; призовава Съюза и неговите държави членки да подкрепят включването на положението в Западна Сахара в дневния ред на бъдещи заседания на Съвета по правата на човека;

Расизмът, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с тях прояви на нетърпимост: мониторинг и прилагане на Декларацията и програмата за действие от Дърбан

43.  счита за особено важно вниманието, отделено през 2017 г. на укрепването на равенството между половете и на борбата срещу дискриминацията, била тя расова, спрямо малцинствата, основана на пол, сексуална ориентация или полова идентичност или спрямо хората с увреждания; подчертава, че и в тази област Съюзът и неговите държави членки трябва да изпълнят препоръките на Съвета по правата на човека;

44.  приветства значението, което се отрежда на въпроса за расизма и дискриминацията по време на сесиите за 2017 г. на Съвета по правата на човека, и по-специално глобалния призив за конкретни действия с оглед на пълното премахване на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, както и по цялостното прилагане и последващи действия във връзка с Декларацията и програмата за действие от Дърбан; отново осъжда насилието по расистки, антисемитски, хомофобски, ксенофобски подбуди, както и насилието срещу мигрантите, които достигнаха тревожни нива в някои държави членки; изразява тревога във връзка с надигащата се вълна от подбудителство към омраза и заклеймяване на малцинствата или на групи от хора, както и във връзка с все по-голямото влияние на този феномен върху някои от средствата за масова информация и редица политически движения и партии, което се среща в някои държави членки на най-високо равнище на политическа отговорност и, наред с другото, е довело до рестриктивно законодателство;

45.  счита също така, че въпросът за дискриминацията срещу жените и премахването на всички форми на насилие срещу жените е от основно значение; подчертава, че универсалният достъп до здравеопазване и услуги за репродуктивно здраве трябва да остане политически приоритет, включително свободният достъп до сексуално образование, до противозачатъчни средства и до право на аборт; подчертава, че изкореняването на насилието спрямо жените и момичетата, както и борбата срещу сексуалната експлоатация и търговията с човешки същества трябва да бъдат приоритет и да имат за цел постигане на равенство между жените и мъжете; изисква следователно от Съвета на ООН по правата на човека и от международната общност да приложат процесите „МКНР+20“, „Пекин+20“ и „Рио+20“; подчертава също така колко е важно държавите – членки на Съюза, да приложат препоръките на Съвета по правата на човека от 2002 г. относно международната закрила по отношение на наказателно преследване, свързано с пола, по-специално в рамките на имиграционните политики;

*

* *

46.  възлага на своята делегация към 34-ата, 35-ата и 36-ата сесия на Съвета по правата на човека да обяви позициите, изразени в настоящата резолюция; призовава я да изготви доклад до подкомисията по правата на човека след приключването на своята мисия и счита за целесъобразно да продължава да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета по правата на човека;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник председател на Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

 

Правна информация - Политика за поверителност