Процедура : 2017/2973(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0672/2017

Внесени текстове :

B8-0672/2017

Разисквания :

PV 12/12/2017 - 11
CRE 12/12/2017 - 11

Гласувания :

PV 14/12/2017 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0500

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 503kWORD 53k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0668/2017
6.12.2017
PE614.291v01-00
 
B8-0672/2017

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесен съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението на хората от общността рохингия (2017/2973(RSP))


Елена Валенсиано, Виктор Боштинару, Сурая Пост от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно положението на хората от общността рохингия (2017/2973(RSP))  
B8-0672/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар/Бирма и относно положението на мюсюлманите от общността рохингия, и по-специално от 14 септември 2017 г.(1), 7 юли 2016 г.(2) и 15 декември 2016 г.(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 16 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид изказването, направено от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини в Кокс Базар, Бангладеш, на 19 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление за медиите относно третия диалог по правата на човека ЕС-Мианмар/Бирма от 25 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно липсата на гражданство от 4 декември 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно насилието в щата Рахин от 6 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид резолюцията относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма, приета от Третия комитет на Общото събрание на ООН на 16 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар/Бирма“, както и доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма от 18 март 2016 г.,

–  като взе предвид 27-ата специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека на малцинственото мюсюлманско население от общността рохингия и на другите малцинства в щата Рахин в Мианмар/Бирма, както и неговата резолюция от 5 декември 2017 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и другите малцинства в Мианмар/Бирма,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

–  като взе предвид световния план за действие на ВКБООН за периода 2014 – 2024 г. за слагане край на липсата на гражданство,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин (комисия на Анан),

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

–  като взе предвид Хартата на АСЕАН,  

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар/Бирма живеят приблизително един милион души от общността рохингия – предимно мюсюлманска малцинствена група – които са лишени от пълноценни граждански права съгласно Закона за гражданството на Мианмар/Бирма, което ги прави лица без гражданство;

Б.  като има предвид, че представителите на общността рохингия са едно от най-силно преследваните малцинства в света и голяма част от тях са принудени да живеят в лагери със строги ограничения на свободно движение в рамките на щата Рахин и извън него; като има предвид, че това лишаване от свободи е довело до заплахи за живота и сигурността, до лишаване от правото на здравеопазване и образование, до недохранване и продоволствена несигурност, принудителен труд, сексуално насилие и ограничения по отношение на политическите им права;

В.  като има предвид, че последната ескалация на напрежението през август 2017 г. предизвика изключително несъразмерна реакция от страна на органите на управление на Мианмар/Бирма, което извърши сериозни нарушения на правата на човека срещу общността рохингия, включително масово разрушаване на къщи, убийства, изнасилвания и изтезания;

Г.  като има предвид, че от август 2017 г. насам над 626 000 души от малцинството рохингия са избягали от страната и са намерили сигурно убежище в съседен Бангладеш, с което общият брой на бежанците от общността рохингия в Бангладеш е нараснал на 838 109 – цифра, която се очаква да надвиши един милион до края на 2017 г.; като има предвид, че бягащите са принудени да използват опасни маршрути, като се излагат на обстрел, основано на пола насилие, глад и липса на медицинска помощ; като има предвид, че десетки лица от общността рохингия, включително жени и деца, са загинали по пътя;

Д.  като има предвид, че повече от 400 000 души се нуждаят от здравни грижи и продоволствено подпомагане, както и че приблизително 300 000 се нуждаят от хранителна помощ, като сред тях са повече от 150 000 деца на възраст под 5 години;

Е.  като има предвид, че Бангладеш е подала жалба срещу органите на Мианмар/Бирма за поставяне на противопехотни мини в участък от границата на Мианмар/Бирма с Бангладеш;

Ж.  като има предвид, че по данни от печата продължават да бъдат възпрепятствани усилията на агенциите на ООН за предоставяне на хуманитарна помощ, включително храна, вода и лекарства, на хората от общността рохингия;

