ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот
15.5.2017 - (2016/2798(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Томас Хендел от името на комисията по заетост и социални въпроси
B8‑0298/2017
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението за препоръка на Съвета за Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот и за отмяна на Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (COM (2016)0383),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),
– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот[1],
– като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас)[2], посредством което хората могат да представят своите умения и квалификации,
– като взе предвид новите приоритети на европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г., установени в съвместния доклад на Съвета и Комисията относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020)[3],
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене[4],
– като взе предвид Прегледа на Евридика относно признаването на предходно неформално и самостоятелно учене във висшето образование,
– като взе предвид многоезиковата Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която, заедно с Европейска квалификационна рамка (ЕКР), ще използва общ формат за електронно публикуване на информация относно квалификациите, съгласно определеното в приложение VI на предложението,
– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET)[5],
– като взе предвид независимия Европейски регистър за осигуряване на качество във висшето образование[6], който представлява списък на агенции за осигуряване на качество, които са доказали, че спазват по същество стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование,
– като взе предвид Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS)[7], разработена в контекста на европейското пространство за висше образование и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), създадена с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.[8],
– като взе предвид процеса от Болоня във връзка с висшето образование, министерското комюнике от Ереван от 2015 г. и „Европейското висше образование през 2012 г.: доклад за прилагане на процеса от Болоня“,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта[9],
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите) и Препоръката относно използването на квалификационните рамки при признаването на чуждестранните квалификации, в която ЕКР се посочва изрично като инструмент, който да се използва при академичното признаване,
– като взе предвид стратегията „Разширяването на участието за равенство и растеж: Стратегия за развитието на социалното измерение и ученето през целия живот в европейското пространство за висше образование до 2020 г., която обхваща всички участващи държави в ЕКР,
– като взе предвид доклада на ЮНЕСКО от 2015 г. относно признаването, валидирането и акредитацията на неформалното и самостоятелното учене в държавите – членки на ЮНЕСКО,
– като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации[10], изменена с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г.[11],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (O-000038/2017 – B8 0218/2017),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че правилното признаване, разбиране и оценяване на уменията излиза извън сферата на това, което се търси на пазара на труда; като има предвид, че наличните и необходими на пазара на труда умения биха извлекли полза от една ЕКР, която може да установи и съчетае тези умения и по този начин да донесе социални и икономически ползи; като има предвид, че е от основно значение да се помогне на гражданите да придобиват и обновяват компетентности и умения през целия си живот;
Б. като има предвид, че по-добрата съпоставимост на квалификациите повишава възможността за наемане на работа и професионално израстване за всички работници мигранти;
В. като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху уменията в областта на ИКТ и да бъдат въведени структурни мерки, за да се помогне на хората да придобиват и валидират съответните умения;
Г. като има предвид, като отчита новите предизвикателства от страна на обществото и на технологичните и демографските промени, ЕКР, чрез процеса на по-нататъшното си развитие, може да подкрепи ученето през целия живот както от гледна точка на подкрепата на равните възможности и справедливостта в образованието, така и на подобряването на пропускаемостта между образованието и системите за обучение; като има предвид, че образованието и обучението следва да помагат на хората да се приспособяват към всякакви обстоятелства, пред които може да бъдат изправени, като повишават квалификацията и образоват гражданите чрез цялостен подход, така че те да станат критично мислещи, уверени и независими, както и да придобият уменията, необходими за 21-ви век;
