ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венесуела
19.4.2017 - (2017/2651(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Беатрис Бесера Бастеречеа, Дита Харанзова, Неджми Али, Исаскун Билбао Барандика, Енрике Калвет Чамбон, Мариел дьо Сарнез, Мария Тереса Хименес Барбат, Мариан Харкин, Гезине Майснер, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Хилде Вотманс, Паво Вяйрюнен, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0270/2017
Европейският парламент,
– като взе предвид многобройните си резолюции относно положението във Венесуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела[2], от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела[3] и от 8 юни 2016 г. относно положението във Венецуела[4],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венесуела е страна,
– като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,
– като взе предвид Конституцията на Венесуела, и по-специално членове 72 и 233 от нея,
– като взе предвид писмото от 16 май 2016 г. на организацията „Хюман райтс уоч“ до генералния секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро Лемес относно Венесуела[5],
– като взе предвид изявлението от 31 март 2017 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Зеид Раад ал Хюсеин, относно решението на Върховния съд на Венесуела да изземе законодателните правомощия на Националното събрание,
– като взе предвид предупрежденията, отправени в докладите на Организацията на американските държави от 30 май 2016 г. и 14 март 2017 г. относно Венесуела, и призива на нейния генерален секретар за спешно свикване на Постоянния съвет по силата на член 20 от Демократичната хартата, с цел да се обсъди политическата криза във Венесуела,
– като взе предвид писмото от 27 март 2017 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, относно все по-задълбочаващата се политическа, икономическа и хуманитарна криза във Венесуела,
– като взе предвид декларацията на Организацията на американските държави, подписана от 14 от нейните държави членки на 13 март 2017 г., в която се отправя искане Венесуела своевременно да насрочи избори, да освободи политическите затворници и да признае разделението на властите съгласно своята конституция, наред с други мерки,
– като взе предвид резолюцията на Постоянния съвет на Организацията на американските държави от 3 април 2017 г. относно неотдавнашните събития във Венесуела,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 27 март 2017 г. Върховният съд на Венесуела постанови решение, в което се заявява, че цялото законодателство, прието от Националното събрание, е противоконституционно, и в което Междуамериканската демократична харта се окачествява като предателски акт, въпреки че той е правен документ, който Венесуела е подписала; като има предвид, че на 29 март 2017 г. Върховният съд на Венесуела постанови решение, в което се заявява, че Националното събрание е проявило неуважение към него, и в което действията на Националното събрание се обявяват за нищожни, като се предвижда Върховният съд да поеме законодателните функции;
Б. като има предвид, че решенията са постановени без каквото и да е конституционно основание, както по отношение на предоставените на Националното събрание правомощия (член 187 от Конституцията), така и по отношение на правомощията, с които разполага конституционната колегия на Върховния съд (член 336 от Конституцията);
В. като има предвид, че главният прокурор Луиса Ортега Диас, която беше назначена от правителството на Венесуела, отхвърли решението, постановено от Върховния съд, като счете, че то е в разрез с конституционния ред;
Г. като има предвид, че решенията, постановени от Върховния съд на Венесуела, са в нарушение както на разделението на властите, гарантирано от конституцията, така и на задължението на всички съдии да зачитат и гарантират целостта на венецуелската конституция (член 334);
Д. като има предвид, че Върховният съд преди това – на 1 август 2016 г. и на 5 септември 2016 г. – заяви, че Националното събрание е проявило неуважение към него, и обяви за нищожни неговите актове чрез Решение № 808;
Е. като има предвид, че всеобщите стандарти, както и регионалните и международните споразумения, по които Венесуела е страна и следователно е задължена да прилага, определят разделението на властите като необходима гаранция за защитата на правата на гражданите и закрилата на демокрацията и принципите на правовата държава, които са основна предпоставка за съществуването на представителна демокрация;
Ж. като има предвид, че международният натиск принуди президента Николас Мадуро да поиска от Върховния съд да преразгледа решението за отнемане на правомощията на Националното събрание, и като има предвид, че на 1 април 2017 г. Върховният съд публикува нови решения, които, изглежда, възстановяват правомощията на Националното събрание;
З. като има предвид, че опозиционната коалиция във Венецуела, MUD, спечели 112 места в 167-членното еднокамарно Национално събрание, т.е. постигна мнозинство от две трети, в сравнение с 55-те места, спечелени от партията PSUV; като има предвид, че Върховният съд впоследствие попречи на четирима новоизбрани представители в Националното събрание, включително трима от MUD, да поемат функциите си на депутати, като по този начин лиши опозицията от нейното мнозинство от две трети;
И. като има предвид, че с последните произволни задържания броят на политическите затворници достигна 111, като сред тях са водещи политически фигури като Леополдо Лопес, Антонио Ледесма и Даниел Себальос;
