Процедура : 2017/2732(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0446/2017

Внесени текстове :

B8-0446/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 05/07/2017 - 8.13
CRE 05/07/2017 - 8.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0305

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 586kWORD 56k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0440/2017
28.6.2017
PE605.565v01-00
 
B8-0446/2017

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0319/2017

съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (2017/2732(RSP))


Райнхард Бютикофер от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (2017/2732(RSP))  
B8-0446/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 9, член 151, член 152, член 153, параграфи 1 и 2, член 191, член 192 и член 193 от него,

–  като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom(3),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15 декември 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 29 май 2017 г. относно бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно изграждането на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017 – B8-0319/2017),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че европейската промишленост е световен лидер в много промишлени сектори, като на нея се падат повече от половината от износа на ЕС и около 65% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и тя осигурява над 50 милиона работни места чрез пряка и непряка заетост, което представлява 20% от всички работни места в Европа;

Б.  като има предвид, че европейската промишленост трябва да запази способността си да инвестира в Европа и да се справя със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства и да остане лидер в областта на социалната и екологичната отговорност;

В.  като има предвид, че 65% от разходите на предприятията за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се извършват от производствения сектор, и като има предвид, че поради това укрепването на промишлената база на ЕС е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу-хау в ЕС;

Г.  като има предвид, че с оглед на глобалните предизвикателства, като например изменението на климата, е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност, както и кръговата икономика да бъдат в основата на обновяването на европейската промишленост, ако тя възнамерява да запази своята конкурентоспособност в бъдеще;

Д.  като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която благоприятства производството на висококачествени, иновативни и енергийно ефективни продукти и насърчава устойчиви процеси, ще позволи на ЕС да се справи в условията на конкуренция в световен мащаб;

Е.  като има предвид, че справедливата търговия с промишлени продукти трябва да е съобразена с високите стандарти по отношение на правата на работниците и законодателството за опазване на околната среда, както в ЕС, така и в трети държави;

Ж.  като има предвид, че инвестициите в енергия от възобновяеми източници, енергийна и ресурсна ефективност и кръгова икономика са основен двигател за инвестициите в промишлени продукти, което може да създаде благоприятни цикли;

З.  като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се увеличава много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните оценки сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20% от производствените разходи, а разходите за ресурси – 40%;

И.  като има предвид, че сами по себе си секторите на енергийната ефективност и възобновяемата енергия могат да създадат 5 милиона преки и много повече непреки работни места до 2020 г.;

Й.  като има предвид, че иновациите и инвестициите в НИРД, работни места и осъвременяване на уменията са от съществено значение за конкурентоспособността и устойчивостта;

К.  като то има предвид, че държавите с най-висока степен на иновации са тези, които имат ясна промишлена стратегия; като има предвид, че държавите и секторите, които са най-ефективни по отношение на ресурсите, са най-конкурентоспособни;

Л.  като има предвид, че в промишленото производство, както и от гледна точка на общественото благо, прекомерното акцентиране върху краткосрочната финансова възвращаемост и кроткосрочната капиталова рентабилност е за сметка на иновациите, инвестициите в НИРД, заетостта, заплатите и осъвременяването на уменията;

М.  като има предвид, че зеленият сектор беше един от основните нетни създатели на работни места в Европа по време на рецесията, а дружествата с дългосрочен план за развиване на дейност в зелената икономика създават работни места, които са по-устойчиви на действащите понастоящем външни фактори на глобализираната икономика;

Н.  като има предвид, че оползотворяването на потенциала за повече зелени работни места е възпрепятствано от недостиг и несъответствие на уменията, което се дължи на, наред с другото, различия в учебните програми по отношение на устойчивостта, установени недостатъци в определени сектори и липса на студенти с необходимите умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), както и в областта на информационните технологии (ИТ);

О.  като има предвид необходимостта от своевременна подготовка на работниците във връзка с прехода към ресурсно ефективна, щадяща климата икономика с огромен потенциал за заетост;

П.  като има предвид, че жените предприемачи представляват едва 31% от самостоятелно заетите лица в ЕС и 30% от начинаещите предприемачи; като има предвид, че жените са недостатъчно добре представени на повечето научни, инженерни и управленски длъжности и на по-високите йерархични нива;

Стимулиране на реалната икономика чрез политика на устойчива реиндустриализация

1.  подчертава съществената роля на промишлеността като двигател на иновации, устойчивост и създаването на качествени работни места в Европа; подчертава значението на модернизирането на индустриалната основа на ЕС и припомня стремежа на ЕС 20 % от БВП на Съюза да се основава на промишлеността до 2020 г.;

