Предложение за резолюция - B8-0477/2017Предложение за резолюция
B8-0477/2017
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат

5.7.2017 - (2017/2758(RSO))

внесено съгласно член 197 от Правилника за дейността
Председателски съвет


Процедура : 2017/2758(RSO)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0477/2017
Внесени текстове :
B8-0477/2017
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8-0477/2017

Решение на Европейския парламент относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат

(2017/2758(RSO))

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Председателския съвет,

–  като взе предвид член 197 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз има ясни правомощия за осигуряването на високо равнище на сигурност, както е посочено в член 67 от ДФЕС, и че националните власти разполагат с правомощия в борбата с тероризма, както е посочено в член 73 от ДФЕС; и като има предвид, че има установени по-широки задължения за трансгранично сътрудничество, както е посочено в дял V от ДФЕС относно полицейското и съдебното сътрудничество, свързани с вътрешната сигурност на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че резултатът от създадената с настоящото решение специална комисия следва да бъде предприемането на действия за премахване на практическите и законодателните пропуски в борбата срещу тероризма в рамките на Европейския съюз, както и в отношенията с международните партньори и участници, като специално внимание се обръща на сътрудничеството и обмена на информация;

В.  като има предвид, че преодоляването на недостатъците и пропуските в сътрудничеството и обмена на информация между националните правоприлагащи органи, както и оперативната съвместимост на европейските бази данни за обмен на информация са от първостепенно значение за гарантиране на доброто функциониране на Шенгенското пространство и на защитата на външните граници на ЕС и представлява ядрото на мандата на специалната комисия;

Г.  като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент за успеха на политиките за борба срещу тероризма;

1.  взема решение за създаване на специална комисия по въпросите на тероризма, на която ще бъдат възложени следните строго определени отговорности:

  а)    да проучва, анализира и оценява безпристрастно фактите, предоставени от правоприлагащите органи на държавите членки, компетентните агенции на ЕС и признати експерти, както и степента на заплахата от тероризъм на територията на ЕС, както и да предлага подходящи мерки, които да позволят на Европейския съюз и неговите държави членки да спомогнат за предотвратяването, разследването и наказателното преследване на свързаните с тероризма престъпления;

  б)    да идентифицира и анализира безпристрастно и чрез основаващ се на доказателства подход потенциалните пропуски и неизправности, които да са направили възможни неотдавнашните терористични атаки в различни държави членки, по-конкретно чрез събиране, компилиране и анализ на цялата информация, която е била на разположение на разузнавателните служби или правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки относно извършителите преди тяхното терористично престъпление;

  в)    да разглежда и оценява изпълнението на съществуващите мерки и инструменти в областта на управлението на външните граници, включително проверки за пропуски при контрола на външните граници, вследствие на които определени лица са успели да влязат в Европа с фалшиви документи, както и да оцени причините за неуспеха от страна на някои държави членки да изпълнят изцяло своите задължения, определени в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета[1] (Регламент за Шенгенската информационна система); да събира и анализира информация относно евентуални пропуски на държавите членки и Комисията по отношение на гарантирането на пълното прилагане на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета[2] (Кодекс на шенгенските граници), както и да предлага подходящи мерки за преодоляване на установените пропуски;

  г)    да идентифицира пропуските в обмена между държавите членки на информация от сферите на съдебната система, правоприлагащите органи и разузнавателните служби; да разследва по-специално твърдения за мащабни пропуски в процеса на събиране, анализ и представяне на информация, която би могла да спомогне за предотвратяване на нападенията, по-специално чрез:

      -  анализ и оценка на ефективността на базите данни на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС), общия Европейски модел за обмен на информация (ЕМОИ), както и на евентуалните пропуски на държавите членки в прилагането на съществуващите правни инструменти, като например Решение 2008/615/ПВР на Съвета[3] или Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета[4]; анализ по-специално на причините за това, че някои държави членки не са допринасяли с въвеждането на информация в тези бази данни, и по-специално във връзка с техните задължения, определени в Регламента за Шенгенската информационна система и в Решение 2007/533/ПВР на Съвета[5];

      -  анализиране на предполагаемото неспазване от страна на държавите членки на задължението, предвидено в член 2, параграф 3 от Решение 2005/671/ПВР[6] на Съвета, което гарантира, че поне информацията, посочена в параграфи 4 и 5 от същия член, събирана от съответния орган, се предава на Европол и Евроюст;

      -  събиране и анализ на информация относно спазването от страна на органите на държавите членки на задължението по членове 3 и 7 от Рамково решение 2006/960/ПВР, по-специално гарантирането, че компетентните правоприлагащи органи предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други заинтересовани държави членки необходимата информация и разузнавателни сведения в случаите, когато съществуват фактически причини да се счита, че информацията и разузнавателните сведения биха могли да спомогнат за разкриването, предотвратяването или разследването на престъпленията, посочени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета[7];

      -  проучване на това дали Европол е изпълнила изцяло задължението си за уведомяване по член 17 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета[8], отменено с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета[9];

      -  проучване дали националните звена на държавите членки са изпълнили изцяло задължението по член 8, параграф 4, буква а) от Решение 2009/371/ПВР, отменено с Регламент (ЕС) 2016/794, за предоставяне на Европол по собствена инициатива на информация и разузнавателни данни, необходими за осъществяване на нейните задачи;