Д. като има предвид, че постоянното развитие на знанията, уменията и компетентностите – известен още като обучение през целия живот — може да допринесе за подобряване на работата на отделните хора и житейския им избор и да им помогне да постигнат лично развитие и реализират пълния си потенциал, като по този начин се осигуряват ползи за обществото и същевременно се подобряват на шансовете на хората за намиране на работа и подсигуряване на тяхната кариера;
Е. като има предвид, че една от целите на ЕКР е да улесни сравняването между образователните системи и по този начин да даде тласък за промяна и реформи на национално и секторно равнище, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“;
Ж. като има предвид, че поради липсата на амбиция от страна на държавите членки и въпреки наблюдаваната досега ангажираност, все още се наблюдават липса на прозрачност на квалификациите и ниска степен на признаване на чуждестранните квалификации; като има предвид, че са необходими корекции в ЕКР с цел квалификациите да бъдат по прозрачни и сравними;
З. като има предвид, че ЕКР следва да предоставя мета-рамка за ползвателите и да улеснява сътрудничеството между органите на държавите членки, социалните партньори, доставчиците на образование и обучение, синдикалните организации, гражданското общество и други заинтересовани страни на международно равнище;
И. като има предвид, че само Нидерландия и Швеция имат въведени специални процедури в рамките на националните си квалификационни рамки за включването на неформалните квалификации и че нито една държава членка няма специални процедури за самостоятелно учене в рамките на националните си квалификационни рамки;
Й. като има предвид, че във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2018 г., държавите членки следва да постигнат споразумения в съответствие с ЕКР за валидиране на неформално и самостоятелно учене, свързано с националните квалификационни рамки, включително на умения, придобити в рамките на доброволческа дейност;
К. като има предвид, че държавите членки са поели конкретен ангажимент по отношение на комюникето от Ереван от 2015 г. за преразглеждане на националните законодателства с цел пълно прилагане на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите), както и за преразглеждане на националните квалификационни рамки, с цел да се гарантира, че образователните пътеки, включени в определена рамка, предвиждат адекватно признаване на предходното учене;
Л. като има предвид, че е от изключителната компетентност на държавите членки и че те носят отговорност да гарантират качеството на учебното съдържание и да организират образователните системи; като има предвид, че ЕКР не засяга тази отговорност;
М. като има предвид разминаванията в признаването на квалификациите, които понастоящем съществуват между различни региони, по-специално трансгранични региони, и произтичащите от това различия в пригодността за намиране на работа;
Н. като има предвид, че библиотеките – както обществените, така и частните – оказват значителен принос за ученето през целия живот и за подобряване на грамотността и цифровите умения;
О. като има предвид, че понастоящем общо 39 държави участват в ЕКР, като в техния състав влизат: държавите – членки на ЕС, държавите от ЕИО, държавите кандидатки за членство в ЕС, потенциалните държави кандидатки (Босна и Херцеговина и Косово) и Швейцария;
1. отбелязва инициативата на Комисията за преразглеждане на ЕКР и за допълнителна подкрепа за модернизацията на европейските системи за образование и обучение, като същевременно се зачитат националните компетенции и се гарантира запазването на характерните черти на образователните системи в държавите членки;
2. отбелязва, че насърчаването на критичното мислене и мисленето извън общоприетите шаблони е от решаващо значение за развитието на нови умения, които ще бъдат необходими в бъдеще;
3. препоръчва да се защити богатото наследство от умения, което е представено от предаването на не само технически, но и ръчни умения, които дадоха възможност за развитието и растежа на занаятчийски производствени сектори, които трябва да бъдат запазени, за да се защити собствената идентичност на държавите членки;
4. отбелязва, че една от ролите на ЕКР се състои в това да подобрява съпоставимостта на квалификациите, придобити в държавите членки, като същевременно се гарантират специфичните характеристики на националните образователни системи;
5. посочва, че Съюзът следва да направи възможно, независимо от възрастта или състоянието, уменията и способностите на всеки човек, включително тези, придобити благодарение на доброволческата дейност, да бъдат по-видими и по-добре добре оценени и признати по ясен и достъпен начин, по-специално в трансграничните райони, независимо къде или как са придобити съответните умения и компетентности; подчертава необходимостта държавите членки да положат по-сериозни усилия за по-бързото и по-ефективното признаване на квалификациите и съотнасянето им към съответното ниво на ЕКР;
