Предложение за резолюция - B8-0674/2017Предложение за резолюция
B8-0674/2017

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Мианмар/Бирма: положението на хората от общността рохингия

6.12.2017 - (2017/2973(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Юнус Омаржи, Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, София Сакорафа, Меря Кюльонен, Лола Санчес Калдентей, Хосу Хуаристи Абаунс, Мариза Матиаш, Димитриос Пападимулис, Костадинка Кунева, Стелиос Кулоглу, Хавиер Кусо Пермуй, Марина Албиол Гусман, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Шабиер Бенито Силуага, Мигел Урбан Креспо от името на групата GUE/NGL

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0668/2017

Процедура : 2017/2973(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0674/2017
Внесени текстове :
B8-0674/2017
Приети текстове :

B8-0674/2017

Резолюция на Европейския парламент относно Мианмар/Бирма: положението на хората от общността рохингия

(2017/2973(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите многобройни резолюции относно Мианмар/Бирма и общността рохингия, и по-специално резолюциите от 16 септември 2017 г., 15 декември 2016 г., 7 юли 2016 г. и 21 май 2015 г. относно масовите гробове, открити в Тайланд,

–  като взе предвид своя доклад относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия от 13 юни 2017 г. и своя доклад от 27 юни 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид международните пактове от 1966 г. за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Нюйоркската конвенция за статута на лицата без гражданство,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид работата на ООН по тази тема, и по-специално доклада, озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар“, приет на 32-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид Глобалния план за действие за 2014 – 2024 г. на ВКБООН за слагане на край на липсата на гражданство,

–  като взе предвид доклада на мисията на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) в Бангладеш от 3 февруари 2017 г. относно интервютата на хора от общността рохингия, бягащи от Мианмар/Бирма от 9 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, в т.ч. относно свободата на изразяване на мнение,

–  като взе предвид изявлението на Федерика Могерини, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (заместник-председател/върховен представител) по време на пресконференцията на 2 май 2017 г. заедно с Аун Сан Су Чи, държавен съветник и министър на външните работи на Мианмар/Бирма,

–  като взе предвид споразумението за закрила на инвестициите между ЕС и Мианмар/Бирма, което е процес на договаряне,

–  като взе предвид периодичните доклади на НПО относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма, и по-специално относно общността рохингия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на Европейския съюз по отношение на Мианмар/Бирма от 20 юни 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид разселването в Бангладеш и изявлението от 19 ноември 2017 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини,

–  като взе предвид изявлението на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 5 декември 2017 г. на специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.като има предвид, че общността рохингия в Мианмар/Бирма представлява най-многобройното население от лица без гражданство в световен мащаб; като има предвид, че тяхното преследване и актовете на насилие и дискриминация спрямо тях продължават да се увеличават; като има предвид, че достъпът до щата Рахин е все още в значителна степен ограничен за НПО, независимите наблюдатели и журналистите;

B.като има предвид, че повече от 600 000 представители на общността рохингия намериха убежище в Бангладеш от 25 август 2017 г. насам, в допълнение към 200 000 – 300 000 бежанци от общността рохингия, пристигнали в страната през последните десетилетия; като има предвид, че Бангладеш е една от най-бедните държави в света; като има предвид, че към хуманитарната криза започва да се добавя здравна криза и риск от епидемии; като има предвид, че са констатирани случаи на тежка форма на остро недохранване; като има предвид, че през миналия месец УНИЦЕФ, Световната здравна организация (СЗО) и органите на Бангладеш започнаха мащабна кампания за ваксиниране, за която са предвидени 900 000 дози ваксини;

C.като има предвид подписването на споразумение между Бангладеш и Мианмар/Бирма на 23 ноември 2017 г.; като има предвид, че това споразумение обхваща доброволното репатриране на разселени лица от общността рохингия от октомври 2016 г. насам; като има предвид, че договореностите и съвместната работна група ще бъдат създадени в рамките на два месеца; като има предвид, че в Мианмар/Бирма следва да бъдат открити лагери с цел тяхното приемане; като има предвид, че въоръжените сили на Мианмар/Бирма са отговорни за изтезания, насилствени изчезвания, извънсъдебни екзекуции и произволни бомбардировки на села на общността рохингия;

D.като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН призова за международно наказателно разследване на извършителите на актове на насилие над общността рохингия, които може потенциално да виновни за извършване на геноцид; като има предвид, че неговите анализи относно „широко разпространените, системни и шокиращо жестоки“ нападения над общността рохингия потвърждават констатациите на множество международни наблюдатели;