З.  като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин обяви на 10 септември 2017 г., че положението в Мианмар/Бирма „изглежда христоматиен пример за етническо прочистване“, а на 5 декември 2017 г. – че не може да се изключи геноцид от страна на държавните военни части срещу мюсюлманите от общността рохингия в Мианмар/Бирма; като има предвид, че Амнести Интернешънъл описа положението на малцинствата в щата Рахин като „апартейд“, а Съветът на ООН по правата на човека осъди „много вероятното извършване на престъпления против човечеството“ в Мианмар/Бирма; като има предвид, че в доклад на Музея на Холокоста в САЩ (US Holocaust Memorial Museum) и базираната в Югоизточна Азия правозащитна организация „Fortify Rights“ се цитират все повече доказателства за геноцид срещу общността рохингия;

1.  изразява съжаление по повод на продължаващото насилие, неспирните нарушения на правата на човека и загубата на човешки живот, поминък и подслон в щата Рахин; изразява дълбоката си съпричастност със и пълната си подкрепа за хората от общността рохингия; припомня, че органите на Мианмар/Бирма са длъжни да защитават всички цивилни лица от насилие, без дискриминация, както и да разследват случаите на тежки нарушения на правата на човека и да преследват по съдебен път отговорните лица, в съответствие с нормите и задълженията в областта на правата на човека;

2.  настоятелно призовава военните сили и силите за сигурност на Мианмар/Бирма незабавно да прекратят убийствата, тормоза и изнасилванията на лица от общността рохингия, както и разрушаването на домовете им;

3.  настоятелно призовава органите на управление в Мианмар/Бирма да позволят незабавен и безпрепятствен хуманитарен достъп до щата Рахин, включително целенасочена подкрепа за уязвими групи като деца, възрастни хора и жертви на сексуално насилие; настоятелно призовава правителството да приложи мерки в съответствие с Резолюция 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН с цел предотвратяване на сексуалните нападения и реагиране на случаите на сексуално насилие;

4.  призовава органите на управление на Мианмар/Бирма да предоставят достъп на независими наблюдатели, по-специално на мисията на ООН за установяване на фактите, създадена от Съвета на ООН по правата на човека през март 2017 г., за да се осигури извършването на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за сериозни нарушения на правата на човека от страна на всички страни;

5.  отправя отново призив към правителството на Мианмар/Бирма незабавно да премахне всички противопехотни мини по границата с Бангладеш;

6.  признава усилията, положени от Бангладеш с оглед на хуманитарна криза в една от съседните ѝ държави; приветства защитата, която страната е предоставила за лица от общността рохингия, бягащи от Мианмар/Бирма, и я насърчава да продължи да предоставя подкрепа в сътрудничество с ВКБООН, който притежава технически експертен опит при преценката на условията за получаване на бежански статут и мандат за защита на бежанците и лицата без гражданство; призовава Бангладеш и занапред да улеснява осъществяването на хуманитарни операции от страна на международни НПО чрез отстраняване на бюрократичните пречки, опростяване на процеса на регистрация и премахване на ограниченията за движение;

7.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата и материалната подкрепа за настаняването на бежанци, като същевременно гарантират, че помощта не се използва за неприемливи решения за бежанците и за завърналите се лица, като например установяването на „безопасни зони“ на бирманската страна на границата; по тази причина изразява своето безпокойство по повод на решението на Бангладеш да приюти временно 100 000 бежанци от общността рохингия на изолиран и застрашен от наводнения остров в Бенгалския залив, тъй като това ще лиши бежанците от техните права;

8.  освен това призовава правителството на Бангладеш, ЕС, неговите държави членки и международните финансови институции да установят дългосрочно финансиране, което дава възможност за устойчиво реагиране на нуждите на разселеното малцинство рохингия и приемащите го общности чрез достъп до подходящи и подобрени услуги; обръща особено внимание на спешната нужда от финансиране, възлизащо на около 10 милиона щатски долара, за да могат жертвите на изнасилване и насилие, основано на пола, да получат достъп до специализирани медицински услуги и услуги в областта на психическото здраве; призовава Комисията да се застъпи за провеждането на пълно разследване на степента на сексуално насилие и на други престъпления, извършени срещу общността рохингия;