6. припомня необходимостта да се подчертае значението на прилагането на EKP, с цел да се повиват качеството и потенциалът на рамката;
7. препоръчва по-голяма гъвкавост по отношение на актуализирането на съотнасянето на националните рамки на държавите членки спрямо ЕКР;
8. припомня, че една от основните задачи на ЕКР е да улеснява и насърчава преносимостта на квалификациите и валидирането на формалното и неформално образование и обучение между различните системи за образование и обучение, така че да стане възможна транснационалната професионална мобилност и мобилността, свързана с обучение, да се разреши въпроса с определени несъответствия на европейския пазар на труда и по-добре да се отговори по-добре на личните потребности на гражданите и на обществото като цяло;
9. призовава Комисията да прецени дали трите хоризонтални области (знания, умения и компетентности) следва да бъдат допълнително преразгледани, за да станат по-разбираеми и ясни; призовава Европейската рамка относно ключовите компетентности от 2006 г. да се използва като ценен ресурс и като основен референтен документ за постигане на повече съгласуваност на терминологията между различните рамки на ЕС и в крайна сметка за истински ориентиран към резултатите от обучението подход;
10. отбелязва колко е важно да се анализират и разработват инструменти за предвиждане на бъдещите потребности от умения; ето защо насърчава държавите членки и всички съответни заинтересовани страни, като например работодателите, да споделят добри практики в това отношение;
11. подчертава значението на програмите за обучение и стажовете за изграждането на умения; подчертава поради това необходимостта от насърчаване на дуалните системи на образование в държавите членки, които комбинират стажове в предприятията и образование в професионалните учебни заведения; припомня, че работодателите и предприемачите изпълняват ключова роля за обучението на работното място и за осигуряването на стажове, и счита, че тази роля следва да се подкрепя и развива и занапред;
12. препоръчва ЕКР да бъде свързана в достатъчна степен с потребностите на обществото, включително с търсенето на пазара на труда, с цел да се подобри конкурентоспособността на европейската икономика, както и да се помогне на гражданите да развият своя потенциал с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;
13. подчертава необходимостта да се мобилизират изцяло възможностите на EKP, за да се стимулира и улесни мобилността на студентите и работниците в рамките на ЕС и по този начин да се популяризира ученето през целия живот и да се насърчи развитието на мобилна и гъвкава работна сила в цяла Европа във времена на икономически предизвикателства и глобализация на пазара;
14. подчертава факта, че редица държави членки са все още в началния етап от прилагането на националните си квалификационни рамки, основни на осемте нива на ЕКР; призовава Комисията да насърчи държавите членки да гарантират, че този процес ще продължи да се осъществява;
15. подчертава значението на инициативата за Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която установява и категоризира на 25 езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, които са от значение за пазара на труда и образованието и обучението в ЕС;
16. призовава за силна подкрепа и насърчаване на общите европейски принципи на предоставяне и бързо валидиране на неформалните и самостоятелните учебни процеси, тъй като това е особено важно за включването на „нетипичните“ учащи се; в този контекст подчертава увеличаването на броя на сесиите за обучение в производствени условия, които следва да бъдат включени в процеса на валидиране, и подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на сертифицирането на възрастните хора, хората с увреждания, дългосрочно безработните, по-възрастните работници и други групи; насърчава Комисията да оцени дали кредитите в Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) могат да бъдат използвани за валидиране и признаване на неформалното и самостоятелното учене; счита, че от това няма да последва девалвация на формалните постижения;
17. подчертава необходимостта от по-добра координация между ЕКР и останалите съществуващи инструменти за признаване и прозрачност, като например Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и Европейския паспорт на уменията (Европас), посредством подкрепата на системи за осигуряване на качество, за да се създадат синергични ефекти и да се повиши ефективността на инструментите за прозрачност;