E.като има предвид също, че специалният представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Прамила Патън, посети бежански лагери в Кокс Базар в Бангладеш на 12 ноември 2017 г. и обяви своето намерение да препоръча на Международния наказателен съд (МНС) да повдигне обвинение срещу органите на Мианмар/Бирма за многобройни нарушения на правата на човека, което е равностойно на „актове на геноцид срещу населението от общността рохингия“; като има предвид, че само в лагера на Кутупалонг, най-важният в Кокс Базар, са настанени над 400 000 бежанци;

F.като има предвид конференцията за набиране на средства за общността рохингия, която се проведе на 23 октомври 2017 г. в Женева; като има предвид, че Европейският съюз предостави помощ на стойност 30 милиона евро за облекчаване на хуманитарната криза; като има предвид, че международната хуманитарна помощ трябва да бъде подновена, считано от февруари 2018 г.;

G.като има предвид, че в доклада от 24 август 2017 г. на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, по искане на Аун Сан Су Чи, се препоръчва Мианмар/Бирма да отмени ограниченията за движението и гражданството на общността рохингия с оглед да се предотврати засилването на екстремизма и да се гарантират мирът и стабилността на нацията на Мианмар/Бирма;

H.като има предвид многократния отказ за предоставяне на гражданство и свързаните с него права, като например правото на гласуване, на един милион души от общността рохингия; като има предвид, че много деца от общността рохингия не получават акт за раждане от 90-те години на миналия век насам, което затруднява записването им в държавни училища и получаването на документи за самоличност;

I.като има предвид, че членове 7 и 8 от Конвенцията за правата на детето, по която Мианмар/Бирма е страна, утвърждават правото на детето да бъде регистрирано незабавно след раждането му и други задължения, произтичащи от съответните международни инструменти в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство;

J.като има предвид, че армията продължава да има несъразмерни правомощия върху държавните дела; като има предвид, че в определени членове от Конституцията се предвижда безнаказаността на военните и цивилните ръководители;

K.като има предвид, че религията се инструментализира за целите на насилието; като има предвид, че свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на религията не са гарантирани; като има предвид, че подбуждането към омраза срещу религиозните малцинства системно остава безнаказано; като има предвид, че ксенофобията и ислямофобията в обществото на Мианмар/Бирма бяха по-специално подхранени от засилването на будисткия екстремизъм, подклаждащ националистическа политика, съгласно която будизмът представлява основополагащ елемент на нацията на Мианмар/Бирма, дори изключително условие за тази нация;

L.като има предвид, че напрежението и омразата в общността обаче не могат да бъдат премахнати само чрез правни разпоредби; като има предвид, че също така следва да се вземат мерки по отношение на техните първопричини, и по-специално чрез разрушаване на дискриминационните стереотипи и насърчаване на по-голяма толерантност и на мерки за достъп до социални услуги за всички, особено в областта на образованието;

 

1.  изразява своята дълбока загриженост относно хуманитарната ситуация в Мианмар/Бирма и в Бангладеш и настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма да сложи край на прекомерната употреба на сила и на актовете на дискриминация и насилие, които опустошиха общността рохингия в щата Рахин; отново призовава за незабавно предоставяне на пълен и безусловен хуманитарен достъп;

2.  припомня, че общността рохингия представлява неделима част от населението на Мианмар/Бирма и че следователно тя трябва да бъде призната като такава от закона;

3.  отбелязва неотдавнашното споразумение между Бангладеш и Мианмар/Бирма; настоява ВКБООН да бъде систематично включван в работата на съвместната работна група; подчертава, че разселването на общността рохингия от един лагер в друг, от другата страна на границата, не би могло да представлява достойно или трайно решение; подкрепя позицията на Върховния комисариат за бежанците на ООН, който застъпва становището, че понастоящем не са изпълнени условията за „осигуряване на безопасни и устойчиви връщания“; подчертава освен това, че тези връщания трябва действително да се извършват на доброволна основа; подчертава необходимостта от спазване на принципа на забрана за връщане при всякакви обстоятелства;

4.  приветства конструктивната роля на Бангладеш при тези трудни обстоятелства; призовава органите да предоставят повече земя с оглед да се намалят пренаселеността и нехигиеничността на лагерите; призовава ги да облекчат бюрократичните ограничения, които те налагат на хуманитарните организации, по-специално по отношение на разрешенията за работа, визите и одобренията на проекти; насърчава Бангладеш да признае официално всички лица от общността рохингия като бежанци, така че всички те да могат да имат достъп до основна защита и да получават помощта, от която се нуждаят; припомня накрая, че свободата на движение е от решаващо значение за осигуряване на достъп до основни услуги и възможности за образование;

