ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на хората от общността рохингия
6.12.2017 - (2017/2973(RSP))
внесен съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Барбара Лохбилер, Жорди Соле, Игор Шолтес, Юдит Саргентини от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0668/2017
B8-0673/2017
Резолюция на Европейския парламент относно положението на хората от общността рохингия
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар/Бирма и относно положението на мюсюлманите от общността рохингия, и по-специално резолюциите от 14 септември 2017 г.[1], 7 юли 2016 г.[2] и 15 декември 2016 г.[3],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 16 октомври 2017 г. относно Мианмар/Бирма,
– като взе предвид забележките, направени на 19 ноември 2017 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини в Кокс Базар, Бангладеш,
– като взе предвид съвместното съобщение за медиите от 25 ноември 2016 г. относно третия диалог по правата на човека ЕС – Мианмар/Бирма,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 4 декември 2015 г. относно липсата на гражданство,
– като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 6 ноември 2017 г. относно насилието в щата Рахин,
– като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар/Бирма“, и доклада на специалния докладчик на ООН от 18 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма,
– като взе предвид 27-ата специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в малцинственото мюсюлманско население от общността рохингия и на другите малцинства в щата Рахин в Мианмар/Бирма, както и неговата резолюция от 5 декември 2017 г., в която решително се осъжда Мианмар/Бирма за много вероятното извършване в щата Рахин на престъпления против човечеството от страна на държавните сили за сигурност, подпомагани от недържавни участници,
– като взе предвид Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола към нея от 1967 г.,
– като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,
– като взе предвид световния план за действие за периода 2014 – 2024 г. на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН),
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,
– като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,
– като взе предвид Устава на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар/Бирма живеят приблизително един милион души от общността рохингия – предимно мюсюлманска малцинствена група – които са лишени от пълноценни граждански права съгласно закона за гражданството на Мианмар/Бирма, което ги прави лица без гражданство;
Б. като има предвид, че представителите на общността рохингия са едно от най-преследваните малцинства в света, като голяма част от тях понастоящем са принудени да живеят в лагери и изолирани райони със строги ограничения на свободното движение в рамките на щата Рахин и извън него; като има предвид, че това лишаване от свободи доведе до заплахи за живота и сигурността, до лишаване от правото на здравеопазване и образование, принудителен труд, сексуално насилие и ограничения по отношение на политическите им права;
В. като има предвид, че последната ескалация на напрежението през август 2017 г. предизвика изключително несъразмерна реакция от страна на органите на Мианмар/Бирма, с добре документирани широкомащабни и системни нарушения на правата на човека срещу общността рохингия, включително разрушаването на цели общини, убийства, изнасилвания и изтезания;
Г. като има предвид, че считано от август 2017 г. над 625 000 души от общността рохингия са избягали в съседен Бангладеш, за да търсят спасение; като има предвид, че бягащите лица следват опасни маршрути, като се излагат на обстрел, рисковани пътища, глад и липса на медицинска помощ; като има предвид, че десетки представители на общността рохингия, включително жени и деца, са загинали преди да достигнат крайната си цел;
Д. като има предвид, че Комитетът на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените отправи искане за изготвянето на извънреден доклад от правителството на Мианмар/Бирма относно положението на жените и момичетата от общността рохингия;
Е. като има предвид, че Бангладеш подаде жалба срещу органите на Мианмар/Бирма за поставянето на противопехотни мини по част от границата с Бангладеш;
Ж. като има предвид сведенията, че на агенциите на ООН продължава да не се дава възможност да предоставят хуманитарна помощ, включително храна, вода и лекарства, на хората от общността рохингия;
З. като има предвид, че на 10 септември 2017 г. Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин обяви, че положението в Мианмар/Бирма изглежда като христоматиен пример за етническо прочистване;
И. като има предвид, че на 5 декември 2017 г. Зеид Раад Ал Хюсеин препоръча Общото събрание на ООН да въведе нов механизъм за подпомагане на наказателното разследване на извършителите на актове на насилие срещу мюсюлмани от общността рохингия;
1. изразява отново сериозна загриженост и осъжда продължаващото насилие, тежките нарушения на правата на човека и загубата на човешки живот, поминък и подслон в щата Рахин, които представляват престъпления против човечеството и като такива подлежат на универсална юрисдикция; изразява съчувствие и подкрепа за хората от общността рохингия; припомня, че органите на Мианмар/Бирма са длъжни да защитават всички цивилни лица от насилие, без дискриминация, както и да разследват случаите на нарушения на правата на човека и да подведат под съдебна отговорност виновните, в съответствие с нормите и задълженията в областта на правата на човека;