2.  изразява убеждение, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС; подчертава, че единствено устойчивата промишленост и ориентираната към бъдещето индустриална политика ще позволят на ЕС да се изправи срещу предстоящите предизвикателства, включително нарастващия натиск на глобализацията върху няколко сектора на европейската промишленост, борбата срещу изменението на климата, изчерпването на ресурсите и необходимостта от прехода към устойчивост;

3.  отново отправя призив към Комисията и държавите членки за обща и цялостна индустриална политика на ЕС, която следва да бъде представена до средата на 2018 г., основаваща се, inter alia, на цифровизацията и прехода към устойчивост и към основана на възобновяеми източници, енергийно и ресурсно ефективна икономика;

4.  призовава тази политика да се основава на ясни цели и показатели – по-специално амбициозни цели в областта на енергийната ефективност, ресурсната ефективност и климата – и на подход, основаващ се на жизнения цикъл и кръговата икономика; подчертава, че тя следва да включва интелигентен микс от мерки в областта на търсенето и на предлагането, насочени към връщане на икономиката обратно в ЕС и повишаване на устойчивостта и намаляване на зависимостта на промишлеността от ресурсите;

5.  подчертава ролята на МСП като гръбнак на промишлеността на ЕС и припомня необходимостта от провеждане на промишлена политика на ЕС по съвместим с МСП начин; подчертава също така необходимостта от намаляване на административната тежест, особено за МСП, но без това да е в ущърб на определянето и прилагането на най-високи стандарти за потребителите и работниците и за опазване на здравето и на околната среда;

6.  застъпва се за цялостен подход към промишлената политика на ЕС, който да отдава приоритет на укрепването на веригите за създаване на стойност в ЕС и на интегрирането на всички региони на ЕС в мрежата на съживената промишленост на ЕС;

7.  призовава промишлената политика на ЕС да насочва инвестиции към творчеството, уменията, иновациите, устойчивите технологии и решения и счита, че тя следва да се подкрепя чрез инвестиции в устойчиви енергийни решения, инфраструктура за обществения транспорт и интелигентно разгръщане на информационни и комуникационни технологии (ИКТ);

8.  призовава за насърчаване на хоризонталните съюзи за иновации, за да се преодолеят преобладаващите нехармонизирани подходи към индустриалната политика, които могат да задушат новаторския потенциал;

Определяне на високи стандарти като движеща сила за иновации и конкурентоспособност

9.  подчертава необходимостта да се използва пълноценно потенциалът на кръговата икономика и да се гарантира, че промишлените отрасли постоянно разработват и разпространяват най-добрите налични техники и актуалните иновации;

10.  подчертава необходимостта от включване на екологичните аспекти в другите политики, като например тези, свързани с икономиката, инвестициите, промишлените стандарти и научните изследвания и иновациите, така че да доведат до съгласуван и общ подход; счита, че действията в рамките на Съюза следва също така да бъдат допълнени от засилване на действията на международно равнище и сътрудничество с трети държави за справяне с общите предизвикателства;

11.  счита, че законодателството може да бъде движеща сила на новаторството и че определянето на високи стандарти в ЕС стимулира необходимите частни инвестиции в НИРД, които осигуряват възможност на европейските предприятия да предлагат качествени продукти и услуги на пазара на ЕС и да се конкурират на международните пазари;

12.  припомня важната роля на стандартизацията на ЕС и се застъпва за силно съсредоточаване върху поемането на водеща роля в международните организации по стандартизация; призовава ЕС да си възвърне водещата роля при определянето, прилагането и гарантиране на изпълнението на високи стандарти в областта на околната среда и предупреждава, че изоставането след трети страни (като например при определянето на стандартите за емисиите от автомобилите) ще се отрази не само на устойчивостта, но и на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

13.  счита, че обществените поръчки и екомаркировката ще изиграят важна роля за въвеждането на устойчиви продукти, услуги и иновации и за връщането на икономиката; призовава за бързо прилагане на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки и за съгласувани усилия от страна на държавите членки и Комисията с цел да се гарантира, че изборът на възлагащите органи се основава на принципа на икономически най-изгодната оферта, като се поставя акцент върху разходите през жизнения цикъл и върху екологично- и социалноустойчивите продукти, предотвратяват се дъмпингът при трудовите възнаграждения и нелоялната конкуренция и се подпомага укрепването на регионалните икономически структури;

Преразглеждане на политиката в областта на конкуренцията, която дава възможност на промишлеността на ЕС да се конкурира на световно равнище

14.  призовава Комисията да извърши преглед на конкурентното право на ЕС с цел да вземе предвид по по-подходящ начин нарастващата роля на основните национални участници в трети държави;

15.  призовава Комисията да извършва скрийнинг на преките чуждестранни инвестиции на трети държави в ЕС по аспектите на сигурността и защитата на достъпа до ключови технологии на бъдещето;

16.  призовава Комисията да следи по-добре инвестициите с произход извън Европа в държавите – членки на ЕС, и да гарантира съответствието с европейското законодателство в областта на обществените поръчки, например законодателството относно офертите с необичайно ниска стойност и нелоялната конкуренция;

17.  призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на ролята на държавните предприятия, установени в чужбина, които получават помощи и субсидии от своите правителства по начини, които правилата на единния пазар на ЕС забраняват за предприятията от ЕС;

Привеждане на търговската политика в съответствие с целите на индустриалната политика и прехода

18.  призовава за търговска политика, което да съответства в по-голяма степен на индустриалната политика, така че новото поколение търговски споразумения да не доведе до нови премествания и по-нататъшна деиндустриализация на ЕС;

19.  подчертава, че политиките за търговия и инвестиции следва да имат за цел осъществяването на принос към устойчивото развитие, създаването на качествени работни места и насърчаването на високи социални стандарти и стандарти по отношение на околната среда в промишлеността и производството; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения утвърждават тези стандарти;

20.  подчертава необходимостта да се гарантира, че търговската политика на ЕС не насърчава антиконкурентни практики, включително социален дъмпинг и дъмпинг в областта на околната среда, и по-специално дъмпинга на евтини продукти, които излагат на риск европейските стандарти и засягат неблагоприятно установените в ЕС промишлени сектори; призовава ЕС спешно да предприеме необходимите мерки, за да се защити срещу нелоялни търговски практики и да укрепи в значителна степен своите инструменти за търговска защита чрез подобряване на тяхната реактивност и ефективност;

21.  подчертава необходимостта от съвместима с правилата на СТО и ефективна антидъмпингова и антисубсидийна стратегия на ЕС;

22.  отбелязва необходимостта от координиране на усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от ресурси от трети държави чрез комбинирането на усилията в три насоки – справедлив международен пазарен достъп до ресурси, устойчив вътрешен добив на суровини, включително в градски условия, и ефективни технологични иновации, с участие на ЕС в многостранното глобално управление на ресурсите;

23.  подчертава, че докато в няколко сектора на икономиката ЕС е широко отворен за конкуренти от трети държави, третите държави поддържат различни бариери, които дискриминират европейските дружества; подчертава необходимостта от справедливи и равни условия по отношение на конкуренцията в световен мащаб с оглед на взаимен достъп до пазара с цел предотвратяване на риска от загуба на работни места и защита на промишленото ноу-хау в Европа;

Финансиране на енергийния преход и на прехода към устойчивост като двигател на промишлената политика

24.  призовава в промишлената стратегия на ЕС да се интегрират ефективни екологосъобразни финансови инструменти и мерки, за да се осигури повече прозрачност на пазара по отношение на въглеродния риск; подчертава необходимостта да се улесни устойчивото развитие на промишлеността в светлината на целите, определени в Парижкото споразумение;

25.  призовава за разпределянето на публични и частни средства от ЕС и държавите членки в контекста на широк план за „зелени“ инвестиции, съсредоточен върху прехода в енергетиката, устойчивата мобилност и кръговата икономика; счита, че фондовете на ЕС, включително европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Механизма за свързване на Европа и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), предлагат солидна възможност за финансиране на тези инвестиции; счита, че насоките за държавна помощ следва да бъдат по-добре съобразени и използвани в подкрепа на мерки за стимулиране на инвестициите и устойчивостта;

26.  счита, че структурните промени в националните и в международните финансови и данъчни системи, включително изместването на тежестта в данъчните политики от труда към ресурсите, интернализацията на външните разходи, намаляването на използването на изкопаеми горива и проработването на системата за търговия с емисии (СТЕ), са от съществено значение за създаването на икономическа рамка, която насърчава частните и публичните инвестиции в условията на устойчива индустриална политика;

27.  очаква Комисията да представи през 2018 г. въглероден бюджет на Съюза, който е в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение, включително като част от Енергийния съюз, идентифициране и мерки за подкрепа за разработване на проектите за производство на енергия от възобновяеми източници на Енергийния съюз;

28.  признава важността и специфичния характер на сектора за оборудване за железопътния транспорт, който се характеризира с висока капиталоемкост, значителна зависимост от обществени поръчки и задължението за спазване на много високи стандарти за безопасност; припомня съществения принос на железопътния транспорт за постигането на целите в областта на борбата с изменението на климата и необходимостта да се гарантира запазването на технологичното и иновативното предимство на Европа в този сектор; призовава Комисията да гарантира по-активното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за подкрепа на железопътни инвестиционни проекти на регионално и местно равнище;

29.  припомня огромния потенциал за създаване на работни места и ползите по отношение на намаляването на разходите, които се очаква да бъдат постигнати посредством подобренията в енергийната ефективност; подчертава, че поради това в основата на инициативите във всички промишлени сектори трябва да бъдат мерки, включително цели, стандарти и механизми с използване на еталони, които подобряват енергийната ефективност; посочва, че особено транспортната и строителната промишленост трябва да се стремят към политика на активно пестене на енергия и към разнообразяване, насочено към устойчиви, незамърсяващи и безопасни енергийни източници;

30.  призовава за драстично подобряване при прилагането на устойчивостта, както и на социалните и свързаните със заетостта критерии при използването на средства на ЕС, по-специално ЕФСИ, и на всички финансови инструменти, управлявани чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

31.  призовава за подкрепа за инвестициите в НИРД, ориентирана към промишлеността, с цел осигурявене на ресурсна и енергийна ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници, както и подкрепа за кръговата икономика и устойчивото развитие; призовава за конкретни инструменти, които да позволят на ЕС и на държавите членки да обединят усилията в областта на НИРД в тези приоритетни области и да се даде възможност за внедряването на резултатите в местната икономика и в мрежите за създаване на стойност;

Усъвършенстване на уменията за целите на ориентираната към бъдещето заетост в сектора на промишлеността

32.  подчертава необходимостта от координирани усилия на равнище ЕС, за да продължи насърчаването на нови умения и преквалификацията, усъвършенстването на уменията и ученето през целия живот, както се препоръчва от Комисията в нейната Програма за нови умения и работни места;

33.  подчертава необходимостта да се осигури повече и по-добър достъп до обучение, учене през целия живот, професионално обучение и университетско образование, даващи подготовка за бъдещето, със силен акцент върху предмети в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), подкрепа за предприемачеството и адекватна мрежа за социална сигурност, заедно с политика за втори шанс; подчертава, че демократизацията на работното място трябва да се разшири и че работниците и служителите следва да имат индивидуално право на обучение;

34.  счита, че е от решаващо значение, с цел да се извлече максимална полза от нетния потенциал за създаване на работни места на зелената икономика, да се предоставят на съществуващата работна сила в Съюза подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за кръговата икономика, и за да се справят с прехода към по-устойчиви производствени процеси и продукти; призовава за европейска стратегия за обучение и образование в подкрепа на дружества, изследователски институти и социалните партньори при съвместното проучване на уменията, необходими за постигането на устойчивост от гледна точка на околната среда;

35.  подчертава, че според наличните статистически данни и проучвания жените са недостатъчно добре представени на повечето научни, инженерни и управленски длъжности и на по-високите йерархични нива; подчертава факта, че жените специалисти в производствените отрасли са предимство за ЕС; призовава Комисията да идентифицира предизвикателствата и пречките, пред които са изправени жените, ако искат да станат предприемачи, и да насърчава жените да участват по-активно в предприемачеството;

По-справедливо данъчно облагане и инвестиране в реалната икономика

36.  изразява съжаление относно постепенната финансиализация на реалната икономика, задвижвана от корпоративна култура, фокусирана върху краткосрочните финансови перспективи – т.е. върху създаването на стойност за акционерите – вместо върху поддържането на иновативен индустриален инструмент, който може да осигури устойчиви качествени работни места и дългосрочни ползи за обществото; изразява съжаление, че този подход доведе до загубата на много работни места в производствения сектор;

37.  изразява съжаление за липсата на справедливо данъчно облагане на равнището на ЕС за големите корпорации, извършващи дейност в Европа и в световен мащаб; счита, че борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци ще позволи намаляване на данъците за МСП и попълване на обществените бюджети за инвестиции в бъдеще; призовава за въвеждането на обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) като източник на собствени ресурси за бюджета на ЕС;

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 131.

(2)

OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0377.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2017)0240.

Правна информация - Политика за поверителност