18. препоръчва Комисията да разработи инструмент за самооценка за работодатели, за да гарантира по-ефективно използване на ЕКР; насърчава работодателите да мислят критично за равнищата на умения и квалификации, необходими за работа;
19. подчертава потенциалните рискове, свързани с определянето на учебните резултати в рамките на ЕКР, от гледна точка на въздействието върху учебните програми; подчертава значението на многообразието на образователните системи в ЕС и в участващите държави;
20. призовава останалите държави членки да свържат бързо националните си квалификационни рамки с ЕКР; настоятелно изисква това да се извършва с по-бърз темп, за да се премахнат всички оставащи пречки пред признаването;
21. препоръчва Комисията да направи преоценка на разходите за подобряване на ЕКР, тъй като понастоящем не са предвидени никакви допълнителни разходи; изразява загриженост, че обхватът на работата за преразглеждане на ЕКР се подценява;
22. настоятелно призовава държавите членки да приложат стратегии във връзка със социалното измерение по отношение на системите си за образование и обучение, за да се засили подкрепата за равните възможности, подобри справедливостта в образованието, борбата с неравенствата и обезпечи по-добра пропускаемост между системите за образование и обучение; настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в това начинание;
23. призовава Комисията да преразгледа насърчаването на финансирането на база постижения в професионалното образование и обучение и висшето образование, както и таксите за обучение в рамките на програмата за модернизиране, за да се гарантира социалната роля на системите за образование и обучение и да се осигури достъп до квалификации;
24. настоятелно призовава Комисията да разясни предвидената роля съответно на Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), за да гарантира по-голяма прозрачност на преразглеждането по отношение на заинтересованите страни;
25. призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на ангажимента за включване на самостоятелното и неформалното учене, които понастоящем са изключени от голяма част от националните квалификационни рамки и впоследствие от ЕКР, като това се отнася по-специално за самостоятелното учене, което към настоящия момент е напълно изключено;
26. подчертава необходимостта от по-добро разбиране на квалификациите, придобити извън ЕС с оглед на тяхното валидиране и признаване, така че да се стимулира интеграцията на мигрантите и бежанците в европейското общество, на пазара на труда на ЕС и в системите за образование и обучение в ЕС; приветства в този контекст препоръката, която поставя основите за взаимоотношения между националните и регионални квалификационни рамки на трети държави, националните квалификационни рамки и ЕКР, по-специално възможността за провеждане на структуриран диалог със съседните на ЕС държави, които имат споразумение за асоцииране с ЕС, което евентуално да води до засилване на националните им квалификационни рамки с ЕКР, и подкрепата на ЕС (например чрез помощ за развитие) за трети държави с цел развитие на съответните национални квалификационни рамки;
27. признава, че е в интерес на трети държави да използват ЕКР като отправна точка за собствените си квалификационни системи, както и ЕКР да бъде преразгледана, за да се опрости официалното сравняване на квалификациите, придобити в трети държави, с квалификациите, получени в ЕС;
28. настоява, че съответните заинтересовани страни, като например публичните служби по заетостта, социалните партньори, доставчиците на услуги за образование и обучение и гражданското общество, следва да играят по-активна роля и да си сътрудничат тясно при създаването, изпълнението, насърчаването и мониторинга на ЕКР на равнище ЕС и на национално равнище, с цел да се гарантира неговата по-широка подкрепа;
29. счита, че инструмент като ЕКР изисква постоянно актуализиране и корекции и по този начин следва да бъде подкрепян и подобряван чрез постоянно наблюдение, особено по отношение на леснотата на използване, пропускаемостта и прозрачността; подчертава, че ЕКР ще бъде успешна единствено ако държавите членки се ангажират истински за нейното прилагане и използване;
30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] OВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.
- [3] ОВ C 417, 15.12.2015, стр. 25.
- [4] OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
- [5] ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.
- [6] https://www.eqar.eu
- [7] http://ec.europa.eu/education/library/publications/2015/ects-users-guide_en.pdf
- [8] ОВ C 155, 8.7.2009, стр. 1.
- [9] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
- [10] ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
- [11] ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.