ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията на ЕС относно Сирия
15.5.2017 - (2017/2654(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Виктор Боштинару, Елена Валенсиано, Кнут Флекенщайн, Нина Гил от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0331/2017
B8‑0331/2017
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС относно Сирия
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,
– като взе предвид съвместното съобщение от 14 март 2017 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител (ЗП/ВП) на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията, озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС относно Сирия“, и заключенията на Съвета относно Сирия от 3 април 2017 г., които заедно формират новата стратегия на ЕС относно Сирия,
– като взе предвид спонсорираната от ЕС конференция от 4 – 5 април 2017 г. относно конфликта в Сирия и последиците за региона, както и свързаните с нея декларации от нейните съпредседатели,
– като взе предвид декларацията от 6 април 2017 г. на ЗП/ВП от името на ЕС относно предполагаемото нападение с химическо оръжие в Идлиб (Сирия),
– като взе предвид комюникето от Женева от 30 юни 2012 г. и Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН,
– като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността,
– като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г. относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките съгласно международното право престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че ЕС нееднократно е заявявал, че не може да има военно решение на конфликта в Сирия, и че само ръководен от Сирия приобщаващ преход може да сложи край на недопустимото страдание на сирийския народ;
Б. като има предвид, че Жан-Клод Юнкер посочи необходимостта от стратегия на ЕС относно Сирия в речта си от септември 2016 г. за състоянието на Съюза; като има предвид, през октомври, Парламентът призовава ЗП/ВП Федерика Могерини да гарантира, че една нова стратегия относно Сирия има за цел улесняване на намирането на политическо решение в Сирия, в това число инструменти за наблюдение и правоприлагане, за да се укрепи спазването на ангажиментите, поети в рамките на Международната група за подкрепа на Сирия;
В. като има предвид, че целта на стратегията на ЕС относно Сирия е да очертае начина, по който ЕС може да играе по-видима и ефективна роля за намирането на трайно политическо решение в Сирия в рамките на съществуващата рамка, договорено от ООН, и за подкрепа на реконструкцията в периода след споразумението, след като бъде задействан даден надежден преход; като има предвид, че независимо от това, че реконструкцията може да започне едва след постигането на политическо споразумение, полагането на усилия за помирение следва да започне възможно най-скоро и да бъде подкрепяно от ЕС с цел гарантиране на дългосрочна стабилност; като има предвид, че установяването на истината, насърчаването на спазването на задължението за отчетност и правосъдието в условията на преход, както и амнистията са от съществено значение в тази връзка;
Г. като има предвид, че примирието, което влезе в сила на 30 декември 2016 г., не се спазва, като неколкократно са извършени нарушения и са възникнали сериозни инциденти, като например нападението с химическо оръжие в Хан Шайкун, за което се предполага, че е извършено от режима, както и бомбеният атентат срещу автобуси, превозващи евакуирани лица от обсадените градове в близост до Алепо; като има предвид, че десетки цивилни лица, включително деца, са станали обект на прицел и продължават да страдат в хода на тази брутална гражданска война;
Д. като има предвид, че нито мирните преговори в Женева под егидата на ООН, нито допълнителните преговори в Астана не са произвели осезаеми резултати до този момент; като има предвид, че представители на сирийската опозиция преустановиха участието си в последния кръг от преговори в Астана в знак на протест срещу продължаващите въздушни нападения в контролираните от бунтовниците райони и иранското участие; като има предвид, че Русия, Турция и Иран подписаха меморандум за създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирия, който не беше одобрен от сирийската опозиция;
Е. като има предвид, че ЕС демонстрира ангажираност да помогне за смекчаване на хуманитарните последици от конфликта; като има предвид, че по време на конференцията в Брюксел относно „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“ се постигна съгласие относно цялостен подход към кризата в Сирия, с допълнителна финансова помощ в отговор на хуманитарната обстановка; като има предвид, че положението в държавата продължава да бъде критично при наличието на над 13.5 милиона нуждаещи се в Сирия, от които 4.7 милиона живеят в обсадени и труднодостъпни зони, а 6.3 милиона са вътрешно разселени;
