ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
24.10.2017 - (2017/2897(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Агнешка Козловска-Райевич, Елизабет Морен-Шартие, Манфред Вебер, Естебан Гонсалес Понс от името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0576/2017
B8‑0582/2017
Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд[1],
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), и по-специално член 2, параграф 1, букви в) и г) от него[2],
– като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[3],
– като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[4],
– като взе предвид Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, както и Условията за работа на другите служители на Съюза, определени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68, последно изменен Регламент (ЕО, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г., и по-специално член 12а от него,
– като взе предвид член 25, параграфи 2 и 3 от своя правилник, както и на член 12 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че сексуалният тормоз е форма на насилие срещу жените и момичетата и е най-крайната, но все още трайна форма на основана на пола дискриминация; като има предвид, че около 90% от жертвите на сексуален тормоз са жени, а около 10% са мъже; като има предвид, че се счита, че в 28-те държави — членки на ЕС между 83 и 102 милиона жени (45-55 % от жените) са претърпели поне една форма на сексуален тормоз след навършване на 15 годишна възраст;
Б. като има предвид, че тормозът, определен като основана на пола дискриминация от правото на ЕС, представлява нарушение на принципа на равно третиране между мъжете и жените и следователно е забранен в областта на трудовата заетост, включително по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение;
В. като има предвид, че проблемът със сексуалния тормоз продължава да съществува във всички държави членки; като има предвид, че борбата срещу свързания с пола тормоз и сексуалния тормоз чрез забраната за дискриминация има добавена стойност на равнище ЕС;
Г. като има предвид, че различните форми на сексуален тормоз продължават да бъдат широко разпространено и обичайно явление в Европейския съюз, което се среща в различни сфери; като има предвид, че повечето жертви са жени, включително млади служители от женски пол, които са особено уязвими и засегнати в широка степен;
Д. като има предвид, че сексуалният тормоз често остава недеклариран поради доста ниското социално съзнание по въпроса, недостатъчните възможности за подкрепа на жертвите и схващането, че то е чувствителен въпрос за общество, въпреки съществуването на формални процедури за справяне с този проблем на работното място и в други сфери;
Е. като има предвид, че Парламентът има установена специфична структура и вътрешни правила, за да предприеме действия срещу сексуалния тормоз в Парламента, а именно на равнище служители и между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент, с цел да се оценят евентуалните случаи и да се предотвратят неподходящото и неправомерно сексуално поведение и случаите на тормоз;
1. категорично осъжда всички форми на сексуален тормоз и настоява за ефективно прилагане на съществуващата правна рамка за справяне с това явление; насърчава държавите — членки на ЕС, както и публичните и частните дружества, да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно предотвратяване и премахване на сексуалния тормоз на работното място;
2. приветства факта, че с решение на Бюрото от 14 април 2014 г. Европейският парламент прие нови правила, които включваха създаването на специализирани органи, като например Консултативният комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място и по-ранния Консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз и предотвратяването на такъв тормоз на работното място за персонала на ЕП; приветства също така въвеждането на поверителното докладване и стартирането на кампания за повишаване на осведомеността, насочена към борбата срещу сексуалния тормоз в рамките на Парламента; приветства факта, че другите институции на ЕС са създали подобни органи;
3. приветства инициативи, като например движението #Metoo, което има за цел да докладва случаите на сексуален тормоз и насилие срещу жени; изтъква, че предназначените за целта правни процедури, установени за справяне със случаите на сексуален тормоз на работното място, трябва да бъдат спазвани;
4. призовава държавите — членки на ЕС да приложат мерки за създаване и осигуряване на ефективното функциониране на тези специализирани комисии, които разследват съобщените случаи на сексуален тормоз, както и да осигурят на жертвите подкрепата, предоставяна от специализирани консултативни членове и персонал, включително — ако е възможно — юридически съветници, медицински експерти и доверителни съветници;
5. призовава държавите — членки на ЕС да укрепят капацитета на човешките ресурси на органите, извършващи надзор върху дискриминационни практики чрез предоставяне на средства, които са достатъчни, за да се гарантира ефективното им функциониране;
6. призовава Комисията и държавите членки да създадат ефективни системи за мониторинг, които дават възможност за предприемането на надзорни и контролни мерки с цел подобряване на поверителното събиране на данни относно случаи на тормоз и дискриминация въз основа на пола и гарантиране на поверителното изслушване и защитата на жертвите;
7. призовава Комисията да предложи ясни мерки за по-ефективна борба срещу сексуалния тормоз на работното място и да следи отблизо ефективността на националните органи и процедури за разглеждане на жалби в контекста на изпълнението на директивите в областта на равенството между половете;
8. призовава Комисията да оцени, обмени и сравни съществуващите най-добри практики и да разпространи резултатите от тази оценка по отношение на ефективността на мерките, предприети за борба срещу сексуалния тормоз на работното място;
9. подчертава, че е важно да се провеждат специални обучения и кампании за повишаване на осведомеността относно съществуващите официални процедури за докладване за сексуален тормоз на работното място и за правата на жертвите, като по този начин се прилага принципът за достойнство на работното място и се насърчава подход за нулева толерантност като обичайна практика;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.