Европейският парламент,

–  като взе предвид нотификацията от страна на министър-председателя на Обединеното кралство до Европейския съвет от 29 март 2017 г. в съответствие с член 50, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 25 от Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(1),

–  като взе предвид член 47 от Договора за Европейския съюз, с който се определя правосубектността на Съюза,

–  като взе предвид доклада на комисията по въпросите на Европейския съюз към Камарата на лордовете относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (Брекзит) и бюджета на ЕС, публикуван на 4 март 2017 г. (Доклад № 125 на Камарата на лордовете),

–  като взе предвид изискването, съдържащо се в член 50, преговорите „[да] вземат предвид рамката за бъдещите отношения със Съюза“ в договореностите за оттегляне,

_  като взе предвид Устава на ООН и Резолюция 25/2625 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 1970 г. относно „принципите на международното право, свързани с приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации“,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 23 юни 2016 г. 51,8% от гласоподавателите в Обединеното кралство (17,4 милиона души) гласуваха за излизане от Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че финансовите задължения на Обединеното кралство към ЕС се преустановяват, по силата на международното право, в края на срока на предизвестие съгласно член 50, освен ако е договорено друго;

В.  като има предвид, че Обединеното кралство е вторият по големина нетен вносител, като то е било нетен вносител за всяка година от своето членство (с изключение на 1975 г.);

Г.  като има предвид, че ЕС е митнически съюз с обща митническа тарифа по отношение на трети държави и поради това не представлява зона за свободна търговия;

Д.  като има предвид, че понятието „единен пазар“ обозначава ЕС като една територия без вътрешни граници или други регулаторни пречки пред свободното движение на стоки и услуги, но че този единен пазар далеч не е завършен, особено по отношение на услугите;

1.  отбелязва дълготрайния ангажимент на Европейския съюз към един „все по-тесен съюз“ и приемането на достиженията на правото на ЕС, които са необходими за това;

2.  признава тази цел, но също така изтъква, че тази цел не може да бъде въпрос на избор за определени държави, които желаят да запазят своя национален суверенитет и имат различно виждане за естеството на понятието „конфедерация на национални държави“;

3.  счита, че концепцията за субсидиарност не е успяла да спомогне за преодоляването на разликите между тези две алтернативни визии; счита, че резултатът от референдума в Обединеното кралство представлява легитимен избор за напускане от страна на държава членка, в която мнозинството не споделя вярата в един „все по-тесен съюз“;

4.  счита, че оттеглянето на Обединеното кралство би могло и следва да бъде от полза за всички заинтересовани страни чрез напускането на милиони хора, които не споделят най-важната цел на Съюза;

5.  смята, че всички нови договорености между Обединеното кралство, което напуска Съюза, и останалата част на Европейския съюз следва да се стремят да бъдат реципрочни, тъй като всичко друго ще поражда недоволство и ще създава проблеми за бъдещето;

6.  поради това призовава за положително отношение към дългосрочната цел, предназначена да доведе до максимум перспективите за демокрация, благоденствие и стремеж към щастие за цяла Европа и, доколкото това е възможно, за целия свят;

7.  отбелязва, че провежданите от ЕС „политики на строги икономии“ продължават вече много години, без да са довели да желания икономически подем и връщането към благоденствието;

8.  ето защо заключава, че, въпреки че много от основните политики на Европейския съюз не задоволяват интересите на европейските граждани, Европейският съюз отказва да предложи алтернативи извън „още от същото“;

9.  отбелязва, че противно на това, което често се заявява, позицията на правителството на Обединеното кралство всъщност е ясна и разбираема, а именно, че Обединеното кралство желае:

•  свободно движение на капитали, стоки и услуги (което в действителност означава „свободна търговия“);

•  да бъде свободно от Съда на Европейския съюз;

•  да бъде свободно да сключва търговски споразумения с трети държави;

•  да бъде свободно да контролира своите граници (включително своите териториални води и изключителната икономическа зона);

•  отсъствие на свободно движение на хора, като се има предвид, че това включва: i) достъп до обществени услуги, социални придобивки и трудови права (поради огромните проблеми, произтичащи от предоставянето на такъв достъп на стотици милиони хора от държави с големи различия в стандарта на живот); и ii) натрапване на бежанци и на лица, търсещи убежище, на държави членки, чието население не ги желае;

10.  отбелязва и подкрепя Резолюция 25/2625 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 1970 г., и по-специално в нея: а) принципа относно задължението за ненамеса по въпроси, които попадат в националната компетентност на всяка държава, в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации; б) принципа на равноправие и самоопределение на народите; в) принципа на суверенно равенство на държавите; и г) принципа, че държавите трябва да изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.