Предложение за резолюция - B8-0580/2017Предложение за резолюция
B8-0580/2017
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС

24.10.2017 - (2017/2897(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Беатрис Бесера Бастеречеа, Катрин Биърдър, София ин 'т Велд, Ангелика Млинар, Исаскун Билбао Барандика, Филиз Хюсменова от името на групата ALDE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0576/2017

Процедура : 2017/2897(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0580/2017
Внесени текстове :
B8-0580/2017
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8‑0580/2017

Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС

(2017/2897(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.[1], и по-конкретно членове 20, 21, 23 и 31 от него,

–  като взе предвид доклада за 2014 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените“[2],

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)[3],

–  като взе предвид Доклада относно индекса за неравенството между половете, изготвен от Европейския институт за равенство между половете,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–-  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1993 г. за премахване на насилието спрямо жени, член 2 от която гласи, че насилието срещу жени включва: „физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде, трафик на жени и принудителна проституция“,

–  като взе предвид Четвъртата световна конференция на ООН за жените в Пекин и Пекинската платформа за действие на ООН за равенство, развитие и мир (1995),

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР[4] на Съвета (Директива за правата на жертвите),

–  като взе предвид Рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място (2007), сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/CES), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) и Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP),

–  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (EQUINET), озаглавен „Устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и неравенството на жените. Доклад на органите по въпросите на равенството, даваща информация за нова „стратегия на Европейската комисия за равенството между половете“, публикуван през 2015 г.,

–  като взе предвид Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, и по-специално членове 2 и 40 от нея[5],

–  като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014–2015 г.[6], както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.[7],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права, като Съюзът се е ангажирал да я интегрира във всички свои дейности;

Б.  като има предвид, че ЕС е общност на ценности, основаваща се на демокрацията, правовата държава и основните права, които са залегнали в неговите основни принципи и цели, закрепени в първите членове от ДЕС, както и в критериите за членство в Съюза;

В.  като има предвид, че според дефиницията в правото на ЕС сексуалният тормоз е „ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение“[8];

Г.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранена от правото на ЕС;

Д.  като има предвид, че сексуалният тормоз е в противоречие с принципа на равенство между половете и представлява дискриминация, основана на пола, и следователно е забранен в областта на трудовата заетост, включително по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и служебното израстване;

Е.  като има предвид, че съгласно Пекинската платформа за действие дефиницията за насилие срещу жени включва, но не се ограничава до физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде[9];

Ж.  като има предвид, че Директивата за правата на жертвите определя насилието, основано на пола, като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики като принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и т. нар. „престъпления на честта“; като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие[10];

З.  като има предвид, че правото на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че функционира орган по въпросите на равенството, който да предоставя независима помощ на жертвите на тормоз и сексуален тормоз, да извършва независими проучвания, да публикува независими доклади и да отправя препоръки за областите на заетостта и професионалното обучение, достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, и на самостоятелно заетите лица;

И.  като има предвид, че според докладвани случаи сексизмът, тормозът и насилието срещу жените в институциите на ЕС е съвсем реално и широко разпространено явление[11][12];

Й.  като има предвид, че според проучването за целия ЕС за 2014 г. , извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието срещу жени“, 55% от жените са подложени на тормоз в по-общ и в по-тесен смисъл в публичното пространство и в политическия живот, и 32% на работното място;

К.  като има предвид, че голяма част от случаите на сексуален тормоз в по-тесен и в по-общ смисъл не се докладват;

Л.  като има предвид, че в организациите на социалните партньори жените все още продължават да бъдат по-слабо представени на управленско равнище, както на европейско, така и на национално равнище;

М.  като има предвид, че в член 12а от Правилника за длъжностните лица на ЕС се съдържа определение на понятието „сексуален тормоз“[13];

Н.  като има предвид, че неравностойното разпределение на властта между мъжете и жените, стереотипите във връзка с пола и сексизмът, включително сексистките изказвания, проповядващи омраза, както в офлайн, така и в онлайн среда, са първопричините за всички форми на насилие срещу жените, които доведоха до доминиране върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;

О.  като има предвид, че сексизмът не е безвредно поведение, но може да доведе до сексуален тормоз;

П.  като има предвид, че политиците в качеството им на избрани представители на гражданите имат важната отговорност да действат като положителни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в обществото;

1.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо наблюдение на правилното прилагане на директивите на ЕС, забраняващи тормоза на основание на пола и сексуалния тормоз, и да гарантират, че във всички държави членки има органи по въпросите на равенството, на които са предоставени ясен мандат и ресурси, за да се обхванат трите области: на трудовата заетост, самостоятелната заетост и достъпа до стоки и услуги;