1. приветства стратегията на ЕС относно Сирия и резултатите от конференцията в Брюксел, които гарантираха ангажиментите в размер на 5.6 милиарда евро, включително 1.3 милиарда евро от ЕС– най-големият донор във връзка с кризата; настоятелно призовава всички участници да спазват изцяло своите ангажименти и да поддържат своята подкрепа в бъдеще;
2. твърдо вярва, че ЕС трябва да се ангажира по-активно и да увеличи своето финансово участие в периода след конфликтите, за да има съществена роля в преговорните усилия в рамките на договорената от ООН рамка и за да се гарантира политическият преход чрез разработването на отделна политика, с която се цели обединяването на страните в по-тясно сътрудничество и засилването на усилията относно области, в които Съюзът може да има добавена стойност;
3. подкрепя единството, суверенитета, териториалната цялост и независимостта на сирийската държава и изразява желание за наличието на демократично бъдеще за сирийския народ; оценява полаганите в момента усилия от ЗП/ВП за установяване на връзка с ключовите участници в региона с оглед осигуряване на политически преход, помиряване след конфликтите и възстановяване; отново изразява своята позиция, че единственият начин за омиротворяване на държавата е политически процес, който да е ръководен от Сирия и ще доведе до свободни и честни избори, с посредничеството и под наблюдението на Организацията на обединените нации, които ще бъдат проведени въз основа на новата конституция;
4. настоятелно призовава всички страни да спазват прекратяването на огъня, незабавно да прекратят нападенията срещу цивилното население и да избягват каквито и да е действия, които могат да имат отрицателно въздействие върху усилията за постигане на мир;
5. осъжда най-категорично зверствата и повсеместните нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от силите на режима на Асад с подкрепата на Русия и на подкрепяни от Иран въоръжени групировки, както и нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, извършвани от недържавни въоръжени групировки, и по-специално ИДИЛ/Даиш и други джихадистки групировки; отново призовава Съвета за сигурност на ООН да отнесе тези военни престъпления до Международния наказателен съд и подчертава своята позиция, че всички тези, които са отговорни за нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, трябва да бъдат подведени под отговорност; насърчава всички държави да прилагат принципа на универсална юрисдикция в борбата с безнаказаността и приветства стъпките, предприети от редица държави членки на ЕС за тази цел;
6. безусловно осъжда всички химични атаки, включително последната в град Хан Шайкун, и подчертава необходимостта от задълбочено, безпристрастно разследване и подвеждане под отговорност; приветства решението на Общото събрание на ООН за създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм, който да съдейства при разследването и наказателното преследване на лицата, които са отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирия от март 2011 г. насам; изразява съжаление, напротив, във връзка с факта, че Съветът за сигурност на ООН не е успял, поради друго руското вето, да приеме резолюция, осъждаща атаките с химическо оръжие в Хан Шайкун; подчертава задължението на Сирия да спазва препоръките на проучвателната мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и съвместния механизъм за разследване OЗХО – ООН чрез предоставяне на незабавен и безпрепятствен достъп до и признаване на правото на извършване на проверки във всеки обект;
7. настоятелно призовава Руската федерация и Ислямска република Иран да използват влиянието си върху сирийския режим, така че той да приеме и активно да върви в посока към постигането на разумен компромис, който да сложи край на гражданската война и да проправи пътя към приобщаващ и истински преход; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да подкрепят умерената опозиция, да идентифицират и изолират радикализираните елементи и да насърчават помирението; насърчава членовете на върховния комитет за водене на преговори да продължат да участват във водените под егидата на ООН преговори в Женева;
