ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа
28.6.2017 - (2017/2732(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, Меря Кюльонен, Иржи Мащалка, Катержина Конечна, Неоклис Силикиотис, Мари-Кристин Вержиа, Елеонора Форенца, Мартина Андерсън, Мариза Матиаш, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу, Такис Хаджигеоргиу от името на групата GUE/NGL
B8-0448/2017
Резолюция на Европейския парламент относно създаването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 9, член 151, член 152, член 153, параграфи 1 и 2 и член 173 от него,
– като взе предвид член 174 от ДФЕС относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, по-специално в районите, засегнати от индустриалния преход,
– като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),
– като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom[1],
– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[2],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост. Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),
– като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз[3],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално членове 22 и 23 от нея относно икономическите и социалните права и правото на труд,
– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 29 май 2017 г. относно бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС,
– като взе предвид въпроса до Комисията относно изграждане на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017 – B8-0319/2017),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че европейската промишленост представлява повече от половината от износа на ЕС и около 65% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, както и че създава над 50 милиона работни места (чрез пряка и непряка заетост, което представлява 20% от работните места в Европа);
Б. като има предвид, че 65% от разходите на частни лица за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се извършват от производствения сектор, и като има предвид, че поради това укрепването на промишлената база е от съществено значение за развиване на експертен опит и ноу-хау в ЕС;
В. като има предвид, че производственият сектор в Европейския съюз намаля с 7% от 2008 г. до 2013 г.;
Г. като има предвид, че икономиките в южната част на Европейския съюз претърпяха по-специално свиване на производството в производствения сектор от 2007 г. до 2016 г.;
Д. като има предвид, че реиндустриализацията на икономиките от периферията на Европа е от съществено значение, за да се избегне развитието на икономическите дисбаланси в рамките на ЕС; като има предвид, че развитието на промишлеността трябва да продължи с цел комбиниране на растежа и създаването на качествени работни места със социалната устойчивост и устойчивостта на околната среда;
Е. като има предвид, че европейската промишленост понастоящем е изправена пред значителен спад на вътрешното търсене поради последиците на мерките за бюджетни ограничения върху заплатите, публичните разходи и данъчните облекчения, които предизвикват непрестанна загуба на работни места и спад в инвестициите в промишлеността, което не предвещава нищо добро за необходимото възстановяване на европейската икономика;
Ж. като има предвид, че за да се гарантира сближаване в рамките на европейската икономика, е важно да се насърчи създаването на диверсифицирана промишлена база във всички държави членки, като по този начин се избегне свръхконцентриране на продукция с висока добавена стойност в само няколко държави членки;
З. като има предвид, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в този сектор са от първостепенно значение за европейската промишленост; като има предвид, че закриването на заводи често води до необратима загуба на технологии и ноу-хау, както и до закърняване на уменията на работната сила в сферата на промишлеността;
И. като има предвид, че с оглед на глобалните предизвикателства, като изменението на климата, е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност, както и кръговата икономика да бъдат в основата на обновяването на европейската промишленост;
Й. като има предвид, че една ефективна и последователна политика в областта на промишлеността, способна да укрепи производствената база на всички държави членки, е единственият начин за предотвратяване на появата на низходяща спирала в социалната сфера по отношение на политиката в областта на промишлеността, сближаването и развитието;
К. като има предвид, че често големите промишлени мултинационални дружества използват тактически премествания на производството, като се възползва от съществуващите „вратички“ в областта на данъчното облагане и несъстоятелността, за да увеличат максимално своите печалби чрез прехвърляне на активи от една държава към друга, като по този начин застрашават промишлената структура на държавите членки;
Л. като има предвид, че за да процъфтява европейската промишленост, са необходими публични инвестиции и амбициозна публична политика в областта на иновациите, която да благоприятства производството на висококачествени, иновативни и енергийно ефективни продукти, както и да насърчава устойчиви процеси;
М. като има предвид, че е абсолютно необходимо европейската промишлена стратегия да оформи цифровизацията по социално справедлив начин, тъй като настоящата цифровизация на промишлеността изостря вече съществуващите тенденции по отношение на несигурността на условията на труд в производствения сектор чрез загубата на квалификация, възлагане на производството на външни изпълнители и подизпълнители; като има предвид, че в контекста на кръговата икономика цифровизацията дава възможност и за повишаване на издръжливостта и устойчивостта на икономиката; като има предвид, че е от основно значение да се предвидят новите умения, които се изискват от променящата се цифрова среда, чрез включване на социалните партньори, като се гарантира, че работниците получават подходящо обучение чрез съдействието на работодателите и държавите членки; като има предвид, че роботизацията и цифровизацията представляват особени предизвикателства в областта на взаимодействието между роботи и хора и неприкосновеността на личните данни, на които трябва да се намери решение чрез подходящо законодателство;
Н. като има предвид, че справедливата международна търговия с промишлени продукти трябва да зачита правата на работниците, правилата относно околната среда и други социални и данъчни стандарти;
O. като има предвид, че понастоящем жените са недостатъчно представени в сферата на промишлеността и са изключени от повечето научни, инженерни и управленски длъжности и от по-високите йерархични нива;
Стимулиране на реалната икономика чрез политика на устойчива реиндустриализация
1. подчертава съществената роля на промишлеността като двигател на растежа, заетостта и иновациите в Европа;
2. подчертава значението на укрепването и модернизирането на промишлената база в Европа, укрепването на европейското сближаване чрез публични инвестиции и координирана европейска политика в областта на промишлеността, която да допринася за устойчива модернизация и регионално сближаване чрез териториален подход;
3. призовава Комисията да предложи до началото на 2018 г., заедно с държавите членки, законодателно предложение за стратегия на Съюза за последователна и цялостна политика в областта на промишлеността, насочена към реиндустриализация на Европа, което да определя конкретен план за действие, предвиждащ амбициозни цели, и срокове за законодателни и незаконодателни мерки за постигане на тези цели; призовава Комисията да постави в основата на тази стратегия оценката на въздействието от интегрирането на политиката в областта на промишлеността в стратегически политически инициативи и широк диалог със заинтересованите лица, в това число социалните партньори и академичните среди; подчертава факта, че такава стратегия на Съюза трябва да се основава, inter alia, на цифровизацията (по-специално интегрирането на интелигентните технологии, големите информационни масиви и роботиката в промишлените вериги за създаване на стойност), устойчивостта, кръговата икономика, енергийната ефективност и достатъчно ресурси; счита, че европейската нормативна уредба следва да дава възможност на промишлените сектори да се адаптират към съответните промени и да предприемат изпреварващи действия, за да допринесат за създаването на качествени работни места, растеж и регионално сближаване;
4. призовава за регионално балансирана промишлена стратегия, способна да скъси дистанцията между най-индустриализираните и най-слабо индустриализираните региони на държавите членки, като спомага за постигането на целите на регионалното сближаване;
5. призовава за преразглеждане на политиката в областта на конкуренцията и правилата за държавна помощ, за да се улеснят публичните инвестиции, насочени към запазване на социалното и регионалното сближаване, задълбочаване на екологичния преход, подобряване на трудовите и екологичните стандарти и решаване на проблемите в областта на общественото здраве;
6. осъжда политиките на бюджетни ограничения, провеждани в Европа, които намалят търсенето на частни и публични участници;
7. настоятелно призовава държавите членки да възстановят всички ресурси, заделени за подпомагането на дружества под формата на субсидии, данъчни облекчения, намаляване на цената на земята и др., когато дадено дружество реши да премести или закрие производствените си обекти;
8. подчертава, че според наличните статистически данни и проучвания жените са недостатъчно представени в повечето научни, инженерни и управленски длъжности и на по-високите йерархични нива; като има предвид, че жените са изключително слабо представени в образованието и професионалното развитие в сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), като представляват едва 24% от специалистите в областта на науката и инженерството; подчертава факта, че жените специалисти в производствените отрасли представляват актив за ЕС, който се нуждае от всички налични ресурси, за да се възстанови окончателно от икономическата и финансова криза и за да може да се справи с промените в обществото като цяло; призовава Комисията да разкрие предизвикателствата и пречките, пред които са изправени жените, и да насърчава и подкрепя равенството по отношение на заплатите и на достъпа до всички длъжности;
9. подчертава ролята на МСП като гръбнак на промишлеността на ЕС и припомня необходимостта от провеждане на политика на ЕС в областта на промишлеността, която да отчита особеностите на МСП; обръща по-конкретно внимание на значението на публичните и регионалните банки за развитие на промишлеността и за достъпа на МСП до финансиране; подчертава значението на сдруженията на работниците и на други участници в социалната икономика за развитието на промишлеността, особено на регионално равнище, и призовава ЕС да разработи политика за промишлеността, която да бъде адаптирана към техните нужди;
10. изразява убеждение, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив; подчертава, че само една силна и устойчива промишленост ще даде възможност на държавите членки да се справят с различни предизвикателства в бъдеще, включително реиндустриализацията, нейния преход към устойчивост и създаването на качествени работни места; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да предвидят по-добре тези социално-икономически ситуации и да гарантират устойчивостта на нашата промишлена мрежа;
Защита на правата на работниците и социалните права
11. настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходяща социална закрила, подходящи условия на труд и достойно възнаграждение чрез законодателни актове или чрез колективни споразумения, както и ефективна защита срещу несправедливо уволнение;
12. осъжда липсата на истинска, дългосрочна политика на ЕС в областта на промишлеността; призовава за политика в областта на промишлеността, която да позволява участието на държавата в стратегически сектори, включително национализация, за да се запазят и развият ключови сектори на производството и да се защитят работните места;
13. подчертава значението на уменията и квалификациите на работниците, както и на определянето, съвместно със социалните партньори, на активна стратегия за тяхното подобряване; призовава за политики в областта на промишлеността, които да гарантират развиването и признаването на това знание като важен актив за европейската промишленост; настоява поддържането на промишлено ноу-хау и квалифицирана работна сила да се вземат предвид при оценката на жизнеспособността на производството във всяко отделно предприятие;
14. призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират наличието на достатъчно финансови средства за дейности по обучение и възстановяване с цел предоставяне на подкрепа при критични преходни периоди в европейската промишленост; и настоява за това Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да се използва за подпомагане на работниците да възстановят производствените си обекти с цел запазване на работни места, вместо да улеснява затварянето на обекти;
15. подчертава ролята на социалните партньори при разработването на съгласувана стратегия за промишлеността, която трябва да включи социално измерение, за да се гарантира, че трудовите права не се накърняват от настоящия индустриален преход;
Привеждането на търговската политика в съответствие с политиката в областта на промишлеността
16. подчертава отрицателните последици от търговски споразумения, като ВИТС и ТПТИ, върху европейската промишленост;
17. подчертава, че политиките в областта на търговията и инвестициите следва да бъдат насочени към допринасянето за устойчивото развитие, създаването на качествени работни места и насърчаването на високи социални и екологични стандарти;
18. подчертава необходимостта от това да се предотврати възможността търговската политика на ЕС да насърчава антиконкурентни практики, в това число социален и екологичен дъмпинг;
19. подчертава, че европейската промишленост е изправена пред конкуренция в глобален мащаб, и поради това призовава Комисията да направи повторна оценка на пазарните определения, както и на настоящия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, за да вземе предвид развитието на съответните световни пазари; призовава Комисията също така да преразгледа правото на ЕС в областта на конкуренцията, за да вземе под внимание социалните, данъчните и екологичните стандарти, когато предприема действия спрямо глобални конкуренти, с цел избягване на тези нови форми на дъмпинг;
20. подчертава необходимостта от последователна, съвместима със СТО и ефективна антидъмпингова и антисубсидийна стратегия на ЕС, която да взема предвид всички видове дъмпинг, включително липса на съответствие с международни социални, екологични и данъчни стандарти;
Цифровизация на промишлеността
21. счита, че колосалните тенденции на глобализация и цифровизация са най-големите предизвикателства за европейските дружества и техните служители, като в същото време представляват предизвикателство за политиците поради силно динамичното си развитие и междусекторния си характер; поради това изразява убеждение, че европейската политика трябва да бъде адаптирана, за да може да подкрепи растежа на европейската промишленост и да гарантира качествени работни места в производствения сектор в контекста на тази бързо променяща се среда; подчертава, че една нова стратегия в областта на политиката в областта на промишлеността трябва да приведе в съответствие различните области на политиката с политиката в областта на промишлеността, и по-специално търговията, околната среда, научните изследвания, инвестициите, конкуренцията, енергетиката и изменението на климата, за да се формира съгласуван подход; изразява убеждението, че една стратегия за политиката в областта на промишлеността трябва да съчетава по интелигентен начин хоризонтални елементи със специфични подходи към важни стратегически сектори;