Й. като има предвид, че на 25 януари 2017 г. генералният секретар на Организацията на американските държави, Луис Алмагро Лемес, заяви пред Европейския парламент, че диалогът, започнат на 30 октомври 2016 г. и подкрепен от Европейския съюз чрез посредничеството на трима бивши президенти и католическата църква, не е успял да постигне целите си; като има предвид, че правителството отказа да предложи на MUD каквито и да е отстъпки в хода на тези преговори;
К. като има предвид, че правителството отмени провеждането на местните и регионалните избори, насрочени за декември 2016 г., и попречи на провеждането на референдум за отстраняване (конституционна разпоредба, която позволява 20% от избирателите да поискат отстраняването на непопулярен президент), въпреки че всички конституционни изисквания бяха изпълнени, и че то заплаши да спре всички изборни процеси за неограничен период от време;
Л. като има предвид, че влиянието на кубинския режим във Венесуела – по отношение на социалните програми, полицията и службите за сигурност – допринесе за дестабилизиране на демокрацията и за активизиране на политическите репресии срещу опозицията;
1. изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото противоконституционно нарушаване на демократичния ред във Венесуела вследствие на решението, постановено от Върховния съд на Венесуела с цел той да поеме законодателните правомощия на Националното събрание, както и във връзка с липсата на разделение на властите и на независимост на различните власти;
2. осъжда решенията на Върховния съд на Венесуела да суспендира правомощията на Националното събрание и да ги присвои, като счита, че те са принципно в разрез с демократичните практики и представляват нарушение на конституционния ред на Венесуела; счита, че е от съществено значение, въпреки че неотдавна някои елементи от тези решения бяха преразгледани, правителството на Венесуела да гарантира пълното възстановяване на демократичния ред;
3. изразява дълбоката си загриженост относно сериозното влошаване на положението с демокрацията, правата на човека и социално-икономическата ситуация във Венесуела в условията на увеличаваща се политическа и социална нестабилност;
4. призовава правителството и Върховния съд на Венесуела да спазват Конституцията, включително правомощията, които тя предоставя на всички надлежно избрани членове на парламента;
5. призовава правителството на Венесуела да гарантира разделението и независимостта на властите и да възстанови изцяло конституционните правомощия на Националното събрание; припомня, че разделението на правомощията и ненамесата между еднакво легитимни власти е основен принцип на демократичните държави, които се ръководят от принципите на правовата държава;
6. призовава правителството на Венесуела да освободи незабавно всички политически затворници; припомня, че освобождаването на политическите затворници беше одобрено от Националното събрание чрез Закона за национално помирение, върху който е наложено вето чрез решение на изпълнителната власт; подчертава, че във Венесуела не може да се постигне трайно мирно решение в дългосрочен план, ако продължава да има политически затворници;
7. призовава правителството на Венесуела да спазва Конституцията и да представи изборен график, който да позволи протичането на свободни и прозрачни изборни процеси;
8. приветства резолюцията, приета от Постоянния съвет на Организацията на американските държави на 3 април 2017 г., и призовава заместник-председателя/върховен представител да подкрепи тази резолюция; призовава също така заместник-председателя/върховен представител активно да проучи евентуалните други мерки, които биха предоставили възможност на ЕС да насърчава по конструктивен начин стабилизирането на политическата ситуация във Венесуела и възстановяването на демократичния ред чрез ефективното прилагане на демокрацията и принципите на правовата държава в рамките на венесуелската конституционна уредба;
9. призовава Съвета да разгледа възможността за прилагане на целенасочени санкции и други мерки срещу държавни служители и всички други лица, които носят отговорност за нарушаване на правата на протестиращите или на демократичната опозиция;
10. призовава правителството на Венесуела да зачита и гарантира конституционното право на свобода на мирни събрания; призовава венесуелските органи да гарантират сигурността и свободното упражняване на права от всички граждани, включително защитниците на правата на човека, журналистите, политическите активисти и членовете на независимите неправителствени организации, които са изложени на по-висок риск от нападения и произволни задържания;
11. призовава венесуелските органи да разрешат по спешност доставянето на хуманитарна помощ в страната и да предоставят достъп на международните организации, които желаят да помогнат на най-силно засегнатите части от населението;
12. отново отправя своето спешно искане за изпращане на делегация на Европейския парламент във Венесуела и за провеждане възможно най-скоро на диалог с всички страни, участващи в конфликта;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителството и Националното събрание на Боливарска република Венесуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0176.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2014)0106.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2015)0080.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2016)0269.
- [5] https://www.hrw.org/news/2016/05/16/letter-human-rights-watch-secretary-general-almagro-about-venezuela