5.  подчертава необходимостта от осигуряване на условия за достойно връщане с оглед на прилагането на устойчиви решения в съответствие с международните принципи, като се започне от възстановяването на разрушените села от страна на въоръжените сили на Мианмар/Бирма; приветства, във връзка с това, решението на Мианмар/Бирма за създаване на „Union Enterprise Mechanism“ за хуманитарната помощ, презаселването и развитието в щата Рахин; подчертава, че този механизъм трябва да върви ръка за ръка с пълното възстановяване на правата на общността рохингия и прекратяването и публичното осъждане на прекомерната употреба на сила от страна на органите на Мианмар/Бирма;

6.  приветства факта, че Съветът на ООН по правата на човека наскоро удължи мандата на мисията за установяване на фактите; подчертава дискриминацията, експулсирането, насилието, масовите убийства и подбуждането към омраза срещу общността рохингия, извършени от държавата Мианмар/Бирма, които са равносилни на правната квалификация на „престъпление против човечеството“; подкрепя искането на Върховния комисар по правата на човека на ООН да разгледа отправянето на препоръка до Общото събрание на ООН за създаване на нов безпристрастен и независим механизъм, допълващ работата на мисията за установяване на фактите относно последната вълна от насилие и злоупотреба, за улесняване на отделните наказателни разследвания на отговорните лица; подкрепя също така създаването на бюро на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН в Мианмар/Бирма с пълен мандат;

7.  насочва вниманието към дискриминацията, на която са подложени и други малцинства в Мианмар/Бирма (тамилски индуси, камани, китайското малцинство и др.); счита, че Законът за гражданството от 1982 г. предоставя благодатна почва за разделението, като въвежда де факто несправедлива концепция за различните „статути“ на гражданство, както и избирателно кандидатстване, с многобройни равнища на бюрокрация и повсеместна корупция;

8.  подчертава отново спешната необходимост правителството на Мианмар/Бирма изцяло да преразгледа дискриминационното законодателство на страната; настоятелно призовава във връзка с това правителството на Мианмар/Бирма да предостави пълно гражданство на всички малцинства в Мианмар/Бирма, и по-специално на общността рохингия, чрез преразглеждането на Закона за гражданството от 1982 г., в съответствие с международните стандарти; препоръчва на правителството да гарантира, че всички жители на Мианмар/Бирма могат да получат документи за самоличност, независимо от своята националност, и да гарантира, че всички деца са регистрирани при раждането си, без да бъдат дискриминирани и безплатно, и бързо да създаде система за регистриране на гражданското състояние на нерегистрираните деца, включително на децата от общността рохингия, в съответствие с препоръките на ООН;

9.  настоятелно призовава органите на Мианмар/Бирма да приложат възможно най-бързо всички препоръки на анкетната комисия, ръководена от Кофи Анан, особено по въпроса за гражданството и равенството в правото и на практика между гражданите на Мианмар/Бирма;

10.  настоятелно призовава Аун Сан Су Чи да защити своя народ, като общността рохингия представлява неразделна част от него, и да осъди насилието от страна на военните сили; отбелязва, че в качеството си на държавен съветник Аун Сан Су Чи е поела ангажимент за наказателно преследване на всички извършители на нарушения на правата на човека и други престъпни деяния, съгласно принципите на правовата държава, с цел да се избегне всякаква безнаказаност и е заявила, на 19 септември 2017 г., че Мианмар/Бирма не се бои от внимателно наблюдение от страна на международната общност; при все това изразява дълбока загриженост във връзка с някои от нейните изявления и от недостатъчните ѝ действия, които са недостойни за лауреат на Нобеловата награда за мир и на наградата „Сахаров“;

11.  осъжда нарастващото влияние на ултранационалистките будистки движения, които подхранват дискриминационни настроения и призовават за приемането на дискриминационни политики или закони; припомня, че Конституцията от 2008 г. забранява превръщането на религията в инструмент за постигане на политически цели; призовава органите да предприемат необходимите мерки за борба с разпространението на дискриминацията и предразсъдъците спрямо мюсюлманите и членовете на национални, етнически, религиозни и езикови малцинства в страната и да сложат край на изказванията, подбуждащи към омраза, особено срещу мюсюлманите, като публично осъдят подобни действия, включително в щата Рахин;