22. подчертава в този контекст необходимостта от засилване на публичните инвестиции в свързаността чрез съобщителни мрежи от пето поколение (5G) и фиброоптика като инструмент за сближаване и гарантиране на опорна мрежа на цифровата инфраструктура за промишлеността в Европа; подчертава значението на публичния контрол и публичното регулиране на посочения сектор, за да се отговори по-добре на нуждите на променящата се икономика и да се избегне създаването на цифрово разделение; подчертава значението на предвиждането на график за прехода, за да се гарантира, че на разположение остава достатъчно спектър за настоящите ползватели, като например радио- и телевизионни разпространители, като се има предвид също така тяхната важност за европейската творчески и културни сектори;
23. счита, че клъстерите и полезните взаимодействия между МСП, промишлените предприятия, занаятчийския сектор и други заинтересовани лица могат да бъдат успешни модели за засилване на цифровото производство и иновациите; подчертава основната роля на публичния сектор за създаването на нови познания и иновации в областта на цифровите технологии; отбелязва значението на цифровизацията в променящите се бизнес модели и призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че трудовото законодателство е приспособено към новата среда с оглед на запазване на правата на работниците и засилване на колективното договаряне;
24. призовава за насърчаване на хоризонтални съюзи за иновации, за да се преодолее ситуацията на преобладаващите нехармонизирани подходи към политиката в областта на промишлеността, които задушават новаторския потенциал; счита, че ролята на публичните инвестиции в развиването на тази цел е стратегическа, и призовава ЕС да подкрепи публичните инвестиции в иновациите;
25. припомня важната роля на стандартизацията, включително на разработването на отворени стандарти, и се застъпва за силно съсредоточаване върху поемането на положителна водеща роля в международните организации по стандартизация;
26. подчертава ролята, която възлагането на обществени поръчки може да играе за засилването на новите промишлени цифрови иновации и технологии; подчертава обаче, че цифровизацията на обществените услуги не трябва да се използва за мерки за бюджетни ограничения в публичния сектор или за намаляване на броя на необходимите физически услуги; във връзка с това призовава за участието на работниците в публичния сектор при определянето и изпълнението на публичните цифрови стратегии;
Обвързване на политиката в областта на промишлеността и преходните цели
27. подчертава необходимостта да се използва пълноценно потенциалът на публичното инвестиране и на промишлеността по отношение на екологичните технологии и да се гарантира, че промишлените отрасли постоянно разработват и разпространяват най-добрите налични техники и актуалните иновации, създавайки по този начин конкурентно предимство за европейската промишленост, която следва да се стреми да предлага най-устойчивите продукти с най-ниски разходи за целия жизнен цикъл;
28. подчертава, че промишлеността следва да се възползва от разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, и във връзка с това изтъква значението на автономното производство или на двустранните споразумения между производителите на енергия от възобновяеми източници и промишлеността като начин за свеждане до минимум на разходите за енергия на промишлеността, като същевременното се насърчава развитието в областта на енергията от възобновяеми източници; призовава държавите членки да възприемат най-добрите практики в това отношение, особено що се отнася до енергоемките отрасли; изразява съжаление за ниската степен на подкрепа за проекти за възобновяема енергия със средства от ЕС, включително ЕФСИ, и призовава за по-голям акцент върху проектите, свързани с възобновяемите източници на енергия и кръговата икономика, в бюджета на ЕС, за да се гарантира устойчиво промишлено и икономическото развитие в ЕС;
29. подчертава необходимостта от включване на екологичните аспекти в другите политики, като например икономиката и промишлеността, научните изследвания и иновациите, така че да се установи съгласуван и общ подход; счита, че действията в рамките на Съюза следва също така да бъдат допълнени от засилване на действията на международно равнище и сътрудничество с трети държави с цел справяне с общите предизвикателства;
30. подчертава значението на осигуряването на подходящо финансиране за онези региони, които са най-силно засегнати от структурни промени, като например въгледобивните райони, и призовава за въвеждането на инструменти, като например фонд „Справедлив преход“, които да се съсредоточат върху промишленото развитие в тези региони, за да им се предоставят действителни икономически алтернативи в дългосрочен план;
31. призовава за значително подобрение в изпълнението на устойчивостта, както и за критерии, свързани със социалните въпроси и със заетостта, при използването на средства на ЕС;
32. счита, че необходимостта от спазване на правата на работниците, както и на високи стандарти за защита на потребителите, здравето и опазването на околната среда трябва да бъде ключов елемент на всяка политика на реиндустриализация;
33. призовава за това политиката на ЕС в областта на промишлеността да се основава на ясни цели и показатели, включително амбициозни цели в областта на енергийната ефективност, ресурсите и климата, и на подход, основан на жизнения цикъл и на кръговата икономика;
34. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2016)0377.
- [2] ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 131.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0346.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2017)0240.