2.  призовава Комисията да оцени, обмени и сравни съществуващите най-добри практики за борба срещу сексуалния тормоз на работното място и да разпространи резултатите от тази оценка, с оглед на ефективните мерки, които държавите членки биха могли да вземат за насърчаване на дружествата, социалните партньори и организациите, работещи в областта на професионалното обучение, за предотвратяване на всички форми на основана на пола дискриминация, по-специално по отношение на тормоза и сексуалния тормоз на работното място;

3.  категорично подчертава, че всички форми на тормоз значително подкопават човешкото достойнство, но че основаните на пола форми на насилие и дискриминация, като например сексуалния тормоз, са особено унизителни;

4.  изразява тревога, че тормозът на жени в онлайн среда и особено в социалните медии, като се започне от нежелан контакт, настойчивост и кибертормоз, и се стигне до сексуален тормоз и заплахи на изнасилване и смърт, става широко разпространен в нашето цифрово общество, което води и до нови форми на насилие срещу жени и момичета, като тормоза в по-общ и в по-тесен смисъл в кибернетичното пространство, използването на унизителни образи в онлайн среда, разпространението в социалните медии на лични снимки и видеоматериали без съгласието на заснетите лица;

5.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че механизмите за финансиране за програми за борба с насилието срещу жени могат да се използват за повишаване на осведомеността и за подпомагане на организациите на гражданското общество, борещи се с проблемите на насилието срещу жени, включително сексуалния тормоз;

6.  призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират и да прилагат в пълна степен Конвенцията от Истанбул;

7.  настоятелно призовава държавите членки да ускорят преговорите по ратификацията и прилагането на Конвенцията от Истанбул;

8.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете, да подобрява и насърчава събирането на съответните неагрегирани сравними данни за случаи на насилие, включително сексуален тормоз, за да се изгради обща методология за сравняване на базите данни и анализ на данни, като по този начин се гарантира по-добро разбиране на проблема и повишаване на осведомеността;

9.  призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и на насилието, основано на пола;

10.  призовава Съвета да задейства т.нар. преходна клауза, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) като форма на престъпност в обхвата на член 83, параграф 1 от ДФЕС;

11.  призовава за по-добро приобщаване на жените в процесите за вземане на решения в синдикатите и на висши позиции в организации и предприятия;

12.  призовава Комисията и държавите членки, съвместно с НПО, социални партньори и органи по въпросите на равенството, да засилят сериозните мерки за повишаване на осведомеността по отношение на правата на жертвите на сексуален тормоз и на основана на пола дискриминация;

13.  подчертава неотложната необходимост за държавите членки, организациите на работодателите и за синдикатите да повишават осведомеността относно сексуалния тормоз и да подкрепят и да насърчават жените да докладват незабавно за инциденти;

14.  подчертава централната роля на всички мъже при поемането на ангажимент за промяна и прекратяване на всички форми на тормоз и сексуално насилие чрез борба срещу обстоятелствата и структурите, които позволяват, дори пасивно, поведение, водещо до такива актове, както и чрез докладване на всяко неправомерно или неуместно поведение; призовава държавите членки активно да включат мъжете в кампании за повишаване на осведомеността и превенция;

15.  призовава председателя на Парламента и администрацията на Парламента:

–  неотложно и цялостно да проучат последните публикации в медиите относно сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Европейския парламент, да споделят констатациите със своите членове и да предложат адекватни мерки за предотвратяване нови случаи;

–  да подпомагат функционирането и работата на Консултативния комитет на Парламента, който е компетентен да разглежда спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент; да засилят дейността на Консултативния комитет на персонала на Парламента за предотвратяване на тормоза; да разследват официални жалби, да поддържат постоянно поверителен регистър на случаите и да приемат най-добрите средства за гарантиране на нулева толерантност на всички равнища в институцията;

–  изцяло да подкрепят жертвите на процедури в рамките на Парламента и/или на местната полиция; да задействат спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и изцяло да приложат член 12а от Правилника за длъжностните лица, за да се гарантира пълно разследване на случаите и налагане на дисциплинарни мерки;

–  да осигурят задължително обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, за да се гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма; да вземат пълноценно участие в кампании за повишаване на осведомеността с всички членове и служби на администрацията, като се обърне специално внимание на групите в най-слабите позиции, например стажантите, акредитираните парламентарни сътрудници и договорно наетите служители, и да създадат институционална мрежа от доверени съветници за подпомагане и съветване на жертвите, каквато е практиката в Комисията;

16.  призовава всички колеги да подкрепят и насърчават жертвите да говорят открито и докладват случаи на сексуален тормоз чрез официални процедури в рамките на администрацията на Парламента и/или на полицията;

17.  призовава всички политици да действат като отговорни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в парламентите и извън тях;

18.  възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Правна информация - Политика за поверителност