12.  подчертава необходимостта от премахване на първопричините за датиращата от дълго време дискриминация срещу населението на общността рохингия; призовава за утвърждаването, защитата и гарантирането на достъпа до основни икономически и социални права, по-специално за подобряването на възможностите за образование и на достъпа до образование, включително висше образование, за всички, по-специално в щата Рахин, за разселените млади хора и децата, които живеят в лагери;

13.  насърчава правителството на Мианмар/Бирма да отдаде приоритет на превантивните мерки за борба с дискриминацията, по-специално чрез образователни и информационни кампании, чрез обучение на съдиите и служителите, натоварени с поддържането на реда, и чрез културен и социален диалог;

14.  подчертава, че успехът на демократичния преход и на принципите на правовата държава в Мианмар/Бирма зависи също така от гарантирането на върховенството на гражданската власт над военната власт;

15.  призовава органите на Мианмар/Бирма да гарантират пълно зачитане на правата на свобода на изразяване на мнение, на събрания и на сдружаване, както и правото на свобода на медиите, да прекратят произволните арести и задържания и да спрат налагането на несъразмерни присъди на лицата, които упражняват тези права, и по-специално представителите на гражданското общество, политици и журналисти, които се стремят да защитават правата на малцинствата и които редовно са подложени на сплашване и тормоз;

16.  призовава Мианмар/Бирма да ратифицира пет от осемте вече подписани основни конвенции, по-специално Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето;

17.  призовава всички държави в региона, особено Австралия, Индонезия, Малайзия и Тайланд, да спазват своите международни задължения по отношение на правата на бежанците, по-специално чрез подписването на Конвенцията за статута на бежанците, т.нар. Женевска конвенция, протокола към нея от 1967 г., и Нюйоркската конвенция за статута на лицата без гражданство, да отворят своите граници за лицата, търсещи убежище, по-конкретно лицата от общността рохингия, и да им предоставят поне временна закрила;

18.  приветства все по-голямото внимание и нарастващата подкрепа от страна на Европейския съюз в отговор на тази криза; препоръчва помощта на Съюза да бъде обвързана с програми, които са стриктно недискриминационни и не водят до сегрегация; отбелязва, че по време на посещението си в Бангладеш миналия месец членът на Европейската комисия Христос Стилианидис, отговарящ за хуманитарната помощ, цитира генералния секретар на ООН, който говори за „етническо прочистване“;

19.  приветства прекратяването на военния ангажимент на Франция и Обединеното кралство с Мианмар/Бирма, както и прекратяването на поканите от Европейския съюз за главнокомандващия и за други служители на въоръжените сили на страната; подчертава значението на оръжейното ембарго на Съюза, което трябва да обхване и доставката на оборудване, поддръжка, помощ, обучение и сътрудничество с армията на Мианмар/Бирма, и призовава международната общност да направи същото;

20.  призовава за преустановяване на преговорите по споразумение за защита на инвестициите между Европейския съюз и Мианмар/Бирма, докато положението трайно не се подобри; приветства, във връзка с това, отлагането за неопределена дата на посещението на делегация от комисията по международна търговия на Европейския парламент, което трябваше да се състои в Мианмар/Бирма през септември 2017 г.; припомня, че достъпът до европейската обща система за преференции (ОСП) е подчинен на спазването на основните свободи и на правата на човека и в случай на масивни и систематични нарушения на основните стандарти за правата на човека или трудовите права, той може да бъде оттеглен; настоятелно призовава Съвета да разгледа тази мярка;

21.  подчертава по-общо, че въпросите, свързани със земята и с незаконното присвояване на земя, по-специално от частни предприятия, продължават да представляват сериозно предизвикателство за бъдещето на Мианмар/Бирма, за социалната справедливост и за презаселването на общността рохингия;

22.  припомня, че в своя доклад относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност Парламентът е констатирал, че действащите клаузи, съдържащи се в търговските споразумения, „са оказали ограничено въздействие върху изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на човека“, и е приканил Комисията и Съвета по-специално да обсъдят „включването на комитет за правата на човека във всички търговски споразумения на ЕС с цел гарантиране на сериозни и системни последващи действия по въпросите относно правата на човека във връзка със споразумението“;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството на Мианмар/Бирма, както и на държавите от АСЕАН, на генералния секретар на ООН и на Общото събрание на ООН.