2. изисква главнокомандващият на войските на Мианмар/Бирма, главнокомандващ генерал Мин Аун Хлайн, да заповяда на всички подчинени му войски незабавно да прекратят своята кампания на нарушения на правата на човека и престъпления против човечеството, насочени срещу общността рохингия;
3. изразява отново позицията на ЕС, съгласно която извършителите на престъпления против човечеството трябва да носят отговорност, а жертвите имат право на правосъдие и обезщетяване; тържествено заявява своя твърд ангажимент да направи всичко възможно за преустановяването на десетилетия безнаказаност и да осигури съдебно преследване на всички извършители в Мианмар/Бирма за тежките престъпления срещу правата на човека;
4. приветства изразения от Аун Сан Су Чи ангажимент по отношение на върховенството на закона и настоява правителството на Мианмар/Бирма да сезира във връзка с тежките престъпления срещу правата на човека, извършвани от 25 август 2017 г., Международния наказателен съд като последна инстанция (самосезиране съгласно член 12, параграф 3 от Римския статут на Международния наказателен съд);
5. настоява, че жестокостите не могат да останат ненаказани и че постоянното неоказване на сътрудничество от страна на армията и на гражданските органи за независимите, безпристрастни разследвания на ООН, както и невнасянето на декларация по член 12, параграф 3, ще доведат до целенасочени санкции срещу виновните за престъпления и за безнаказаността за престъпления;
6. призовава Съвета и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да наложат незабавно целенасочени наказателни санкции срещу военните и полицейските командващи, за които има подозрения, че извършват тежки престъпления срещу правата на човека, и срещу военните дружества, от които те получават приходи;
7. призовава по спешност приложното поле на съществуващото ембарго на ЕС върху оръжията да бъде разширено, така че да включва поддръжката, съдействието, обучението и сътрудничеството с армията на Мианмар/Бирма;
8. признава, че разселените представители на общността рохингия, голяма част от които сега са в Бангладеш, са бежанци, потвърждава отново принципа на забрана за връщане и подкрепя оценката на ВКБООН от 24 ноември, съгласно която понастоящем не съществуват условия в щата Рахин в Мианмар/Бирма за сигурно и трайно връщане; подчертава, че връщането трябва да бъде доброволно и да протича в условия на сигурност и достойнство, което е гаранция за постигането на трайни решения;
9. настоятелно призовава органите на Мианмар/Бирма да позволят незабавен и безпрепятствен достъп на международната хуманитарна помощ до щата Рахин, включително целенасочена подкрепа за уязвими групи като деца, възрастни хора и жертви на сексуално насилие; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да приложи мерки в съответствие с Резолюция 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН с цел предотвратяване и предприемане на действия във връзка със случаите на сексуално насилие; настоятелно призовава правителството да сътрудничи също така за изготвянето на доклада, поискан от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените;
10. призовава органите на Мианмар/Бирма да предоставят достъп на независими наблюдатели, по-специално на мисията на ООН за установяване на фактите, създадена от Съвета на ООН по правата на човека през март 2017 г., за да се осигури провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за тежки нарушения на правата на човека от страна на всички страни; приветства искането на Третия комитет на Общото събрание на ООН за назначаване на специален пратеник в Мианмар/Бирма;
11. призовава отново правителството на Мианмар/Бирма незабавно да премахне всички противопехотни мини по границата с Бангладеш и да си сътрудничи изцяло с ООН и с международните наблюдатели по време на този процес;
12. отбелязва големите усилия, които полагат правителството и народът на Бангладеш с оглед на мащабната хуманитарна криза, като великодушно отвориха границите на страната и сърцата си за бежанците от общността рохингия, напускащи отчаяно Мианмар/Бирма; настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат още повече своята финансова и материална помощ за настаняването на бежанците, за да може правителството на Бангладеш да продължи да подкрепя представителите на общността рохингия, докато стане възможно безопасното им и доброволно завръщане там, където чувстват, че са у дома си; призовава Бангладеш да улесни още повече осъществяването на хуманитарни операции от страна на международни неправителствени организации, като намали бюрократичните тежести и ограниченията за движение;
13. приветства факта, че ЕС беше съорганизатор на конференция на донорите и поетите 35 ангажимента за предоставяне на общо 344 милиона щатски долара; изразява съжаление, че тази сума не достигна поставената цел, и отбелязва, че до момента са предоставени само една трета от финансовите средства; настоятелно призовава международната общност да осигури необходимото финансиране както за разселените хора от общността рохингия, така и за засегнатото население в Бангладеш;