9.  изразява дълбока загриженост по повод на съобщенията за трафик на жени и момичета от общността рохингия в Мианмар/Бирма и Бангладеш и настоятелно призовава органите на двете държави да работят съвместно с ВКБООН и организациите в областта на правата на човека, за да се сложи край на трафика и да се предостави закрила и подкрепа на засегнатите жени и момичета;

10.  отбелязва двустранното споразумение за репатриране, сключено между Бангладеш и Мианмар/Бирма на 23 ноември 2017 г., в което се признава правото на хората от общността рохингия да се завръщат и да остават в Мианмар/Бирма; настоява обаче да не бъдат предприемани принудителни връщания, най-вече докато не бъдат прекратени насилието и репресиите, описвани като равносилни на „етническо прочистване“; настоятелно призовава органите на Бангладеш да гарантират, че преди да започне процесът на завръщане, в Мианмар/Бирма ще се прилага всеобхватна стратегия за завръщането и интеграцията на хората от общността рохингия, основана на прилагането на основните препоръки от доклада на комисията на Анан; настоява органите на Мианмар/Бирма да представят надеждни гаранции, че завърналите се няма да бъдат преследвани или принудени да се настанят в сегрегирани лагери въз основа на етнос или религия, както и да гарантират независим и безпристрастен мониторинг от страна на органи за защита на правата на човека; счита, че при сегашните обстоятелства не са изпълнени условията за безопасно доброволно завръщане;

11.  подчертава необходимостта да се гарантира, че ако въз основа на настоящото споразумение бъдат организирани връщания, ще бъде въведен неограничен надзор от страна на ООН на процеса на завръщане, за да се гарантира доброволното, безопасно и информирано естество на тези връщания; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да изготви цялостна стратегия за затваряне на всички лагери за вътрешно разселени лица в центъра на щата Рахин и за улесняване на завръщането на вътрешно разселените лица в Мианмар/Бирма въз основа на препоръките от доклада на комисията на Анан чрез консултации със засегнатите общности и в рамките на ясен, определен времеви план;

12.  отбелязва, че за да се улесни завръщането и да се защитават всеобщите права на хората от общността рохингия, са необходими всеобхватни усилия за премахване на институционализираната дискриминация и сегрегация в Мианмар/Бирма; подчертава, че е невъзможно да се сложи край на страданията, ако не се отстранят първопричините; отбелязва във връзка с това, че лишаването от права на малцинства в Мианмар/Бирма надхвърля рамките на общността рохингия и засяга и етнически групи в щатите Качин и Шан;

13.  изразява дълбоко съжаление по повод на факта, че продължава да се прилага Законът за гражданството на Мианмар/Бирма от 1982 г., който лишава хората от общността рохингия от основни права на човека, като ги прави лица без гражданство; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да измени закона за гражданството и да предостави правно признати документи за гражданство на лицата от общността рохингия, така че те да бъдат приети като общност и да се зачита правото им на самоопределение; настоятелно призовава правителството да издава лични карти, които не съдържат информация относно принадлежността към религия;

14.  настоява сегрегацията на населението от общността рохингия в Мианмар/Бирма да бъде прекратена; призовава за отмяна на полицейския час за членовете на общността рохингия и за премахване на всички контролни пунктове, с изключение на най-необходимите; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да гарантира, че жителите на общността рохингия могат да пътуват свободно в щата Рахин и в останалата част на страната, и най-вече, че се запазва правото им на достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

15.  припомня, че комисията на Анан е създадена по искане на държавния съветник; насърчава органите на Мианмар/Бирма да назначат във възможно най-кратък срок изпълнителен орган, който да въведе изцяло изпълнението на препоръките на комисията на Анан; насърчава ЕС и ООН да подкрепят този процес;

16.  настоява на необходимостта да се гарантира, че инвестициите на ЕС, включително помощта за развитие, допринасят за предоставяне на универсални услуги на цялото население, и подчертава, че тези инвестиции не трябва да предизвикват затвърждаване на сегрегацията в Мианмар/Бирма, довела вече до институционализирана дискриминация и престъпления против човечеството; поради това призовава ЕС да извършва оценки на всички проекти и дейности по предоставяне на помощ, за да се гарантира правилното им прилагане, и призовава ЕС да подкрепи участниците и проектите, които се противопоставят на сегрегацията и дискриминацията и работят за създаване на по-приобщаващо и равноправно общество;

17.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приемат спешно целенасочени финансови санкции срещу отделни лица в армията и службите за сигурност, които носят отговорност за продължаващото широкомащабно нарушаване на правата на човека в Мианмар/Бирма;

18.  призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар/Бирма и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и други военно и охранително оборудване, както и предоставянето на обучение и други видове военна помощ или техническо подпомагане в областта на сигурността;

19.  настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да гарантира, че ще бъде потърсена отговорност за извършването на престъпления против човечеството и за нарушенията на правата на човека, както и да осигури правосъдие за жертвите; насърчава ООН и ЕС да наблюдават и подкрепят провеждането на разследване от страна на Мианмар/Бирма, а в случаите, в които органите на Мианмар/Бирма не успеят да осигурят подвеждане под отговорност на виновните – да проучат възможностите за разследване и наказателното преследване от страна на международни или чуждестранни съдилища;

20.  призовава правителството на Мианмар/Бирма, включително държавния съветник, да осъждат изказвания, проповядващи вражда и омраза, и тормоза, да насърчават диалога между културите и религиите, както и да спазват всеобщото право на свобода на религията или убежденията;

21.  освен това призовава АСЕАН, както и правителствата на държавите в региона да предприемат незабавни действия за увеличаване на натиска върху правителството на Мианмар/Бирма и върху войските на страната да прекратят нарушенията на правата и да защитават цялото цивилно население в щата Рахин и навсякъде в Мианмар/Бирма;

22.  призовава лауреата на наградата „Сахаров“ Аунг Сан Су Чи да осъди всички сериозни нарушения на правата на човека срещу малцинството рохингия; припомня изявлението от 18 май 2015 г. на говорителя на партията на г-жа Су Чи, че правителството на Мианмар/Бирма следва да възстанови гражданството на членовете на малцинството рохингия; припомня, че наградата „Сахаров“ се присъжда, наред с другото, на лица, които защитават правата на човека, правата на малцинствата и зачитат международното право; обръща внимание, че трябва да се обмисли дали наградата „Сахаров“ следва да бъде оттегляна в случаите, когато лауреати на наградата нарушават тези критерии, след като тя им е била присъдена;

23.  насърчава основните международни поддръжници на страните, в частност Китай и други регионални участници, да използват всички дипломатически канали, за да настояват за прекратяване на насилието;

24.  изразява съжаление във връзка с неуспеха на Съвета за сигурност на ООН да постигне съгласие за предприемане на решителни мерки и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху страните, които спъват предприемането на важни мерки, в т.ч. Китай и Русия;

25.  призовава Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител и държавите членки да продължат да оказват натиск върху органите на Мианмар/Бирма и службите за сигурност, за да се сложи край на насилието и дискриминацията срещу хората от общността рохингия, и да се ангажират съвместно с ООН, АСЕАН, регионалните правителства и Китай за прекратяване на сегрегацията в Мианмар/Бирма;

26.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител да информира Парламента за действията, предприети от страна на делегацията на ЕС по време на срещата на външните министри от АСЕМ в Найпидо на 21 ноември 2017 г.;

27.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014 – 2024 г. на Съвета на ООН по правата на човека за слагане на край на липсата на гражданство;

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар/Бирма, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2017)0351.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0316.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0506.

Правна информация - Политика за поверителност