8. отбелязва неотдавнашния меморандум относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирия и подкрепя намерението за укрепване на прекратяването на огъня, спиране на прелитането на военновъздушните сили на режима над зоните за намаляване на напрежението и създаване на условия за достъп на хуманитарната помощ, за предоставяне на медицинска помощ, за връщане на разселени цивилни лица в домовете им и за възстановяване на увредената инфраструктура; при все това изтъква безпокойството, изразено от опозицията, че сделката би могла да доведе до създаването на зони на влияние и до разделението на Сирия; изтъква колко е важно да се премахнат всички двусмислия по отношение на групите, които не са обхванати от споразумението за прекратяване на огъня, и призовава всички страни, включително Турция, да гарантират, че меморандумът няма да улеснява насочването на действията срещу съюзническите сили на умерената опозиция, или тези, които се бият на страната в международната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш; подчертава, че международното наблюдение на изпълнението трябва да се гарантира и подкрепя засилването на участието на ООН, включително в наблюдението на достъпа до хуманитарна помощ;
9. счита, че аспекти на стратегията на ЕС, отнасящи се до борбата срещу ИДИЛ/Даиш и други терористични организации, включени в списъците на ООН, следва да бъдат разгледани, като подчертава и насочва своето внимание към политическите и социално-икономическите първопричини, които са допринесли за разпространението на тероризма, и да бъдат определени конкретни действия за справяне с тях; освен това счита, че е следвало да бъдат разработени начини за допринасяне за запазване на разнообразието на етносите, религиите и вероизповеданията, които са характерни за сирийското общество;
10. припомня, че бързото създаване на мерки за изграждане на доверие (МИД), включително изцяло безпрепятствен хуманитарен достъп в Сирия, предоставяне на основни публични услуги (електроснабдяване, водоснабдяване, здравеопазване), прекратяване на всички обсади на градове и освобождаване на затворниците и заложниците, е от решаващо значение; приветства споразумението между сирийското правителство и бунтовническите групировки да дадат възможност за евакуирането на четири от обсадените градове; настоятелно призовава всички страни да подкрепят и улеснят приемането на всеобхватно споразумение относно мерките за изграждане на доверие;
11. изразява задоволство, че ролята на гражданското общество, включително на организациите на жените, е била призната като ключова част за намирането на трайно решение; припомня факта, че ЕС трябва да насърчава и улеснява подходящо участие или консултация с гражданското общество и жените в мирния процес, в съответствие с Цялостния подход за изпълнение от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; настоява, че правата на човека по отношение на жените трябва да бъдат отразени в новата конституция на Сирия;
12. отбелязва със съжаление, че опустошителния граждански конфликт е върнал страната с десетилетия назад по отношение на социалното и икономическото развитие, като е принудително довел милиони хора до състояние на безработица и бедност, и като е причинил значителни разрушения на здравните и образователните услуги, както и широкомащабно разселване на сирийците и изтичане на мозъци; изтъква, следователно, колко е важно засилването на нехуманитарна помощ, насочена към укрепване на устойчивостта на хората в Сирия и рестартиране на икономиката; освен това счита, че веднага след като конфликтът е приключил, следва да бъдат осигурени стимули за квалифицираните сирийските бежанци да се завърнат и да допринасят за усилията за възстановяване;
13. напълно подкрепя целта за гарантиране на инициативата „Без изгубено поколение“ за децата в Сирия и в региона, и призовава за допълнителни усилия за постигането на целта за осигуряването на всички деца бежанци и уязвими деца в приемните общности на качествено образование с равен достъп за момичетата и момчетата; подчертава необходимостта да се признае често неформалното образование в бежанските лагери, както и да се подпомогне психологическото възстановяване на тези деца с травми;
14. счита, че ЕС трябва да започне да разработва конкретен план за своето участие във възстановяването на Сирия и да се стреми към приобщаващи, съвместни усилия с ключови международни организации и финансови институции, както и с регионалните и местните участници; в тази връзка подкрепя политическия диалог, проведен от ЗП/ВП с ключови участници от региона, в рамките на регионалната инициатива на ЕС по отношение на бъдещето на Сирия; подчертава, въпреки това, значението на собствената ангажираност на самите сирийци в процеса на възстановяване след конфликтите;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта.