ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа
22.6.2017 - (2017/2732(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Анджело Чока, Никола Бе, Жан-Люк Шафаузер, Лоренцо Фонтана от името на групата ENF
B8‑0439/2017
Резолюция на Европейския парламент относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 145 и 150 и член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид въпроса до Комисията относно изграждане на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017 – B8-0319/2017),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че от 70-те години на 20-ти век във всички развити икономики се наблюдава повече или по-малко рязък спад на заетостта в промишлеността; като има предвид, че деиндустриализацията е явление, което предшества вълната на икономическа глобализация, започнала през 90-те години, но че глобализацията се превърна във фактор за нейното ускоряване;
Б. като има предвид, че понастоящем в отделните развити икономики секторът на промишлеността осигурява заетост за по-малко от 10% от работната сила, т.е. на нива, малко по-високи от тези, с които се характеризира започването на индустриализацията в началото на 20-ти век; като има предвид, че това означава, че развитите икономики са се превърнали реално само във вносители на производствени стоки на ниски цени от предприятия, делокализирани в развиващите се страни;
В. като има предвид, че с навлизането на дигитализацията икономическите инициативи, включително и успешните такива, се характеризират с ниска степен на трудова заетост и висока специализация; че цифровизацията на производствените процеси скоро ще оказва силно влияние върху вида на работните места в сектора на промишлеността и извън нея; че това ще доведе до промяна в структурата на пазара, която ще се изрази най-вече в увеличаване на фрагментацията и неравенство между различните видове трудова заетост, и следователно – по отношение на възнагражденията, социалната закрила и перспективите за професионално развитие;
Г. като има предвид, че макроикономическите дисбаланси в рамките на Съюза, които се задълбочиха в резултат на въздействието от членството в еврозоната и последващите политики на строги икономии, предизвикаха изтичане на мозъци („human capital flight“ или „brain drain“), в ущърб на по-слабите държави, водейки до структурна зависимост на техните икономики от тези на по-силните държави;
Д. като има предвид, че в сектора на промишлеността ЕС има само допълваща компетентност; като има предвид, че действията на ЕС в тази област са насочени единствено към гарантиране на конкурентоспособността[1], която насърчава меркантилизма, основан на намаляване на производствените разходи (възнагражденията) и унищожаване на търсенето на вътрешния пазар; че очевидно този меркантилен модел не е еднакво удачен за икономиките на всички държави членки, като в някои случаи дори нарушава конституционните изисквания;
Е. като има предвид, че финансирането от Съюза, поради факта, че е свързано с параметри, основаващи се на размера, а не с макроикономически показатели, и защото е предназначено за решаване на структурни, а не конюнктурни проблеми, не може да осигури ефективна защита срещу неблагоприятни сътресения;
Ж. като има предвид, че с оглед на настоящите икономически тенденции и дългосрочните проциклични политики, приети от ЕС, целта, която самият ЕС си е поставил – промишлеността да представлява поне 20 % от БВП на ЕС до 2020 г., определено е непостижима, както и целите за пълна заетост и икономическо, социално и териториално сближаване;
З. като има предвид, че бюджетните ограничения на ЕС доведоха до влошаване на инфраструктурата в редица държави членки, включително основната публична инфраструктура, като например училища, болници, полицейски участъци и транспортна мрежа;
И. като има предвид, че без наличието на ясно разделение между традиционното банкиране и инвестиционните банкови дейности, банките все повече отдават приоритет на финансовите и спекулативните дейности, лишавайки икономиката от кредитите, които са необходими за съответно мобилизиране на частните инвестиции в сектора на промишлеността; че политиките в областта на банковия съюз, заедно с паричната политика на ЕЦБ, безспорно допринесоха за задълбочаване на това явление;
Й. като има предвид, че за да може една промишлена стратегия да бъде ефективна, са необходими координирани политически действия в редица области: инфраструктура, търговия, енергетика, заетост, научноизследователска и развойна дейност, както и публично и частно финансиране;
1. счита, че перспективите за икономически растеж и увеличаване на заетостта и иновациите могат да се осъществят само чрез пълна реиндустриализация, тоест чрез връщане на производствата обратно в страните;
2. подчертава факта, че местното производство, наред с другото, е ключов фактор за гарантиране на устойчивостта на продължаващата „цифрова революция“ и за облагодетелстване на всички хора от свързаните с това ползи, като по този начин пазарът на труда ще даде втори шанс на някои работници, чиито професии постепенно отпадат от пазара; подчертава, че от друга страна е важно всяка държава членка да може да предоставя адекватна социална защита на лицата, които не съумяват да се върнат отново на пазара на труда;
3. настоятелно призовава Комисията да приеме мерки на търговската политика за премахване на стимулите за внос на стоки и услуги от делокализирани предприятия; счита, че тези мерки биха могли да бъдат по-ефективни, ако са придружени от стимули на държавите членки за връщане на производствата и запазване на съществуващите производства;
4. счита, че първите мерки, които трябва да бъдат предприети, са прилагането на солидни национални политики за публични инфраструктурни инвестиции в средносрочен и дългосрочен план, преструктурирането на съществуващия обществен и частен сграден фонд (включително с цел подобряване на енергийната ефективност, възстановяване и съхранение на културното и архитектурното наследство, изграждане на инфраструктура за защита на територията, например от рискове, свързани с природни бедствия или хидрогеоложка нестабилност), рехабилитация и модернизация на основна инфраструктура (училища, болници, полицейски участъци, пътища и железопътни линии, летища, пристанища и др.); счита също така, че прилагането на аналогични политики за влагане на инвестиции в сектора на луксозните стоки е приоритет;
5. отбелязва, че финансирането от Съюза, въпреки че е планирано като инструмент за компенсиране на дисбалансите между държавите членки, на практика увеличава тези дисбаланси, като предоставянето на финансиране се основава на двата принципа за съфинансиране и обвързаност с условия; посочва, че от това следва, че финансирането от Съюза представлява доста подло средство, чрез което ЕС упражнява контрол върху разходните политики на държавите членки; следователно счита, че средствата на Съюза не са най-подходящите инструменти за прилагане на ефективна стратегия за реиндустриализация, точно обратно на публичните и частните инвестиции; настоятелно призовава инвестициите на държавите членки да се освободят от европейски бюджетни ограничения;
6. счита, че е целесъобразно да се създадат отново най-добри условия за мобилизирането на достатъчно частни инвестиции, наред с публичните инвестиции; подчертава, че за целта е необходимо ясно разграничение между традиционното банкиране и инвестиционните банкови дейности;
7. припомня на Комисията и на Съвета, че Съюзът няма право да въвежда никакво „хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки“[2] в областта на промишлеността;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.