14. изразява дълбока загриженост по повод на съобщенията за трафик на жени и момичета от общността рохингия в Мианмар/Бирма и Бангладеш и настоятелно призовава органите на двете държави да работят съвместно с ВКБООН и с организациите в областта на правата на човека, за да се сложи край на трафика и да се предоставят закрила и подкрепа на засегнатите жени и момичета;
15. отбелязва двустранното споразумение за репатриране, сключено между Бангладеш и Мианмар/Бирма на 23 ноември 2017 г., в което се признава правото на хората от общността рохингия да се върнат и да продължат да живеят в Мианмар/Бирма; настоява обаче да не бъдат предприемани принудителни връщания, най-вече докато не бъдат прекратени насилието и репресиите, описвани като равносилни на етническо прочистване; подчертава, че заграбеното и откраднато имущество трябва да бъде върнато на притежателите му от общността рохингия и че завърналите се лица трябва да бъдат обезщетени за загубата на живот, имущество и реколта; настоятелно призовава органите на Бангладеш да се уверят, че в Мианмар/Бирма се прилага всеобхватна стратегия за завръщането и интеграцията на хората от общността рохингия, преди да започне процесът на връщане; настоява органите на Мианмар/Бирма да предложат надеждни гаранции, че завърналите се лица няма да бъдат принудени да се настанят в изолирани лагери поради етническата или религиозната си принадлежност;
16. призовава правителството на Мианмар/Бирма да отложи изпълнението на своите икономически и инфраструктурни проекти – включително създаването на нови специални икономически, промишлени и търговски зони – до въвеждането на необходимите мерки за гарантиране, че те са от полза за всички общности, без дискриминация, и че не накърняват правата върху земята и правото на собственост на представителите на общността рохингия или на други общности, които са били изселени от домовете си и са бежанци или вътрешно разселени лица;
17. отбелязва, че за да се улесни връщането и да се защитават всеобщите права на хората от общността рохингия, са необходими всеобхватни усилия за премахване на институционализираната дискриминация и сегрегация в Мианмар/Бирма; отбелязва във връзка с това, че лишаването от права на малцинства в Мианмар/Бирма засяга не само общността рохингия, но и етнически групи в щатите Качин и Шан;
18. изразява дълбоко съжаление, че продължава да се прилага законът за гражданството на Мианмар/Бирма от 1982 г., който лишава хората от общността рохингия от основни права на човека, като ги прави лица без гражданство; призовава правителството на Мианмар/Бирма да измени закона за гражданството и да предостави юридически признати документи за гражданство на жителите от общността рохингия; настоятелно призовава правителството да издава лични карти, които не съдържат информация относно религиозната принадлежност;
19. настоява сегрегацията на населението от общността рохингия в Мианмар/Бирма да бъде прекратена; призовава за отмяна на полицейския час, наложен на представителите на общността рохингия, и за премахване на всички контролни пунктове, с изключение на необходимите; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да гарантира, че жителите от общността рохингия могат да пътуват свободно в щата Рахин и в останалата част на страната, както и че се запазват правата им на достъп до здравеопазване, образование и заетост;
20. припомня, че консултативната комисия относно щата Рахин беше създадена по искане на държавния съветник; насърчава органите на Мианмар да назначат във възможно най-кратък срок изпълнителен орган, който да въведе изцяло препоръките на комисията Анан; насърчава ЕС и ООН да подкрепят този процес;
21. настоява, че е необходимо да се гарантира, че инвестициите на ЕС, включително помощта за развитие, допринасят за предоставяне на универсални услуги на цялото население, и подчертава, че тези инвестиции не трябва да утвърждават сегрегацията в Мианмар/Бирма, довела вече до институционализирана дискриминация и престъпления против човечеството;
22. призовава правителството на Мианмар/Бирма, включително държавния съветник, да осъждат изказвания, проповядващи вражда и омраза, и тормоза, да насърчават диалога между културите и религиите и да спазват всеобщото право на свобода на религията и убежденията;
23. призовава освен това АСЕАН, както и правителствата на държавите в региона, и най-вече Китай, да предприемат незабавни действия за увеличаване на натиска върху правителството на Мианмар/Бирма за прекратяване на жестокостите и за защита на цялото цивилно население в щата Рахин; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да се заемат активно с организирането на международна конференция относно положението на общността рохингия;
24. призовава лауреата на наградата „Сахаров“ Аун Сан Су Чи да осъди тежките нарушения на правата на човека срещу малцинството рохингия; припомня изявлението от 18 май 2015 г. на говорителя на партията на г-жа Су Чи, че правителството на Мианмар/Бирма следва да възстанови гражданството на представителите на малцинството рохингия; припомня, че наградата „Сахаров“ се присъжда, наред с другото, на лица, които защитават правата на човека, правата на малцинствата и зачитат международното право;
25. призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014 – 2024 г. на ВКБООН за слагане на край на липсата на гражданство;
26. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар/Бирма, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2017)0351.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0316.
- [3] Приети текстове, P8_TA(2016)0506.