      -  проучване на възможните пропуски в обмена на информация между агенциите на ЕС, както и правните мерки и необходимостта от това тези агенции да имат достъп до Шенгенската информационна система на ЕС и други европейски информационни системи;

      -  оценяване на съществуващото неофициално сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки, както и оценяване на степента на ефективност по отношение на информационния обмен и практическото сътрудничество;

      -  проучване на отношенията на ЕС с трети държави и международни агенции в борбата срещу тероризма, включително съществуващото международно сътрудничество и инструментите в борбата срещу тероризма, в т.ч. обмена на най-добри практики, както и ефективността на настоящото равнище на обмен на информация;

  д)    да направи оценка на въздействието на законодателството на ЕС за борба с тероризма и неговото прилагане върху основните права;

  е)    да направи оценка на наличието и ефективността на всички ресурси, разпределени за компетентните органи, които участват в борбата с тероризма (полиция, армия, правосъдие, бюджет, разузнаване, наблюдение, информация, ИТ и др.) в държавите членки и на равнище ЕС; да анализира евентуалните пропуски в полицейското сътрудничество и пречките за практическото трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането в разследванията, свързани с борбата срещу тероризма, като идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване;

  ж)    да проучи недостатъците в съдебните системи и съдебното сътрудничество на равнище ЕС, както и сътрудничество в областта на трансграничните разследвания, в частност посредством Евроюст, Европейската съдебна мрежа, съвместните екипи за разследване, европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване; да идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване и наказателно преследване;

  з)    да проучи настоящия обмен на най-добри практики и сътрудничеството между националните органи и съответните органи на ЕС по отношение на защитата на лесните мишени, включително транзитните зони, като например летища и железопътни гари, както и защитата на критичната инфраструктура, както е предвидено в Директива 2008/114/ЕО на Съвета[10],

  и)    да проучи съществуващите механизми, достъпни за жертвите на тероризма, по-специално Директива № 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[11] за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, като идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят;

  й)    да събере информация и да анализира процеса на радикализация, както и ефективността на програмите за дерадикализация, които са въведени в ограничен брой държави членки; да идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят, и да провери дали държавите членки са предприели необходимите мерки в това отношение;

  к)    да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки, както и на сътрудничеството между компетентните органи, задължените субекти и правоприлагащите органи в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива № 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[12], и да обмени мнения със съответните участници в банковия сектор, разследващите измами и правоприлагащите органи с цел да се идентифицират новите форми на финансиране на тероризма, включително връзките му с организираната престъпност;

  л)    да отправи всякакви препоръки, които счита за необходими, по всеки от горепосочените въпроси и за тази цел да установи необходимите контакти, да прави посещения и да провежда изслушвания с участието на институциите на Европейския съюз и съответните агенции и на международните и националните институции, националните парламенти и правителства на държавите членки и на трети държави, длъжностните лица, участващи в ежедневната борба срещу тероризма, като например правоприлагащите агенции, полицейските органи, разузнавателните служби, съдиите и магистратите, както и с представителите на научната общност, стопанския сектор и гражданското общество, включително организациите на жертвите;

2.  подчертава, че всяка препоръка на специалната комисия трябва да се проследява от компетентните постоянни комисии;

3.  решава, че правомощията, персоналът и наличните ресурси на постоянните комисии на Парламента, които са компетентни по въпроси, свързани с приемането, мониторинга и прилагането на законодателството на Съюза, отнасящо се до сферата на компетентност на специалната комисия, остават непроменени;

4.  решава, че когато работата на специалната комисия включва изслушване на доказателства от класифициран характер, свидетелски показания, включващи лични данни или тайни, размяна на мнения и изслушвания с властите и органите във връзка с тайна, поверителна, класифицирана или чувствителна информация за целите на националната сигурност или обществената сигурност, заседанията следва да се провеждат при закрити врата; решава, че свидетелите и експертите имат право да правят изявления или да дават показания при закрити врата;

5.  решава, че секретните или поверителните документи, които са били получени от специалната комисия, се разглеждат съгласно процедурата, определена в член 210а от Правилника за дейността на ЕП, за да се гарантира, че единствено председателят, докладчикът, докладчиците в сянка, координаторите и определени служители имат личен достъп до тях, както и че тази информация се използва изключително за целите на изготвянето на междинния и окончателния доклад на специалната комисия; решава, че заседанията се провеждат в помещения, оборудвани по начин, който не позволява заседанията да бъдат слушани от неупълномощени лица;

6.  решава, че всички членове и длъжностни лица на ЕП, преди получаването на достъп до класифицирана информация или изслушването на доказателства, при които съществува опасността да накърнят националната или обществената сигурност, получават разрешение за достъп до класифицирана информация в съответствие с действащите вътрешни правила и процедури;

7.  решава, че информацията, получена от специалната комисия, се използва единствено за изпълнението на задълженията ѝ и не се разкрива на трети страни; решава, че тази информация не може да се огласява публично, ако съдържа материали със секретен или поверителен характер или споменава поименно лица.

8.  решава специалната комисия да се състои от 30 членове;

9.  решава, че мандатът на специалната комисия ще бъде 12 месеца, освен ако Парламентът не удължи този срок преди неговото изтичане, както и че нейният мандат започва да тече от датата на нейното учредително заседание; решава, че специалната комисия ще представи на Парламента един междинен и един окончателен доклад, съдържащи фактически констатации и препоръки за мерките и инициативите, които трябва да бъдат предприети.

Правна информация - Политика за поверителност